Решение по дело №17839/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1923
Дата: 26 април 2023 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110217839
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1923
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110217839 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.
А. А. срещу НП № 616116-F624092/06.12.2021 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 52, ал. 3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, на основание чл. 191а, ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се твърдят конкретни
нарушения на процесуалния и материалния закон, включително невъзможност въззивникът
да носи отговорност за съответното сочено административно нарушение. Административно-
наказващият орган (чрез упълномощен юрисконсулт) претендира потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, намирайки
административното нарушение за доказано и обръщайки внимание върху предвиденото като
единствено наказание глоба в чл. 191а, ал. 1 от ЗДДС (визирайки действалата до тази година
редакция на разпоредбата).
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени и гласни
доказателствени материали безпротиворечиво и без никакви основания за съмнение освен
надлежното оправомощаване на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП се
установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана
1
за което препращане липсва в приложимата нормативна уредба).
Материалният закон, обаче, при издаване на обжалваното НП е приложен неправилно, което
налага на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН отмяна
на постановлението. Това е така, защото задължението по чл. 52, ал. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на министъра на финансите се отнася до лицата по чл. 44 вр. чл. 45, ал. 1, т.
1 от същата наредба, сред които жалбоподателят безспорно не попада (независимо от това
кой е вписаният техник в съответната документация, дори при негово отсъствие, например
поради болест, съответният търговец, визиран в чл. 45, ал. 1, т. 1 от горепосочената наредба
остава задължен по чл. 52, ал. 3 от същата наредба), а пък отговорността на жалбоподателя
не може да бъде ангажирана по чл. 191а, ал. 1 от ЗАДС, доколкото езиковото тълкуване на
последната посочена разпоредба недвусмислено сочи, че същото се отнася до осъществявана
дейност от съответния кръг (а не пропуск за осъществяването й), но не по предвидения за
това ред, респективно отговорността на за нарушаване на чл. 52, ал. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на министъра на финансите следва да се търси от съответното лице по чл. 44
вр. чл. 45, ал. 1, т. 1 от наредбата единствено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС (като езиковото тълкуване на последната визирана нормативна уредба води до извода,
че санкционирането е алтернативно на база на това кое е лицето, субект на съответното
неизпълнено задължение, т. е. отговорност на въззивника не може да бъде търсена на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН
При този изход на делото основание за присъждане на разноски в полза на НАП липсва, а на
основание чл. 63д, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя и в тежест на
НАП следва да се присъди сумата по съответното адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, служещ и за разписка (съобразявайки
както уредбата по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случая не е налице прекомерност).
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 616116-F624092/06.12.2021 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
Осъжда НАП да заплати на горепосочения жалбоподател сумата от 400 лева – разноски по
делото, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.А.
А.срещу НП № 616116-F624092/06.12.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 52, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на министъра на финансите, на основание чл. 191а, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. От страна на жалбоподателя се
иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се твърдят конкретни нарушения на
процесуалния и материалния закон, включително невъзможност въззивникът да носи
отговорност за съответното сочено административно нарушение. Административно-
наказващият орган (чрез упълномощен юрисконсулт) претендира потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, намирайки
административното нарушение за доказано и обръщайки внимание върху предвиденото като
единствено наказание глоба в чл. 191а, ал. 1 от ЗДДС (визирайки действалата до тази година
редакция на разпоредбата).
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени и гласни
доказателствени материали безпротиворечиво и без никакви основания за съмнение освен
надлежното оправомощаване на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП се
установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана
за което препращане липсва в приложимата нормативна уредба).
Материалният закон, обаче, при издаване на обжалваното НП е приложен неправилно, което
налага на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН отмяна
на постановлението. Това е така, защото задължението по чл. 52, ал. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на министъра на финансите се отнася до лицата по чл. 44 вр. чл. 45, ал. 1, т.
1 от същата наредба, сред които жалбоподателят безспорно не попада (независимо от това
кой е вписаният техник в съответната документация, дори при негово отсъствие, например
поради болест, съответният търговец, визиран в чл. 45, ал. 1, т. 1 от горепосочената наредба
остава задължен по чл. 52, ал. 3 от същата наредба), а пък отговорността на жалбоподателя
не може да бъде ангажирана по чл. 191а, ал. 1 от ЗАДС, доколкото езиковото тълкуване на
последната посочена разпоредба недвусмислено сочи, че същото се отнася до осъществявана
дейност от съответния кръг (а не пропуск за осъществяването й), но не по предвидения за
това ред, респективно отговорността на за нарушаване на чл. 52, ал. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на министъра на финансите следва да се търси от съответното лице по чл. 44
вр. чл. 45, ал. 1, т. 1 от наредбата единствено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС (като езиковото тълкуване на последната визирана нормативна уредба води до извода,
че санкционирането е алтернативно на база на това кое е лицето, субект на съответното
неизпълнено задължение, т. е. отговорност на въззивника не може да бъде търсена на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН
При този изход на делото основание за присъждане на разноски в полза на НАП липсва, а на
основание чл. 63д, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя и в тежест на
НАП следва да се присъди сумата по съответното адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, служещ и за разписка (съобразявайки
както уредбата по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случая не е налице прекомерност).
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
1