Р Е Ш E Н И Е
№ 310
Гр. Перник, 10.11.2017
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Емилия Иванова
при
съдебния – секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Емилия Иванова
административно дело № 344/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Е.А.С. с ЕГН ********** *** против
Решение № 500813 от 14.06.2017 година на директора на Териториално поделение
Перник при НОИ, с което е отхвърлено възражение вх. № 1012-13-28 от 18.05.2017
на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № 500813**** от
24.11.2016 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на
основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано да се измени личната пенсия за
осигурителен стаж.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното
решение на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, като се излагат
доводи за явна несправедливост, тьй като получаваното допълнително трудово
възнаграждение в размер на 897.60 лева за периода от 01.10.1985 година до
30.09.1988 година не е включено при определяне на индивидуалния коефициент.
Моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно.
В проведеното съдебно заседание на 12.10.2017 година
жалбоподателя развива допълнителни аргументи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт.
Ответникът по жалбата – директора на Териториално
поделение Перник при НОИ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Йонита
Стоянова – Петрова моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в
самия обжалван административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Със Заявление вх. № МП-9752 от 29.03.2013 година
настоящия жалбоподател е поискал от директора на ТП на НОИ Перник да му бъде
отпусната пенсия за инвалидност.
С Разпореждане № ********** от 10.10.2013 година на
настоящия жалбоподател е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 110.00 лева.
С Разпореждане № ********** от 08.11.2013 година на
настоящия жалбоподател е изменена отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и е определена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 369.42 лева.
Със Заявление вх. № МП-16225 от 16.06.2014 година
настоящия жалбоподател е поискал от директора на ТП на НОИ Перник да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочил осигурителен
стаж за три последователни години – от 01.10.1985 година до 01.10.1988 година.
Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж.
С Разпореждане № ********** от 24.07.2014 година на
настоящия жалбоподател е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в общ размер на 459.05
лева, от който размер 428.80 лева – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
и 30.25 лева лично социална пенсия за инвалидност.
Производството пред административния орган е започнало
с подадено Заявление вх. № 2109-13-29 от 28.09.2016 година настоящия жалбоподател,
с което е поискал на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО от директора на ТП на
НОИ Перник да му бъде зачетен придобития преди пенсионирането осигурителен
доход в размер на 897.60 лева за времето – 11.10.1985 година, като е представил
Обр. УП-15 изх. № 5506-13-588#1/16.08.2016
година, издадено от „Елена Георгиева“ АД, гр. Перник.
Въз основа на така подаденото заявление е издадено
Разпореждане № 500813**** от 24.11.2016 година на длъжностно лице по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано да се
измени отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж, тьй като заявителя
/настоящ жалбоподател/ е внасял осигурителни вноски след 15.01.1985 година,
поради което не се вземат предвид получените възнаграждения извън основното
трудово правоотношение, съответно осигурителния му доход в базисния период е от
01.10.1985 година до 30.09.1988 година.
Против така постановеното разпореждане настоящия
жалбоподател е подал жалба вх. № 1012-13-28 от 18.05.2017 година, с която
отново твърди, че следва да се вземе предвид допълнително полученото
възнаграждение в размер на 897.60 лева за месец октомври 1985 година при
направеното искане за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
По така подадената жалба е постановено оспореното в
настоящото съдебно производство Решение № 500813 от 14.06.2017 година на
директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлено
възражение вх. № 1012-13-28 от 18.05.2017 на настоящия жалбоподател срещу
Разпореждане № 500813**** от 24.11.2016 година на длъжностно лице по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано да се
измени отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният
орган е приел, че с Постановление № 69 на Министерски съвет от 29.12.1984
година е приета Наредба за използване труда на работници и служители през
свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, като
съгласно чл. 7, ал. 5 от посочената наредба възнаграждението по допълнителния
трудов договор не се взема предвид при определяне размера на пенсията, като в
ал. 6 е посочено, че лицата се считат осигурени само за трудова злополука. С
така изложените мотиви на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е
постановен обжалвания отказ на директора на ТП на НОИ Перник.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Решението е постановено от компетентен орган – директорът
на Териториално поделение Перник при НОИ по смисъла на чл. 177, ал. 3, във връзка
с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, в предписаната от закона форма и при
спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административнопроизводствените
правила при постановяване на решението.
Основният спорен въпрос по дело се е свеждал до
следното: правилно ли е определен размерът на отпуснатата на Е.А.С. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в частта й относно взетия предвид от
органите на НОИ осигурителен доход от 01.10.1985 година до 30.09.1988 година. Така
цитираният тригодишен период е послужил за база при определяне на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от Разпореждане № ********** от
24.07.2014 година. От представеното писмено доказателство – Обр. УП-15 изх. №
5506-13-588#1/16.08.2016 година, издадено от
„Елена Георгиева“ АД, гр. Перник се установява, че настоящия жалбоподател е
получил за месец октомври 1985 година възнаграждение в размер на 897.60 лева по
постановление № 69 на Министерски съвет. В настоящия случай за посочения период
спорните правоотношения са се уреждали от Наредбата за използване на труда на
работници и служители през свободното им време и
на граждани, незаети в общественото производство,
приета с ПМС №
69 от 29.12.1984 година, обн. ДВ, бр. 3 от 1985 година, в сила от
15.01.1985 година, отм., бр. 48 от 23.06.1987 година и от Правилника за колективната и
личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и
услуги, утвърден с ПМС № 35 от 5.06.1987 година,
обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 година, отм., бр. 99 от 16.11.1999 година, в
сила от 16.11.1999 година.
Съгласно чл.
7, ал. 6 от наредбата в случаи като този на настоящия
жалбоподател работниците и служителите е трябвало да се осигуряват само за
трудова злополука, като по силата на чл. 7, ал. 5 от същата наредба полученото по това
правоотношение възнаграждение не се взема предвид при определяне на размера на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно фактът, че по втория трудов
договор са били внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни случаи
вместо дължимите само за трудова злополука, е без правно значение, тъй като
тези вноски са направени недължимо. Тези подзаконови разпоредби са в
съответствие с чл.
11 ЗП (отм.), който има предвид средномесечното брутно
трудово възнаграждение или доход, върху които по силата на нормативните актове
за общественото осигуряване са правени задължителните осигурителни вноски за
всички осигурителни случаи, а не и доходи, за които не е съществувало такова нормативно
задължение.
Според чл.
34, ал. 1 от Правилника за колективната и личната трудова
дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и работниците и
служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се
осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово
правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички
осигурителни случаи. Когато по основното си трудово правоотношение работниците
и служителите са били заети за част от законоустановеното работно време, за
работата по втория трудов договор се осигуряват за всички осигурителни случаи.
Според втората алинея на същия текст паричните обезщетения, пенсиите и другите
плащания по общественото осигуряване на работниците и служителите по ал. 1,
изречение първо, които са осигурени само за трудова злополука, се изчисляват от
трудовото възнаграждение за основната им работа, като получените трудови
възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се
вземат предвид. В алинея трета на чл.
34 от правилника изрично е казано, че паричните обезщетения,
пенсиите и другите плащания по реда на общественото осигуряване за работниците
и служителите по ал. 1,
изречение второ, които за работата по втория трудов договор са осигурени за
всички осигурителни случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата
трудови договора при условията и по реда, определени в дял III от Кодекса на труда от 1951 година,
Закона
за пенсиите и правилниците за прилагането им. Ето защо правилно
органите на НОИ са изчислили пенсията му за спорния период от трудовото
възнаграждение за основната му работа, като получените трудови възнаграждения
за работата по трудовия договор за допълнителен труд не са взети предвид с
оглед на направеното искане за преизчисление на определената лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което жалбата следва да се отхвърли. В
посочения смисъл съдебната практика на Върховния административен съд на
Република България, обективирана в Решение № 267 от 11.01.2016 година,
постановено по адм. дело № 5045/2015
година, VІ отделение.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателя му заплати сумата
в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.С.
с ЕГН ********** *** против Решение № 500813 от 14.06.2017 година на директора
на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлено възражение вх. №
1012-13-28 от 18.05.2017 на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № 500813**** от
24.11.2016 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на
основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано да се измени отпуснатата лична
пенсия за осигурителен стаж, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.А.С. с
ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение на НОИ Перник направените
съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:/п/