№ 7045
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511396 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11396/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ц. 7“ ЕООД,
ЕИК ******* с.Врачеш , Община Ботевград срещу решение №14930 от 31.07.2024 г
постановено по гр.д.№5605/22 г на СРС , 62 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на
въззивника да се осъди „Т.Д.“ ЕООД, ЕИК ******* гр.Велико Търново да му заплати на
основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД във вр.чл.82 ЗЗД разликата над 860 лева до предявения размер
от 4036,80 лева остатък от обезщетение за повреда при превоз на планетарен миксер
„HOBART“, модел „SE302“, доставен напълно повреден на получателя „Х.Х.“ ООД.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . ОУ
на ответника не могат да противоречат на общите правила за отговорност за вреди и на
чл.373 ТЗ . Без значение е застрахователният договор на ответника с третото лице помагач .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . С ОУ
може да се ограничава отговорността на превозвача .
Третото лице помагач ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ******* от гр.София не взема становище по
жалбата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
05.08.2024 г и е обжалвано в срок на 19.08.2024 г.
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично иска СРС е приел , че е безспорно между страните, че през
м.01.2021 г. ищецът „Ц. 7“ ЕООД е сключил с „Х.Х.“ ООД договор за покупко-продажба на
движима вещ: планетарен миксер „HOBART“, модел „SE302“. Купувачът „Х.Х.“ ООД е
заплатил цената по договора, за която е била издадена фактура № **********/27.01.2021 г. за
сумата от 4 200 лв. с ДДС.
На 02.02.2021 г. продавачът е изпратил вещта на купувача, като е предал същата за превоч на
ответника „Т.Д.“ ЕООД, за което е съставена товарителница от 02.02.2021 г. В
товарителницата е посочена застрахователна стойност 2000 лв. По делото е представена
заявката за транспорт, в която е посочено, че се касае за „застраховано (чупливо) за 2 000
лв.“. При доставката на вещта купувачът е констатирал, че същата е повредена, както и че по
тази причина е отказал да получи същата.
По делото е представена рекламация от 05.02.2021 г., подадена от „Ц. 7“ ЕООД до „Т.Д.“
ЕООД, в която се сочи, че стоката по пратка с товарителница № 584477/02.02.2021 г. е била
получена със следните забележки: миксерът е бил със счупен корпус вследствие на силен
удар, което го прави негоден за употреба. Безспорно е между страните изплащането на
обезщетение от ответника в размер на 1140 лв.
Видно от т.68 на Общи условия за предоставяне на международни и на територията на
Република България карго услуги на ответника , за пратки със сключена допълнителна карго
застраховка отговорността на оператора за приемане, пренасяне и доставка на пратки
(независимо от услугата), обезщетението е в размер на действителната стойност на
нанесената щета, но не повече от застрахователната стойност. За удостоверяване на
действителната стойност на увредената стока съответното лице трябва да представи
доказателства – фактури, митнически декларации и други подходящи писмени доказателства
съобразно естеството на пратката.
Според приетата пред СРС СТЕ заведената рекламация повредата на вещта е счупване на
корпуса, което я прави негодна за употреба. Вещото лице е посочило, че оглед е невъзможен,
тъй като вещта е била унищожена. Вещта е транспортирана от с. Бусманци до
Димитровград, като в заявката е било посочено, че планетарният миксер е с тегло 200 кг и е
отбелязано „чупливо“. Вещото лице е посочило, че на територията на Република България
2
липсва оторизиран сервиз на миксер с посочената марка и модел. От заключението на
допълнителната СТЕ се установява, че пазарната стойност на вещта към 02.02.2021 г.
възлиза на сумата 4 204, 80 лв. с ДДС.
От правна страна СРС е приел , че съгласно чл.373, ал.1 ТЗ превозвачът отговаря за
изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на
непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако
товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3. В случая при доставката на вещта
купувачът е констатирал, че същата е повредена – със счупен корпус, както и че по тази
причина е отказал да получи същата. По делото не се твърди и установява настъпване на
вредата в резултат на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща
опаковка, за която товародателят да е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 ТЗ . С оглед
изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение , като спорът е за
стойността на същото .
Според СРС ответникът се позовава на т.68 от Общите си условия, според която за пратки
със сключена допълнителна карго застраховка отговорността на оператора за приемане,
пренасяне и доставка на пратки (независимо от услугата), обезщетението е в размер на
действителната стойност на нанесената щета, но не повече от застрахователната стойност.
По делото е представен абонаментен застрахователен договор № *********, сключен между
ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД и „Т.Д.“ ЕООД за срок от една година от 01.09.2020 г., при Общи
условия за абонаментен договор за застраховане на товари по време на превоз, по който
бенефициер е лице, което в заявка за превоз е възложило на застраховащия сключване на
застраховка или друго лице, според условията на търговска сделка на възложителя.
Според СРС страните не спорят, че вещта е с обявена застрахователна стойност 2 000 лв.
Установено е от заключението на СТЕ, че пазарната стойност на вещта към момента на
превоза възлиза на сумата 4 204, 80 лв. По делото е представена проформа фактура за
стойност на ремонт в размер на сумата 2 688 британски лири с левова равностойност 6 316,
80 лв., т.е. на стойност, която надвишава стойността на самата вещ. Действителната стойност
на вредата в случая се съизмерява със стойността на вещта. Доколкото се касае за пратка, за
която е сключена карго застраховка, с обявена застрахователна стойност от 2000 лв., по
силата на т.68 от Общите условия на ответника за предоставяне на карго услуги, в случая
отговорността му не може да надвишава застрахователната стойност. При това положение в
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение в размер на сумата 2 000 лв., като след
приспадане на платената сума в размер на 1 140 лв., е налице непогасен остатък от 860 лв.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят
напълно и от настоящия съд . Тъй като решението на СРС е влязло в сила в осъдителната му
част , пред въззивния съд спорът е само за размера на обезщетението за повреждане на
товара.
Допустимо е превозвачът с изрична уговорка с товародателя да ограничи отговорността си
по чл.373 ал.1 пр.3 ТЗ за повреждане на товара до уговорена /приета/ от страните стойност
на товара . Чл.373 ал.3 ТЗ обявява за недействително само пълното освобождаване от
3
отговорност на превозвача , но не и ограничаването на тази отговорност . Съгласно чл.94
ЗЗД недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава
отговорността на длъжника , но само при умисъл или за груба небрежност . В случая
ищецът не е релевирал твърдения и не е провел доказване , че е налице умисъл или груба
небрежност на ответника-превозвач. Законосъобразно първоинстанционният съд е уважил
иска за разликата над извънсъдебно платената сума до стойността на уговореното от
страните максимално обезщетение – застрахователната стойност на товара .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част , с
уточнението , че точната правна квалификация на иска е по специалната норма на
чл.373 ал.1 пр.3 ТЗ във вр.чл.82 ЗЗД , а не по общата норма на чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД във
вр.чл.82 ЗЗД . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна пред СГС – 620 лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14930 от 31.07.2024 г постановено по гр.д.№5605/22 г на СРС
, 62 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „Ц. 7“ ЕООД, ЕИК ******* с.Врачеш ,
Община Ботевград да се осъди „Т.Д.“ ЕООД, ЕИК ******* гр.Велико Търново да му заплати
на основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД във вр.чл.82 ЗЗД разликата над 860 лева до предявения
размер от 4036,80 лева остатък от обезщетение за повреда при превоз на планетарен миксер
„HOBART“, модел „SE302“, доставен напълно повреден на получателя „Х.Х.“ ООД ; както и
в частта за разноските ; като правната квалификация на иска да се счита по чл.373 ал.1
пр.3 ТЗ във вр.чл.82 ЗЗД .
ОСЪЖДА „Ц. 7“ ЕООД, ЕИК ******* с.Врачеш , Община Ботевград да заплати на „Т.Д.“
ЕООД, ЕИК ******* гр.Велико Търново сумата от 620 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ******* от гр.София като
трето лице помагач на „Т.Д.“ ЕООД, ЕИК ******* гр.Велико Търново .
Решението не подлежи на обжалване , като постановено по искове с материален интерес под
20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4