Р Е Ш Е Н И Е
/01.09.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на двадесет и
втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 285 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Е.Г. ЕООД срещу Е.Б.П. ЕООД обективно кумулативно
съединени искове по чл.345 от ТЗ във връзка с чл. 232, ал.2 от ЗЗД за заплащане
на дължими Л.ови вноски по договор за Л. от
12.04.2018 година за периода 07.2018 г. – 10.2019 година.
Ищецът
Е.Г. ЕООД твърди, че като Л.одател е сключил с
ответника Е.Б.П. ЕООД като Л.ополучател договор за Л.
на 12.04.2018 година. По силата на договора, на ответника било предоставено
ползването на Л.ово имущество – влекач, марка MERCEDES 1844 LS AKTROS. За Л.ополучателя, съгласно договора за Л. и погасителен план
възникнало задължение да заплаща месечна Л.ова
вноска, считано то 12.05.2018 г. в размер на 1092,95 евро, за периода до
12.04.2020 година. Твърди се, че е платена първа и втора вносна, след което
няма плащане. Сочи се, че договорът е сключен при ОУ на БМ Л. ЕООД, които
страните са се съгласили да се прилагат и по техните договорни взаимоотношения.
Твърди се, че независимо от неплащането, страните са се съгласили действието на
договора за Л. да бъде продължено, поради което и Л.ополучателят
е продължил да ползва Л.овата вещ. Поради това моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 17 492,20 евро - дължими Л.ови
вноски за месеците 07.2018 г. – 10.2019 година.
В
отговор на ИМ ответникът Е.Б.П. ЕООД заявява, че не оспорва сключването на
договора за Л. и приложимостта на ОУ на БМ Л. ЕООД. Не се оспорва и плащането
на Л.овите вноски за май и юни 2018 година, както и
че след това няма плащане. Твърди се обаче, че, с оглед разпоредбата на чл. 10
от договор за Л., поради неплащане на Л.овите вноски,
договорът се счита автоматично прекратен, считано от 10.2018 година. Поддържа се, Л.овия
автомобил е върнат на ищеца като Л.одател именно във
връзка с прекратяване на договора за Л. още през месец октомври 2018
година. Твърди се, че Л.овата вещ е получена от ищеца по силата на договор за Л.,
по който ищецът е Л.ополучател, сключен с БМ Л. ЕООД
от месец април 2018 година. А на 31.01.2020 г. БМ Л. ЕООД е прехвърлил вещта на
трето дружество. Това установявало връщане на Л.овата
вещ от Л.ополучателя по договора от 12.04.2018 година
на Л.одателя поради прекратяване на същия. Поради прекратяване на договора не
се дължат и Л.овите вноски.
В
допълнителна искова молба ищецът поддържа иска. Сочи, че автомобилът е върнат
едва в началото на ноември 2019 година. Междувременно, през месец май 2019 г.
ответникът е платил частично задължението за заплащане на застраховка Каско и
ГО за 2019 година, което според ищеца е доказва, че към 03.2019 г. договорът за
Л. все още е бил в действие. Поддържа твърденията, че до октомври 2019 г.
договорът не е бил прекратен.
В
допълнителна искова молба, ответникът поддържа оспорването на иска. Сочи, че
поради неплащане на Л.ови вноски за три месеца –
юли-септември 2018 г. договорът е прекратен, считано от октомври 2018 г. по
силата на чл. 10 от договора за Л.. Не се оспорва частичното плащане на
задължението за Каско и ГО за март 2019 година, но се твърди, че това не е във
връзка с продължаване на договора за Л., а за се подпомогне ищеца да продаде Л.овата вещ. Поддържа, че неправилно е продължило фактуриране
на Л.овите вноски.
