Решение по дело №113/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

02.04.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

12 март

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

113

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.С. ***, ЕГН **********. В жалбата се сочи, че атакуваното НП било неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че не е извършил описаното в пункт 1 нарушение, както и че били допуснати съществени  процесуални нарушения. Моли съда, ако не уважи оплакванията му, изложени в жалбата, да намали наложените наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, предвид семейното му и материално положение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се предкставлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба гл.ю.к. на ОДМВР-К-ли моли съда да потвърди обжалваното НП и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбодателя С., в негово присъствие, бил съставен АУАН с бланков № 444022/18.03.2019г. затова, че на същата дата- 18.03.2019г., в около 15:15ч. в общ. Кърджали, на път Първи клас №5- до КПП Чилик, управлява  мотоциклет „Кавазаки”, като допуска следните нарушения: 1. при подаден сигнал за спиране по образец от полицейски инспектор, водачът не спира и продължава в посока на гр. Кърджали. 2. Не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС- мотоциклет - нарушения на чл.103 и на чл. 150а ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбодателя, който го подписал без възражение.

 В срока по чл. 44 от ЗАНН не било подадено и писмено възражение пред АНО.

Съобразявайки констатираното в АУАН, наказващият орган преценил, че извършено от жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му е в нарушение правилата за движение по ЗДвП. Издал НП № 19-1947-000115 /09.04.2019г., в което описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН, с което на И.С. ***, за нарушения на: чл.103 от ЗДвП му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, а за нарушението на чл. 150а ал.1  от ЗДвП- глоба в размер на 150 лв., на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена след събиране в съдебно заседание на наличните доказателства, приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви относно релевантните за нарушението факти. Така, свидетелят Р. е категоричен, че на 18.03.2019г., извършвайки проверка на служителите на КПП Чилик, получил информация, че два мотоциклета се движат много бързо по посока на КПП-то. При приближаването им към пункта, лично той им подал сигнал със стоп палка, като бил застанал по средата на пътното платно, но мотоциклетите го заобиколили и продължили да се движат по посока на гр. Кърджали. Освен него пред пункта били още двама униформени служители на РУ-Кърджали. В последствие мотоциклетистите били установени, но двамата на един мотор, като мотоциклета на жалбодателя бил скрит до автосервиз в с. Калинка.

Въз основа на изложената по-горе фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган - началник РУ към ОД МВР Кърджали, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., като АУАН също е съставен от компетентно лице- Заповед № 293з 1255/25.06.2018г., издадена от директора на ОДМВР-К-ли. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Според сочената в пункт 1 от НП за нарушена разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Посочената като нарушена разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП се намира в раздел ХХ от ЗДвП - "Задължения на водачите", а съдържанието на нормата е следното: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, тя предвижда правило за поведение ( създава задължение) за лице, което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната норма, неизпълнението на която се санкционира. В посочената като санкционна разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание за нарушение, представляващо неизпълнение нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните доказателства е установено, че жалбодателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения ред в ЗДвП, да спре. От словесното описание на нарушението се установява, че то съответства на посочената разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП. Тя от своя страна попада в обхвата на приложение на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, поради което липсва соченото в жалбата основание за неправилност на оспореното НП.  Неподчинението на жалбоподателя се установява от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта и констатиране на нарушението, които са еднопосочни и непротиворечиви. Времето, през което е подаден сигналът за спиране, е било в светлата част на деня, подаден е със стоп-палка от униформен служител на МВР, поради което негласното разпореждане на полицейския орган е било ясно доловимо от водача на мотоциклета. Не са налице доказателства за натовареност на трафика или друго конкретно обстоятелство, което да е довело до объркване или невъзприемане на подадения знак от полицейския служител.

Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна нарушителят С. е осъществил състава на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като при подаден ясен сигнал със стоп палка от контролен орган на движението по пътищата не е спрял плавно в най-дясна пътна лента за движение или на посочено място от контролния орган- в нарушение на  чл. 103 от ЗДвП, неизпълнявайки нареждане на орган за контрол и регулиране на движението по пътищата.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществената му опасност, свързана с нарушаване на реда за управление на моторно превозно средство с оглед контролните функции на органите на МВР и е целял извършването му. Субективната страна на деянието се доказва от ясното възприемане на подадения сигнал за спиране и упоритото неподчинение.

С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление в тази му част, която всъщност се обжалва, следва да бъде потвърдено.

За нарушението на чл. 150А ал.1 от ЗДвП:

Анализът на тази правна норма налага извода, че осъществяването състава на това нарушение, е възможно при няколко хипотези – на първо място, когато лицето, което управлява конкретното МПС притежава СУМПС, но то не е валидно за категорията на управляваното МПС; на второ място – водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; трето - СУМПС е с изтекъл срок на валидност; четвърто – СУМПС временно е отнето, към момента на установяване на управлението, по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и пето – СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Действително, и в двата административни акта не е посочено цифрово точната хипотеза на нарушението, но същото е описано словесно, поради което съдът намира, че нарушителят е разбрал точно какво нарушение се твърди че е извършил, поради което счита, че не е нарушено правото му на защита.

В конкретният случай, по делото, при извършената служебна проверка съдът констатира, че административно наказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДП, което е безспорно установено. Фактите също са подведени под  съответната относима санкционна правна норма. Прочее, в тази му част НП не е обжалвано.

При определяне на наказанията за съответните нарушения АНО очевидно се е съобразил със справката за нарушител/водач на Димитров, видно от която същият е неколкократно санкциониран за нарушения по ЗДП, както и с конкретните обстоятелства при извършване на нарушенията- водачът не само не е спрял на подадения сигнал, но се е опитал да се скрие, оставяйки мотоциклета до автосервиз, находящ се извън главния път, както и това, че жалбодателят е предприел сравнително дълго пътуване / той е от гр. Свиленград/ с МПС, за което не притежава СУМПС валидно за категорията.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Т.е., жалбодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД на МВР-Кърджали следващото се и своевременно поискано ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от изложеното Съдът

 

 

                                                Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1947-000115 /09.04.2019г., издадено от Началник РУ Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на И.С. ***, ЕГН **********, за нарушения на: 1.чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП; чл. 150а ал.1 от ЗДвП- „глоба” в размер на 150 лева, на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП,  като правилно и законосъобразно.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на обявлението.

                                                       

 

                                                                      Съдия: