РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 06 март две хиляди и двадесета
год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`2460 по описа за 2019год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е за установяване на парично вземане по заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 180/2019г. на ВРС иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София
против Н.Д.Б. *** за признаване за установено, че ответника дължи сумата 306.87 лева,
представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ *** за
периода от 05.05.2017 г. до 04.09.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, осъдителен иск за сумата 42.95 лева,
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.02.2016г. за устройство Алкател модел One, за периода от м.09.2017г. до м.01.2018г. Ищецът твърди, че по силата на сключен между
страните договор за мобилни услуги от 02.02.2016г. ответникът е станал титуляр
на мобилен номер. За потребените от него услуги за периода
05.05.2017г.-04.09.2017г. ищецът издал фактури, но поради неплащането им
прекратил едностранно договора.
Исковете са с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, представя писмен отговор, с който оспорва
изцяло исковете и моли за отхвърлянето им. Развива доводи за неистинност на
отразените в приложените фактури обстоятелства. По отношение на иска за дължими
лизингови вноски счита, че липсва валидно прекратяване на договора, поради
което и този иск намира за неоснователен.
За да се произнесе по основателността на иска, районният
съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на която прие за
установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №180/2019 г. на Районен съд-Враца на 22.01.2019
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено Н.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес гр.***, със законен представител ***, заедно
с ***, с пълномощник Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв.В.П.Г.
сумата от 349,82 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от дата 02.02.2016 г., потребени в периода от
05.05.2017 г. до 04.09.2017 г. за които операторът е издал крайна фактура № ***
платима в срок до 20.09.2017 г.,
мораторна лихва за забава в размер на 46,06 лв. за периода от 21.09.2017
г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото – 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. - адвокатски хонорар.
С разпореждане по същото ч. гр. дело,
съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответницата Н.Д.Б.
на 02.02.2016 г. е сключен договор за мобилни услуги, при първоначален срок на
договора от 24 месеца и избрана абонаментна програма НонСтоп 29.99лв. за
мобилен номер ***.
На 02.02.2016 г. е сключен и договор за лизинг между
страните по делото, като ищеца е предоставил на Б. за временно и възмездно
ползване устройство: марка Alcatel One Touch Idol 3 4.7 Dark Grey с телефонен номер *** като лизингополучателят се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 197.57 лв., с вкл. 20% ДДС.
Уговорено е изплащане на мобилното устройство на 23 месечни лизингови вноски в
размер на 8.59лв. всяка с вкл. ДДС, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Отношенията
по повод мобилен номер *** са новирани
посредством Допълнително споразумение от дата 12.12.2016г., като абонатът е предпочел
абонаментен план 60,99лв. за срок на действие до 12.12.2018г.
По делото са
представени Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б. „б” месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответницата
/„При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“/.
По делото са представени
фактури за потреблените от абоната-ответник услуги зa периода от 05.05.2017г.
до 04.09.2017г., както следва:
-
Фактура **** за отчетения
период на потребление 05.05.2017- 04.06.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти и лизинг в размер на 281,75лв. /с ДДС/ . Дължимата сума е платима в срок 20.06.2017г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
-
Фактура *** за отчетения
период на потребление 05.06.2017- 04.07.2017г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизинг в размер на 331.33лв. Дължимата сума е
платима в срок 20.07.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
-
С Кредитно известие **** е начислена и дължимата се лизингова вноска в размер на 8,59лв., отразен е и неизплатения баланс в размер на 331.33лв. за
предходните два отчетни периоди, при което задължението за плащане възлиза на
306.87лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че дължимите суми за
мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер № *** за периода на процесните
фактури от 05.05.2017г. до 04.09.2017г., предоставени на мобилен номер *** са на
обща стойност 306,87 лева, подробно разшифровани в анализираните, отчетени
потребления и издадени фактури. От предоставена информация от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство Alcatel One Touch Idol 3 4.7 Dark
Grey взето във връзка с абонамента на мобилен номер **********, след месец 09.2017г.
е на стойност 42,95 лева.
Плащания
към 25.02.2020 г. не са извършени.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са
допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 119/22.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 180/2019 г. по описа на РС – Враца. Поради това ищецът има правен
интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От представения договор
за мобилни услуги от 02.02.2016 г. се установява наличието на възникнали
договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и Н.Б., по силата на
които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника
мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението
на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 29,99 лв. и стойността
на потребените услуги. Отношенията по повод мобилен номер *** са новирани
посредством Допълнително споразумение от дата 12.12.2016г., като абонатът е предпочел
абонаментен план 60,99лв. за срок на действие до 12.12.2018г.
Уговорено е
изплащане на мобилното устройство на 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.59лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
С подписа си в
договорите, който ответницата не е оспорила, същата е удостоверила, че е
запозната, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и
потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е
настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена
на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е
18-дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото
производство сума 306.87 лева, представляваща незаплатени делекосъобщителни
услуги за аб.№ ***,представлява уговорено между страните възнаграждение за
ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде
заплатена от ответницата в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за
абонатен номер № *** за периода на процесните фактури от
05.05.2017г.-04.09.2017г., предоставени на мобилен номер *** са на обща
стойност 306,87 лева, подробно разшифровани в анализираните издадени фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.
Основателен
е и предявеният иск за сумата от 42.95 лева, незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 02.02.2016г. за
устройство Алкател модел One, за периода от
м.09.2017г. до м.01.2018г. Видно от заключението на назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на
устройство Alcatel One Touch Idol 3 4.7 Dark Grey взето във връзка с абонамента на мобилен номер ***
след месец септември
В конкретния
случай Б. е подписала договор за мобилни услуги, ползвала е мобилен номер ***, както и закупено на лизинг мобилно устройство и не е изпълнила
задължението си да заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнила и
задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставеното й за временно и
възмездно ползване мобилно устройство с договор за лизинг от 02.02.2016 г. С
това си поведение Б. е изпаднала в забава. Издадени са й фактури и в срок не ги
е заплатила. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следва да понесе отговорността си.
Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответница е сключила договори и е ползвала
съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатила, респ. е в
неизпълнение на договорно задължение.
Видно е от представените договори за мобилни
услуги, че ответницата се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Претендираните суми се
установиха по безспорен начин от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
При този изход
на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски
също следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат присъдени сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 625.00лв.
Съгласно задължителните указания в ТР №
4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно
изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на
заповедното производство в размер на 205.00 лв.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.Д.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***,
с адрес *** със законен представител ***, заедно с ***, сума от 306.87 лева, представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№
*********, ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена по ч.гр.д. № 180/2019 г. по описа на
Районен съд – Враца заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА Н.Д.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес ***, сумата 42.95 лева, незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
02.02.2016г. за устройство Алкател модел One, за периода от месец септември
2017г. до месец януари 2018г.
ОСЪЖДА Н.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 625.00 лв., както
и сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 180/2019 г. по описа на
Районен съд – Враца в общ размер на 205.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………