Софийски градски съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
За
безспорно е прието между страните по делото,
че
на между тях е сключен договор за Л. от 12.04.2018 г. относно Л.ово имущество – влекач, марка MERCEDES 1844 LS AKTROS, рег. номер ********,
година на производство 11.2007 година, шаси WDB9340621L250676. За Л.ополучателя е възникнало задължение да заплаща месечна Л.ова вноска, считано от 12.05.2018 г. в размер на 1092,95
евро, за периода до 12.04.2020 година, като са платени първите две Л.ови вноски, както и, че след месец юни 2018 г. няма
плащане.
Не
се спори, че през май 2019 г. Л.ополучателят е
заплатил част от сумите по фактура 1775/25.04.2019 г. за дължими суми за
застраховки Каско и ГО.
Видно
от договор за финансов Л. от 12.04.2018 г. (стр.4-5 по лото)
Е.Г.ООД като Л.одател и Е.Б.П. ЕООД като Л.ополучател
са се съгласили, че по поръчка и съгласно параметри и условия, определени от Л.ополучателя, Л.одателят ще
придобие собствеността и ще предостави на Л.ополучателя
за ползване срещу възнаграждение, при условията на финансов Л., актив - влекач,
марка MERCEDES 1844 LS
AKTROS.
Цената на придобиване на актива е 30 677,51 евро с ДДС., като първоначалното
плащане при сключване на договора е 11 883,51 евро. Л.овата
цена е предвидено да се заплащана 24 месечни вноски, посочени в Приложение 2.
Според
чл.7 в Л.овата цена не се включени каквито и да е
други дължими към момента или в бъдеще данъци, такси и други държавни/общински
вземания за активи, дължими от Л.одателя към момента
на придобиване на актива или свързани по какъвто и да е начин с актива,
включително други, освен посочените, разноски, по придобиването на
собствеността върху Актива от Л.одателя и всички
такива разноски при последващо прехвърляне на собствеността върху актива от Л.одателя на Л.ополучателя или
посочено от него трето лице са за сметка на Л.ополучателя.
Според чл.10 от договора „При
неплащане на три поредни месечни вноски договорът се счита за автоматично
прекратен и Л.ополучателят трябва да предостави
Активът на Л.одателя“.
Съгласно чл.12 от договора Л.одателят сключва със застрахователна компания Уника АД и
поддържа през целия срок на договора застраховки на актива в съответствие с
изискванията в Общите условия, в своя полза, но за сметка на Л.ополучателя. Застраховките следва да сочат Л.одателя като единствен получател на застрахователни
обезщетения.
Договорът, както и ОУ,
неразделна част от него, са посочени, че отразяват постигнатото споразумение
между страните. В заглавната част от договора е посочено, че се сключва въз
основа на общи условия на договора за потребителски финансов Л. на БМ Л. АД
(ОУ). В края на договора е посочено, че неразделна част от договора за финансов
Л. са общите условия за договори за финансов Л. на Е.Г. ЕООД.
По делото не са представени
общи условия на договора за потребителски финансов Л. на БМ Л. АД (ОУ) и общите
условия за договори за финансов Л. на Е.Г. ЕООД.
На 16.04.2018 г. е подписан приемо-предавателен протокол,с който се установява, че Л.ополучателят Е.Б.П. ЕООД е получил от Л.одателя
Е.Г. ЕООД описаното превозно средство -влекач, марка MERCEDES 1844 LS AKTROS, година на
производство 11.2007 година, шаси WDB9340621L250676.
По делото е представен и
договор за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на задължения по Л.ов договор (26-28 по делото). Договорът от 31.01.2020 г. е
сключен между БМ Л. ЕАД като Л.одател и Ч. ООД като Л.ополучател в
изпълнение на договор за финансов Л. 20180411/12.04.2018 г., сключен между БМ Л.
ЕАД и Е.Г. ЕООД. В изпълнение на нареждане на Е.Г.ЕОО, БМ Л. ЕАД прехвърля на Ч.
ООД собствеността върху следното МПС - марка MERCEDES,модел 1844 LS AKTROS, рег. номер ********,
година на производство 2007 година, шаси WDB9340621L250676.
От справка от ИА „Автомобилна
администрация“ се установява, че влекач, марка MERCEDES,модел 1844 LS AKTROS, рег. номер ********,
е преминал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. на 12.03.2019 г.,като е бил представен на
периодичния преглед за проверка на техническата му изправност от М.В.Н..
От справка от НАП и НОИ (стр.104- 105)
се установява, че лицето М.Н.има сключен трудов договор от 02.2018 г. с
дружеството ТТ 2007 ЕООД.
По делото са разпитани двама
свидетели относно обстоятелствата на връщане на процесното превозно средство от
Л.ополучателя – ответник по делото на Л.одателя – ищец.
Свидетелят на ищеца – С. П.
сочи, че в момента е пенсионер и работи като охранител. Преди пенсиониране
работил като шофьор. Познава Р.П. (управител на ищцовото
дружество. Свидетелят сочи, че миналата година (разпитът е проведен на в о.с.з.
по делото, проведено на 15.12.2020г.) – края на октомври, началото на ноември
2019 г. Р. му се обадил по телефона, тъй като свидетелят е професионален
шофьор, а Р. нямал категория. Срещнали се на паркинга на кв. Дружба в София,
зад бензиностанция Шел. Там взели камиона, като трудно запалили, че бил останал
без гориво, взели камиона и го закарали до дома на свидетеля в гр. Елин Пелин.
Оттам Р. го влезе след три месеца. По време
на срещата в София, свидетелят видял Р. да говори с някакъв човек, не са
подписвали документи.
Свидетелят Н.Т.(свидетел на
ответника) сочи,че есента на 2018 г. – септември, октомври, отишъл заедно с К.К.(управителна Еко Био Пер ЕООД),
който му е приятел на един паркинг в гр. София, Дружба, да му помогне с един
камион. Знае, че Константин трябвало да върне камиона на друга фирма. Носили
акумулатори, тъй като акумулаторите на влекача били паднали. Камионът бил на
паркинга, само го запалили, след като сменили акумулаторите. Константин говорил
с човек от другата фирма (свидетелят посочва в съдебната зала управителя на Е.Г.
ЕООД Р.П.) и му предал ключовете и документите на автомобила. Свидетелят не
видял да е подписван някакъв протокол на
място.
По делото е прието и основно
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице В.С.
сочи, че първоначалното плащане по договора за Л. в размер на 23 242,14 лева
(левовата равностойност на 11 883,51 евро), включващо първоначалната вноска (9
203,25 евро), и такса управление и такса
- служебни разходи (2 680,26
евро) е платена с две плащания – по фактура 1226/12.04.2018 г. – 18000 лева –
на 16.04.2018 г. – първоначална вноска и по фактура 1227/12.04.2018 г. – такси
– 5 242,14 лева. В счетоводството на ищеца е отбелязано и, че на 20.09.2018 г.
е заплатена сумата от 6 411 лева – Л.ови вноски за
месеците май 2018 г. юни 2018 г. и част от вноската за месец юли 2018 г.
(недостатъка е 1,95лева). В съдебно заседание, проведено на 15.12.2020 г.
вещото лице С. е посочила, че след изготвяне на експертизата е получила
необходимата информация от ответника, и е установила, че в счетоводството на
ответника са отбелязани като заплатени сумите по фактура 1226 – 18 000 лева ,
фактура 1227 – 5 242,14 лева и по фактури 1251 – вноска за месец май и по фактура
1303 – вноска за месец‚ юни 2018 година. В допълнението към ССчЕ
вещото лице С. е посочила, че след справка в НАП е установено, че от издадените
след 0.08.2018 г. фактури от ищеца във връзка със заплащане на Л.овите вноски, ответникът е осчетоводил фактура
200302.09.2019 г. за сумата от 2 137,65 лева, включена е в дневника за
покупките на Е.Б.П.ООД, но не е ползван данъчен кредит по същата.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск по чл. 345
във връзка с чл. 232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на дължими Л.ови
вноски по договор за финансов Л. от 12.04.2018 г. за периода юли 2018 г. – 10.2019
година.
В
тежест на ищеца попосочения иск е да докаже:
1.
сключване на договор за Л.;
2.
предаване на Л.овата вещ на Л.ополучателя;
3.
действие на договора за Л. през исковия период;
4.
размера и датата на изискуемост на всяка Л.ова
вноска;
В
тежест на ответника е да докаже твърдението си, че договорът за Л. е прекратен,
считано от октомври 2018 година.
С
оглед само твърденията на страните, исковата претенция е основателна за периода
07.2018 г. – 10.2018 г., включително, тъй като ответникът не спори, че не е
заплащал Л.овите вноски за периода след 06.2018
година, и че дължи същите до датата на прекратяване на договор за Л. според
него – октомври 2018 година.
Следва
да се отбележи, че по делото се установява, че ответникът е заплатил част от
дължимата Л.ова вноска за месец юли 2018 г., като
неплатен става остатъкът от 1,65 лева – така заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, и същото не е
оспорено от страните.
Спорният
момент по делото е кога е прекратен договорът за финансов Л. между страните.
С
договора за финансов Л. Л.одателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от Л.ополучателя
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от
оперативния Л./ чл. 342, ал. 1 ТЗ/, финансовият Л./ чл. 342, ал. 2 ТЗ/ съчетава
мандатния елемент - поръчката на Л.ополучателя, с финасово-кредитния елемент - придобиване на вещта от Л.одателя от трето лице, с негови средства, както и с
договора за наем - предоставянето на вещта за ползване на Л.ополучателя
срещу заплащане на Л.одателя на Л.ови
вноски. Л.ополучателят може да придобие вещта по
време на договора или след изтичане на срока му. При финансовия Л. съществена
част от всички рискове и изгоди от собствеността върху Л.овата
вещ се прехвърлят върху Л.ополучателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, приложима и при двата основни вида договора
за Л. - оперативен и финансов, Л.ополучателят има
задълженията на наемател по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД. Налице е изрично
препращане към основното задължение на наемателя за заплащане на наемна цена -
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както и към други законови разпоредби в ЗЗД, регламентиращи
наема на вещи, с изключение на тези, чието съответно приложение е изрично
изключено - чл. 347, ал. 2 от ТЗ. Независимо от спецификата на договора за
финансов Л., с който на практика се осъществява и инвестиционно кредитиране на Л.ополучателя, основното задължение на Л.ополучателя
за плащане на Л.ови вноски, така както и основното
задължение на наемателя, има характер на периодично плащане (така решение № 65
от 23.05.2017 г. по т. д. № 904/2016 г., ТК, II ТО на ВКС).
В
конкретния случай, ответникът възразява, че не дължи заплащане на Л.овите вноски след месец октомври 2018 г., тъй като
договорът за Л. е бил прекратен автоматично, след неплащане на три Л.ови вноски, съгласно чл. 10 от същия. Т.е твърди се наличие
на комисорна клауза в договора между страните, и
настъпване на условията за проявяване на действието на тази клауза.
Съдът
намира този довод за основателен.
Както
е посочено и в решение № 1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС
валидността на комисорната клауза се корени в общото
начало на автономията на волята на страните, които са свободни да моделират
своите облигационни отношения, стига да не са в противоречие със закона. Така и
в решение 931/21.01.2020 г. по гр. дело5000/2008 г. на ВКС,III ГО е посочено,
че нормата на чл. 87,ал.4 ЗЗД не е императивна, а диспозитивна,
каквито са по принцип нормите на облигационното право. Последното произтича от
свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а договорът е
основен източник на облигационни задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД , договорът има силата на закон за тези, които са го сключили.
