Решение по дело №199/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Производството по делото е образувано по жалба на С. И. В. с [ЕГН] от гр. Силистра против резолюция за отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София, да бъде разрешено на жалбоподателя ползването на 20 дни неплатен отпуск по подадено от него заявление с вх. № 1848/02.10.2023 г. чрез началника на РС „ИН“ гр. Силистра и началника на ОС „ИН“ гр. Варна.

Жалбоподателят, действащ чрез адв. В. М. от САК, счита, че оспореният отказ страда от пороци, които са основания за отмяната му. Като най-съществен порок твърди нищожност на отказа поради липса на предоставени правомощия по силата на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража на главния директор на ГДИН да разрешава отпуските на служителите от териториалните служби. Твърди и липса на мотиви на акта, а също и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Сочи и противоречие на отказа с материалния закон, като счита, че субективното право на неплатен отпуск на държавните служители по ЗИНЗПС изключва оперативната самостоятелност на органа по назначаването при преценка дали да разреши или не ползването на неплатен отпуск. По изложените съображения моли за обявяване на нищожността на оспорения акт, а в условията на евентуалност – за отмяната му, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София, действащ чрез ст. юриск. С. С., е подал писмен отговор, според който жалбата е недопустима, тъй като отказът не съставлява административен, а вътрешноведомствен акт. В отговора са развити и съображения по основателността на жалбата – посочва се, че липсва нормативна уредба, която задължава ответния орган да мотивира резолюцията си, с която отказва разрешаването на ползването на отпуск; въз основа на съдържанието на Заповед № ЧР-05-265/27.07.2021 г. на министъра на правосъдието се сочи неоснователност на оплакванията в жалбата за липса на компетентност. Моли се за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложената по делото кадрова справка е обстоятелството, че жалбоподателят е служител на пенитенциарната система от 1998 г., като от 01.11.2016 г. със заповед № Л-5047/14.12.2016 г. на главния директор на ГДИН е преназначен на длъжността „Надзирател I степен“ в арест Силистра към РСИН-Силистра III категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, която длъжност заема и към настоящия момент.

Със заявление с вх. № 1848/02.10.2023 г. на РСИН Силистра, заведено в ГДИН-София с вх. № 15551 /05.10.2023 г., жалбоподателят е поискал от главния директор на ГДИН да му разреши ползването на 20 дни неплатен отпуск, считано от 01.11.2023 г. Заявлението е подадено чрез началника на РСИН гр. Силистра и началника на ОСИН гр. Варна, като върху него са поставени резолюции от двамата: началникът на ОСИН Б. Г. е вписал, че не е съгласен, тъй като поради намален състав излизането на служител в отпуск извън графика би нарушило режима на работа в районната служба; началникът на РСИН Г. Т. е вписал, че не е съгласен поради намаляване на състава, което ще доведе до натрупване на извънреден труд.

Още в деня на завеждане на заявлението в ГДИН-София ответният орган се е произнесъл, като е поставил върху него ръкописна резолюция „Не!“. Жалбоподателят е уведомен писмено за отказа с писмо с изх. № 11237 от 11.10.2023 г., връчено на жалбоподателя от началника на РСИН-Силистра на 17.10.2023 г. (според признанията в жалбата).

Оспорването на посочената резолюция е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

На първо място следва да се обсъдят възраженията на ответния орган за недопустимост на производството. Същите не могат да бъдат споделени. Касае се за властническо волеизявление на овластен със закон орган по назначението, засягащо интересите на жалбоподателя, т. е. отказът е с характер на индивидуален административен акт. Член 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. Нито ЗИНЗС, нито ЗМВР съдържат забрана за оспорване по съдебен ред на актовете, с които се отказва ползването на отпуск на държавните служители. С оглед на това и при условие, че негативното съдържание на акта засяга законните интереси на държавния служител, неговото оспорване по съдебен ред е допустимо.

Тъй като длъжността на жалбоподателя е надзирател, същата попада в регламентацията по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно ал. 2 на текста, за тази категория служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Тъй като в ЗИНЗС няма регламентация относно отпуските на държавните служители, по силата на препращането по чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС приложима се явява разпоредбата на чл. 189 ЗМВР, регламентираща видовете отпуски, които служителите имат право да ползват. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗМВР редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Министърът на вътрешните работи е орган по назначаването (чл. 158 ЗМВР), чиито правомощия съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС се изпълняват от министъра на правосъдието за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Въз основа на това министърът на правосъдието е издал Заповед № ЧР-05-265/27.07.2021 г., регламентираща реда за ползване на отпуски по чл. 189 и чл. 190 ЗМВР от държавните служители в ГДИН, териториалните ѝ служби и ГДО и териториалните ѝ звена. В раздел II, т. 11 от заповедта е предвидено неплатеният отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР да се разрешава от главните директори на ГДИН и ГДО. В настоящия случай именно главният директор на ГДИН се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя, поради което актът, противно на твърденията в жалбата, се явява постановен от компетентен орган.

Що се касае до формата на акта, същата е писмена – изявлението е обективирано с ръкописен текст върху подаденото заявление, но не отговаря на изискванията за съдържание, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. В случая това означава в него да се съдържат съображения поради какви причини се отказва да се разреши ползването на отпуска. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото производството не е във фаза по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Не са налице и допълнително изложени мотиви, които да са довели до знанието на адресата съображенията на административния орган, за да може страната адекватно да прецени налице ли е основание за оспорване, респ. да подготви ефективно защитата си. Няма и препратка към мотиви, съдържащи се в други документи в преписката (в случая към становищата на преките ръководители, изложени върху заявлението). Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, регламентирани в АПК, което е основание за отмяна на оспорената резолюция.

След отмяната на акта преписката следва да се изпрати на административния орган, който следва да се произнесе отново по подаденото заявление, излагайки мотиви за решението си, в случай, че то е с негативен резултат за жалбоподателя. В тази връзка е необходимо да се посочи, че настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че ответникът по жалбата действа при условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да разреши поисканият отпуск от служителя. Подобна обвързана компетентност е налице при поискан неплатен отпуск в хипотезата на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР и то след като органът по назначаването вече се е съгласил служителят да кандидатства за заемане на длъжност по чл. 167, ал. 1 от ЗМВР. В хипотезата на поискан неплатен отпуск в хипотезата на 189, ал., т. 5 от ЗМВР органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност и може да преценява дали е целесъобразно и в интерес на работата да удовлетвори искането, с което е сезиран.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с §1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС ГДИН следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция възлизат на 1200. 00 лева и са формирани от размера на платеното адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ резолюция за отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София да бъде разрешено ползването на 20 дни неплатен отпуск на С. И. В. с [ЕГН], изпълняващ длъжността „Надзирател I степен“ в арест Силистра към РСИН-Силистра III категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, по подадено заявление с вх. № 1848/02.10.2023 г. чрез началника на РС „Изпълнение на наказанията“ гр. Силистра и началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ гр. Варна, заведено в ГДИН-София с вх. № 15551 /05.10.2023 г.

 

Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София да заплати на С. И. В. с [ЕГН] от гр. Силистра направените по делото разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева.

 

След влизане в сила на настоящото решение преписката да се изпрати на ответния орган, който в 7-дневен срок следва да се произнесе съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд