Решение по дело №357/2020 на Административен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

№……

гр. Ловеч, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 357/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година.

Образувано е по жалба от С.М.М. – управител на „Инвест Трейд 04“ ООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Тетевен, ул. 23-ти септември № 5, и посочен съдебен адрес за призоваване: чрез адвокат Р.Б.Н. – САК, с личен № **********, гр. София, жк. Зона „Б-5“, бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 4, офис 5 срещу Решение с рег. № 32-156168/03.06.2020 г. издадено от директора на ТД "Дунавска" на Агенция Митници, с което са определени нови митнически стойности на декларирани стоки по митническа декларация № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. и нов размер на дължими държавни вземания.

Първоначално жалбата е подадена пред Административен съд- София-град, който с Определение № 5693/29.07.2020 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 6062/2020 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание чл.135 ал.2 от АПК.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и се иска отмяната му изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява лично от управителя С.М.М. и от двама упълномощени процесуални представители – адв. Б.Е. и адв. Р.Н., които поддържат жалбата на заявените в нея основания. Представена е писмена защита и се претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса, адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и допълнителен депозит.

Ответникът по делото – Директор на ТД „Дунавска“, гр. Русе се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт С.Я., която излага аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение, както и евентуално поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. В даденият от съда срок представя писмена защита по същество на правния спор.

С обжалваното Решение рег. № 32-156168/03.06.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Дунавска“ на основание чл. 5, т. 39, чл. 22, чл. 48, чл. 74, параграф 2, б), параграф 3, чл. 77, параграф 1, вр. чл. 85, параграф 1, чл. 101 §1 вр. чл. 102 от МКС, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 15, ал.2, т.8, чл. 19, чл. 84, ал.1, т.1, чл. 195 б.а) от Закона за митниците, чл. 54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, е решено:

1. Определям нова митническата стойност на декларираните стоки по митническа декларация № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. и нов размер на дължими държавни вземания (ДДС), както следва:

- Стока № 2 „Нощници или пижами за жени или момичета от синтетични или изкуствени влакна: дамски пижами – 400 бр. и детски пижами – 80 бр.“ – брой - 480; декларирана М.С. – 1645,62; разходи за транспорт извън ЕС – 7,03; ДДС – 329,22; Нов размер брой/лв. 21,96; М.С. – 10547,83; Разходи в ЕС – 0,47; Нов размер данъчна основа – 10548,3; ДДС – нов размер 2109,66; Разлика ДДС – 1780,44 лв.

- Стока № 3 „Спортни облекла от синтетични или изкуствени влакна: дамски долнища – 1760 бр., детски долнища – 200 бр.“ – брой - 1960; декларирана М.С. – 5994,76; разходи за транспорт извън ЕС – 28,7; ДДС – 1199,33; Нов размер брой/лв. 9,55; М.С. – 18746,7; Разходи в ЕС – 1,91; Нов размер данъчна основа – 18748,61; ДДС – нов размер 3749,72; Разлика ДДС – 2550,39 лв.

- Стока № 4 „Слипове и други долни гащи от други текстилни материали: дамски – 7200 бр.“ - брой - 7200; декларирана М.С. – 4103,55; разходи за транспорт извън ЕС – 19,78; ДДС – 820,97; Нов размер брой/лв. 2,25; М.С. – 16219,78; Разходи в ЕС – 1,32; Нов размер данъчна основа – 16221,1; ДДС – нов размер 3244,22; Разлика ДДС – 2423,25 лв.

- Стока № 6 „Чорапи, чорапогащи и други подобни артикули от други текстилни материали: дамски – 150 бр.“ - брой - 150; декларирана М.С. – 371,44; разходи за транспорт извън ЕС – 1,79; ДДС – 74,31; Нов размер брой/лв. 5,37; М.С. – 807,29; Разходи в ЕС – 0,12; Нов размер данъчна основа – 807,41; ДДС – нов размер 161,48; Разлика ДДС – 87,17 лв.

- Стока № 7 „Ризи, блузи, блузи-ризи и шемизетки, трикотажни или плетени, за жени или момичета – детски блузи – 950 бр., дамски блузи – 680 бр.“ - брой - 1630; декларирана М.С. – 2826,15; разходи за транспорт извън ЕС – 23,05; ДДС – 565,54; Нов размер брой/лв. 12,31; М.С. – 20088,35; Разходи в ЕС – 1,54; Нов размер данъчна основа – 20089,89; ДДС – нов размер 4017,98; Разлика ДДС – 3452,438 лв.

- Стока № 8 „Ризи, трикотажни или плетени за мъже или момчета от други текстилни материали: мъжки блузи – 1080 бр., детски – 400 бр.“ - брой - 1480; декларирана М.С. – 6295,23; разходи за транспорт извън ЕС – 20,93; ДДС – 1259,33; Нов размер брой/лв. 12,55; М.С. – 18594,93; Разходи в ЕС – 1,4; Нов размер данъчна основа – 18596,33; ДДС – нов размер 3719,27; Разлика ДДС – 2459,936 лв.

- Стока № 9 „Сутиени, ластични колани, корсети и подобни артикули, други: детски бюстиета – 1440 бр., дамски – 500 бр., сутиени 1968 бр., сутиени и подплънка – 600 бр.“ - брой - 4508; декларирана М.С. – 7925,76; разходи за транспорт извън ЕС – 38,21; ДДС – 1585,66; Нов размер брой/лв. 10,35; М.С. – 46696,01; Разходи в ЕС – 2,55; Нов размер данъчна основа – 46698,56; ДДС – нов размер 9339,71; Разлика ДДС – 7754,052 лв.

- Стока № 11 „Обувки с външни ходила от каучук или от пластмаса, други“: спортни дамски обувки – 2000 чифта, спортни мъжки обувки – 512 чифта“ – общо 2512 чифта; декларирана М.С. – 13620,97; разходи за транспорт извън ЕС – 65,66; ДДС – 2725,07; Нов размер брой/лв. 21,86; М.С. – 54977,98; Разходи в ЕС – 4,38; Нов размер данъчна основа – 54982,36; ДДС – нов размер 10996,5; Разлика ДДС – 8271,402 лв.

- Стока № 13 „Чорапи, чорапогащи и други подобни артикули от синтетични влакна“: чорапи унисекс – 7440 чифта, мъжки чорапи – 10800 чифта, дамски чорапи – 13200 чифта“ – общо 31440 чифта; декларирана М.С. – 9768,35; разходи за транспорт извън ЕС – 47,09; ДДС – 1954,3; Нов размер брой/лв. 0,75; М.С. – 23627,09; Разходи в ЕС – 3,14; Нов размер данъчна основа – 23630,23; ДДС – нов размер 4726,05; Разлика ДДС – 2771,746 лв.

- Стока № 14 „Панталони, панталони до под коляно, къси панталони и шорти за жени и момичета от др. текстилни материали: дамски панталони – 600 бр.“ - брой - 600; декларирана М.С. – 1603,69; разходи за транспорт извън ЕС – 7,73; ДДС – 320,84; Нов размер брой/лв. 15,38; М.С. – 9235,73; Разходи в ЕС – 0,52; Нов размер данъчна основа – 9236,25; ДДС – нов размер 1847,25; Разлика ДДС – 1526,41 лв.

- Стока № 15 „Фланелки с ръкав, без яка (тениски) и долни фланелки, трикотажни или плетени от други текстилни материали: мъжки потници – 1800 бр., детски потници – 144 бр., мъжки тениски – 864 бр.“ - брой - 4104; декларирана М.С. – 3626,69; разходи за транспорт извън ЕС – 17,48; ДДС – 725,57; Нов размер брой/лв. 3,45; М.С. – 14176,28; Разходи в ЕС – 1,17; Нов размер данъчна основа – 14177,45; ДДС – нов размер 2835,49; Разлика ДДС – 2109,92 лв.

- Стока № 16 „Дамски и детски елечета от синтетични или изкуствени влакна: детско елече – 289 бр., дамско елече – 500 бр.“ - брой - 789; декларирана М.С. – 1909,46; разходи за транспорт извън ЕС – 9,21; ДДС – 382,01; Нов размер брой/лв. 8,2; М.С. – 6479,01; Разходи в ЕС – 0,61; Нов размер данъчна основа – 6479,62; ДДС – нов размер 1295,92; Разлика ДДС – 913,914 лв.

- Стока № 17 „Кърпи различни размери от синтетични или изкуствени влакна: 13486 бр.“ - брой - 13486; декларирана М.С. – 23605,86; разходи за транспорт извън ЕС – 113,8; ДДС – 4722,69; Нов размер брой/лв. 2,45; М.С. – 33154,5; Разходи в ЕС – 7,59; Нов размер данъчна основа – 33162,09; ДДС – нов размер 6632,42; Разлика ДДС – 1909,728 лв.

- Стока № 24 „Спално бельо от изкуствени влакна – друго – чаршафи – 300 бр.“ - брой - 300; декларирана М.С. – 754,68; разходи за транспорт извън ЕС – 3,64; ДДС – 150,98; Нов размер брой/лв. 3,32; М.С. – 999,64; Разходи в ЕС – 0,24; Нов размер данъчна основа – 999,88; ДДС – нов размер 199,976; Разлика ДДС – 48,996 лв.

- Стока № 27 „Покривки и кърпи за маса, трикотажни или плетени покривки – 180 бр.“ - брой - 180; декларирана М.С. – 813,63; разходи за транспорт извън ЕС – 3,92; ДДС – 162,78; Нов размер брой/лв. 9,54; М.С. – 1721,12; Разходи в ЕС – 0,26; Нов размер данъчна основа – 1721,38; ДДС – нов размер 344,276; Разлика ДДС – 181,496 лв.

- Стока № 30 „Спортни облекла от синтетични или изкуствени влакна, долни части: мъжки долнища – 440 бр.“ - брой - 440; декларирана М.С. – 1276,93; разходи за транспорт извън ЕС – 6,42; ДДС – 255,47; Нов размер брой/лв. 9,55; М.С. – 4208,42; Разходи в ЕС – 0,4; Нов размер данъчна основа – 4208,82; ДДС – нов размер 841,764; Разлика ДДС – 586,294 лв.

Общо разлика ДДС лв.: 38 827,59 лв.

2. Да се коригира митническа декларация MRN № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. както следва:

2.1 Кл. 4/16 „Метод за определяне на стойността" вместо 1 да се коригира на 6 за горепосочените стоки, като за стоки № 2, 11, 24 и 27 да се коригира на 3.

3. Определям нов код по ТАРИК за следните стоки, който следва да се коригира в елемент от данни 6/14, както следва:

Стока № 11 да се коригира код по ТАРИК от 6402 19 00 00 на 6404 11 00 00.

