№ 867
гр. Варна, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100500889 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът М. ИВ. Ж., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
В.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
редовно призована, представлява се от прокурор И. Б..
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна
1
жалба на М. ИВ. Ж. срещу Решение № 260080 от 10.02.2022г. по гр.д. № 458/2020г. по описа
на ВРС, XХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу Прокуратурата на
Република България искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми
представляващи обезщетение за претърпени в резултат от повдигнато незаконно обвинение
по ДП № 137/2012г. по описа на ОСО при ВОП, в извършване на престъпление от общ
характер, приключило с оправдателна присъда, имуществени вреди както следва: сумата от
834.86 лева, представляваща разликата между дължимото и заплатено от работодателя
допълнително възнаграждение от 22 % за трудов стаж и професионален опит за периода
01.05.2015г. – 31.12.2016г. и сумата от 216.78 лева, представляващи внесени за сметка на
ищеца здравноосигурителни вноски за периода 25.03.2015г. - 25.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.06.2016г. до окончателното им плащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението.
Изложени са доводи, че съдът неправилно формирал извод за липса на причинна връзка
между действията на министъра на правосъдието и тези на Прокуратурата за повдигане на
обвинение, доколкото причинната връзка, като елемент от фактическия състав на иска
следва да е налице между незаконното обвинение и настъпването на вредата. В този смисъл
законната гаранционна отговорност на ответната прокуратура е обусловена от установяване
на две предпоставки: повдигане на обвинение за извършено престъпление и приключване на
наказателното производство с оправдаване на лицето, като не зависи от други неуредени в
закона предпоставки. Действията на министъра на правосъдието по отстраняване на
въззивника не дерогират отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от
незаконното обвинение. Отстраняването от длъжност действително зависи от преценката на
министъра, но претърпените имуществени вреди в резултат на отстраняването са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което отговорността за
заплащане на обезщетение е именно на ПРБ. В мотивите на заповедта за отстраняване,
същата е обоснована единствено с факта на образуваното ДП и повдигнатото обвинение
срещу въззивника, като друго основание не е преценявано. Т.е. ако не бе повдигнато
незаконното обвинение, то не би се стигнато до отстраняване на ДСИ от длъжност,
съответно до лишаването му от право на труд и доходи, съответно и до пропускане на
реализирането на такива, което определя и пряката причинна връзка между действията на
ответника и понесените вреди. Установено е по делото, че времето на отстраняването му
въззивникът не е получил допълнително възнаграждение, както и е бил лишен от внасяне на
здравно осигурителните вноски, които би получил, съответно биха били внесени, ако не
беше отстранен поради незаконното обвинение. Следователно следва да се приеме, че
упражнената процесуална принуда е лишила ищеца от право да престира труд. Неправилен е
и формираният от ВРС извод, че претенциите следва да се реализират на друго правно
основание. Предявеният срещу МП иск за заплащане на първата претенция е отхвърлен с
влязло в сила решение по гр.д. № 411/2020г. на ВРС, поради което друг ред за защита на
правото му на обезщетение не е налице. Ето защо отправил искане за отмяна на решението.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от
Прокуратурата на РБ.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОР Б.: Нямам възражения по доклада. Считам, че жалбата е
неоснователна. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Моля, след преценка на доводите изложени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, да постановите решение, с което да направите извод за
основателност на предявения иск и въззивната жалба и да отмените първоинстанционното
решение като уважите исковете в обжалваните части. Моля да ни присъдите направените по
делото разноски. Поддържам подробно изложените във въззивната жалба доводи.
Неправилността на първоинстанционното решение произтича от обстоятелството, че ВРС е
търсил причинна връзка между действията на Прокуратурата и Министерство на
правосъдието, докато причинната връзка като елемент от фактическия състав на
отговорността на прокуратурата следва да бъде между действията на прокуратурата
изразяващи се в незаконно обвинение. Според мен обективният прочит на заповедта за
отстраняване на доверителя ми от длъжност, макар в рамките на оперативната
самостоятелност на Министъра на правосъдието е продиктувана само от повдигнатото
обвинение. Мотивите на тази заповед възпроизвеждат дословно фактическите обстоятелства
на обвинителния акт от което следва, че отстраняването на доверителя ми от длъжност е
било само във връзка с това обвинение. ВРС е приел, че вината е доказана. Касае се за
неполучаване на допълнително възнаграждение и за заплащане на здравни осигуровки,
платени с лични средства. Моля да постановите решение в този смисъл.
ПРОКУРОР Б.: Становището на Прокуратурата относно иска е подробно изложено
в отговора исковата молба. Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и доколкото се
касае за причинени имуществени вреди в резултат на отстраняване от длъжност на
въззивника считам, че няма причинно следствена връзка между причинени вреди и действия
на Прокуратурата. Миснистърът на правосъдието е имал възможност да направи своя
преценка така, че за издаването на тази заповед не може да се търси вина от прокуратурата
за причинени имуществени вреди. Моля да потвърдите решението на ВРС.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
3
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4