РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора К. Ас. С.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600198 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл НПК.
Образувано е по въззивна жалба,вх.№7269/01.10.2024 година,подадена от адв.Ж. Д. Д.
от АК-Хасково,с посочен съдебен адрес в гр.В.Търново,ул.“Васил Левски“
№3,ет.1,повереник на частните обвинители Н. Б. Ц.,ЕГН ********** и И. Б. Ц.,ЕГН
**********,двамата с посочени адреси за призоваване,против присъда №17/16.09.2024
година,постановена по нохд №513/2024 година по описа на Окръжен съд гр.Враца.
С присъда №17/16.09.2024 година съдът е признал подсъдимият Н. П. Т.,роден на
******** година в с.***,обл.***,българин,български гражданин,със средно
образование,строителен работник в „Сребреня 99“АД гр.Бяла Слатина,неосъждан
/реабилитиран/,разведен,ЕГН ********** за виновен в това,че на 10.11.2023 година,около
20.35 часа в гр.Бяла Слатина,обл.Враца,на ул.“Търнавска“ №48а,при управление на лек
автомобил „Рено Лагуна“,peг.№ ******** на къси светлини,с посока на движение към
центъра на града,със скорост от 63 км/час нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.21 ал.2 ЗДвП,като превишил скоростта на движение,сигнализирана в този участък от
пътя с пътен знак „В 26“,забраняващ движение със скорост по-висока от обозначената,в
случая - 30 км/час и предизвикал ПТП,като е застигнал и ударил отзад попътно движещата
се с велосипед В. Б. Ц. на 73 години,бивш жител на гр.Бяла Слатина и по непредпазливост
1
причинил смъртта на В. Б. Ц.,и след извършване на деянието направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата,поради което на основание чл.343а,ал.1,б „б“ вр.
чл.343 ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.58А,ал.1 вр. чл.54 НК го е осъдил на наказание 1 /една
година/ „лишаване от свобода“ ,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на
наказанието за срок от 3 /три/ години,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК съдът е лишил подсъдимия Н. П. Т.,ЕГН ********** от право
да управлява МПС за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.59 ал.4 НК съдът е приспаднал времето,през което подсъдимият е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред,считано от 17.11.2023 година до
влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия Н. П. Т.,с установена самоличност,да
заплати в полза на Държавата,по сметка на ОД-МВР гр.Враца,направените на досъдебното
производство разноски в размер на 4226.44 /четири хиляди двеста двадесет и шест лева и 44
стотинки/ лева.
Съдът е осъдил подсъдимия Н. П. Т.,ЕГН ********** да заплати на частните
обвинители Н. Б. Ц. и И. Б. Ц. направени по делото разноски за повереник на досъдебното
производство в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/.
На основание чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата,във връзка с чл.13 ал.4 вр.ал.1,т,2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е осъдил
подсъдимия Н. Т.,ЕГН ********** да заплати на адвокат Х. Р. К. сумата 2000.00 лева /две
хиляди лева/ в качеството му на повереник на частните обвинители Н. Ц. и И. Ц..
Съдът е постановил веществените доказателства:
-лек автомобил „Рено Лагуна“,peг. №********,заедно с контактен ключ,находящ се в
база Костелево да се върне на подсъдимия Н. Т.,
-велосипед на съхранение при домакин на РУ-Бяла Слатина,дамска текстилна шапка и
светлоотразителна жилетка да се върнат на наследниците на пострадалата В. Ц.,И. Ц. и Н.
Ц.,
-пликче с власинки,иззети от стъклото на автомобил „Рено Лагуна“ да бъде
унищожено,поради незначителната му стойност.
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на гл.27,чл.371,т. НПК.
Във въззивната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт в частта за наложените
наказания „лишаване от свобода“ и срока по чл.66 НК,както и в частта за наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ на подсъдимия Н. П. Т.,ЕГН **********,е
незаконосъобразен и неправилен.Повереникът на частните обвинители сочи,че наказанието
„лишаване от свобода“ е занижено по размер,не държи сметка на обществената опасност на
престъпления от този вид и в определения му размер не може да постигне целите на
наказанието,на специалната,и особено целите на генералната превенция.
Сочи,че определеното наказание „лишаване от свобода“ е „математически„ неправилно
2
определено по реда на чл.58а НК в неговия размер и не съответства на законовата
норма.Намира,че това наказание е явно несправедливо,поради занижения му размер.
Сторено е оплакване,че определеният срок по чл.66 НК на наказанието „лишаване от
свобода“ е занижен и недостатъчен,за да се постигне целта на самото наказание.
Твърди се,че е занижено и наказанието,определено по реда на чл.343г НК.
На тази основа,на основание чл.337 ал.2,т.1 и чл.334,т.3 НПК,се прави искане
присъдата на Окръжен съд гр.Враца да се измени като се увеличи по размер наложеното
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимото лице и се увеличи срока,определен по
реда на чл.66 НК,като се увеличи и срока на наказанието“лишаване от право да управлява
МПС“ ,наложено по реда на чл.343г НК.Заявено е,че ще се допълни въззивната жалба след
изготвяне на мотивите към атакуваната присъда.Такова допълнение не е представено.
Доказателствени искания не са правени.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Пред настоящият съд повереникът на частните обвинители обвинители Н. Б. Ц. и И. Б.
Ц.,адв.Ж. Д. поддържа сторените оплаквания във въззивната жалба.Поддържа,че
незаконосъобразно е определено по размер наказанието „лишаване от свобода“ на подс.Н.
Т.,включително и „математически“,като съдът неправилно,с оглед разписаното в т.7-ма от
ТР№1/2009 година на ОСНК,е отчел допълнително като смекчаващо обстоятелство сторено
самопризнание от подсъдимото лице.Акцентират се лоши характеристични данни за
подсъдимия Т.,които не са оценени правилно от първия съд.Намира,че с оглед определеното
по размер наказание „лишаване от свобода“ съдът не е съобразил постигане целите на
специалната и генералната превенции на наказанието.
Намира,че определения срок по реда на чл.66 ал.1 НК по отношение на определеното
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Т.,е занижено в размера му.
Поддържа увеличаване размера на наказанието,определено при условията на чл.343г
НК,като акцентира отново пред съда изложените съображения и искания във въззивната
жалба.
Претендира разноски.
Пред въззивния съд,при липса на подаден въззивен протест,представителят на
Апелативна прокуратура гр.София намира въззивната жалба за основаателна.Сочи,че
наказанието „лишаване от свобода“ и наказанието по реда на чл.343г НК са неоснователно
занижени по размер. Намира,че правилно е приложен института на т.н.“условно
осъждане“,което е сторено в съответствие с процесуално-правните и материално правните
предпоставки на Закона,но срокът е занижен по размер.
Защитникът на подсъдимия Н. Т.,адв.Х. намира подадената въззивна жалба за
неоснователна и оспорва обосноваността и.Сочи,че подадената въззивна жалба ,сторените
искания и изложените съображения не държат сметка на събрания доказателствен обем,на
трайната съдебна практика и на процесуалния ред,по който е протекло съдебното
3
производство пред първия съд.Намира,че наложените наказания на подс.Т., включително
приложението на чл.66 ал.1 НК за наказанието „лишаване от свобода“,са законосъобразни ,
съобразени са с отчетени от първия съд смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната
отговорност обстоятелства и реализират целите на наказание така,както са разписани от
Законодателя.Намира,че така в пълна степен ще се реализират целите и изискванията на
специалната и генералната превенции на наказанието.Акцентира на поведението на
подсъдимия Т. след извършеното от него престъпно деяние,което не се оспорва,както и
начина,по който самия подсъдим е изживял и изживява стореното от него.Намира,че
изразеното съжаление е цялостен процес у подсъдимия,а не еднократен акт и това коректно
е съобразено от първия съд.
Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият Н. Т. е поддържал становището на защитата си,изразява съжаление за
случилото се и по реда на чл.333 ал.2 НПК е поискал по същество да се потвърди
постановения съдебен акт.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания и искания във въззивната жалба,
изложеното от страните пред въззивния съд,като провери изцяло атакувания пред него
съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:
В хода на проведено съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на гл.ХХVІІ
от НПК,чл.371,т.2 НПК,фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,а стореното
признание от страна на подсъдимия Н. Т. по фактите описани в обвинителния акт,се
подкрепя от събраните доказателства в досъдебното производство.Законосъобразно първият
съд се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.372,ал.4 НПК,л.44 от делото,като
законосъобразно е отчел,че е налице цялостно самопризнание по фактите потвърдено от
достатъчно доказателства /Р№1 от 21.01.2008 г. по н.д. №688-2007 година на І-во н.о./.Не е
правена нова преценка на доказателствените източници по отношение на съдържание и
процесуални изисквания за валидност,за които предварително,с оглед даденото съгласие от
подсъдимия Т. е прието,че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия
ред за провеждане на съдебно следствие-Р№72/07.03.2008 година по н.д.№755-2007 година
на ІІ н.о.Доколкото,обаче приетите за установени факти са поставени в основата на
изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия Т.,правната
квалификация на деянието и наказателната отговорност,то те следва да се подчертаят
отново.
Следва да се посочи,че в хода на проведено от първия съд съкратено съдебно следствие
са приобщени събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.В мотивите си първият съд е описал последователно
фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см. на чл.102 НПК.
Подсъдимият Н. П. Т. е роден на ******** година в с.***, обл. ***,българин,български
гражданин е,със средно образование,строителен работник в „Сребреня 99“АД гр.Бяла
Слатина,не е осъждан /реабилитиран/,разведен,ЕГН **********. Притежава свидетелство за
4
правоуправление №*********/18.03.2022 година със срок на валидност до 18.03.2027 година
за категории В,DE,C,CE,D,AM,TKT и се води на отчет към ОД-МВР гр.Враца,вж.справка от
КАТ-ПП ОД-МВР гр.Враца за нарушител,л.л.71-73 от ДП. Към 10.11.2023 година
подсъдимият Т. ползвал и управлявал л.а.“Рено“,модел „Лагуна“ с рег.№
********,регистриран на името на А. М.,вж.справка,л.70 ДП,като за автомобила не са
изготвяни необходими документи по смяна на собствеността.
На 10.11.2023 година,около 20.35 часа Н. Т. пътувал с управляван от него
л.а.“Рено“,модел „Лагуна“,рег.№ ******** от село Търнава към гр.Бяла Слатина,където
живеел по това време,като в автомобила бил сам.Управлявал автомобила на къси светлини,с
асиметрична осветеност пред фронта на автомобила от около 25 до 50 метра,вж.АТЕ,л.131
ДП,с приета от експертите пълна осветеност пред фронта на автомобила от 40-50 метра,в
тъмната част на денонощието,било вече тъмно и леко валял дъжд,като пътното платно било
мокро.Видимостта била намалена.При наближаване входа на фирма „Селебра“,
подсъдимият Т. възприел срещу себе си фарове на лек автомобил,движещ се на къси
светлини. Подсъдимият се движел по ул.“Търнавска“,с посока на движение към центъра на
гр.Бяла Слатина. В същото време В. Б. Ц. от гр.Бяла Слатина, след като излязла от входа на
фирма „Селебра“,изчакала да премине товарен автомобил, движещ се в посока към
с.Търнава.Била облечена със светлоотразителна жилетка.След това,управлявайки велосипеда
си, марка „PRISSCTIT”, пресякла улицата от ляво на дясно и продължила движението си в
посока центъра на гр.Бяла Слатина.Подсъдимият Т. се разминал с насрещно движещ се
товарен автомобил /ТИР/ с включени къси светлини на фаровете си и движейки се със
скорост от 63 км/час застигнал и ударил в задната гума на велосипеда,с предната дясна част
на управлявания от него автомобил попътно движещата се велосипедистката Ц..В резултат
на удара под масовия център тялото, велосипедистката и велосипедът се повдигнали нагоре,
тялото на В. Ц. се плъзнало по предния капак на лекия автомобил и се блъснало в предното
панорамно стъкло,счупвайки го в областта на десния долен край.Под действието на
инерционните сили тялото на Ц. било отхвърлено извън пътното платно,като след удара в
терена Ц. останала да лежи на едната си страна.Била в съзнание.
След т.н.“инициален удар“ подсъдимият Т. привел автомобила си в покой, излязъл от
него и отишъл при пострадалата Ц.,а на въпроса му как се чувства пострадалата
отговорила,че изпитва болки в кръста.Помолила да я закара до дома и.С оглед молбата на
пострадалата В. Ц.,Т. опитал да я повдигне,но заради силни болки Ц. го помолила да я
остави на място.Непосредствено след пътното произшествие на място пристигнал св.Т. М.,
който към този момент пътувал от с.Търнава към гр.Бяла Слатина.Нито свидетелят
Т.М.,нито пътувалите с него в л.а.“БМВ“ двама негови познати М. И. и А. А. възприели
самия „инициален удар“ между управлявания от подсъдимия Т. лек автомобил и
велосипедистката В. Ц.,но М. възприел опитите на подсъдимия Т. да повдигне
пострадалата.Възприел състоянието на пострадалата Ц.,оплакването и от силни болки в
кръста,както и състоянието на подсъдимия Н. Т. /много изплашен, притеснен/.Възприемайки
състоянието на подс. Т. , свидетелят М. му казал да се обади на тел.112,за да съобщи за
5
случилото се.Н. Т. позвънил на посочения номер,като съобщил за ПТП и точното място на
реализирането му,трите си имена и номера на автомобила,който управлявал,вж.справка
писмо на МВР,Дирекция „Национална система 112“,районен център Монтана,л.56
ДП,протокол за доброволно предаване,л.183 от подс.Т. и разпечатка от мобилен
оператор,л.л.184-191 ДП.След позвъняването на тел.112, подсъдимият Т. се качил в
автомобила си, продължил до намираща се наблизо автобусна спирка,където направил
обратен завой при вход на шивашка фирма, след което се върнал и спрял автомобила при
изкуствената неравност „легнал полицай“.Там изчакал пристигането на линейка и полиция.
Първи на мястото пристигнал екип на ЦСНМП,като пострадала Ц. била
транспортирана до болнично заведение в гр.Бяла Слатина.Впоследствие,резултат на
причинените гръдна и коремна травми с развитие на остра кръвозагуба и тежки нарушения
на биомеханиката на дишането,довели до състояние несъвместимо с живота,пострадалата Ц.
починала.
Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на труп №70/2023 година,л.162-л.166 ДП,свързана с оглед и аутопсия на трупа на
В. Ц. ,се установяват тежки травматични увреждания:
-Гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно; контузия на белия дроб
и кръвоизлив в гръдната кухина.
-Коремна травма,изразяваща се в разкъсване на кръвоносни съдове на десния бъбрек с
кръвоизлив зад коремницата.
-Счупване на костите на таза в дясно.Счупване на костите на лява подбедрица.
Разкъсно-контузни рани и охлузвания на таза.Охлузвания и кръвонасядания в областта на
крайниците.
-Мозъчен оток,хипертрофия на миокарда, лекостепенна атеросклероза.Трупна картина
на бързо настъпила смърт - тъмна течна кръв и анемия на вътрешни органи.
