№ 955
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100507956 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение от 07.03.2021 г. постановено по гр. д. № 68113/2018 г. на СРС, 175 -
ти състав, е осъдена Г. Я.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, да заплати на К. ИВ.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София и на И.И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на всеки по 10 000 щатски долара,
представляващи предоставени на 21.08.2015г. в заем суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2018 г. до
окончателното изплащане на всяка от сумите, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
всеки по 1 803,47 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.08.2017 г. до
18.09.2018 г.
С решението е осъдена Г. Я.И. да заплати на К. ИВ. К. и И.И. Г. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2685,38 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. Я.И..
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционния съд не е
обсъдил възражението за нищожност на разписката от 21.08.2015 г., нито приложените
към отговора на исковата молба документи, нито съдебно-графологичната експертиза
на в.л. Д.В. и особеното му мнение към тройната съдебно-графолоична експертиза,
като неправилно не е възприел свидетелските показания на сестрата на ответницата.
Поддържа, че разписката не доказва реално плащане на сумата, каквото оспорване
било заявено с отговора на исковата молба. Счита, че разписката не отговаря на
изискванията на чл. 240 ЗЗД и чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение.
1
Въззиваемите страни не са подали отговор на въззивната жалба.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, с
която двамата ищци К.К. и И.Г. претендират от ответницата Г.Я. връщане на сумата от
по 10 000 щатски долара всеки по разписка от 21.08.2015 г., представляваща договор за
заем, сключен на 21.08.2015 г., както и да заплати на всеки от ищците за сумата от по 1
803,47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2017
г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
В отговора на исковата молба, ответницата Г.И. е оспорила подписа си върху
разпискатата. Ответницата е оспорила и реалното получаването на процесната сума в
брой. Излага доводи, че разписката не отговоря на изискванията на чл. 240 ЗЗД и чл. 3
от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В хода на първоинстанционното производство са приети следните писмени
доказателства:
По делото е представена в оригинал и в заверено копие разписка от 21.08.2015
г., издадена от Г. Я.И., с която заявява, че е получила заем в брой от племенниците си
И.И. Г. в размер на 10 000 щатски долара и К. ИВ. К. в размер на 10 000 щатски долара
и се задължила в двугодишен срок от датата на получването на заема, но не по-късно
от 21.08.2017 г. да го върне.
Видно от приложения по делото оригинал на разписката същата е написана с
печатни букви, на хартия с лого на дружество „ South Park 90“, с посочено лице В.Г., с
отбелязан адрес в гр. София, телефонни номера и телекс, както и печат на същото
дружество до подписа, положен от името на Г. Я.И., със значително разстояние между
текста и подписа. Гърбът на разписката е текст, започващ с думите Е.Я.Ц. получава
имота, представляващ дел втори“ и завършващ с думите “цялото с площ от ….“,
изпълнен на четири реда в горната част на страница втора, на листа с обекта на
изследването, а под него е налице зачернено петно.
В хода на първоинстанцинното производство е приобщено и писмо от Летище
София от 23.10.2020г., в което е посочено, че Г. Я.И. е пътувала със следните полети и
е ползвала услугата асистент, както следва: Полет с номер QR225 на авиокомпания
Катар, изпълнен на 15.08.2015г. от Доха до летище София, кацнал в 12:33 часа; полет с
номер QR225 на авиокомпания Катар, изпълнен на 21.09.2015г. от летище София до
Доха, излетял в 17:44 часа; Полет номер FZ757 на авиокомпания Флай Дубай,
изпълнен на 05.05.2019г. от Доха до летище София, кацнал в 14:59 часа; Полет с номер
FZ758 на авиокомпания Флай Дубай, изпълнен на 17.07.2019г. от летище София за
Доха, излетял в 16:07 часа.
Установява се от представено определение от 28.05.2018 г. по гр.д. №
37286/2017 г. по описа на СРС, 88 състав, че между страните е водено друго дело по
установителен иск по чл. 124 ГПК и чл. 537 ГПК за имот, което не се отрича от
ищците.
По делото са събрани гласни доказателства, ангажирани от ответницата Г.И.. От
разпита на св. Е.Ц., сестра на ответницата, се установява, че Г.И. живее в Зимбабве от
1996г., като много години била в инвалидна количка с дискова херния. Сочи, че на
15.08.2015 г. е пристигнала в България в инвалидна количка, като през цялото време -
24 часа, тя и нейните деца били заедно с нея, за да си извади лични документи. Когато
2
пристигнала на летището била с нея и я изпратила на летището заедно със сина й Ц.И..
Твърди, че през този период не се е виждала с ищците, като те дори не са знаели, че тя
ще идва. Сочи, че с ищците не си говорили от 25 години, като било изключено сестра
да дойде от Зимбабве в България и да комуникира с тях. Сочи, че сестра й има дело с
ицщците в СРС за земеделски имоти. Спомня си, че сестра е подписала за адвокат
Коен документи през 2015г. Пълномощно била дала на адвоката, на нея и на сина й.
Сочи, че сестра й имала фирма преди 1996 г. и била взела на работа ищците, защото
били сираци, като било възможно те да са изнесли документи от фирмата, тъй като
имали неограничен достъп до документите й. Твърди, че това не бил подписа на сестра
й в разписката, като сестра й не била давала 20 хиляди долара на ищците, нито те на
нея, като не си спомня сестра й да е продавала имоти в България. През 2015г. сестра й
живеела при нея в гр. София, като И. и брат й не били идвали при нея.
В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът е задължен да прецени
достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, свидетелските показания на Е.Ц. следва да бъдат
кредитирани като достоверни, тъй като са вътрешно логични и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
Във връзка с оспорване на автентичността на разписката е открито производство
по чл. 193 ГПК и поради необходимостта от специални знания в областта на науката е
изслушана съдебно-графологична експертиза, изготвена от в.л. Д.В., от която се
установява, че подписът, положен от името на Г.И. е положен директно върху
документа, но същият не е положен от лицето, сочено за негов автор. При
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, експертизата е оспорена и е
допусната тройна съдебно-графологична експертиза. Съгласно тройната СГЕ,
изготвена от в.л. Д.В., Г.Н.Т. и С.П.А. се установява, че подписът от името на Г. Я.И. в
разписката – обект на експертизата е положен от Г. Я.И., като в.л. Д.В. с особено
мнение е мотивирал, че подписът, положен от името на Г. Я.И. срещу думите
„Удостоверил-получател“, в разписка от 21.08.2015 г. не е положен от Г.Я..
Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Изслушаните по делото
почеркови експертизи са противоречиви. Съдът трябва да обоснове защо възприема
или не всяка от тях. При анализ на двете приети по делото експертизи въззивният съд
намира следното: Вещото лице В. застъпва, че в случая от значение са различията в
качествените признаци, доколкото изследваният подпис е с опростена конфигурация и
е лесен за възпроизвеждане, което не е съобразено от мнозинството от СПЕ. В
особеното си мнение, вещото лице допълва, че признаците, посочени в тройната СПЕ
се проявяват само при имитация на подписи с усложнена конфигурация. В случая,
подписът, положен от името на Г. Я.И. в разписката, обект на експертизата е с
опростена конфигурация, която лесно се запомня и не е необходимо да се гледа, за да
се изобразят признаците, характерни за имитатора. При имитация на подпис с
опростена конфигурация на преден план излизат не количествените, а качествените
идентификационни признаци, характерни за пишещия, които имитатора трудно би
възпроизвел.
В особеното си мнение, в.л. В. отчита различия в следните по-характерни
индивидуализиращи пишещия частни признаци: „а“ образна форма с удължен
завършващ щрих „а“, а при образците с изразена „и“ образна форма, която не се
наблюдава в нито един от подписите – сравнителни образци; точково начало при
изпълнение на вертикалния елемент на главна буква „Г“; формата на примката на
3
главна буква „Г“, разликата в десния щри е определена от различната форма на
вертикалния елемент – в непосредствения обект е почти праволинейна , а в образците е
дъговидна; преобладаващо наличие на точка след главната буква „Г“ в образците и
липсата на точка в изследвания подпис; разположение на точка на пресичане на
големия дъговиден елемент с вертикалния елемент на главна буква „Г“ в
непосредствения обект е високо над половината на вертикалния елемент, а в образците
е около половината или под половината на вертикалния елемент; много характерен по
форма ляв щрих на „Л“ образният параф, при непосредствения обект и абсолютна
разлика във формата на парафа в непосредствените обекти; размерът на парафа - в
непосредствения обект размерът е особено голям, а в образците е преобладаващо
среден.
Според вещото лице А. от тройната СПЕ при изслушването му по реда на чл.
200 ГПК същият е заявил, че не е възможно подписът да се запамети и да се
възпроизведе, тъй като в случая има подчертано висок автоматизъм, страшно висока
скорост при изпълнение на подписа, но настоящият състав не може да приеме, че лице
на възрастта на ответницата може да притежава такава висока скорост на изпълнение
на подписа, при това в инвалидна количка към твърдяната година /2015 г./. Видно от
тройната СПЕ, мнозинството вещи лица са се позовали на сравнителни образци от 1986
г., 1993 г. /стр. 8 и 9/, от 2019 г./стр.9/, които обаче касаят различен период от този, в
който се твърди да е положен изследвания подпис. Освен това, мнозинството от
вещите лица посочват, че липсващият според в.л. В. елемент е илюстриран от тях в
един сравнителен образец /без посочена година на образеца/ на стр. 9 от
заключението, ил. 4 с червена стрелка № 7, в който считат, че е налице този елемент,
но в.л. В. заявява, че този елемент не е наличен в нито един от сравнителните образци.
При съпоставка на заключенията, следва извода, че в.л. Д.В. е изследвал задълбочено
сравнителните образци, като освен количествените признаци е изследвал и
качествените признаци с оглед вида на подписа, което е довело до разликата в
крайните заключения.
Заключенията на вещите лица следва да бъдат обсъдени наред с всички събрани
доказателства по делото: в конкретния случай, оригиналът на разписката е на хартия с
официалното лого на дружество „Саут Парк 90“ и с кръгъл печат на същото дружество
до подписа на лицето, положен от името на Г.Я. на разписка, за която се твърди
поемане на задължение като физическо лице, а не като дружество, налице е значително
разстояние между текста и подписа, особено голям размер на парафа върху разписката,
гърбът на разписката, свидетелските показания на сестрата на ответницата, съгласно
които същата не се е срещала с ищците през престоя си в България през 2015 г., а
преди 1996 г. ищците са работили в притежаваното от сестра дружество. Предвид
горното, настоящият състав намира, че изводите на вещото лице в заключението на
СПЕ, изготвена от вещо лице Д.В. и изразеното от него особено мнение към тройната
СПЕ се подкрепят от събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани
като обосновани, компетентни и безпристрастни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не
се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
4
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
СРС е приел, че е сезиран с искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. За да уважи
исковете СРС е приел, че разписката е автентична и съдържа признание от Г.И., че е
получила посочените в разписката суми, поради което осъдил ответницата да върне на
ищците процесните суми, посочени в разписката от 21.08.2015 г.
Решението е неправилно.
В хипотезата на чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищците е да установят, че са
сключили договор за заем, както и че са предоставили парични суми в посочения
размер, тъй като договорът за заем е реален договор и елемент от фактическия състав е
предаването на паричните суми.
Спорно по делото е обстоятелството доказано ли е от ищците наличие на
облигационно отношение между страните, вкл. даването от страна на ищците на
процесните суми на ответницата и от тук дали същата дължи връщането й на
посоченото от ищците основание - чл. 240 ЗЗД.
Ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване наличие на
заемно правоотношение между страните. Този извод следва от анализа на
доказателствената съвкупност по делото. Буди недоумение защо разписката, по силата
на която се твърди, че е предоставен заем на физическо лице е написана с печатни
букви на хартия с официално лого на дружество „Саут Парк 90“, със значително
разстояние между текста на разписката и подписа на удостоверил – получател, с
поставен кръгъл печат на дружеството до подписа на Г.И., което обстоятелство е
обичайно при извършване на действия от името и за сметка на дружеството, с гръб с
частично отпечатано съдържание на друг документ и зачернено петно, които факти
сами по себе си поставят под съмнение истинността на документа. По делото се
установява и редица факти и обстоятелства, които подкрепят горния извод:
ответницата е имала фирма през 1996 г., в която ищците са били наети като служители
от нея, като същите са имали неограничен достъп до документите на дружеството,
считано от 25 години същата живее в чужбина и не си говори с ищците, през 2015 г.
същата не се е срещала с ищците по делото, данните за водено друго дело между
страните, освен настоящото. Макар експертизите да са противоречиви, при отчитане на
събраните по делото доказателства съгл. чл. 202 ГПК, съдът кредитира извода на
заключението на СПЕ, изготвена от вещо лице В., съгласно което подписът върху
разписката не е положен от лицето, сочено за негов автор.
Дори формалната доказателствена сила на разписката от 21.08.2015 г. да не беше
оборена, по делото не е доказан факта на реалното предаване на процесните суми от
ищците на ответницата, а без доказване на реалния елемент, не е завършен
фактическият състав на договор за заем:
В отговора на исковата молба, ответницата изрично оспорва да е получавала
реално заемната процесна сума. При спор, доказателствената тежест за установяване
факта на извършеното предаване на процесните суми се носи от ищците (чл. 154, ал. 1
ГПК), като това може да бъде направено с всички допустими от закона
доказателствени средства. Разписката, в частта, в която Г.И. е изявила, че е получила
заемните суми в брой не доказва реалното плащане. Това е така, защото частният
свидетелстващ документ не доказва фактите, които са предмет на удостоверителното
изявление за знание, тъй като не разполага с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Константната съдебна практика приема, че частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
5
изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Така Решение
№ 261 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС. При оспорване на
отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 от ГПК, а съдът
преценява истинността на съдържанието му по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства и доказателства по делото. Касае се до установено от закона (чл. 178 от
ГПК) задължение на съда, което той трябва да изпълни независимо от това дали
документът се оспорва или не. Така Решение № 60221/16.01.2022 г. по гр.д. №
3270/2020 г., ВКС, IV ГО. Признанието на факт, обективирано в разписката като
елемент на доказателствения материал по делото не обвързва съда и следва да се цени в
рамките на всички събрани доказателства и обстоятелства по делото ( чл. 175 ГПК).
В конкретния случай не може да се направи извод, че правнорелевантния факт
на предаването на процесните суми действително се е осъществил. По делото не са
събрани други доказателства за реалното получаване на сумата от ответницата, нито
пък е установено в каква връзка е даден заем в значителен размер на ответницата, а в
противовес на ищцовите твърдения от свидетелските показания на св. Ц. се установява,
че страните по делото не си говорят от 25 години, както и че между тях е имало и друго
гражданско дело пред СРС, което е индиция за влошените им отношения.
При липса на пълно и главно доказване на правнозначимите факти по несъмнен
начин, настоящият състав приема, че фактическият състав на договора за заем не е
осъществен - т.е. договорът не е сключен и не поражда права и задължения за
страните. Предвид горното, ответницата няма задължение, което да произтича от
договор за паричен заем от 21.08.2015 г. /разписка/ да върне на ищците заемна сума от
по 10 000 щатски долара. Поради неоснователност на главните искове, неоснователни
са и акцесорните искове на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава.
Следователно, решението е неправилно и следва да бъде отменено, а исковете
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за въззивника, но във
въззивното производство същият не е претендирал разноски. В първоинстанционното
производство, ответницата е претендирала 350 лева депозит за експертиза и 2 000 лева
– адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна услуга от 16.04.2019 г.
Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно, доколкото
претендираният размер за адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.03.2021 г. постановено по гр. д. № 68113/2018 г. на
СРС, 175 - ти състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София и
И.И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София искове на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да
бъде осъдена Г. Я.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, да заплати на всеки от тях
по 10 000 щатски долара, представляващи предоставени на 21.08.2015 г. в заем суми,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
6
19.09.2018 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД на всеки от тях по 1803,47 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 22.08.2017 г. до 18.09.2018 г.
ОСЪЖДА К. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София и И.И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София да заплатят на Г. Я.И., ЕГН **********, гр. София
сумата от 2350 лева – разноски за първоинстанционното производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7