№ 3711
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511594 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20157014 от 14.07.2021г., постановено по гр.дело №19472/2020г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, са отхвърлени предявените от "Ф. ВСП"ЕООД /с
предходно наименование "Е.К." ЕООД/, с ЕИК *******, срещу ЗАД "А.Б.", с ЕИК
*******, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.405, ал.1 КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
741.61 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета
№0300/17/378/500478, образувана във връзка със сключена между страните
имуществена застраховка "Пълно Каско", съгласно застрахователна полица №17-
0300/420/5000111, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -
02.01.2020г., до изплащане на вземането, както и с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 193.22 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането на
главницата, дължимо за периода от 26.05.2017г. до 02.01.2020г., като неоснователни. С
решението е осъден "Ф. ВСП"ЕООД /с предходно наименование "Е.К." ЕООД, с ЕИК
*******, да заплати на ЗАД "А.Б.", с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 410.00 лв., представляваща направени съдебни разноски в исковото
производство.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Ф. ВСП"ЕООД /с предходно
наименование "Е.К." ЕООД/, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.В. П.,
с която се обжалва изцяло решение №20157014 от 14.07.2021г., постановено по гр.дело
1
№19472/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и са
възложени в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на
материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че неправилен и незаконосъобразен е обоснованият краен извод на
първоинстанционния съд, че отговорността на застрахователя се е изчерпала с плащане
на обезщетение по образувана предходна щета с №0300/17/378/500477, предвид на
което плащане на претендираното обезщетение по процесната щета
№0300/17/378/500478 би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди се, че
в хода на съдебното производство от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установяват всички елементи от сложния фактически състав на
нормата на чл.405 от КЗ и са налице предпоставките в закона за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество като се признае за установено,
че има парично задължение към ищеца за сумата от 741.61 лв., представляваща остатък
от дължимо застрахователно обезщетение по щета №0300/17/378/500478, образувана
във връзка със сключена между страните имуществена застраховка "Пълно Каско",
съгласно застрахователна полица №17-0300/420/5000111, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 02.01.2020г., до изплащане на вземането. Излага се, че с
плащането на застрахователни обезщетения и по двете щети – процесната щета с
№0300/17/378/500478, както и по заведената на същия ден при застрахователя щета с
№0300/17/378/500477, за изплащането на застрахователното обезщетение по която е
образувано гр.дело №13278/2000г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, по което е
постановено влязло в сила решение, с което съдът е присъдил обезщетение в полза на
ищеца в хипотеза на настъпила "тотална щета" досежно застрахованото МПС, няма да
е налице неоснователно обогатяване за ищеца, тъй като не би се достигнал
договорения застрахователен лимит по застрахователната полица. Допълнителни
аргументи в същия смисъл са изложени и в писмени бележки. По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представена е молба от 08.06.2023г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК
относно претендираните разноски, направени пред въззивната инстанция. Прави
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемата
страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ЗАД "А.Б.", с ЕИК *******, чрез процесуален
представител адв.А. Б., представя писмен отговор, с който взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба, като излага, че всички изложени в
нея твърдения са недоказани и не съответстват на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че предвид наличието на
установената с влязло в сила решение "тотална щета" досежно застрахованото МПС,
удовлетворяването на претенцията на ищеца за изплащане на допълнително
застрахователно обезщетение по процесната щета с №0300/17/378/500478 би довело до
неоснователно обогатяване. В тази връзка е обоснован правилен законосъобразен
краен извод, че не са налице основанията в закона за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество да заплати претендираното от ищеца
2
застрахователно обезщетение по образуваната процесна щета с №0300/17/378/500478.
Изложени са още и аргументи, че при доказателствена тежест за ищеца в хода на
исковото производство не са доказани кумулативните елементи на сложния
фактически състав на нормата на чл.405 от КЗ – механизма на настъпилото
застрахователно събитие, дали представлява "покрит" застрахователен риск, съответно
наличието на причинна връзка между механизма и претендираните вреди по
застрахованото МПС, предвид на което заявената главна и съответно акцесорна искова
претенция се явяват неоснователни и недоказани и като такива правилно са били
отхвърлени с обжалваното решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски във
въззивното производство, заедно с доказателства за реалното им плащане. Прави
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предявени са от "Ф. ВСП"ЕООД /с предходно наименование "Е.К." ЕООД/, с
ЕИК *******, срещу ЗАД "А.Б.", с ЕИК *******, при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №7/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, въззивника - ищец- "Ф.