Поради
това, като взе предвид изричната уговорка на страните по договора от
112.04.2018 г., Съдът намира, че същите са договорили, в отклонение от диспозитивното
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изключване необходимостта от кредиторово
предупреждение в хипотезата на неплатени от Л.ополучателя
на три поредни месечни вноски и автоматично преустановяване на договорната им
обвързаност с произтичащите от това правни последици.
Касае
се за валидна комисорна уговорка, при която договорът между страните
е прекратен. Съдът намира, че
прекратяването е настъпило след неплащане на третата пълна месечна Л.ова вноска, т.е вноската за месец октомври 2018 г., тъй
като съобразно заключението на ССчЕ вноската за
месеците май, юни и над 90% от вноската за месец юли са заплатени, макар и със
закъснение на 20.09.2018 г., т.е следващите три пълни незаплатени Л.ови вноски са за месеците август, септември и октомври 2018
година. Т.е договорът е прекратен, считано от 13.10.2018 година.
Доводът
на ищеца, че страните са постигнали съгласие да не се прилага разпоредбата на
чл. 10 от договора, са неоснователни. На първо място, не се доказа, че страните
са постигнали уговорка за изменение на чл. 10 от договора от 12.04.2018 г. преди
автоматичното му прекратяване при настъпване на посоченото в чл. 10 условие –
незаплащане на три Л.ови вноски.
С
оглед правилото на чл. 293, ал.2 от ТЗ изменението на договора би следвало да
бъде направено в писмена форма, защото това е уговорената от страните форма –
чл. 15 от договора от 12.04.2018 година. Дори и да се приеме, че се твърди, че
е постигната устна уговорка, която би била нищожна, с оглед неспазването на
предвидената от страните форма за действителност на изменение на договора, но
пък е налице позоваване на чл. 293,ал.3 от ТЗ – т.е, че ответникът като Л.ополучател не е възразил на тази уговорка, то в тежест на
ищеца бе да докаже при условията на пълно, главно доказване това изменение на
договора за Л. между страните преди неговото прекратяване. Такова доказване не
бе направено по делото. Ищецът се позовава на фактура 1775/25.04.2019 г., касаеща
заплатени застраховки за ГО и Каско относно процесния влекач – стр. 42 по делото.
От тази фактура обаче не се установява на какво основание ответникът е заплатил
посочената сума -защо същият е приел, че следва да заплати дължимото каско и ГО
за влекача, съответно за коя година се отнася посоченото плащане. Ако се
направи извод, че се касае за плащане във връзка със задълженията на Л.ополучателя по чл.12 от договора от 12.04.2018 г., не се
доказа от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е именно плащане на
застрахователни вноски по договор за застраховка с Уника
АД, както са клаузите на договора и то за 2019 година, което би било довод, че
страните са постигнали съгласие договорът да продължи действието си през 2019
година. В допълнение, както бе посочено, по делото не са представени посочените
ОУ, при които е сключен договорът за Л..
Ответникът
признава, че е извършил плащане по посочената фактура, но в това признание не
се посочва дали се касае за застрахователни вноски за 2019 година. И в самото
признание изрично е посочено, че е направено с цел уреждане на отношенията по
прекратения договор за Л. – с цел заплащане на част от дължимите просрочени суми
за Л.ови вноски по договора за Л., и то за да се
осигури възможност за сключване на нов договор от Л.одателя.
Не
се доказа по делото и, че след прекратяване на договора за Л. по силата на чл.
10 от същия, считано от 13.10.2018 г., страните са постигнали съгласие, че последващите
им отношения ще се уреждат от договор за Л., при същите клаузи, като вече
прекратения.
С
оглед автоматичното прекратяване на договора с неплащането на три Л.ови вноски, ирелеванен за
настоящия процес е въпросът кога и дали Л.овата вещ е
била върната на Л.одателя.
За
пълнота следва да се отбележи, че Съдът намира, че ответникът не доказа
твърденията си, че е върнал Л.овата вещ през октомври
2018 година. Единственото събрано доказателство в подкрепа на тези твърдения са
показанията на свидетеля С. П.. Същите обаче са неубедителни относно времевия
отрязък, в който се твърди, че е осъществено връщането на влекача. Не стана
ясно защо свидетелят си спомня, че именно пред октомври 2018 г. са се развили
посочените събития. В тази връзка следва да се отбележи, че неубедителни, с оглед
именно разполагане във времето са и показанията на свидетеля Т.. Съдът отбелязва,
че във всички останали аспекти, показанията на свидетелите съвпадат, което сочи
на извод, че и двамата са присъствали на описаните събития.
И
тъй като няма други доказателства, които да подкрепят твърденията на ответника,
че описаните събития по връщане на вещта са осъществени през октомври 2018 г., Съдът
приема, че този факт не се доказа по делото. И доколкото ищецът твърди връщане
през октомври 2019 г., а ответникът – по-ранна дата, и с оглед представения договор
за прехвърляне на собствеността от 30.01.2020 г., следва да се приеме, че
най-късно през октомври 2019 г. процесният влекач е бил върнат на Л.одателя.
Но
както бе посочено, с оглед извода на Съда, че договорът е прекратен, считано от
13.10.2020 година, това обстоятелство е ирелевантно по делото, което следва и по
аргумент от чл.347, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.236, ал. 1 от ЗЗД.
С
оглед характера на договор за Л. с периодично изпълнение, прекратяването има
действие занапред (аргумент чл. 88, ал.1, предл.3 от ЗЗД).
По
изложените съображения, искът е основателен за дължимите Л.ови
вноски до датата на прекратяване на договора за Л. – т.е за Л.овите вноски за месеците юли (за 1,95 лева – еквивалента в
евро), за август, септември и октомври 2018 година (3x1092,95 евро).
За
остатъка – за дължимите Л.ови вноски за периода
11.2018 г. – 10.2019 г. искът е неоснователен.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството съобразно уважената част от
исковете.
На
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Следва да
се отбележи, че ответникът претендира разноски и за обезпечителното
производство. Нито една от страните в процеса не наведе твърдения за развило се
преди настоящото производство обезпечително производство. Ответникът не
ангажира доказателства преди даване на ход на устните състезания, че предмет на
ч.гр.дело 5970/2020г. е производство по обезпечение на исковете, предмет на
настоящото производство. Поради това и разноски за адвокатско възнаграждение по
ч.гр.дело 5970/2020г. не следва да се присъждат.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.Б.П. ЕООД, ЕИК ********,съдебен адрес::*** ********, адв.Р.Т.
да заплати на Е.Г. ЕООД, ЕИК ********,съдебен адрес: ***,адв.
Г.С. на основание чл. 345 във връзка с чл. 232,
ал.2 от ЗЗД сумата от 3279,85 евро – Л.ови вноски за
месеците юли (1 евро) и месеците август, септември и
октомври 2018 година (3x1092,95
евро) по договор за финансов Л. от 12.04.2018 г.,както и на основание чл.
78,ал.1 от ГПК сумата от 270 лева – адвокатско възнаграждение и 286,44 лева –
за заплатена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Г. ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***,адв. Г.С.
срещу Е.Б.П. ЕООД, ЕИК ********,съдебен адрес::*** ********, адв.Р.Т. иск с основание чл. 345 във
връзка с чл. 232, ал.2 от ЗЗД за сумата над 3279,85 евро до пълния претендиран
размер от 17 492,20 лева – Л.ови вноски за периода
11.2018 – 10.2019 г. по договор за финансов Л. от 12.04.2018
година.
ОСЪЖДА Е.Г.
ЕООД, ЕИК ********,съдебен адрес: ***,адв. Г.С. да
заплати на Е.Б.П. ЕООД, ЕИК ********,съдебен адрес: *** ********, адв.Р.Т. сумата от 2160 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: