Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание продведено на трети април, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 13502 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „Р. /Б./“ ЕАД срещу И.Р.
Ж., за присъждане на суми дължими по Договор за потребителски кредит от
17,05,2013г., а именно:
25657,69лв., представляваща главница, от която 5491,39лв. – неплатени вноски
с падежи от 10,04,2014г. до 10,10,2016г. и
20166,30лв. – предсрочно изискуема главница;
4773,15лв., представляваща редовна лихва начислена за периода от
10,04,2014г. до 01,11,2016г.;
1211,31лв., представляваща наказателна лихва начислена за периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г.;
ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното им изплащане.
В исковата молба „Р. /Б./“ ЕАД твърди, че с Договор за потребителски кредит от 17,05,2013г.
банката отпуснала на кредитополучателя И.Р. Ж. кредит в размер на 27189,27лв., с краен
срок за погасяване – 10,05,2023г. Съгласно чл. 5,2, от договора
кредитополучателят се задължил да погасява усвоената и непогасена част о
кредита на 120 анюитетни месечни погасителни вноски,
дължими на 10-то число на съответния месец, платими от 10,06,2013г. до
10,05,2023г.
Съгласно чл. 4, т. 1 от договора, в съответствие с разпоредбата на чл. 430,
ал. 2 от ТЗ, според която договорът за банков кредит е лихвоносен, страните са
уговорили възнаграждение за кредита редовна лихва, която се начислява върху
усвоената и непогасена главница на годишна база. За първите 12 месеца в размер
на 8%, а след изтичане на този срок годишна лихва в размер на 6-месечния SOFIBOR + 7,026 пункта надбавка.
В чл. 4,6, от договора е уговорена неустойка за забава на плащанията на
главницата от кредитоподучателя – наказателна
надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/вноска ил част от вноска/.
Твърди, че е изправна страна по договора. На кредитополучателят е отпусната
парична сума, която е усвоена от него.
Твърди и, че кредитополучателят не изпълнил основното си задължение по чл.
430 ТЗ – да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите задължения
спрял плащанията си за периода от 10,04,2014г. до 10,10,2016г.
включително.
Поради настъпилия случай на неизпълнение – неплащане на кое да е задължение
на дата дължимост /чл. 8,1, от договора, с исковата
молба е упражнил правото си да обяви цялата ползвана и непогасена сума за
предсрочно изискуема, считано то получаване на препис от ответника, на
основание чл. 9,2, от договора, вр. чл. 432 ТЗ.
Относно редовно падежиралите суми - срокът кани
вместо кредитора.
Счита, че поради липса на изпълнение в негова полза са възникнали
вземанията за обезщетение за забава. Претендира законна лихва върху всяко
отделно вземане за главница, лихва за забава и разноски по кредита, т.к. те
съставляват задължение уговорено в договора за страната, в чиято тежест са
вменени.
Претендира присъждане на суми, представляващи неплатени главница, лихви и
разноски по договора за кредит.
Ответникът в срока за отговор не оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за
потребителски кредит от 17,05,2013г. с твърдяните
параметри.
Възразява, че клаузите в Договор за потребителски кредит от 17,05,2013г.,
въз основа които банката обявява кредита за предсрочно изикуем
са неравноправни по смисъла на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
което са нищожни. Същите попадат в приложното поле на закона и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Счита за нищожни на соченото основание следните клаузи: Чл. 8,1, - „Кредитополучателя просрочи плащане на
която и да е вноска или част от вноска по настоящия договор за повече от 31
дни, от съответната дата на дължимо плащане“; Чл. 9,2, - „Банката има право
едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени
и непогасени по договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна
надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми“.
Възразява, че със сочените клаузи банката си запазва възможността да обяви
кредита за предсрочно изискуем при непредвидени основания. Сама, без да
уведомява кредитополучателя увеличава едностранно месечната анюитетна
вноска, като в същото време си запазва възможността да обяви кредита за
предсрочно изискуем винаги, когато е налице непогасена каквато и да е част от
главницата или лихвата. По този начин страните по кредитното правоотношение са неравнопоставени.
Оспорва като нищожни клаузите от договора, въз основа които банката
увеличава месечната анюитетна вноска, като излага
правни и фактически доводи, че същите са неравноправни – не са договорени
индивидуално, позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа непредвидено в него основание; във вреда на потребитеря са; не отговаря на изискването за
добросъвестност и довеждат до значително неравновесие между правата и
задълженията а търговеца или доставчика и потребителя.
Възразява, че банката не изчислява и не актуализира коректно размера на
вноските, т.к. след договореният срок на заплащане на фиксирана годишна лихва
кредитополучателят е следвало да заплаща по нисък размер годишна лихва.
Оспорва и изискуемостта на вземането.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по
договор за банков кредит с твърдяните параметри, по
което е изправна страна, и по което ответникът е усвоил посочената като заета
сума, както и, че дължи цената по договора за кредит в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да
установи възражението си за нищожност на клаузи по договора, като
неравноправни, на основание ЗЗП.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че между „Р. /Б./“ ЕАД и И.Р.
Ж. е сключен Договор за потребителски кредит от 17,05,2013г., по силата
на който банката е отпуснала на кредитополучателя И.Р. Ж.
кредит в размер на 27189,27лв., с краен срок за погасяване – 10,05,2023г.
Съгласно чл. 5,2, от договора кредитополучателят се задължил да погасява
усвоената и непогасена част о кредита на 120 анюитетни
месечни погасителни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, платими
от 10,06,2013г. до 10,05,2023г. Съгласно чл. 4, т. 1 от договора, в
съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, според която договорът за
банков кредит е лихвоносен, страните са уговорили възнаграждение за кредита
редовна лихва, която се начислява върху усвоената и непогасена главница на
годишна база. За първите 12 месеца в размер на 8%, а след изтичане на този срок
годишна лихва в размер на 6-месечния SOFIBOR + 7,026 пункта
надбавка. В чл. 4,6, от договора е уговорена неустойка за забава на плащанията
на главницата от кредитоподучателя – наказателна
надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/вноска ил част от вноска/. Съгласно Чл. 8,1, от договора за неизпълнение се счита
ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от
вноска по настоящия договор за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо
плащане. Съгласно Чл. 9,2, в случай на неизпълнение банката има право едностранно, с писмено
уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна надбавка/ и комисионните
за предсрочно и незабавно изискуеми.
Настоящият състав намира, че оспорените клаузи по Договор за потребителски
кредит от 17,05,2013г. - Чл. 8,1, и Чл. 9,2, не са неравноправни по смисъла на
ЗЗП. Не попадат в приложното поле на закона и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Това е така, т.к.
сумата е отпусната на физическо лице, но видно от чл. 1 от Договора за кредит е
отпусната както за потребителски нужди, така и за рефинасиране.
Следователно и при липсата на събрани нарочни доказателства не може да бъде
направен еднозначен извод, че договорът няма за цел и не се отнася до стопанска
дейност на кредитополучателя.
Следователно оспорените клаузи са валидни.
От заключението по приетата ССчЕ се установява следното:
Кредита е изцяло усвоен. Сметката на И.Р.
Ж. е заверена с разрешената сума по кредита в размер на 25657,69лв. на
20,03,2013г. Към 02,11,2016г., когато е предявена исковата молба, размерът на
вземанията на „Р. /Б./“ ЕАД по Договор за потребителски кредит от 17,05,2013г.
са за 25657,69лв. главница, от която 5491,39лв. – падежирала
главница формирана от вноски неплатени месечни с падежи от 10,04,2014г. до 10,10,2016г. и 20166,30лв. – предсрочно изискуема главница;
4773,15лв. - изискуема редовна лихва начислена
за периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г. включително; 1211,31лв. – изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г. включително.
Общият размер на дължимите към 02,11,2016г. от ответника суми по договора за
кредит е 31642,15лв. Съгласно заключението от 02,11,2016г., когато е предявен
иска, до датата на изготвяне на експертизата – 20,03,2019г. няма постъпили суми
за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Дължимата лихва към 20,03,2018г. е в размер на 3592,07лв., представляваща
законна лихва начислена върху непогасената главница.
Съгласно заключението заявената в исковата молба редовна възнаградителна лихва е определена за всяка месечна вноска
върху остатъчната главница в началото на периода при 30 дни в месеца и 360дни в
годината, като за първите 12 месеца се прилага уговорения за този период лихвен
процесн от 8,0%. Приложените лихвени проценти за
изчисляване на лихвите в исковата молба за периода след първите 12 месеца са
подробно описани в заключението – начална дата на прилагане, годишен лихвен
процент, в т.ч. 6-мес. СОФИБОР. Наказателната лихва е определена върху
просрочената част от главницата на съответната месечна вноска за периода от
датата на падежа до 01,11,2016г.
Според заключението задължението на ответника, съгласно промените на
лихвата по показателя СОФИБОР от датата на подписване на договора –
17,05,2013г. до датата на депозиране на иска е общо в размер на 31786,59лв., в
това число: 25657,69лв. главница, от която 5455,35лв. – падежирала
главница формирана от вноски неплатени месечни с падежи от 10,04,2014г. до 10,10,2016г. и 20202,35лв. – предсрочно изискуема главница;
4773,15лв. - изискуема редовна лихва
начислена за периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г. включително; 1262,80лв. –
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за
периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г.
включително.
При така установеното съдът намира, че ищеца е установил главно и пълно
наличието на горните предпоставки за основателност на иска:
Намира заключението по приетата ССчЕ за обективно
и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото
му дава вяра изцяло. Въз основа него приема за установено, че кредита е изцяло
усвоен.
Ответника не е установил главно и пълно да е извършил плащане на дължимите
вноски по кредита за процесния
период от 10,04,2014г. до 10,10,2016г. включително, както и към момента на приключване
на устните състезания, което е неизпълнение на основното му задължение да върне
заетата сума на основание чл. 430 ТЗ. Това безспорно съставлява случай на
неизпълнение по договора – неплащане на кое да е задължение на дата дължимост по чл.
8,1, от същия, при наличието на каквото кредитора „Р. /Б./“ ЕАД с исковата молба
е упражнил правото си да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно
изискуема, считано от получаване на препис от ответника, на основание чл. 9,2,
от договора, вр. чл. 432 ТЗ. Относно редовно падежиралите суми - срокът кани вместо кредитора.
Въз основа заключението по приетата ССчЕ съдът
приема за установено, че вземането на „Р. /Б./“ ЕАД формирано от неплатена
главница, лихви и разноски по Договор за потребителски кредит от
17,05,2013г. възлиза по пера както
следва: 25657,69лв. главница, от която 5491,39лв. – падежирала
главница формирана от вноски неплатени месечни с падежи от 10,04,2014г. до 10,10,2016г. и 20166,30лв. – предсрочно изискуема главница;
4773,15лв. - изискуема редовна лихва
начислена за периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г. включително; 1211,31лв. –
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за
периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г.
включително. Вземанията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва
върху всяко отделно претендирано вземане считано от
датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 3460,00лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски, от които 1480,00лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
1480,00лв. депозит за назначеният на ответника особен представител и сумата
500,00лв., представляваща депозит за изготвената ССчЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Р. Ж. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р. /Б./“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. *********, ЕКСПО
2000, представлявана от Ц.К.П.– изп.директор и М.Т.П.–
прокурист, суми дължими по сключеният между тях Договор за потребителски кредит
от 17,05,2013г., а именно: сумата
25657,69 /двадесет и пет хиляди шестотин петдесет и
седем, 0.69/лв. главница, от която 5491,39 /пет хиляди четиристотин
деветдесет и един, 0.39/лв. – падежирала главница,
формирана от вноски неплатени месечни с падежи от 10,04,2014г. до 10,10,2016г. и 20166,30 /двадесет хиляди, сто шестдесет и
шест, 0.3/лв. – предсрочно изискуема главница; сумата 4773,15 /четири хиляди седемстотин седемдесет и три, 0.15/лв.
- изискуема редовна лихва начислена за
периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г. включително; сумата 1211,31 /хиляда двеста и единадесет, 0.31/лв. – изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 10,04,2014г. до 01,11,2016г. включително,
ведно със законната лихва върху всяко от главниците считано от датата на
завеждане на иска – 02,11,2016г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Р. Ж. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р. /Б./“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. *********, ЕКСПО
2000, представлявана от Ц.К.П.– изп.директор и М.Т.П.–
прокурист, сумата 3460,00 /тридесет и
четири хиляди и шестдесет/лв., представляваща сторените в производството
пред СГС съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: