№ 374
гр. П., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500392 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и слeдващи от ГПК във вр. с чл.19, ал.1 от
Закон за гражданската регистрация.
І. Развитие на съдебното производство.
Районен съд – П. е сезиран с искова молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, подадена
от М. Т. П., ЕГН **********6 чрез адв.Р. Д. от АК – Пловдив, с което се иска да бъде
допусната промяна на бащиното и фамилното име на молителката от М. Т. П. на М. Д.Г..
С решение №475/09.05.2022г., постановено по гр.д.№4526/2021г. по описа на РС – П. е
отхвърлено искането за промяна на бащиното име на молителката от Т. на Д..
Допуснато е на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на фамилното име на молителката М.
Т. П., ЕГН **********, от гр. П., от П. на Г., така че името, което молителката да носи да
бъде М. Т. Г..
Постановено е препис от решението да се изпрати на Община П. за отразяване в регистрите
и актовете за гражданско състояние и регистъра на населението.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба адв. Р. Д. – пълномощник на М.
Т. П. в частта, с която се отхвърля искането за промяна на бащиното й име. Твърди, че има
основния, подкрепени с доказателства, за уважаване на главния иск. Основен мотив на съда
да не допусне приоритетното желание на молителката да промени името си на М. Д.Г. било,
че влошените отношения не между родител и дете не са от категорията на основанията за
1
промяна на име. Твърди, че от една страна действително влошените отношения между
родител и дете не били основание за промяна на име, но в случая отношенията между М. и
баща й Т. не били просто влошени, а между тях имало тотален разрив, отказ на бащата от
дъщеря си, данни за побои и дългогодишно скъсване на всякакви връзки между тях. Всичко
това довело и все още водило до вреди за молителката в нравствен аспект. Тоест не
влошените отношения били основание за допускане на желаната промяна на име, а
резултатът от тях - стрес, дискомфорт, стремеж към заличаване на спомени, известност с
различно име и други подробно описани в исковата молба причини.
Искането е да се уважи молбата за смяна на бащиното име от Т. на Д..
Писмен отговор на въззивната жалбата не е депозиран.
Няма искане за нови доказателства.
Представител на Прокуратурата не е изразил становище по молбата.
В о.с.з., жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от нейния
пълномощник адв.Д., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Ответникът Община
П., редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Прокуратурата
поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ІІ. Правни изводи.
Решението на районния съд е валидно (постановено е от надлежен съдебен състав, в
предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност
на съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на
чл.270, ал.1 ГПК).
Решението на районния съд е процесуално допустимо (няма основания за обезсилване на
съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като:
изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от
обжалването (страна в производството пред районния съд);
насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол
(чл.258, ал.1, ГПК;
подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което
и на основание чл.272 ГПК, настоящия съдебен състав препраща своята към нея. Споделя и
правните изводи изложени в атакуваното съдебно решение, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
В чл.19, ал.1 ЗГР е уредена възможността собственото, бащиното и фамилното име на
лицето да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или
обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
2
Като се има предвид значението на името, като постоянно словесно обозначение на
физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица,
то и промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи
промяната.
Според чл.13 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и
се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
В конкретния случай по делото не се установява бащиното име на молителката да е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, а искането е направено, като се
твърди наличието на важни обстоятелства по смисъла на закона.
Налице ли са важни обстоятелства за извършване на тази промяна се преценява във
всеки конкретен случай. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл.13 от ЗГР (и посочените в нея възможни отклонения)
относно начина на образуване на бащиното име на физическото лице
В случая, като обстоятелство, сочещо необходимостта от промяна на бащиното име е
изтъкнат факта, че отношенията между баща и дъщеря не са просто влошени, а има тотален
разрив, отказ на бащата от дъщеря си, данни за побои и дългогодишно скъсване на всякакви
връзки между тях, което от своя страна довело до вреди за молителката в нравствен аспект.
Тоест не влошените отношения били основание за допускане на желаната промяна на
бащиното име, а последвалия резултат от тях - стрес, дискомфорт, стремеж към заличаване
на спомени, известност с различно име и други подробно описани в исковата молба
причини. Това е единственият довод, въз основа на който се иска промяна на бащиното
дело. Други доводи и доказателства в тази насока не са представени нито в първата
инстанция, нито пред въззивната инстанция.
Следователно, единствения довод на молителката за смяна на бащиното й име са влошени
отношения с родителя и последвали от това вреди за нея в нравствен аспект.
Колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка
на молителката, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното
отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно.
Разпоредбите на ЗГР касателно имената на българските граждани са от императивен
характер и законодателят е предвидил възможност за тяхната промяна само в ограничен
кръг от случаи изчерпателно посочени, при наличието на значими причини водещи до
необходимост от смяната им. За да се промени бащиното име на молителката следва да са
налице освен субективните, така и обективните основания за това.
Разпоредбите на чл.13 от ЗГР относно формирането на бащиното име на лицето са
императивни и налагат молителката да носи като бащино име личното име на нейния баща-
3
Т.К.П., като не са налице основания по делото за исканата промяна.
Настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да бъде приет такъв значим личен
интерес за жалбоподателя за исканата промяна на бащиното име, респ. наличие на "важни
обстоятелства", че да бъде обусловено нарушаване изискването за стабилитет на правната
индивидуализация на лицата в обществото.
Не е установено по делото, носенето на имената на бащата да е лично или обществено
неудобно или пък неподходящо за молителя.
Промяната на името не може да бъде допусната поради някакви субективни усещания и
желания на лицето, тъй като законът урежда образуването на имената на българските
граждани с императивни правни норми
Неотносимо е към спора и представеното от пълномощника на жалбоподателката решение
на Районен съд – Пловдив, дори напротив. В него също е отхвърлено искането на молителя
за смяна на бащиното име.
Поради съвпадение на крайните решаващи изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, а подадената срещу него въззивна жалба
оставена без уважение като неоснователна.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №475/09.05.2022г., постановено по гр.д.№4526/2021г. по описа
на Районен съд – П., в частта, с която е отхвърлено искането за промяна на бащиното име на
молителката от Т. на Д..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4