Стока № 12 да се коригира код по ТАРИК от 6402 99 39 00 на 6404 19 10 00.

Стока № 18 да се коригира код по ТАРИК от 6402 99 98 00 на 6404 19 10 00.

Стока № 19 да се коригира код по ТАРИК от 6108 99 00 90 на 6302 60 00 90.

Стока № 27 да се коригира код по ТАРИК от 6302 40 00 00 на 6302 53 90 00.

4. На основание чл. 108, параграф 1 от МКС. задължавам от „Инвест трейд 04" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „23 септември" № 5. в качеството му на длъжник, съгласно разпоредбите на чл. 79, параграф 3 от същия регламент, да заплати в 10 (десет) дневен срок от получаване на настоящото решение, съответстващите до размера на митническото задължение и ДДС, дължими държавни вземания, както следва:

- Мито - 0.00 лв.

- ДДС - 38 827.59 лв.

В оспореното решение е прието следното:

В митническо бюро Ловеч, на основание член 170 от Регламент (ЕС) 952/2013 година Европейския парламент и на Съвета (МКС) „Инвест трейд 04" ООД. ЕИК ********* сьс седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. .,23 септември" № 5, подава митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. за 30 броя несъюзни стоки. Държава на изпращане – Турция, изпращач - Аусверг Текстил Сан Be Дис Тик", Истанбул, държава на произход - Турция. EXW Истанбул, фактурна стойност в размер на 63 330,68 EUR.

При регистриране на МД 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. се активират за следните стоки, рискови профили във връзка със ЗАМ-1746/27.11.2019 г. на директора на Агенция ..Митници":

- Стока № 2 „Нощници или пижами за жени или момичета от синтетични или изкуствени влакна: дамски пижами – 400 бр. и детски пижами – 80 бр.“, Код по ТАРИК 6108 32 00 00;

- Стока № 3 „Спортни облекла от синтетични или изкуствени влакна: дамски долнища – 1760 бр., детски – 200 бр.“, Код по ТАРИК 6211 43 42 00;

- Стока № 4 „Слипове и други долни гащи от други текстилни материали: дамски – 7200 бр.“, Код по ТАРИК 6108 29 00 00;

- Стока № 6 „Чорапи, чорапогащи и други подобни артикули от други текстилни материали: дамски – 150 бр.“, Код по ТАРИК 6115 99 00 00;

- Стока № 7 „Ризи, блузи, блузи-ризи и шемизетки, трикотажни или плетени, за жени или момичета – детски блузи – 950 бр. и дамски блузи – 680 бр.“, Код по ТАРИК 6106 90 90 00;

- Стока № 8 „Ризи, трикотажни или плетени за мъже или момчета от други текстилни материали: мъжки блузи – 1080 бр., детски – 400 бр.“, Код по ТАРИК 6105 20 10 00;

- Стока № 9 „Сутиени, ластични колани, корсети и подобни артикули, други: общо 4508 бр., в т.ч. детски бюстиета – 1440 бр., дамски – 500 бр., сутиени 1968 бр., сутиени и подплънка – 600 бр.“, Код по Тарик 6212 10 90 00;

- Стока № 11 „Обувки с външни ходила от каучук или от пластмаса, други“: спортни дамски обувки – 2000 чифта, спортни мъжки обувки – 512 чифта“ – общо 2512 чифта, Код по ТАРИК 6402 19 00 00;

- Стока № 12 „Други обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси, други: чехли – 1500 чифта, Код по ТАРИК 6402 99 39 00;

- Стока № 13 „Чорапи, чорапогащи и други подобни артикули от синтетични влакна“: чорапи унисекс – 7440 чифта, мъжки чорапи – 10800 чифта, дамски чорапи – 13200 чифта“, Код по ТАРИК 6115 96 99 00;

- Стока № 14 „Панталони, панталони до под коляно, къси панталони и шорти за жени и момичета от др. текстилни материали: дамски панталони – 600 бр.“, Код по ТАРИК 6204 69 90 90;

- Стока № 15 „Фланелки с ръкав, без яка и долни фланелки, трикотажни или плетени от други текстилни материали: мъжки потници – 1800 бр., детски потници – 144 бр., мъжки тениски – 864 бр.“, Код по ТАРИК 6109 90 90 00;

- Стока № 16 „Дамски и детски елечета от синтетични или изкуствени влакна: детско елече – 289 бр., дамско елече – 500 бр.“, Код по ТАРИК 6110 30 99 00;

- Стока № 17 „Кърпи различни размери от синтетични или изкуствени влакна: 13 486 бр.“, Код по ТАРИК 6302 93 90 00;

- Стока № 18 „Други обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси, дамски чехли – 1750 чифта“, Код по Тарик 6402 99 98 00;

- Стока № 19 „Халати, хавлии за баня от други текстилни материали – хавлии за баня – 320 бр.“, Код по ТАРИК 6108 99 00 99;

- Стока № 24 „Спално бельо от изкуствени влакна – друго – чаршафи – 300 бр.“, Код по ТАРИК 6302 22 90 00;

- Стока № 27 „Покривки и кърпи за маса, трикотажни или плетени покривки – 180 бр.“, Код по ТАРИК 6302 40 00 00;

- Стока № 30 „Спортни облекла от синтетични или изкуствени влакна, долни части: мъжки долнища – 440 бр.“, Код по ТАРИК 6211 33 42 00.

Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, вносителят е уведомен с писмо № 32-374760/27.12.2019г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Peгламент (ЕС) №952/2013 (МКС) и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 (РИ), в срок до 06.01.2020 г. следва да учреди обезпечение в размер на 111 550.42 лв.. и произтичащите последствия от неизпълнението на това задължение.

След предоставяне на обезпечението GRN 20BG004000X053649/06.01.2020 г. е извършена митническа проверка на декларираните стоки в склад на фирма „Инвест трейд 04“ ООД. ЕИК *********, находящ се в гр. Тетевен, ул. „Лечо гайдаря“ № 40, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка № 20BG9950M000979/09.01.2020 г. и са взети мостри от гореописаните стоки.

Съгласно член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. с писмо peг. № 32-2888/06.01.2020 г. са изискани допълнителни документи необходими за потвърждение на това. че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.

С писмо вх. № 32-15426/16.01.2020 г. са представени фактури от юридическото лице към вътрешни клиенти, с които са показани крайни продажни цени на изделия, продавани от тях (Фактура № **********/25.09.2019. № 1520/14.05.2019, № 1683/29.11.2019. № 1684/29.11.2019) както и потвърждение на плащането от продавача на стоките в Турция и Декларация за парични средства". Приложените документи (фактури) са неотносими към процесните стоки, отнасят се за минал период и са недостатъчни за отпадане на съмненията относно точността на декларираната митническа стойност.

Поради това. че съмненията продължават, след като са представени допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност.

Като се има предвид Решение С-291/15 от 16.06.2016 г. на Съда на ЕС е прието, че разликата в декларираната цена и средностатистическата митническа стойност, е достатъчно основание за да обосноват съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура.

За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар. "справедливи цени" (съгласно нормата на параграф 1 т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за митниците).

Основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на риска, рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия Joint Research Centre).

Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, се реши. че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70 параграф 1 от Кодекса.

Съгласно чл. 74 пар. 1 от МКС когато митническата стойност на стоките не може се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

За приблизително същият период не са установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от МКС за „идентични стоки". Съгласно разпоредбите на чл. 1. пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на Комисията „идентични стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.

В случая не са открити „идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение.

В този случай след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки, следва да се определи въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в член 74, пар.2 буква б) от МКС.

Съгласно разпоредбите на член 1. пар. 2 т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на Комисията „сходни стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

При прилагане на член 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, във връзка с член 74. параграф 2. буква б) от Кодекса цената на сделката на „сходни стоки" трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажбата на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество. Прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при необходимост.

При изследване на метода съгласно чл.74. параграф 2, буква „б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време". Понятието „по същото или приблизително същото време“ не е дефинирано. Въпреки това. продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.

След направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за „допускане за свободно обращение“ в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски, както следва:

За стока № 2 с МД MRN 19BG005100117439R2/02.10.2019r. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни пижами за жени или момичета от синтетични влакна" и митническа стойност изчислена на 39.49 лв./кг., за брой - 21.95886 лв./кг.

За стока № 11 с МД MRN 19BG002002021641R8/18.12.2019г. е допусната до свободно обращение стока с описание „мъжки обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали - 32 чифта“ и митническа стойност изчислена на 23,23 лв./кг., за брой – 21,86 лв.

За стока № 24 с МД MRN 20BG002005026136R1/25.02.2020 г. е допусната за свободно обращение стока с описание „комплект чаршафи синтетика - 32 бр." и митническа стойност изчислена за брой - 3,32 лв.

За стока № 27 с МД MRN 19BG005100151745R8/13.12.2019r. е допусната до свободно обращение стока с описание „покривки за маса от полиестер: 4 бр" и митническа стойност изчислена на 32.12 лв./кг., за брой-9.54 лв.

Въз основа на разпоредбата на чл. 74, § 1 от МКС, следва да се определи може ли да бъде приложен следващият резервен метод за останалите стоки.

В чл. 74. § 2. буква в) от МКС е регламентиран третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, а именно: „стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най - голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица. които не са свързани с продавачите". Този метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най – голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. В същото време, за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито не са установени, аргументите, за което са изложени по-горе. Въз основа на разпоредбата на чл. 74. § 1 от МКС следва да се определи може ли да бъде приложен следващият резервен метод.

В чл. 74. § 2. буква г) от МКС е регламентиран четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, а именно: „изчислената стойност, която се състои от сбора на:

i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции. използвани при производството на внасяните стоки:

ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази. която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;

iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71 параграф 1 буква д). За приложимостта на този метод са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи. Такава база данни също липсва, както и липсва информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи, следователно този метод също е неприложим за остойностяване на стоките. Въз основа на разпоредбата на чл. 74. § 1 от МКС, следва да се определи може ли да бъде приложен следващият резервен метод.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по горепосочените вторични методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията: член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета „Стойност на стоките за митнически цели" от МКС.

С възлагателно писмо № 32-54337/18.02.2020 г. на директора на ТД Дунавска с възложено изготвянето на експертна пазарна оценка на стоки № 3, 4, 6, 7, 8, 9, 13, 14, 15, 16, 17, 30.

С Доклад за пазарна оценка, Изготвен от инж. Н.Г., лицензиран оценител на машини и съоръжение (лиценз № 7117/19.05.1998 г. на АП и сертификат за оценителска правоспособност peг. № ********* от 14 декември 2009 на КНОБ), по метода на единичната цена. по която се продава най-голямото сборно количество (цена на едро) е определена справедлива пазарна стойност на стоките ( без търговска надценка и ДДС).

Въз основа и на последния резервен метод, чл. 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазвайки Указанията, е определена нова митническа стойност на стоките, както следва:

С писмо peг. индекс 32-81050/12.03.2020г. дружеството е уведомено, че срещу него започва административно производство за промяна и определяне на нова митническа стойност на 19 броя стоки, за които са активирани рискови профили за определяне на „справедливи цени за ЕС“ поставени под режим „допускане за свободно обращение“ с МД № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. и по смисъла на чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение. С писмото е указано правото на дружеството да изрази становище в рамките на срока за произнасяне. Писмото е получено на 16.03.2020 г. с известие за доставяне ИД PS 7001 00357С G.

С писмо вх. № 32-111476/13.04.2020 г. юридическото лице представя допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност (фактури за закупуване на стоките от турски контрагенти, разпечатка от програмата Microinvest Склад Pro и др.).

Административният орган е приел, че представените справки 3 броя за доставки склад Тетевен касаят стоки в предходни периоди, които нямат отношение със стоките от конкретната митническа декларация. От единствената справка доставки склад Тетевен по МД 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. е видна продажната цена на стоките, което не е достатъчно доказателство за отпадане съмненията относно точността на декларираната митническа стойност. Не са представени писмени договори с продавача, сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция предшестващи издаването на търговската фактура.

По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и от оспорващия, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По делото е разпитана като свидетел Кристина Тетевенска на длъжност счетоводител във фирмата жалбоподател. В показанията си свидетелката Тетевенска сочи, че обработва първични и вторични счетоводни документи във фирмата жалбоподател, която се занимава с търговия на дребно, като периодично внася стоки от Турция. Сочи, че при последния внос, таксите определени от Агенция Митници са били завишени спрямо предишния внос, който е бил преди два, три месеца. Сочи, че е представила всички документи от предишния внос на управителя, който ги е представил на Митница „Дунавска“.

В хода на съдебното следствие беше допусната и реализирана и съдебно-оценителна експертиза с вещо лице М.Г.М.. От изготвеното и поддържано в съдебно заседание от вещото лица заключение се установява, че съгласно проучване на пазара за продажна на подобен клас стоки, средната пазарна стойност на 12 позиции процесни стоки № 3,4,6,7,8,9,13,14,15,16,17 и 30 е 96 102.50 лв., а за процесни стоки № 2,11,24 и 27 средната пазарна стойност е 26 223,32 лв. /общо 122 325,82 лв./ като в сравнение с пазарната стойност изчислена от вещото лице – Н.Й.Г. /211 700.69 лв./ е значително по – висока като сума, спрямо средната пазарна стойност на подобен клас стоки, предлагани на свободния пазар. Посочено е, че представените фактури за доставки от Република Турция и фактурите издадени към клиенти на „Инвест Трейд 04“ ООД, от които са видни крайните продажни цени на продавани от тях стоки са относими за определяне на стойностите на процесните стоки.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по аргумент от чл. 19 ал. 7 от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на ТД „Дунавска“ в Агенция „Митници“, видно от представената на л. 16 от делото Заповед № 3087/09.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.19 ал 1 и чл. 15 ал. 2 т.8 от ЗМ, вр. чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.

На първо място, в проведеното административно производство по издаване на оспореното решение е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В процеса на извършената митническа проверка, жалбоподателят през цялото време до издаването на оспореното решение е бил в невидение относно, митническите стойности на кои стоки са обект на проверка, в какво се изразява несъответствието тоест неприемането на дължимите цени в представената фактура за закупуване на стоките от Турция, по какъв начин ще бъдат определени новите митнически стойности и на кои стоки, какъв ще бъде новия размер на дължимите държавни вземания.

Видно от оспореното решение и от представената административна преписка жалбоподателят „Инвест трейд 04", подава митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. за 30 броя несъюзни стоки. Държава на изпращане – Турция, изпращач - Аусверг Текстил Сан Be Дис Тик", Истанбул, държава на произход - Турция. EXW Истанбул, фактурна стойност в размер на 63 330,68 EUR.

С уведомително писмо изх. № 32-2888/06.01.2020 г. подписано от Началник МБ Ловеч К.Х. е изискано от С.М. – управител на жалбоподателя да представи в седемдневен срок допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност на внасяните стоки по МД № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г., без да е посочено за кои стоки, като определен брой, номер на стока, вид, количество и др.

С писмо вх. № 32-15426/16.01.2020 г. са представени фактури от юридическото лице към вътрешни клиенти, с които са показани крайни продажни цени на изделия продавани от тях, потвърждение на плащането от продавача на стоките в Турция и „Декларация за парични средства“, които документи не са приети от митническите органи.

Почти два месеца по – късно е изпратено писмо рег. № 32-81050/12.03.2020 г. подписано от Директора на ТД Дунавска, с което е уведомен жалбоподателя, че срещу него започва административно производство за промяна и определяне на нова митническа стойност на 19 броя стоки, за които са активирани рискови профили за определяне на „справедливи цени за ЕС“ поставени под режим „допускане за свободно обращение“ с МД № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. и по смисъла на чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение. В писмото са посочени единствено 19 броя стоки, без да е посочено, кои са те, като номер, вид, брой, как ще бъде определена новата им митническа стойност и какъв ще бъде размера на дължимите държавни вземания.

С писмо вх. № 32-111476/13.04.2020 г. са представени допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, които не са приети от митническите органи.

Едва с оспореното решение жалбоподателя разбира, че е определена нова митническа стойност не на всичките 30, не на 19, а на 16 позиции стоки, като на 4 от тях е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, параграф 2, б „б“ от МКС, а на останалите 12 на базата на изготвена пазарна оценка от инж. Н.Г., лицензиран оценител машини и съоръжения. Видно от представената административна преписка доклада за пазарната оценка е представен в ТД Дунавска на 01.06.2020 г. тоест два дни преди да бъде издадено оспореното решение и без никаква възможност жалбоподателя да се запознае с изготвената оценка.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесното решение, доколкото от страна на административния орган не са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Налице е и допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на дружеството. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС – по дело С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на незаконосъобразността на административния акт. В конкретният случай основното доказателство, на което се позовава ответника е Доклад за пазарна оценка, изготвен от инж. Н.Г.. Същата не е предоставена на „Инвест Трейд 04“ ООД в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ, с което е нарушено правото му да се запознае с причините за определянето на нови и различни пазарни стойности на стоките, а оттам и за отказа на Директора на ТД Митница Дунавска да приеме декларираните митнически стойности по представената митническа декларация. Освен това съдът счита, че не е спазена стриктно процедурата по чл. 22, §6 от Регламент 952/2013, според която преди да вземе неблагоприятното решение, митническият орган е длъжен да съобщи на лицето всички свои мотиви и да му предостави възможност да изрази становище в определен срок. В случаят след изпратеното на „Инвест Трейд 04“ ООД Писмо рег. № 32-81050/12.03.2020 г., връчено на 16.03.2020 г., законният представител на дружеството С.М.М. е изпратил писмен отговор и е предоставил документи и информация, които обаче не са съобразени от административният орган, като в оспореното решение същият е посочил, че дружеството не е представило доказателства, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена за стоките и не е представило други документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. Този извод категорично не се подкрепя от наличните по делото доказателства, от заключението по реализираната оценителна експертиза и показанията на вещото лице, от които се установява, че представените фактури за доставки от Република Турция и фактурите издадени към клиенти на „Инвест Трейд 04“ ООД, от които са видни крайните продажни цени на продаваните от тях стоки са относими за определяне на стойностите на процесните стоки. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочената в решението митническа декларация. Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата. Административният орган, без да оспорва автентичността на наличните в счетоводството на дружеството и представени документи – фактура за придобиване на стоките, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

По отношение на съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон съдът намира следното:

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.

Разпоредбата на чл.15 параграф 1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл.46 от Регламента е извършването на всякакъв вид контрол, който считат за необходим, включително и проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация. Такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена за стоките, релевантно за определяне на митническата им стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания- мито и ДДС.

В конкретния случай възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на декларираните за режим „Допускане до свободно обръщение“ стоки.

Съгласно чл.70 пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.

Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл.140 пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

Според правилото на чл.74 параграф 1 от МК, когато митническата стойност на може да се определи съгласно чл.70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 параграф 3 МК, когато митническата стойност не може да се определи по пар. 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК.

Предвид посочените по-горе правни норми, настоящият състав приема, че те са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 параграф 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140 пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 пар. 1 от Кодекса.

В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.

В случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.

Разпоредбата на чл.141 параграф 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 параграф 2 букви а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно параграф 2 на чл.141 от Регламента за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл.1 пар.2 т.4 от Регламента за прилагане, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

Съгласно чл.1 пар. 2 т.14 „сходни стоки” означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В настоящия случай административният орган след направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за „допускане за свободно обращение“ в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски, както следва:

Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай / решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г. /.

Според трайната съдебна практика на административните съдилища и ВАС първо трябва да се установи наличието на съмнения и след това да се провери дали е спазена процедурата по определяне на по-високата митническа стойност съобразно изискванията на чл. 74 параграф 2 т. „б“ от МК.

В тази връзка, следва да се отбележи, че проверка в счетоводството на дружеството не е извършвана, за да се твърди наличието на съмнение относно достверността на декларираната митническа стойност, като не са спазени изискванията за приложението на този вторичен метод за определяне на митническата стойност.

С оспореното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация /МД/ MRN: с № 19BG004304001017R8/27.12.2019г. за поставяне под режим допускане за свободно обръщение на 30 стоки с произход Турция, от които: стока № 2 – Нощници или пижами за жени или момичета от синтетични или изкуствени влакна, дамски пижами – 400 бр. и детски – 80 бр.; стока № 11 – Обувки с външни ходила от каучук или пластмаса – други; спортни дамски обувки – 2000 чифта, спортни мъжки обувки – 512 чифта; стока № 24 – Спално бельо от изкуствени влакна – друго, чаршафи – 300 бр. и стока № 27 – Покривки и кърпи за маса, трикотажни или плетени – покрички – 180 бр. При извършена проверка от компетентен митнически орган било констатирано относно митническата стойност на стоки 2,11,24 и 27 сред приложените към митническата декларация документи липсват такива, които по недвусмислен начин да доказват, че декларираната митническа стойност е реално платена или подлежаща на плащане цена, което породило съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков път.

Ответникът не ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. В оспореното решение на страница е записано, че съмненията им възникват след преглед на рисковите прагови стойности, като там те са цена на килограм. От една страна процесните стоки са индивидуално определени и имат цена на брой, поради което не може да се съпоставят с цени на килограм, респективно тази съпоставка да бъде основание да твърдят, че имат съмнения относно верността на митническата стойност. От друга, няма дефиниция в митническия кодекс на Общността какво са това рискови правни стойности. По своята правна същност тези рискови прагови стойности представляват минимални митнически стойности, което е забранено в чл.144 от Митническия кодекс на Общността.

С писмо рег. № 32-2888/06.01.2020 г. административният орган изисква от дружеството информация, но същевременно е определена по-висока митническа стойност. При това на дружеството вече е определено обезпечение за внасяне в размер на 111 550.42 лева, за да се получи разрешение за вдигане на стоката от митническите органи. В тази връзка няма изложена информация за определената по-висока митническа стойност, въз основа на която са изчислени тези допълнителни държавни вземания. Отделно от това, посочената сума не е определена по вид - колко е размера на митото и колко е размера на ДДС. Не е посочено и основанието, на което е определена по- високата митническа стойност, както и информация относно източниците, които са ползвани митническите органи за нейното определяне.

Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което следва да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко- продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката като и допълнително е представил такива.

Не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, тъй като оспорващият е представил на митническите органи договор фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност, като според доказателствата митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че приложените доказателства са недостатъчни за отпадане на съмнението, относно точността на декларираната митническа стойност.

Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 пap.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С- 263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие на издаването на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 20018г., Soprope, С-349/07, EU:С:2008:746, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Това императивно изискване в случая не е спазено, т.к. с изпратеното писмо се иска информация, но в същото време е събран определен размер на обезпечение, което означава, че вече е налице определена по-високата стойност за стоките.

Правото на защита на дружеството е нарушено тъй като не е информирано обосновано на какво почиват съмненията и неприемането на декларираната митническа стойност, за да има реална възможност да даде становище, вместо което предварително е определена сума за внасяне, която не е уточнена по вид вземане.

В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141 пар.1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснова своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.

Само в случай, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74 пар., букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Действително разпоредбата на чл.140 пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74 пар. 2 б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл.141 пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.

Съгласно предвиденото в чл.1 пар.2 т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки” са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като „сходни” е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.

В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на §2 б. „а” и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.

В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи, тъй като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки, изпратени от същия износител еднакви във всяко отношение. При което органът е приел, че митническата стойност следва да бъде определена съгласно последващ метод, а именно - предвид митническата стойност на сходни стоки.

Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с никакви доказателства и от същото не става ясно по какви причини е приложен именно методът по чл.74 пар. 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл.

Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесиите стоки по отношение подобни характеристики и подобни съставни материали, което да обуславя възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Митническите органи не са извършили анализ в съответствие с изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките, каквото е изискването на чл.1 пар.2 т.14 от Регламента за изпълнение.

Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл.74 пар. 2 б. „б“ от МКС, приемайки че стойността не може да се определи по реда на чл.70 пap.1 от Кодекса. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата от задължение да мотивира решението си.

На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл.74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на митнически декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл.74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не обосновава приложението на чл.74 пар. 2 буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки.

Само са посочени номерата на 2 бр. митнически декларации, които са послужил за определяне на по-високата митническа стойност. Всичко това нарушава правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможно съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата митническа стойност точно по чл.74 параграф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г., още повече, че според трайната съдебна практика - митническата декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива изобщо липсват.

Наред с това неправилен е подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл.1 пар. 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.141 пар.1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.

При това, на оспорващият е нарушено правото на защита, защото освен номера на митническата декларация, няма изискуемите данни за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както кой е производителя, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, датата и стойността на фактурата, за да може оспорващият адекватно да организира защитата си, доколкото всички тези елементи са обуславящи за извода, дали стоките по тази декларация отговарят за дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.

Митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации като не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms 2010 и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 пар. 2 т.14 от Регламента за изпълнение.

Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74 пар. 2 б. „б” от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

На следващо място, според чл.141 пар.1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 параграф 2 б. б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната MRN 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. и по използваните от ответника митнически декларации за стойност на „сходни стоки” не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта.

В хода на процеса ответника не представи доказателствени източници за сходство на стоките по процесната митническа декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също търговско равнище и за количества. Върховният административен съд в свое решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни” стоки. Съдът квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност. Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна сама по себе си за формиране на противен извод.

За да определи по-висока митническа стойност на част от описаните стоки в митническата декларация на „Инвест Трейд 04“ ООД, ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище стоки, но без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл.114 ал.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.

Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е решение 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9341/2019; решение № 16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело 8139/2019 г. /.

В конкретният случай без да е извършен съответния анализ и проверка, без да са представени каквито и да е доказателства и основания за приложимостта на вторичните методи по чл. 74, параграф 2 от б. а) до г) от МКС за 12 броя стоки с номера 3,4,6,7,8,9,13,14,15,16,17 и 30 е приложен следващият резервен метод по чл. 74, §3 от МКС, а именно възлагане изготвянето на експертна пазарна оценка на посочените стоки от лицензиран оценител на машини и съоръжения. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. В този смисъл е и Решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. № 11027/2021г. на ВАС.

Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна уредба за определяне на митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е, при условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Съдът намира, че в конкретният случай са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка на горепосочените 12 броя стоки с цел да се приложи метода по чл. 74, §3 от Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Тази оценка от оценителя инж. Н.Й.Г. е изготвена по метода на „пазарните аналози“, като определянето на справедливата пазарна стойност става на основание на единичната пазарна цена, по която се продава най – голямото сборно количество /или цена на едро/ от внасяните стоки, или сходни или идентични на тях. За да се приложи метода на „пазарните аналози“ следва да се вземат предвид определени ограничителни условия, които следва да се анализират при извършване на оценката на отделните движими вещи, като: наличие на развит пазар, изследване на всички характеристики на обектите, да са от същия или сходен бранш, да притежават близки структури на производство и организация, да са от една фаза на икономическия живот и др. В конкретният случай не е ясно дали условията за приложение на посочения метод са били изпълнени.

В конкретния случай изготвеният Доклад от инж. Н.Г. за пазарна оценка на 12 позиции движими вещи по списък на ТД Дунавска по възлагателно писмо № 32-54337/18.02.2020 г. не съдържа анализ на горепосочените условия. В доклада е посочено, че основни източници на проучване са цени в магазинната мрежа и цени на производители, като са посочени няколко интернет адреси от сайтове, в които са продават по интернет дрехи и аксесоари. В доклада не се съдържа каквато и да е съпоставка на процесните 12 бр, позиции стоки с посочените в интернет артикули. Не е ясно кой от посочените сайтове, за коя позиция стока отговаря, не е ясно страната на произход на посочените от оценителя стоки, няма информация за техния вид, брой, количество, качество, цена. Липсват снимки на изследваните стоки и съпоставка с мострите взети от митническите органи. От представената оценка не става ясно как е определена единичната цена на всяка стока на базата, на която е формирана новата митническа стойност и съответно държавните вземания. От представения доклад не се доказва по никакъв начин дали изследваните стоки се явяват идентични или сходни с процесните, каквото е основното условие при извършване на оценката /като определянето на справедливата пазарна стойност става на основание на единичната пазарна цена, по която се продава най – голямото сборно количество /или цена на едро/ от внасяните стоки, или сходни или идентични на тях/.

Настоящият съдебен състав счита, че новите митнически стойности на 12 бр. позиции стоки определени на базата на Доклада на инж. Н.Г. за оценката на горепосочените стоки не е извършена в съответствие с изискването посочено във възлагателно писмо № 32-54337/18.02.2020 г. и при неспазване на условията на използвания метод за оценка на „пазарните аналози“, като същите не са определени правилно.

Настоящият съдебен състав напълно кредитира заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза от вещото лице М.М., в което са съпоставени процесните 12 бр. стоки със същите внесени стоки или сходни, или идентични на тях, продавани в националната магазинна мрежа. Налице са снимки на изследваните и процесните стоки съпоставка между тях по страна на произход качество, цена и е определена средна пазарна стойност на тези 12 бр. стоки много по – ниска от посочената в Доклада и в обжалваното решение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава съобразно митнически декларации на трети лица и изготвената оценка, директорът на ТД „Дунавска” към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт.

При определянето на новата митническа стойност не е спазен принципа на прозрачност, установен в чл.12,ал.1 от АПК. В хода на производството пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата и т.н. и в този смисъл не е могъл да ангажира адекватно защитата си.

Предвид изложеното съдът счита, че в конкретният случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установят справедливата стойност на внасяните стоки, вследствие на което е постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоките, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт възникнали държавни вземания /ДДС/.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са своевременно претендирани. В съдебно заседание на 21.06.2021 г. ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.

От жалбоподателя се претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., като същият размер на адвокатски хонорар на жалбоподателя е доказан, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 114 от делото и същият е заплатен видно от разписка на л. 115 от делото. Размерът на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя от 1200 лв., е под минималния такъв съгласно материалния интерес по настоящото дело /38 827,59 лв./ и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото съдът няма как да уважи възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид това, че адвокатският хонорар на адв. Н. е под минималния, предвиден в същата разпоредба размер. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 50 лв. - д.т., видно от платежно нареждане на л. 26 от делото, сумата от 160 лв. - депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 63 от делото, сумата от 339 лв. – допълнителен депозит за вещо лице, видно от бележка от ПОС терминално устройство на л. 123 от делото и сумата от 1200 лв. – адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 114 от делото и разписка на л. 115 от делото или общо сумата от 1749 лв. разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Инвест Трейд 04“ ООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Тетевен, ул. 23-ти септември № 5, представлявано от С.М.М. Решение с рег. № 32-156168/03.06.2020 г. издадено от директора на ТД "Дунавска" на Агенция Митници, с което са определени нови митнически стойности на декларирани стоки по митническа декларация № 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. и нов размер на дължими държавни вземания.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция „Митници“, сега Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“ да заплати на „Инвест Трейд 04“ ООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Тетевен, ул. 23-ти септември № 5, представлявано от С.М.М., сумата от 1749 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и девет лева/ разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

Препис от него да се изпрати на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	126
Дата:	30 октомври 2023 г.
Съдия:	Мирослав Вълков Вълков

Дело:	20207130700357
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	14 август 2020 г.

Решение по дело №357/2020 на Административен съд - Ловеч

Съдържание на акта