Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./01.06.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
2943 по описа за
2021 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „З.д.Е.“ АД ***, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 771,10 лева, представляваща заплатено
от застрахователя по щета № ***/12.05.2020 г. застрахователно
обезщетение, на трето лице за причинени на лек автомобил марка „*** застрахован по Договор за застраховка „Каско”
№ ***/12.12.2019 г. при
ищеца, имуществени вреди - увредени
предна и задна дясна гума и джанта, в резултат на реализирано на 08.05.2020 г.
застрахователно събитие, изразяващо се в осъществено в гр. Варна ПТП –
автомобилът управляван в района на ул. „***“, е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 24.08.2020 г., до окончателното погасяване на вземането, на основание
чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.
Твърди се, че на 08.05.2020 г. в гр. Варна в района на ул. „***“ застрахования по застраховка „Каско” по
застрахователна полица № ***/12.12.2019
г при ищеца лек автомобил марка „*** е попаднал в необозначена и
необезопасена дупка, вследствие на което същият е увреден – увредени предна и
задна дясна гума и джанта. Посочва се, че стойността на щетата е оценена на
771,10 лева, която сума е заплатена на 08.06.2020 г. на собственика на
автомобила. Твърди се, че на ответника в качеството му на собственик на процесния път е връчена ПДИ, но същия не е заплатил претенцията.
Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Претендира се
присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл.
80 от ГПК.
В законоустановения
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника е подала отговор на исковата молба, в
който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
механизмът на ПТП и наличието на дупка на процесния
път. Наведени са твърдения, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена
скорост. Посочено е, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в процесния ден и час водачът на автомобила не е употребил
алкохол. Поддържа се, че правната квалификация на спора е чл. 50 от ЗЗД
Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание, дружеството ищец не изпраща
процесуален представител. Депозирана е молба от 10.10.2021
г., в която е заявено, че ответникът е заплатил изцяло претенцията в хода на
процеса.
В съдебното заседание, ответникът подържа не изпраща процесуален представител. Депозира молба от
05.05.2021 г., в която се заявява, че ответникът проддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие от 08.05.2020 г. водачът
на лек автомобил марка „****е застрахован по Договор
за застраховка „Каско” № ***/12.12.2019 г. при ищеца.
От представения по
делото протокол за ПТП от 08.05.2020 г. е видно, че водачът на лек автомобил
марка „*** управлявайки го в гр.
Варна, ул. „ Петър Попов“ в КК „ Чайка“ попада в необезопасена и
несигнализирана дупка, вследствие на което са увредени двете десни гуми и двете
десни джанти.
Не се спори по делото,
че върху процесния автомобил има увреждания на предна
и задна дясна гума и джанта.
Не е спорно, че във
връзка с причинените на лек автомобил марка *** вреди произтекли от застрахователното събитие от
08.05.2020 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в полза на собственика
на увредения автомобил в размер от 771,10 лева.
От заключението по
възложената САТЕ се установява, че процесните вреди
напълно кореспондират с механизмът на ПТП описан в протокола от ПТП, поради
което вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите вреди. Установява се, че общата стойност на разходите за
възстановяване на вредите е в размер от 2240 лева с ДДС.
Представен е отчет по
сметка (л. 22) от който е видно, че ответникът след подаване на исковата молба
от ищеца е превел претендираната от същия сума в
размер от 771,10 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.
410 ал. 1 т. 2 от КЗ.
С поред разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
За уважаване на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – В тежест на ищеца е
да установи кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно, че – 1) е
страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане лек автомобил марка „***; 2) настъпване в срока на застрахователно покритие на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди на автомобила;
3) вида и обема на вредите, 4) изплащане от ищеца на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 5) механизма на ПТП, т.е. че вредите са
следствие на виновното и противоправно поведение на
лица, на които отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответника) е възложил работа; 6)
вредите са причинени при или по повод възложената от ответника дейност, 7)
размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения, включително, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена
скорост и след употреба на алкохол.
По делото не е спорно,
че между ищеца и водача на лек автомобил марка „***, към момента на настъпване на застраховатленото
събитие е съществувало действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по Договор за застраховка № ***/12.12.2019 г.
При съвкупната оценка на
протокола за ПТП и неоспореното от страните заключение по назначената по делото
САТЕ се установява, че на процесния автомобил са
причинени следните увреждания - предна и задна дясна гума и джанта, в резултат
на реализираното на 08.05.2020 г. ПТП, при което автомобилът управляван в
района на в гр. Варна, ул. „***“, е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. От заключението по САТЕ се
установява, че стойността на разходите за възстановяване на процесните
щети възлиза на 2240 лева.
Страните не спорят, че
пътят на ул. „***“ е общинска
собственост, поради което, именно ответникът е легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Не е спорно и че ищецът
е заплатил в полза на трето за спора лице, собственик на процесния
автомобил застрахователно обезщетение в размер от 771,10 лева, както и че след
подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца изцяло исковата
претенция.
Извършеното в хода на
процеса цялостно погасяване на исковата претенция, представлява признание,
извършено от ответника и на тези факти, които са били оспорени с отговора на
исковата молба. Предвид това, предявения иск се явява доказан по основание и
размер, но поради извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде
отхвърлен.
Независимо от
обстоятелството, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, делото е решено в
полза на ищеца и предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в процеса съдебно – деловодни разноски. На основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер от
300 лева, от които сумата от 50 лева за държавна такса, сумата от 150
лева за депозит за вещо лице и сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.д.Е.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ул. „***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 771,10
лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета № ***/12.05.2020 г. застрахователно обезщетение, на трето лице за причинени
на лек автомобил марка „*** застрахован по Договор за застраховка
„Каско” № ***/12.12.2019 г. при ищеца, имуществени вреди - увредени предна и задна дясна гума и джанта,
в резултат на реализирано на 08.05.2020 г. застрахователно събитие, изразяващо
се в осъществено в гр. Варна ПТП – автомобилът управляван в района на ул. „***“, е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 24.08.2020 г., до окончателното погасяване на вземането, на основание
чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА ***, адрес гр. Варна, ул. „*** да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лева /триста
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :