Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито
заседание, в състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 248
по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на В.Д.Т.,
ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20198380402785 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 при КЧСИ и жалба на Т.Д.Т., ЕГН ********** – съпруга на длъжника,
чрез процесуален представител адвокат А.П., срещу наложена възбрана /вписана в
книгите за вписване от 19.07.2019г., том XII, № 135, вх. рег. № 46179, имотна партида 254384 от Служба по вписванията –
гр. София/ на недвижимо имущество собственост на дължника, а именно: Ателие №2,
находящо се в гр. София, ж.к. „********
В двете частни жалби се навеждат
идентични твърдения, а именно, че недвижимият имот се явява единствено семейно
жилище на длъжника и неговото семейство, поради което действията на ЧСИ М.Б.,
изразяващи се в насочване на принудително изпълнение върху несеквестируем имот
- налагане на възбрана върху същия са незаконосъобразни. Позовават се на
разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, като излагат твърдения, че към настоящия
момент длъжникът В.Т. обитава процесния недвижим имот заедно със своята съпруга
Т.Тошева и двете си малолетни деца, като никой от членовете на семейството не
разполага с друг недвижим имот.
Поради изложеното, моли съда да
отмени изцяло като незаконосъобразни действията на ЧСИ М.Б., изразяващи се в
налагане на възбрана върху Ателие №2, находящо се в гр. София, ж.к. „********
Моли да бъдат спрени действията
по изпълнението срещу несеквестируемия недвижим имот по реда на чл. 438 ГПК до
произнасяне по същество.
На взискателя по изпълнителното
дело „ЕОС М.“ ЕООД е изпратен препис от частнита жалби, като в
законоустановения срок за това по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмени
възражения срещу тях. Излага твърдения за неоснователност на жалбите. Твърди,
че налагането на възбрана не представлява същинско изпълнително действие и не
накърнява правата на длъжниците да ползват несеквестируемото жилище.
Моли съда да отхвърли жалбите на В.Д.
Тошеви и Т.Д.Т. като неоснователни.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 201983802785 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ е образувано на
01.07.2019г. по молба на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез юрк. В.Й.за събиране
на сумата от 12 163,78 – главница и 5 862,88 лева лихви.
На 06.07.2014г. длъжника е
връчена ПДИ, чрез залепване на уведомление, тъй като след многократни
посещения, видно от разписката на ПДИ същия не е бил открит на адреса. В ПДИ е
посочено, че длъжника е осъден да заплати сумата от 12 163,78 лева –
главница, ведно със законната лихва до окончателното й изпалащане; неолихвяема
сума в размер на 3 100,74 лева,
както и всички следващи разноски и такси , включително таксата по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, която към момента е в размер на 1 339,16 лева, както и присъединените
публични вземания по чл. 458 ГПК в полза на държавата. С постановление от
18.07.2019г. ЧСИ приема разноски по
изпълнително дело № 20198380402785 в размер на 166,00 лева.
На 18.07.2019г. ЧСИ е изготвил
искане за вписване на възбрана върху следното недвижимо имущество, собственост
на длъжника, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4083.203.5.20,
с адрес: гр. София, ж.к. *******ет. 2, ателие 2, който обект се намира в сграда
№ 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.203, предназначене:
ателие за творческа дейност площ: 43,89 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- 68134.4083.203.5.4, под обекта –
68134.4083.203.5.19 и над обекта – 68134.4083.203.5.21.
Възбраната на гореописания
недвижим имот е вписана в Служба по вписванията
на 19.07.2019г., том XII,
вх. рег. № 46179,
имотна партида 254384.
На 22.10.2020 г. в кантората на
ЧСИ са депозирани жалби от В.Д.Т., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително
дело № 20198380402785 и Т.Тошева /съпруга на длъжника по ИД/ срещу наложената
възбрана на процесния имот.
При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. чл. 435,
ал. 2, т. 2 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на насоченото
принудително изпълнение върху имущество което длъжника смята за
несеквестируемо.
В случая съдът е сезиран с жалба на В.Д.Т., ЕГН ********** –
длъжник по изпълнително дело № 20198380402785 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при
КЧСИ и жалба на Т.Д.Т., ЕГН **********
– съпруга на длъжника, чрез процесуален представител адвокат А.П., срещу
наложена възбрана /вписана в книгите за вписване от 19.07.2019г., том XII, №
135, вх. рег. № 46179, имотна партида 254384 от Служба по вписванията – гр.
София/ на недвижимо имущество собственост на дължника, а именно: Ателие №2,
находящо се в гр. София, ж.к. „********
По допустимостта на жалбите:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което съдът намира, че същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбите:
Настоящия съседен състав намира частните жалби за неоснователни,
по следните съображения:
Възбраната
предпоставя започнат изпълнителен процес, като възбрана е допустима както върху
секвестируем, така и върху несеквестируем недвижим имот /т. 1 на ТР №2 от
26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Установените в чл. 316,
ал.3 /отм./ ограничения не са възпроизведени в новия чл. 393, ал. 2 ГПК, тъй като според законодателя
несеквестируемостта е пречка да бъдат продавани вещите, които са опора на
съществуването на длъжника и на неговото семейство, но налагането на възбрана върху несеквестируем имот не ограничава
възможността той да бъде ползван по предназначението му, а само осигурява
запазването на имота в патримониума на длъжника. Възбраната на несеквестируем недвижим имот е с цел да осигури възможността
на взискателя да се удовлетвори от него, ако длъжникът се разпореди с него, тъй
като разпореждането води до отпадане на несеквестируемостта, а
разпореждането на длъжника след възбраната е относително недействително спрямо
взискателя, без да е принуден той да се брани по пътя на бавния и скъп исков
процес по чл. 135 ЗЗД /т.4 на ТР №4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на
ОСГТК на ВКС/. Съдебният изпълнител има право да продаде възбранения
несеквестируем имот, само ако длъжникът се разпореди с него. Ако съдебният
изпълнител се разпореди с несеквеституемия имот, без в резултат на действие на
разпореждане длъжника да е отпаднала несеквестируемостта на този имот (т.1 на
ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС), и от това длъжникът
претърпи вреди, а налице основание за имуществена отговорност по чл. 441 ГПК.
Затова възбрана върху несеквестируем имот може да стои докато взискателят не се
удовлетвори по другия избран от него изпълнителен способ. С получаване на
съобщението за насрочен опис на имота, както е станало в настоящи случай, или с
ПДИ /чл. 451, ал. 2 във вр. с чл. 449, ал. 2 ГПК/ възниква задължението на
длъжника да не се разпорежда, да не изменя, поврежда или унищожава имота / т. 3
от ТР №4 от 11.03.2019г. по тълк. дело №4/2017г. на ОСГТК на ВКС/, а по
аргумент на чл. 453, т. 5 във вр. с чл. 453, т. 1 и да не сключва договори за
наем и аренда, както и споразумения, с които предоставя ползването и
управлението на недвижими вещи. Следва да се има предвид, че описът и оценката
на възбранения имот следват възбраната, а не са част от фактическия състав на
нейното налагане, т.е задължението на длъжника да не изменя, поврежда или
унищожава имота възниква макар възбраната все още да не е вписана /чл. 451, ал.
2 ГПК/. Следователно несъмнена е обезпечителната функция на възбраната, която
същевременно по никакъв начин не ограничава правото на собственика на
недвижимия имот да го използва по предназначение.
По разноските в настоящото производство:
Страните не
претендират разноски и не ангажират доказателства за извършването на такива, с
оглед на което разноски в настоящото производство не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частни жалби на В.Д.Т., ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 20198380402785 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ и
жалба на Т.Д.Т., ЕГН ********** – съпруга на длъжника срещу наложена възбрана
/вписана в книгите за вписване от 19.07.2019г., том XII, № 135, вх. рег. №
46179, имотна партида 254384 от Служба по вписванията – гр. София/ на недвижимо
имущество собственост на дължника, а именно: Ателие №2, находящо се в гр.
София, ж.к. „********
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.