Причината за смъртта на Ц. са гръдната и коремна травми с развитие на остра
кръвозагуба и тежки нарушения на биомеханиката на дишането,довели до състояние
несъвместимо с живота,като смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с посочените
травми и е настъпила бързо.Експертът д-р Ф.Т. е категоричен в заключението си,че смъртта
на В. Ц. е настъпила много бързо и е била неизбежна,поради тежки, несъвместими с живота
травматични увреждания.Констатираните и описани от експерта травматични увреждания
на пострадалата са получени приживе,непосредствено преди настъпването на
смъртта.Дължат се на удари на тялото с/или върху твърди тъпи предмети.С оглед
морфологията на травматичните увреждания,изследвайки генезиса им,експертът е
посочил,че добре отговарят да са получени по начин,посочен в предварителните сведения
при ПТП-„..блъскане на велосипедист от лек автомобил“.
Уведомени за реализираното пътнотранспортно произшествие на място пристигнали
полицейските служители Я. К. и Р.Н.,които запазили местопроизшествието във вида,в който
го намерели,до пристигането на св.Т. Г. ,мл.автоконтрольор и дежурна група от разследващи
6
полицаи и експерт.Пристигналият на място разследващ екип извършил оглед на
местопроизшествие,л.5-л.14 от ДП,ведно с изготвен фотоалбум,като бил избран ориентир и
посока на огледа.В самия протокол било отразено,че местопроизшествието е нарушено от
Н.Т..С оглед избрания ориентир /началото на автобусна спирка/ били фиксирани
местоположението на МПС, участвало в пътното произшествие и характеристиките на
конкретния пътен участък на ПТП.Отразена била липса на хоризонтална пътна
маркировка.На подс.Т. била извършена проверка за алкохол и наркотици с отрицателен
резултат,а в медицинско заведение Т. дал доброволно за изследване проби от кръв и
урина,вж. протоколи за медицинско изследване,л.45 и л.156 ДП.Пробите са с отрицателен
резултат за употреба от страна на подсъдимия на алкохол, наркотични и упойващи вещества.
Отрицателни са пробите за употреба на алкохол и упойващи вещества и на пострадалата
Ц.,вж.отразеното в изготвената СМЕ на труп в хода на досъдебното производство.
Съгласно изготвена по реда на чл.144 и сл НПК в хода на досъдебното производство
тройна автотехническа експертиза и скица на местопроизшествието л.л.114-137 от инж.В.
П., инж.Т. Т. и маг.И. Т. по еднозначен начин се установяват характеристиките на
местопроизшествието,включително с оглед проведен следствен експеримент,вж.протокол за
следствен експеримент,л.л.107-111 с фотоалбум от ДП,мястото на т.н. “инициален удар“
между лекия автомобил,управляван от подс.Т. и велосипедиста Ц.,скоростта на движение на
лекия автомобил непосредствено преди реализиране на ПТП, дължината на опасната зона за
спиране,видимост за водача на лекия автомобил в района на
местопроизшествието,мехонизма на ПТП и вероятни причини за реализирането му.
Мястото на реализираното ПТП между л.а.марка „Рено“,модел „Лагуна“ и
пострадалата велосипедистка е „…в дестния край на платното за движение по посока на
огледа“,,на около 11 метра от линията на ориентира по посока на огледа и дължината на
платното за движение и на около 1 метър в ляво от десния ръб по ширината на платното за
движение.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП и в момента на удара,на основа
извършените експертни изследвания,при липса на спирачни следи и при „средно претеглена
скорост“ е 63 км/час или 17,5 м. в секунда.Експертите са посочили категорично опасната
зона за спиране на лекия автомобил,управляван от подсъдимия Т. при движение със скорост
63 км/час-около 53 метра,като е изчислено,че опасната зона за спиране при движение със
максимално разрешената скорост на движение в описания пътен участък от 30 км./час би
била 19 метра.Разстоянието на видимост по време на ПТП за водача/подс.Т./ е била 50
метра,т.е при движение с разрешената скорост от 30 км./час в описания пътен участък той
/подс.Н.Т./ би имал възможност да възприеме велосипедиста Ц. от разтояние около 50 м.,
при опасна зона за спиране от 19 метра.
Изследвайки причините за настъпилото ПТП,механизма на ПТП и техническата
възможност подсъдимия Т. да възприеме велосипедиста Ц. пред себе си, и чрез действия да
предотврати настъпването на ПТП,експертите в задача №7 и задача №8 от АТЕ ,л.л.131-133
от ДП са посочили еднозначно,че „От техническа гредна точка момента на възникване на
7
опасността за водача на л.а „Рено Лагуна“ е настъпил,когато водачът на лекия автомобил
„Рено Лагуна“ е осветил със светлините на фаровете си велосипедистката,която се движела
попътно пред него на разстояние около 40 метра“.,т.е в момента на възникване на опасността
лекия автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние около 40 метра. Категорично
се сочи,че „Водачът на лекия автомобил „Рено Лагуна“ при движение със скорост от 30
км./час в условията на произшествието е имал техническа възможност на предотврати
настъпилото ПТП,ако е предприел своевременно аварийно спиране при възникване на
опасността“,но от техническа и професионална гледна точка при движение със скорост от 63
км./час велосипедистката е попадала в опасната зона за спиране/53 метра/.Експертите са
категорични в обобщаващия си извод,че причина за настъпването на произшествието са
субективните действия на водача на лекия автомобил „Рено“,модел „Лагуна“,който със
собствени действия се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
ПТП,задача №9 от експертното заключение.
Цялостната фактическа обстановка и стореното признание по фактите от страна на
подсъдимия Н. Т. се установяват чрез гласни доказателствени средства, приобщени
надлежно,непротиворечиви по своя характер,от писмените доказателства и писмените
доказателствени средства по делото,приобщени по реда на чл.283 НПК,от изпълнените и
оценени от първия съд експертни заключения по реда на чл.144 и сл НПК. Въззивният съд
намира,както е намерил и първият съд,че фактът на извършване на деянието ,авторството
му,механизмът на осъществяването и конкретното своеобразие на обстоятелствата,при което
е било извършено,се установяват по безспорен начин не само поради съгласието на
подсъдимия Т. с фактите,изложени изключително подробно в обвинителния акт,а и поради
това,че достоверността на това съгласие,под формата на признание,се подкрепя от
доказателствените материали,събрани на досъдебното производство.В мотивите си първият
съд подробно е посочил доказателствените източници, които е поставил в основа на
фактическите си изводи,вж.л.3-ти,втори абзац,като преповтаряне не се налага.
Въззивният съд приема,че тази преценка е сторена на основата на признание на
подсъдимия Т.,включващо вярност на конкретния факт за движение на управлявано от него
моторно превозно средство с конкретната скорост от 63 км/час,непосредствено преди
настъпването на удара,като е подкрепено от изследвани по делото обективни данни.В
изводите си първият съд се е позовал на изготвените по делото СМЕ,химически експертизи
и АТЕ,като способ доказване,за проверка на доказателства и доказателствени
средства.Проверяваният съд,при преценка на самопризнанието на подсъдимия Т. по
фактите,се е основал на възприетото и заявено от св.Т. М.,И. и А.,като е съобразил и
гласните доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Т.Г.,Т.К. и С. Д.. Съдът е
проверил самопризнанието по фактите на подс.Т. и касателно фактите,свързани с
ограничението на скоростта на движение в описания пътен участък.Преповтаряне не се
налага,като първият съд е бил подробен в мотивите си,стр.3-5-та ,пети абзац.Преценявайки
процесуалната легитимност на възприетата съдебна процедура по гл.27 НПК първият
съд,постановявайки определение,с което е приел стореното самопризнание на подсъдимия
8
по фактите,се е съобразил с приложен по делото протокол за оглед на местопроизшествие и
изготвен и приложен към него фотоалбум.Съобразил е данните от изготвената СМЕ за
пострадалата Ц. и изложените в обвинителния акт обстоятелства,касателно
нараняванията,получени от Ц.,и причинн-следствената връзка между тях и смъртта и.
Насетне,законосъобразно е прието,че действайки по описания по-горе начин от
обективна и субективна страна подсъдимият Н. Т. е осъществил признаците на
престъпление ,описани в чл.343а ал.1,б.“б“ вр.чл.343 ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК.
Авторството на деянието е доказано безспорно.
В тази насока първият съд е бил обстоятелствен.И въззивният съд,както това е сторил
първият съд,приема,че от обективна страна деянието е осъществено чрез действие,като в
общ план подсъдимият не е имал поведение,каквото Закона го е задължавал да
има.Споделят се изводите на първия съд,относно условията на време,място и обстановка на
извършване на престъпното деяние.Безспорно от обективна страна е установено,че на
посочената дата /10.11.2023 година/ и място подсъдимият Т. при управление на лек
автомобил „Рено“ ,модел „Лагуна“ с ДК№********,движейки се на къси светлини,с посока
на движение към центъра на гр.Бяла Слатина и със скорост от 63км/час е нарушил
правилата за движение по пътищата,разписани в чл.21 ал.2 ЗДвП,като е превишил скоростта
на движение, сигнализирана в този участък от пътя с пътен знак „В 26“, забраняващ
движение със скорост по-висока от обозначената, в случая 30 км/час и е предизвикал
пътнотранспортно произшествие, като е застигнал и ударил отзад попътно движещата се с
велосипед В. Б. Ц. на 73 години, бивш жител на гр.Бяла Слатина,като по непредпазливост е
причинил смъртта й,а след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалата.
Подсъдимият е нарушил чл.21 ал.2 ЗДвП,защото е управлявал пътно превозно средство
със скорост от 63 км/час,която е над разрешената максимална скорост на движение в
конкретния пътен участък,сигнализирана с пътен знак „В 26“ „Забранено е движение със
скорост по-висока от означената“,регламентиран в чл.47 ППЗДвП и сочещ забрана за
движение със скорост по-висока от 30 км/час.Действията на подсъдимия Т.,свързани с това
да управлява МПС със скорост над законово разрешената,т.е превишаването на разрешената
от Закона скорост,е в пряка причинно-следствена връзка със невъзможността да предотврати
настъпването на ПТП,въпреки,че такава техническа възможност е имал,ако е управлявал
МПС със законоворазрешената скорост.Поведението му като водач на МПС е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и настъпилия тежък вредоносен резултат-
смъртта на велосипедиста Ц..Изяснени категорично са действията на подс. Т.,довели до т.н.
“инициален удар“,при който управляваният от подсъдимия лек автомобил удря попътно
движещата се велосипедистка,при който удар се е развил причинно-следствен процес и са
причинени травматични увреждания на Ц.,довели до смъртта и. Безспорно е доказано,че ако
подсъдимиятТ. бе управлявал лекия автомобил дори с максимално разрешената скорост за
този пътен участък-30 км/час,то възможността да възприеме по-рано пострадалата на пътя
пред себе си и да избегне т.н.“инициален удар“ е била налице.Между страните няма спор за
причинно-следствената връзка между конкретното нарушение на правилата за движение,
допуснато от подсъдимия Н.Т.,настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинения
от него вредоносен резултат-смъртта на Ц..
9
Обективно подсъдимият Т. след деянието си е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата Ц..Посочи се и по-горе,че след деянието подс. Т. е привел
автомобила си в покой,отишъл е до пострадалата и е направил опити да повдигне
пострадалата,но възприемайки състоянието на пострадалата Ц. и оплакването и от силни
болки в кръста Н. Т. позвънил на номер „112“,като съобщил за ПТП и точното място на
реализирането му,трите си имена и номера на автомобила,който управлявал ,вж.справка
писмо на МВР,Дирекция „Национална система 112“,районен център Монтана,л.56
ДП,протокол за доброволно предаване,л.183 от подс.Т. и разпечатка от мобилен
оператор,л.л.184-191 ДП.В такава насока е и заявеното от св.М.-очевидец на случилите се
действия на подсъдимия по повод оказване помощ на пострадалата Ц..
В обобщение настоящият съд намира,че възприетото от първостепенния в насока
изясняване на делото от обективна страна следва да се сподели изцяло-както досежно
условия на време,място и обстановка на извършване на деянието,така и относно т.н.”модус
операнди” в поведението на подсъдимия Т. и характеристиките на това престъпление.
По изложените по-горе факти и правни изводи и страните по същество не спорят.
Първият съд законосъобразно е намерил,че действайки по описания по-горе начин от
субективна страна подсъдимият Н. Т. е извършил престъплението,в което е обвинен и, за
което е признат за виновен при несъзнавана непредпазливост.С този правен извод
настоящият съд се съгласява.Намира,че точната оценка на поведението на подсъдимия Н. Т.
сочи,че от субективна страна е извършил престъплението при несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по см.на чл.11 ал.3,пр.І НК,характеризираща се с два момента–отрицателен и
положителен.Подсъдимият Т. не е предвиждал възможността да настъпят обществено-
опасните и вредни последици.Налице е положителният момент при несъзнаваната
непредпазливост /небрежност/-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
тези вредни последици.Формата на вина е извлечена от действията и цялостното поведение
на подсъдимия Т.,описано по-горе от съда,като е оценено поведението му предхождащо
,съпътстващо и последващо изпълнителното деяние.Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в незачитане на установените правила на движение по
пътищата,нисък оценъчен критерии на поведение и проявено чувство за безнаказаност.
Безспорно съдебното производство пред първата инстанция се е развило по реда на
гл.ХХVІІ от НПК,във вр.чл.372 ал.1 вр.чл.371 т.2 вр.чл.373 ал.3 НПК,като на л.44,посл.абзац
от с.з пред първия съд подсъдимия Т. е посочил готовност да признае изцяло фактите,
подробно изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ясно е заявил съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.Лично подс.Н. Т. е заявил пред първия съд,че
знае в какво е обвинен,признава се за виновен,отказва се от разглеждане на делото по общия
ред и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.В съдебният протокол е
отразено изрично,че на подсъдимия Т. са разяснени последиците от това волеизявление, л.44
от делото.Всички тези факти и обстоятелства,наред с описаното в обстоятелствената част на
обвинителния акт като време, място,обстановка и „модус операнди”на изпълнително
деяние,подсъдимият Т. безусловно е признал.Поради това се ползва от нормата на чл.373
10
ал.3 НПК вр.чл.58а НК. Категорично ясна е волята на Законодателя,разписана в нормата на
чл.373 ал.3 НПК,като съдът не само няма задължение,но и няма право да възприема други
факти при съдебно производство по реда на гл.ХХVІІ НПК,освен описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия.
Въззивният съд приема обобщаващо,че атакуваният съдебен акт е обоснован от
фактическа гледна точка при правилна оценка на фактите от страна на първия съд,касателно
обективната и субективна страна на деянието.В принципен план следва да се подчертае,че
обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно,
обективно,определящо и неюридическо негово качество,което го характеризира от гледна
точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона
обществени отношения. За изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги
следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда на обекта на защита,
специфичните качества на дееца,субективните му особености,условията на време,място и
обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Обществената опасност е
определящото качество на престъпното деяние по отношение останалите негови
свойства,посочени в чл.9 ал.1 НК,като тя е основание за проявата на останалите свойства-
противоправност и наказуемост.
Възивният съд приема,че възраженията на частното обвинение,касателно
незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт в частта за наложените наказания
„лишаване от свобода“,срока по чл.66 НК и в частта за наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ на подсъдимия Н. П. Т.,ЕГН **********,с твърдения,че размера на
наказанията и срока по чл.66 са занижени,следва да се разгледат на основа разписаното в
чл.318 ал.2 вр.ал.1 НПК.В тази норма е записано изрично,че частни обвинители могат да
обжалват присъдата,ако са накърнени техни права и законни интереси,но “Те не могат да
обжалват присъдата,ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания“,чл.318
ал.4,изр.2 НПК.
Видно е,че пред първата съдебна инстанция частните обвинители Н. Б. Ц. и И. Б.
Ц.,които след редовно призоваване не са се явили пред съда, са надлежно представлявани от
повереник-адв.К.,преупълномощен от договорен повереник адв.Ж.Д..Пред първия съд
повереника в хода по същество е заявил ,вж. протокол от с.з.№ 554/16.092024 година,л.6-
ти,втори абзац,л.45 от делото,че за постигане целите на наказанието на подс.Т. следва да се
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца,което
след редукция по реда на чл.58а НК да се определи на 1/една/ година и се отложи за срок от
3 години по реда на чл.66 НК,а на подсъдимото лице следва да се наложи и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.
Изложил е и съображенията си във връзка с направените искания.
Категорично с постановената присъда съдът се е произнесъл точно съобразно
направените искания на частното обвинение /държавното обвинение е претендирало по-
високи наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“,но не е подаван въззивен
протест/.
11
При това положение е видно,че претенцията на частното обвинение за изменяне на
присъдата и увеличаване на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да
управлява МПС ,както и претенцията за увеличаване срока по чл.66 за наказанието
„лишаване от свобода“ не могат да се споделят като основателни.Според записаното в
закона частното обвинение не разполага с правна възможност да атакува присъдата,когато
съдът се е произнесъл в съгласие с направените от тях искания.
Отделно стои въпроса,че първият съд видимо е подценил отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства,включително степента на надхвърлените параметри на
ограничението на скоростта на движение в описания пътен участък.Видно е,че с
недостатъчна прецизност са анализирани условията,при които подсъдимият е управлявал
МПС и с които не се е съобразил,без те да са предмет на конкретно обвинение-в тъмна част
на денонощието,при мокра пътна настилка,валеж и намалена видимост.Подценени са
лошите характеристични данни за дееца,включително данните му от справка за
нарушител/водач,л.71-73 и характеристичната справка,приложена на л.74 от ДП.Но всички
тези обстоятелства се констатират на основа разписаното в чл.318 ал.2,изр.2 НПК,позицията
на частното обвинение пред първия съд и постановения съдебен акт от проверявания съд.
Първият съд в мотивите си ясно е очертал спорните въпроси поставени пред него,
свързани с определяне на наказанията на подсъдимия Т.,като дефинирайки спорните по
делото моменти в наказателно-правния спор,при обсъждане вида и размера на наказанията ,
което да наложи на подсъдимия Т.,е спазил изискването на Закона.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства правилно са отчетени
фактите,свързани с това,че подсъдимият Т. е имал съответно процесуално поведение, със
стореното самопризнание и разкаяние,както и с факта,че не е осъждан /реабилитиран е/,а
като отегчаващи е отчел лошите характеристични данни за дееца и многобройните му
нарушения като водач на МПС.Всички тези смекчаващи и отегчаващи вината и
наказателната отговорност обстоятелства са отчетени от първия съд/при направеното по-
горе уточнение от настоящия съд/,макар при преценка в относителната им тежест съдът да
не е бил докрай убедителен.При описаните условия въззивният съд,при условията на чл.339
ал.2 НПК,се съгласява по принцип и отчасти с обосноваността на възраженията на частните
обвинители, свързани с твърдение за неточно определяне по размер на наказанието
„лишаване от свобода“, на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и на
срока,за който е намерила приложение нормата на чл.66 НК,но при условията на чл.318 ал.4
,изр.2 НПК тези претенции не могат да се уважат.
Неоснователно е възражението на частното обвинение,обективирано във въззивната
жалба,че незаконосъобразно първият съд е ценил като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство сторено самопризнание на подс.Т..Правилно стореното самопризнание на
подс.Т. по фактите е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство на самостоятелно
основание.Фактът на самопризнанието следва да се третира като смекчаващо обстоятелство
не само,защото е депозирано в хода на диференцираната процедура в разновидността й по
12
точка втора на чл.371 НПК,при която законодателят е предвидил като задължителна
последица определянето на наказание при привилегировани условия,т.е. обстоятелството,че
подсъдимият Т. е признал фактите и съдействал за приключване на делото по облекчен
ред,също е отчетено от закона,но и поради това,което е разписано в т.7 на ТР№1/2009 година
ОСНК по т.д №1/2008 година.Там ясно е посочено-„При определяне на наказанието
съгласно правилата на чл.373 ал.2 НПК признанието по чл.371,т.2 НПК не следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,освен ако съставлява
елемент от цялостно,обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение,спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия
извършител“.В конкретния случай анализа на процесуалното поведение на подсъдимия Т.
разкрива втората предпоставка-това самопризнание е спомогнало обективно за
своевременното разкрИ.е на престъплението и извършителя,като съставлява елемент от
цялостно,обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение на Н.
Т.,вж.изразено от него съжаление и разкаяние още в хода на воденото досъдебно
производство и дадените от него обяснения.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност
обстоятелства,правилно първият съд не е намерил нито„многобройност“ на смекчаващите
такива,нито „изключителност“ на някое от посочените смекчаващи вина и наказателна
отговорност обстоятелства.Законосъобразно не е приложил нормата на чл.55 НК,а е
определил наказанието по реда на чл.58а ал.1 НК.
За деянието,за което на подсъдимия Т. е повдигнато обвинение и за което е признат за
виновен се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 4/четири/ години. Съдебното
производство пред първият съд е проведено при условията на съкратено съдебно следствие
в хипотезата на чл.371,т.2 НПК,като съгласно разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК наказанието
се определя при условията на чл.58а НК.
В принципен план следва да се подчертае,че въпросната разпоредба предвижда /по
отношение на настоящия случай/ две възможни хипотези за определяне на наказанието:по
ал.1 съдът е длъжен да определи наказанието в размерите,предвидени в съответната
норма,след което да намали определения размер с 1/3.В хипотезата на ал.4 пък, съдът,ако
прецени ,че са налице многобройни и/или изключителни по своя характер смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства,следва да приложи разпоредбата на чл.55 НК,ако
същата е по-благоприятна за дееца.Посочи се аргументирано по-горе,както правилно е приел
и първия съд,че не са налице условията на чл.58а ал.4 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК.
Във връзка с твърдението във въззивната жалба,че първият съд не е приложил
правилно закона,доколкото „математически„ не е определил правилно размера наказанието
„лишаване от свобода“ следва да се подчертае,че първият съд е определил наказание от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“,което е под средния предвиден
размер на наказание за такова по вид престъпление, след което е приложил нормата на
чл.58а ал.1 НК и го е намалил с 1/3,определяйки наказание „лишаване от свобода“ от 1
/една/ година.
13
Приложил е нормата на чл.66 НК за срок от ТРИ години.
При определяне на наказание по реда на чл.343г НК вр.чл.37ал.1,т.7 НК,свързано с
лишаване от право подсъдимия да управлява МПС за срок от 1/една/ година,съдът е
съобразил нормата на чл.49 ал.1 НК.
Размера на наказанията и срока по чл.66 НК за наказанието „лишаване от свобода“ са
постановени в съответствие с исканията на частното обвинение и при спазване на Закона.
Поради това като неоснователно се приема оплакването на частното обвинение,че
наказанието „лишаване от свобода“ е „математически„ неправилно определено по реда на
чл.58а НК в неговия размер и не съответства на законовата норма.Видно е,че наказанията са
определени в рамките на разписаното и предвидено от закона,като съдът,по отношение
наказанието „лишаване от свобода“ е определил такова в размер на 1 година и 6/шест/
месеца, което при разписана от закона редукция е наложил за срок от 1 година.Не се открива
никакво нарушение на нормата,свързана с прилагане на чл.66 НК,нито е налице
„математическо„ нарушение при определяне срока на наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ по реда на чл.343г НК.
При посоченото по-горе и с оглед сторените уточнения за пълнота на изложението,
въззивният съд намира,както е сторил и първия съд,че с такава по вид и обем наказателна
репресия–наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/година,с приложение нормата
на чл.66 НК за срок от три години ще се въздейства в пълна степен върху подсъдимия Т. за
постигане целите на наказанието и за поправително-възпитателното му въздействие.С
такава наказателна репресия ще се постигне в достатъчна степен респект и върху останалите
членове на обществото да не вършат престъпление.Доводите и мотивите на първия
съд,касателно приложението на нормата на чл.66 НК по отношение определеното наказание
„лишаване от свобода“ са изцяло споделени от въззивната инстанция при наличие на
материално-правните и процесуално-правните предпоставки на Закона.
Съдът намира,че при изложените съображения законосъобразно е определено и
наложено наказание на подсъдимия Т. по реда на чл.343г НК-забрана да управлява МПС за
срок от 1/година/ година.Съобразено е установеното по делото недобро здравословно и
тежко психическо състояние,в което е поставен самия подсъдим след стореното от него
непредпазливо престъпление.Към настоящият момент такова по размер наказание ще
реализира в пълнота целите си,ще въздейства върху подсъдимия в насока осъзнаване
отговорността,която се носи при упражняването на правно-регламентираната
дейност,каквато безспорно е управлението на МПС.Законосъобразно,на основание чл.59
ал.4 НК вр.чл.69а от НПК съдът е приспаднал времето,през което подсъдимият Т. е бил
лишен от това право,с уточнението,че това е сторено по реда на чл.69а
НПК,вж.постановление от 17.11.2023 година,л.81-82 ДП.
Първият съд обосновано и в съответствие със Закона се е произнесъл по сторените по
делото разноски и е решил надлежно въпросите,свързани с веществените доказателства по
делото.Понастоящем,с оглед изхода на наказателно-правния спор пред въззивната съдебна
инстанция и мотивите за това,разноски няма да се присъждат.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън
14
направените възражения от страните,настоящият съд не намери основания за изменяне на
атакувания съдебен акт.
Водим от горното, на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна присъда №17/16.09.2024 година,постановена
по нохд №513/2024 година по описа на Окръжен съд гр.Враца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
от съобщението,че е изготвено по реда и начина,указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15