ВСП"ЕООД /с предходно наименование "Е.К." ЕООД/, е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.01.2020г. и е постановена на
03.02.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника – ЗАД "А.Б." за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника – ЗАД "А.Б." възражение, поради
което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
3
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от от "Ф. ВСП"ЕООД /с
предходно наименование "Е.К." ЕООД/ срещу ЗАД "А.Б." при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените
искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни и
във връзка с тях следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За да бъде ангажирана отговорността на ответника в хипотезата на предявен иск
по чл.405, ал.1 от КЗ, следва да бъде осъществен сложен фактически състав, който
включва следните елементи: 1) наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за
които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на
тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
Съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване
елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на
исковата си претенция. Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява наличието на застрахователен договор за имуществена
застраховка "Пълно Каско", сключен между ищеца в качеството на застрахован и
ответното дружество в качеството на застраховател, обективиран в надлежно
оформена съобразно законовите изисквания застрахователна полица №17-
0300/420/5000111/27.04.2017г., с клауза "Пълно Каско", със срок на валидност
28.04.2017г. до 27.04.2018г., по отношение на лек автомобил марка "Митцубиши
Паджеро", с рег.№*******. Следователно се налага извода, че между страните е
възникнало валидно застрахователно правоотношение досежно лек автомобил марка
4
"Митцубиши Паджеро", с рег.№*******, за срока, посочен в съответната
застрахователна полица. По силата на сключената имуществена застраховка
ответникът е поел задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени
от покрити застрахователни рискове, съгласно Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които се отнасят за
покрити от застрахователя рискове, в т.ч. и по застраховка "Пълно Каско" на МПС, в
границите на договорената застрахователна сума. Ищецът, от своя страна се е
задължил да заплати на ответника застрахователна премия в размер и при условия,
предвидени в полицата, като в случая не се спори относно обстоятелството, че същият
е изпълнил поетото от него парично задължение като е платил изцяло дължимата
застрахователна премия.
На следващо място от приложената застрахователна полица се установява, че
ищецът е направил писмено волеизявление, че приема приложимите в случай ОУ за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които се
отнасят за покрити от застрахователя рискове, в т.ч. и по застраховка "Пълно Каско" на
МПС, като няма данни за извършено от негова страна оспорване на същите. Това дава
основание да се приеме, че е налице предвиденото в чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ изискване
като условие за задължителната сила на сделките при общи условия. Формалният
характер на застрахователния договор с оглед законовото изискване за писмена форма
като форма за действителност налага спазване на допълнителното изискване за
обвързващата сила на общите условия, установено в ал.3 на чл.298 от ТЗ, а именно
предаването им на насрещната страна при сключване на съответната сделка. В
процесната застрахователна полица е отразено изпълнението и на това изискване,
доколкото на ищеца е връчен екземпляр от Общите условия към момента на
подписване на полицата. Предвид изложените съображения съдът намира, че
типизираните от ответника - застраховател договорни клаузи за застраховка "Пълно
Каско", обвързват валидно страните, като допълват съдържанието на учреденото с
полицата застрахователно правоотношение.
На следващо място не е спорно между страните, а и от доказателствата по
делото се установява, че по време на действието на застрахователния договор на
застрахования по имуществена застраховка "Пълно Каско" лек автомобил марка
"Митцубиши Паджеро", с рег.№*******, са причинени имуществени вреди, в резултат
на настъпили застрахователни събития, във връзка с които при ответника на
11.05.2017г. са образувани две щети, както следва: щета с №0300/17/378/500477,
касаеща настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал в двигателя на
автомобила, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3929.95 лв.
и допълнително е изплатена още и сумата от 2362.91 лв.; както и процесната щета
№0300/17/378/500478, отнасяща се до настъпило застрахователно събитие –
увреждания по автомобила в резултат от наклонени и надвиснали дървета на пътя, по
която застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение до размер от 324.39 лв..
Не се спори между страните и относно факта, че ищецът е останал недоволен от
изплатеното застрахователно обезщетение по образуваната щета с
№0300/17/378/500477, поради което е предявил иск с правно основание чл.405 от КЗ
срещу застрахователя, по който е образувано гр.дело №13278/2020г. по описа на СРС,
II Г.О., 128 състав, и е постановено влязло в сила решение, с което е присъдено на
ищеца застрахователно обезщетение за цялостна загуба на застрахованото МПС - лек
автомобил марка "Митцубиши Паджеро", с рег.№*******, т.е. приета е от съда
5
хипотезата на "тотална щета" на увредения лек автомобил, при която е обективно
невъзможно и/или икономически нецелесъобразно възстановяването на процесното
МПС.
В разглеждания случай по процесната образувана при застрахователя щета
№0300/17/378/500478/11.05.2017г. ответното застрахователно дружество е заплатило
извънсъдебно на ищеца – застрахован, застрахователно обезщетение, предвид на което
се налага извода, че факта на извършеното от него частично плащане, покриващо част
от претендираната от ищеца сума, представлява признание за наличие на всички
кумулативни елементи на сложния фактически състав на нормата на чл.405 от КЗ,
обуславящи ангажирането на неговата договорна отговорност по имуществена
застраховка "Пълно Каско". В тази връзка изцяло неоснователни се явява релевираните
от въззиваемия –ответник доводи за липсата по делото на доказателства относно
механизма на настъпилото застрахователно събитие, дали представлява "покрит"
застрахователен риск, съответно наличието на причинна връзка между механизма и
претендираните вреди по застрахованото МПС, както и при условията на евентуалност
поддържаното възражение, че е налице хипотеза на изключен застрахователен риск,
поради проявена „груба небрежност“ от страна на водача на увреденото МПС, в
резултат на която е настъпило събитието.
