Р Е Ш Е Н И Е
№
260252/29.01.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6925 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск
от „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.П.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 033,44 лв. /хиляда
тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща стойност
на заплатена на 14.11.2016 г. без основание сума по осъществена корекция на
потребление на електрическа енергия за периода 23.08.2016 г. – 13.06.2016 г. на
обект на потребление в гр. *, с титуляр *, ЕГН **********, аб.№
**********, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от
26.03.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението /30.03.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 1711/15.04.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3892/2020 г. на ВРС, XXI с-в.
В
исковата молба ищецът „М.Д.“ ЕООД твърди, че с договор за цесия от 26.03.2020
г. е придобил вземане от * в размер на 1 033,44 лв., представляващо платена без
основание стойност на коригирана потребена ел.енергия, за която е издадена
фактура от ответника на 28.09.2016 г. Сочи, че е уведомил ответника за цесията
с уведомление получено на 26.03.2020 г. Излага, че на 13.06.2016 г. в обекта на
потребление на праводателя му, находящ се в гр. *, е извършена проверка на
електромера е констатирано, че е налице намеса в софтуера на СТИ, в резултат на
която количеството ел.енергия се е отчитало освен по дневна и нощна, и по
невизуализирана тарифа. Сочи, че в резултат на проверката му е извършена
корекция и е издадена процесната фактура, която праводателят му е заплатил, за
да не бъде преустановено електрозахранването му. Подробно излага съображения за
недължимост на сумата и незаконосъобразност на извършената корекционна
процедура. Моли за установяване на вземането му за връщане на даденото без
основание по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Ответникът
„Е.П.“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че е налице правно основание за дължимост от потребителя
на претендираното вземане в размер на 1 033,44 лв., а именно разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ /отм./. Сочи, че праводателят на ищеца и ответникът са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия.
Излага, че на 13.06.2016 г. е извършена проверка в обекта на потребление при
спазването на предвидената в ПИКЕЕ /отм./ процедура, съставен е констативен
протокол, СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ, от която се
установява софтуерна намеса в електромера. Твърди, че е налице преминала
електроенергия отчетена в невизуализирана тарифа, което е основание за
начисляване на стойността и́ в размер на 1 033,44 лв. по фактура от
28.09.2016 г. Сочи още, че процесният договор за цесия от 26.03.2020 г. е
нищожен поради липса на предмет, защото претендираното вземане, за връщане на
даденото без основание, не съществува. Моли за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На 13.06.2016
г. на адрес в гр. * е извършена проверка на СТИ с фабр.№
1115031500754209 от страна на служители на „*“ АД, като в присъствието на двама
свидетели е съставен Констативен протокол № 1102077, в който е отразено, че показанията
на тарифа 1.8.4 на електромера са 007372. СТИ е демонтирано, пломбирано и
изпратено за експертиза в БИМ, като на негово място е поставен нов електромер.
На 14.09.2016
г. служители на БИМ РО-Русе са съставили Констативен протокол № 736/14.09.20216
г., от който се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4
– 007372,6 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Електромерът не съответства на техническите
характеристики.
На 21.09.2016
г. * издават Становище за начисление на електрическа енергия в размер на 7 372 кВТч за периода 23.08.2015 г. – 13.07.2016 г., на основание
чл. 50 ПИКЕЕ. Във връзка със становището е издадена Фактура № ********** от 28.09.2016
г. за сумата от 1 033,44 лв. След това описаните документи са изпратени на потребителя.
От
представения Констативен протокол № 1101450 от 21.08.2015 г. се установява, че
процесното СТИ с фабр.№ 1115031500754209 е монтирано
в обекта на потребление с нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
От
представения Договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2020 г. се установява,
че * е прехвърлил вземането си към „Е.П.“ АД в размер на 1 033,44 лв. на „М.Д.“
ЕООД.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза
на процесния електромер се установява, че същият е преминал първоначална
метрологична проверка, като срока на годност на същата е до 2021 г. Натрупаната
енергия в регистър 1.8.4 действително е преминала през електромера. Съществуват
данни за външно вмешателство върху СТИ. Аритметично точно е изчислена
стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура. Налице са били
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
електроенергия, на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение за връщане на платена без
основание сума по осъществена корекция.
По предявения иск съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че праводателят на ищеца е бил в договорни отношения с ответника „Е.П.“ АД, като първият е клиент на дружеството по
отношение на електроснабден обект находящ се в гр. *, с аб.№ **********.
След извършена проверка на СТИ в обекта на потребление и извършена корекция на
сметка ответникът е издал Фактура № **********/28.09.2016
г. на стойност 1 033,44 лв., която сума е заплатена от праводателя на ищеца на
14.11.2016 г.
Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест ответникът е следвало да докаже, че е извършил
проверка на СТИ на адреса на потребление на праводателя на ищеца; че е извършил
корекция на сметката на праводателя на ищеца в съответствие с предвидените
изисквания в действащите към този момент ПИКЕЕ и в тази връзка, че е налице
законово основание за това; че правилно е изчислил размера на дължимата от
потребителя сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за
обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката
в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени
хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС
/обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, то настоящият
състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае
бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7,
чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В
отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с
новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което
вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при
нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от
Закона за нормативните актове.
Все
още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. Съставения
от служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД констативен протокол следва
да се цени от съда единствено като частен документ, който в случая не носи
подписа на потребителя, поради което установените в него факти не го обвързват.
По
отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите
от дадената група избират тарифността на измерване
количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е
длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения
избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване
на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на
ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата
ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на
преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната
тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово
регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи,
съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „*” АД
/Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл.
10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на
страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо
устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана).
В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е
възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване
на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до
опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е преминала
през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
По
делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на СТИ
показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна
активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова,
дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на
устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към
горното следва да се добави и това, че за да се манипулира електромерът по този
начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството,
което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се оперира с този софтуер до
степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални
технически и компютърни познания.
Доколкото
се установява по делото, че вземането на ищеца съществува, то и неоснователно
се явява възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради
невъзможен предмет.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения положителен установителен
иск за основателен и същият следва да се уважи изцяло.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на заповедното и исковото
производство в размер на 50 лв. държавна такса и 620 лв. адвокатско
възнаграждение, за които са представени списък с разноски и доказателства за плащане.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ на „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 033,44 лв. /хиляда тридесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща стойност на заплатена на 14.11.2016 г. без основание
сума по осъществена корекция на потребление на електрическа енергия за периода
23.08.2016 г. – 13.06.2016 г. на обект на потребление в гр. *, с титуляр *, ЕГН
**********, аб.№ **********, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 26.03.2020 г., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
/30.03.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед № 1711/15.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3892/2020 г. на ВРС, XXI с-в.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 670 лв. /шестстотин и
седемдесет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното
и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: