РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Десислава Буюклиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4760 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Групама Застраховане“ ЕАД е предявил против
ответника Р.Н.П. иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът му дължи сумата от 1 421,70 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 406,70 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски по щета № 66001500101 за причинените имуществени вреди в
резултат от ПТП на 25.06.2015 г., причинено от ответника при управление на лек
автомобил без правоспособност за управление на МПС, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2537/2019 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.06.2019 г., до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноските в заповедното
и исковото производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът Р.Н.П. не взема становище в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание, представляван от пълномощника си
адвокат М., оспорва иска като неоснователен. Не сочи доказателства.
В писмено становище от 10.07.2020 г. пълномощникът на
ответника моли за отхвърляне на иска с мотив, че по делото не е установено дали
към процесната дата ответникът е притежавал свидетелство за управление на МПС и
от коя категория. Оспорва размера на ремонтните дейности по автомобила. При
условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на
вземането.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
Установява
от констативен протокол за ПТП № 1453350 от 25.06.2015 г., че на 25.06.2015 г. около
15,20 ч. в гр. П. на бул. „Х.Б.“ № .. е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил Д. Л. с рег. № …, собственост на Н. Н. П., управляван от Р.Н.П. –
участник № 1, неправоспособен, и лек автомобил М. .. с рег. № РА1375ВМ,
собственост на Д.К.М. – участник № 2. Посочено е, че участник № 1 при разминаване
с паркиралия участник № 2 го е блъснал в задната лява част. Настъпило е ПТП с
материални щети по двете МПС-та.
На
участник № 1 е съставен АУАН № 014639/25.06.2015 г. за нарушение на чл. 42, ал.
2, т. 1 и чл. 150 от ЗДвП. Въз основа на него е издадено Наказателно
постановление № 15-1006-001381/29.06.2015 г., с което на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 6 и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП на Р.Н.П.
е наложено административно наказание „обществено порицание“.
От
писмените доказателства, ангажирани от ищеца – застрахователна полица №
121315002430 от 23.04.2015 г., искане за оценка на вреди по щета
№ 250839/26.06.2015 г., опис-заключение за вреди на МПС по щета №
250839/26.06.2015 г., опис-заключение по претенция № 250839/08.07.2015 г.,
ликвидационен акт № 260287/08.07.2015 г., ликвидационен акт № 260287/08.07.2015
г. и платежно нареждане от 10.07.2015 г., се установява, че към 25.06.2015 г. собственикът
на лек автомобил М. .. с рег. № … – Д.К.М., е имал сключена застраховка „Каско
Фамилия“ при „Дженерали Застраховане“ АД, предявил е пред застрахователя претенция
за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат от
което му е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 421,70 лв.
с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв., от която сума след
приспадане на дължими премии в размер на 300 лв. и данък в размер на 6 лв. му е
изплатена сума в размер на 1 100,70 лв.
Към 25.06.2015 г. гражданската отговорност на собственика
на лек автомобил Дачия Логан с рег. № … – Н. Н. П., е била застрахована при
„Групама застраховане“ ЕАД, което се установява от застрахователна полица № …
от … г. и анекс № 1 от … г. за поправка на очевидна фактическа грешка в името
на застрахования.
На 06.08.2015 г. „Дженерали Застраховане“ АД е отправил покана до „Групама
Застраховане“ ЕАД за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. След
извършване на техническа експертиза, калкулация по претенция и доклад по щета
на 27.08.2015 г. застрахователят „Групама Застраховане“ ЕАД е изплатил на
„Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1 421,70 лв.
От заключението по съдебната авто-техническа експертиза, прието по
делото, се установява, че автомобил № 1 – Д.Л., движейки се в лявата лента
започва безконтролно движение надясно при загуба на контрол над управлението на
автомобила, навлиза в дясната лента за движение, удря с предната си дясна
ъглова част задната лява част на попътно паркирания автомобил № 2 – М…., при
което е протекъл кос заден ексцентричен удар, при който са засегнати елементите
от задната ляво странична част на лек автомобил М. ... При извършване на
маневрата „заобикаляне“ не е оставил достатъчно странично разстояние от дясната
си страна към лявата страна на паркирания автомобил и с предна дясна част се
удря в задната част на лек автомобил М….. При този удар съставите от задната
лява част – броня, калник, подкалник, кош на багажника, ляв стоп елемент и
подлежащите им елементи се деформират по посоката на удара, като някой от тях
след преминаване границата на еластичност се чупят. От техническа гледна точка
е налице съответствие между установения механизъм на ПТП и описаните повреди, в
този смисъл е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите щети. Няма описани настъпили щети по автомобила, които да не
отговорят на описания механизъм на произшествието. Общата стойност на
увредените детайли и части по средни пазарни цени и трудът, необходими за
пълното възстановяване на автомобила, възлизат на 2 524,24 лв. Размерът на
претендираните разходи за ликвидация на регресната преписка по щета от 15 лв.,
в т.ч. за разглеждане и преценка на уврежданията по лекия автомобил Мерцедес
Е220, съответства на обичайните такива за този вид дейност за всички
застрахователни дружества. Лек автомобил Д. Л. е от категорията М1 на МПС с
допустима максимална маса, която не надвишава 3 500 кг, проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача. МПС от тази
категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса,
която не надвишава 750 кг. Без да се нарушават разпоредбите на правилата за
одобряване на типа на съответните превозни средства, МПС от тази категория
могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща
750 кг, при условие, че допустимата максимална маса на състава не надвишава
4 250 кг. За да се управлява конкретното МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, а именно категория В.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.К.М., без родство и
служебни отношения със страните, се установява, че през 2015 г. собственият му
автомобил М. …, който бил паркиран на бул. „Х.Б.“ в гр. П., бил ударен от друг
автомобил, управляван от младо момче. Свидетелят имал застраховка „Каско“, въз
основа на която застрахователят му изплатил застрахователно обезщетение.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 274,
ал. 2 от КЗ (отм.) за съществуване в полза на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на регресно вземане за платеното
застрахователно обезщетение срещу лицето, управлявало моторното превозно
средство без свидетелство за управление.
Основателността
на иска предпоставя съществуване на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие, настъпване на застрахователно събитие, в резултат от
което са настъпили имуществени вреди, както и изплащане на застрахователно
обезщетение. Тези правопораждащи юридически факти следва да бъдат установени по
делото посредством пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за
това лежи върху ищеца.
Осъществяването
на описаното в исковата молба ПТП, механизмът на причиняването му, настъпването
на имуществени вреди, причинно-следствената връзка между ПТП и вредните
последици, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП и изплащането на
застрахователно обезщетение на пострадалото лице по валидно сключена
застраховка „Каско“, се установяват посредством пълно и главно доказване от
ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства и от експертното
заключение, прието по делото. Тези доказателства са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и установяват по несъмнен начин подлежащите на доказване
правнорелевантни факти. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ,
който съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, а останалите писмени доказателства, макар и частни, не са
оспорени от ответника, а и кореспондират помежду си, поради което съдът ги
възприема изцяло. Приетото по делото заключение по съдебната авто-техническа
експертиза съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено, а
показанията на свидетеля М. – като незаинтересовани, непосредствени и
съответстващи на останалите доказателства по делото.
Правоспособността
на водача на лек автомобил се удостоверява с издадено по съответния ред от
компетентните органи на МВР свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното МПС. С оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че към датата на пътното произшествие ответникът не е притежавал
свидетелство за управление на МПС категория В, каквото е необходимо за
управление на лек автомобил Д. Л.На първо място това обстоятелство не е оспорено
от ответника в срока за отговор на исковата молба, нито ответникът е изложил
твърдения, че е разполагал с такъв документ. На следващо място в констативния
протокол за ПТП, разполагащ като официален удостоверителен документ с
обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в него факти и
обстоятелства, изрично е посочено, че водачът Р.Н.П. е неправоспособен. Не на
последно място следва да има предвид, че към датата на ПТП ответникът не би
могъл да разполага със свидетелство за управление на МПС категория В, тъй като
е роден на *** г. и към 25.06.2015 г. не е бил навършил осемнадесетгодишна
възраст, която съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е минималната възраст за
управление на моторно превозно средство от категория В.
Размерът
на причинените при проценото ПТП имуществени вреди съдът намира за установен
посредством заключението на ангажираната от ищеца съдебна авто-техническа
експертиза, според което описаните щети по автомобила се намират в причинно-следствена
връзка с осъщественото ПТП, няма описани щети, които да не отговарят на
механизма на произшествието, средната им пазарна стойност надхвърля значително
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, а размерът на
ликвидационните разходи съответства на обичайните такива.
Направеното
от ответника възражение за давност в писмено становище, подадено от
пълномощника му на 10.07.2020 г., не следва да бъде обсъждано, тъй като е
направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
При тези
факти съдът намира, че са се осъществили юридическите факти, породили релевираната
от ищеца регресна отговорност на ответника, а искът като основателен следва да
бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в исковото и
заповедното производство, следва да се възложат в тежест на ответника, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто размер
съдът по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП определя на 200 лв. с оглед броя на
проведените съдебни заседания и обема на ангажираните по делото доказателства.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.Н.П., ЕГН ********** *** дължи на „Групама Застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № …
представлявано от изпълнителния директор С. Б. и прокуриста Т. М., сумата от
1 421,70 лв., включваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 1 406,70 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски по щета №
66001500101 за причинените имуществени вреди в резултат от ПТП на 25.06.2015
г., причинено от ответника при управление на лек автомобил без свидетелство за
управление на МПС, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2537/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.06.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц. ш.“ №…, представлявано от изпълнителния директор С. Б. и прокуриста Т. М., разноски
в исковото производство за държавна такса в размер на 28,43 лв., депозит за
вещо лице в размер на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв., както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
28,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: