Решение по дело №2651/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Т О, VІ - 12 състав в закрито заседание на……………………  в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Пламен Колев

 

при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2651 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.25 ЗТР.

         Образувано е по жалба на Т.С." ЕООД срещу Отказ №20191122115649-2/28.11.2019 год. на АВ.

         Жалбоподателят твърди неправилност на обжалвания отказ. Сочи, че  съгласно чл.63, ал.5 от ЗМИП, учредените в Република България юридически лица са задължени да заявят за вписване в Търговския регистър своя действителен собственик само когато, съответният действителен собственик не е вписан по партидата на юридическото лице като съдружник или като едноличен собственик на капитала. Дружеството не е било задължено да подава декларация за действителен собственик по смисъла на чл.64 от ЗМИП и съответния образец - защото вписаният по партидата на Дружеството едноличен собственик на капитала е физическо лице и именно то е неговият действителен собственик на капитала по смисъла на ЗМИП. Същевременно е било необходимо да бъде заявено лице за контакти, тъй като едноличеният  собственик на капитала няма постоянно пребиваване в Република България. Смята, че това вписване се извършва въз основа само на нотариално заверено съгласие на това лице, но не и на декларация .    

         При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

         Съгласно нормата на на чл.63, ал.5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.  

         Следователно, в случай че действителните собственици -  физически лица са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им, не възниква задължение за обявяване.

         Правилото на чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП изисква вписване на данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.

         Когато вписаните ФЛ - съдружници или еднолични собственици на капитала, които са действителни  собственици,  не са постоянно пребиваващи на територията на РБ, следва да се заяви постоянно пребиваващо физическо лице за контакт.

         В настоящата хипотеза едноличен собственик на капитала е вписаното физическо лице, което  не е постоянно пребиваващо на територията на РБ. Следователно е възникнало задължение за вписване на лице за контакти. 

         Съгласно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона, като т.3 се отнася до данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.

         В съотвествие с  Чл. 50а., ал.1 от  (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) от  НАРЕДБА № 1 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2007 г., подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от две части: Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта, съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. В зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат посочени в нормата документи, между които и  декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.    Според настоящата инстанция посочените норми изрично предвиждат в случай, че се заявява за вписване само лице за контакти, заявлението да бъде придружено, съответно вписването да се извърши, въз основа на два  документа - декларацията  по чл.63, ал.4 ЗМИП относно лицето за контакти и на нотариално завереното съгласие на самото лице за контакти по т.3 от с.з., следващо от самия законов текст. В такъв смисъл съдът намира възраженията в жалбата за неоснователни, тъй като те не почиват на нормативните изисквания.  

         Въпреки дадените му указания, заявителят не е представил декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП, съдържаща посочване на лицето за контакти в изискуемата се форма, налагащо извода за необходимостта от постановяване на отказ.

         Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с теза на АВ, отказът следва да се потвърди.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р Е Ш И:  

 

         ПОТВЪРЖДАВА Отказ №20191122115649-2/28.11.2019 год. на АВ.

Решението подлежи обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.

 

                                                                           Съдия: