РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
Членове:Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600669 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260001/20.01.2022 г., постановена по НЧХД № 267/2020 г.,
по описа на Карловския районен съд, I-ви н.с., подсъдимата А.М.П. е призната
за виновна в извършване на: престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, за това, че на 17.04.2020 г., в с. ***, обл. Пловдив, публично е
казала нещо унизително за честта и достойнството на С.В.С., с ЕГН
**********, в нейно присъствие, наричайки я „***“ и псувайки я с думите „да
ти еба майката“, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, й е
наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., която да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, както и наказание „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от Присъдата
на информационното табло на Кметство ***;
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за това, че на
17.04.2020 г., в с. ***, обл. Пловдив, публично е приписала на С.В.С., с ЕГН
**********, извършване на престъплението „кражба“, казвайки й „ти
открадна парите на баба си“, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК,
й е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., която да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, както и наказание „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от Присъдата
на информационното табло на Кметство ***;
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за това, че на 17.04.2020 г., в с.
***, обл. Пловдив, се е заканила с престъпление против личността на С.В.С., с
1
ЕГН **********, казвайки й, че ще вземе ябата и ще я надупчи и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у
С.В.С., поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, е отложено с изпитателен срок в размер на три
години, считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимата е определено едно
общо най-тежко наказание, а именно наказание „лишаване от свобода“ в
размер на три месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
Присъдата.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК, към така определеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, е
присъединено наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни
чрез поставяне на извлечение от Присъдата на информационното табло на
Кметство ***.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към така определеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, е
присъединено отчасти наказанието „глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, подс. П. е осъдена да заплати на
тъжителката С., сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – накърнени чест и достойнство и
претърпени срам и неудобство, вследствие отправените публични обиди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.04.2020 г.
до окончателното плащане.
На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, подс. П. е осъдена да заплати на
тъжителката С., сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – уронени чест и достойнство, вследствие отправената
публична клевета, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 17.04.2020 г. до окончателното плащане, като за разликата над
600 лв. до пълния предявен размер от 1500 лв., предявеният граждански иск е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата е осъдена да заплати: в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 84 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск;
на С.С., сумата от 1512 лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
А.П., депозирана чрез защитника й – адв. П.К., с която се твърди, че
Присъдата е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че същата не е съобразена със събраните по
делото доказателства. Иска се Присъдата да бъде отменена изцяло, като
вместо нея бъде постановена нова – оправдателна. Иска се и предявените
граждански искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
2
Към въззивната жалба е постъпило и допълнение с подробни
съображения в подкрепа на направеното искане. Оспорва се извършения от
първоинстанционния съд анализ на доказателствената съвкупност. Акцентира
се върху показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно
следствие свидетели, като се твърди, че същите не са задълбочено обсъдени.
Претендират се направените във въззивното производство разноски за
процесуално представителство.
В съдебно заседание на 12.05.2022 г. подсъдимата А.П., не се явява. За
нея се явява упълномощеният й защитник – адв. К., който поддържа
депозираната въззивна жалба и допълнението към нея.
Частната тъжителка С.С. не се явява, за нея се явява повереникът й –
адв. Д.. Последният излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност на атакуваната Присъда, като пледира същата да бъде
потвърдена. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди приложените по делото
доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на обжалваната Присъда, съобразно изискванията
на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:
При изготвяне на атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на
закона по смисъла на чл. 348, ал. 2, предл. I-во, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, което е
неотстранимо от настоящата инстанция. Така допуснатото нарушение,
мотивира приложението на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, ал. 1, т. 1 от НПК –
отмяна на Присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Карлово.
С Присъдата, предмет на настоящата съдебна проверка, по пункт 2 от
обвинението, първостепенният съд е признал подс. П. за виновна в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за
това, че на 17.04.2020 г., в с. ***, обл. Пловдив, публично е приписала на
С.В.С., с ЕГН **********, извършване на престъплението „кражба“, казвайки
й „ти открадна парите на баба си“, поради което и на основание чл. 54, ал. 1
от НК, й е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., която да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, както и наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение
от Присъдата на информационното табло на Кметство ***.
Видно от диспозитива на Присъдата, първият съд е приел, че правната
квалификация за извършената от подсъдимата публично нанесена клевета, в
хипотезата на „приписване на престъпление“, е по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, като й е наложил наказание „глоба“ в предвидения от същата
разпоредба минимум – 3 000 лв. Нормата на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК обаче,
очертава признаците на престъплението „обида“ при определени
квалифициращи обстоятелства. За нанесена клевета, при същите тези
квалифициращи обстоятелства, в хипотезата на приписване на престъпление,
каквото деяние е посочено в диспозитива на Присъдата, следва да се приложи
3
ал. 2 на чл. 148 от НК, съгласно която за клевета, извършена при условията на
предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки
последици, наказанието е „глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и
„обществено порицание“. Предвид това, въззивният съд намира, че е налице
противоречие между цифрово изписаната и словесно приетата от съда
квалификация на деянието както в диспозитива на Присъдата, така и в
мотивите. Това противоречие води до невъзможност за настоящия съдебен
състав да разбере волята на решаващия съд и нарушава правото на
подсъдимата да се защитава адекватно по постановения съдебен акт.
Следва да се отбележи и че наложеното на подс. П., при условията на чл.
54 от НК наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. отново неправилно е
определено съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от НК, доколкото
нормата на чл. 148, ал. 2 от НК предвижда минимум на наказанието „глоба“ в
размер на 5 000 лв.
Гореизложените нарушения на материалния закон, допуснати при
постановяване на атакуваната Присъда, не позволяват на въззивния съд нито
да извърши преценка за правилност на съдебния акт, нито да разбере
действителната воля на съда. Именно поради това, тези нарушения могат да
се отстранят само чрез отмяна на Присъдата и връщане на делото за повторно
разглеждане от първоинстанционния съд.
Наличието на основания за връщане на делото в предходния
процесуален стадий, препятства произнасянето на настоящия съдебен състав
по исканията на страните за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, доколкото решаването на този въпрос е обвързано с
произнасянето на съда по въпросите за вината и отговорността на
подсъдимата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260001/20.01.2022 г., постановена по НЧХД №
267/2020 г. по описа на РС – Карлово, I-ви н.с.
ВРЪЩА делото на РС – Карлово за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5