В настоящото производство спорен по делото е въпросът досежно размера на
дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение по образуваната щета
№0300/17/378/500478/11.05.2017г., отнасяща се до настъпило застрахователно събитие
– увреждания по застрахования лек автомобил в резултат от наклонени и надвиснали
дървета на пътя.
Противно на твърденията, изложени във въззивната жалба настоящият съдебен
състав напълно споделя изложените от първостепенния съд правни аргументи в
смисъл, че липсва основание в закона да се ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество да дължи на ищеца по-голям размер на изплатеното преди
завеждане на делото застрахователно обезщетение, тъй като би се стигнало до
неоснователно обогатяване на ищеца, предвид факта, че по образуваната при
застрахователя щета с №0300/17/378/500477, по която е образувано гр.дело
№13278/2020г. по описа на СРС, II Г.О., 128 състав, е постановено влязло в сила
решение, с което е присъдено на ищеца застрахователно обезщетение за цялостна
загуба на застрахованото МПС - лек автомобил марка "Митцубиши Паджеро", с рег.
№*******, т.е. приета е от съда хипотезата на "тотална щета" на увредения лек
автомобил, при която е обективно невъзможно и/или икономически нецелесъобразно
възстановяването на процесното МПС. Съгласно действащите към застрахователния
договор ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, които се отнасят за покрити от застрахователя рискове, в т.ч. и по
застраховка "Пълно Каско" на МПС, в чл.63 е посочено, че след изплащането на
обезщетение при пълна загуба на МПС застраховката се счита за прекратена, като в
случай, че автомобилът е напълно възстановен след изплащане на обезщетението,
може да се сключи нова застраховка по общия ред. От така цитираната разпоредба се
налага извода, че с влизане в сила на постановеното решение по гр.дело №13278/2020г.
по описа на СРС, II Г.О., 128 състав, с което е присъдено на ищеца застрахователно
обезщетение за цялостна загуба на застрахованото МПС - лек автомобил марка
"Митцубиши Паджеро", с рег.№*******, т.е. приета е хипотезата на "тотална щета" на
увредения лек автомобил, и съответно с изплащането на присъденото застрахователно
обезщетение, сключеният между страните застрахователен договор по имуществена
6
застраховка "Пълно Каско" следва да се счита за прекратен, т.е. по него не биха могли
да се претендират от застрахования изплащане на други застрахователни обезщетение
за настъпили застрахователни събития, каквото е процесното такова, за което е
образувана при застрахователя щета с №0300/17/378/500478/11.05.2017г.. След като с
изплащане на застрахователно обезщетение по щета с №0300/17/378/500477 от
11.05.2017г. сключеният застрахователен договор по имуществена застраховка "Пълно
Каско" се счита за прекратен, поради което неоснователни се явяват доводите на
въззивника-ищец, че отговорността на застрахователя е до пълно изчерпване на
застрахователния лимит от 21000 лв..
По горните аргументи въззивният съд приема, че липсва основание за
ангажиране договорната отговорност на ответника като застраховател по процесната
щета с №0300/17/378/500478/11.05.2017г. , тъй като с изплащането на ищеца на по-
голям размер на изплатеното преди завеждане на делото застрахователно обезщетение,
би се стигнало до неоснователното му обогатяване, поради факта, че образуваната при
застрахователя щета с №0300/17/378/500477/11.05.2017г. е приключена с изплащане на
обезщетение за цялостна загуба на МПС. Предявеният установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.405 от КЗ, съответно акцесорният иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователни и недоказани и като такива полежат на отхвърляне.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение, в т.ч. и в частта за разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ответник. Направеното от въззивника, чрез процесуален
представител възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно
размера на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, съдът счита за неоснователно. В случая претендирания размер
на изплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, не се явява завишено при отчитане на
материалния интерес на предявения иск и вида на извършените процесуални действия
от страна на процесуалния представител на въззиваемия – подаден писмен отговор на
въззивната жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
Претендираният от въззиваемия размер на платеното адвокатско възнаграждение
съответства на нормативно определените минимални размери, предвидени в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция,
относима към момента на изплащане на адвокатското възнаграждение – 21.09.2021г./.
На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 360.00 лв. с ДДС, представляваща
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20157014 от 14.07.2021г., постановено по гр.дело
7
№19472/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав.
ОСЪЖДА "Ф. ВСП" ЕООД /с предходно наименование "Е.К." ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град София, бул.*******; да заплати на
ЗАД "А.Б.", с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град София,
бул.“******* на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 360.00
лв. /триста и шестдесет лева/, сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8