Решение по дело №653/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 ЗУБ.

Образувано е по жалба от 09.07.2024г., подадена от А. С. И., гражданин на [държава], срещу Решение с номер УПХ 20/27.06.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС, с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който обжалваният административен акт да бъде отменен и преписката да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по общия ред.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение на А. И. му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите в решението са съотносими само и единствено за общото производство по реда на чл. 75 ЗУБ. Сочи се, че ако жалбоподателят бъде върнат в Ирак, това ще доведе до опасност от сериозни посегателства спрямо него и наличие на реален риск за живота му. Допуснати са и съществени нарушения на материалния закон. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 9 ЗУБ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява назначеният му по процесуален представител, който пледира за уважаване на жалбата. Във върнатата призовка е посочено, че лицето е получило съобщението лично.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че спрямо А. С. И. е издадена регистрационна карта на чужденец.

С обжалваното решение интервюиращият орган при ДАБ Н. П. е отхвърлила молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца. В мотивите си административният орган е приел следното: А. И. заявява, че в средата на м. май 2024г. напуснал Ирак легално, с автобус от [населено място] до [населено място] в Турция. С него била и съпругата му. От летището в [населено място] излетели със самолет за Истанбул. По време на престоя си в Турция не са имали проблем с властите. На 17.06.2024г. преминал нелегално в България, заедно със съпругата си. Пред властите в България разказал, че напуснал Ирак, защото обичал съпругата си, но не му я давали и я отвлякъл. Споделил, че бащата на съпругата му пуснал един от синовете си след тях и ако ги бил хванел, щял да убие поне единия. Основаната причина за напускането на Ирак била несъгласието на бащите им за този брак. Административният орган достигнал до извод, че мотивите на жалбоподателя не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а се касае за причини от личен и семеен характер. От материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. На територията на Ирак не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. За А. С. И. не съществува реален риск от тежки посегателства в Ирак.

Решението е връчено на чужденеца на 02.07.2024г.

По делото е приложена справка, относно Република Ирак. От нея се установява следното: На цялата територия на Ирак действат множество вътрешни сили за сигурност. Иракските власти си сътрудничат с Върховния комисариат за бежанците на ООН, с Международната организация по миграция и с други хуманитарни организации при предоставянето на закрила и помощ на бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежища лица, както и други заинтересовани лица. В страната се провеждат редовни, конкурентни избори и различните партийни, религиозни и етнически групи обикновено разполагат с представителство в политическата система. Физическата безопасност на хората като цяло е осигурена. Има почти пълен достъп до обществени услуги. Нивата на заетост в страната до голяма степен се възстановяват до стойностите отпреди конфликта с „Ислямска държава“, но личните финанси остават слаби и всяко трето домакинство съобщава, че няма достатъчно пари за храна. Хуманитарната ситуация в страната се подобрява значително. Значимите проблеми с правата на човека включват достоверни доклади за произволни убийства, насилствени изчезвания, организирани от правителството, тежки и животозастрашаващи условия в затворите, произволен арест и задържане, произволна или незаконна намеса в личния живот и др.

Със Заповед номер РД 05-287 от 13.04.2022г. и на осн. чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ Н. Б. П. е била определена за интервюиращ орган, който да извърши действията, предвидени в ЗУБ.

Видно от протокол от проведено интервю с А. С. И. от И., лицето посочва пред интервюиращия орган следното: На 12 или 13 май 2024г. хванах автобуса от [населено място], Ирак, до [населено място], Турция. От Ш. със самолет отидох в Истанбул. Още от Ирак тръгнахме заедно с жена ми. Брата на жена ми ни скъса паспортите. Вярната ми дата на раждане е 22.12.1997г. Гражданин съм на И.. В Захо работих във фабрика за консерви. [семейно положение] съм. Съпругата ми се казва И. А. А. Б.. Родителите ми, двамата ми братя и шестте ми сестри се намират в Захо. К. съм. Изповядвам религия ***. В Турция не съм имал проблем с властите. На 17.06.2024г. влязох в България нелегално. Напуснах Ирак, защото обичам жена ми, но не ми я даваха и аз я отвлякох. Майката на жена ми ни помогна да се скрием в един апартамент, докато напуснем Ирак. Баща й пусна единия си син след нас и ако ни беше хванал щеше да убие поне единия. Майката на жена ми беше съгласна с нашия брак, но баща й не беше съгласен да се оженим. От много време има вражда между двата рода, но не знам поради каква причина. Моят баща също не беше съгласен с този брак. Освен това няма и работа в Кюрдистан. Не съм членувал в партии, не съм бил арестуван, не съм бил осъждан и няма заведени дела срещу мен. Не съм имал проблем с властите. Братът на жена ми ме наби, когато й поисках ръката. Не даваха да се омъжи за мен. Не съм имал проблем като кюрд, нито във връзка с религията ми. Не съм участвал във военни формирования. Не мога да се завърна, защото ще ме убият.

Поискано е становище от ДАНС по отношение на чужденеца, но такова не е представено по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 02.07.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 09.07.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер УПХ 20/27.06.2024г. е издадено от компетентен административен орган – интервюиращ орган при ДАБ на МС, Н. П., на осн. чл. 70, ал. 1. Установи се по делото, че интервюиращият орган Н. П. е определен за такъв със Заповед номер РД 05-287 от 13.04.2022г. на председателя на ДАБ към МС.

Самото производство за предоставяне на международна закрила е образувано по молба от А. С. И. за предоставяне на международна закрила. В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както е посочена и дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва и нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 70, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Самото решение е било връчено на чужденеца на 02.07.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Становище не се изисква в случаите по чл. 70 ЗУБ, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че липсва становище на ДАНС.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ при наличие на основанията на чл. 13, ал. 1 ЗУБ в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата, като явно неоснователна. Самият чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Ирак несъгласието на неговия баща и на бащата на съпругата му със сключения брак, както и поради икономически причини.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в държавата по произход. Нещо повече – чл. 8, ал. 3 ЗУБ урежда, че субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Не се установи по делото някое от изброените субекти да са преследвали жалбоподателя. Самото лице не е подало молба да органите за сигурност в Ирак за защита в резултат на заплахите спрямо него от семейството на съпругата му.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Отново по делото не се констатира наличие на някоя от изброените опасности за лицето А. И.. Няма данни лицето да е било осъждано или срещу него да е било повдигнато обвинение за извършено престъпление. От приложената по делото справка се установи, че в Ирак няма международен въоръжен конфликт, нито вътрешен конфликт. Няма данни в Ирак властите или други организации да извършват безогледно насилие нито към жалбоподателя или неговото семейство, нито срещу неопределен кръг лица. Изводът на административният орган е правилно формиран, предвид материалноправните разпоредби на ЗУБ.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно глава II, пар. 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН, мигрантът е лице, което, по причини, различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя. Същият не може да бъде определен за бежанец, а за мигрант. В настоящата хипотеза А. И. цели получаване на закрила по лични и семейни причини – спокоен брак със съпругата си и започване на работа, а не поради наличието на някоя от изброените предпоставки, уредени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от А. С. И., ЛНЧ: ************, гражданин на [държава], срещу Решение с номер УПХ 20/27.06.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС – Н. П..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.