№ 127468
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110172664 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.12.2022 г.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 53-ти състав, в закрито в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Кунчев
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 72664 по описа за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 248 ГПК, подадена от ответника, с нея
се иска измнениен на решението в частта за разноиските. Иска се присъждане на пълния
размер от 1572 лв., възнаграждение за адвокат по делото.
Ответникът по молбата е подал отговор, с кото приема, че молбата е неоснователна.
Молабта е допустима има представен списък по чл. 80 ГПК и е в предвидения от
закона срок.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е неснователнта по следните
съборажения:
Релевантни за изхода на това произнасяне са следните въпроси, които следва да
бъдат разгледани подробно с цел изясняване симсъла правото на ЕС и неговата
приложимост по конкретния случай.
1) противоречи ли в случая приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на
правото на Европейския съюз – чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХПЧЕС;
1
2) дали с оглед спецификите на конкретното дело приложението на разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т.1 във вр. с ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. противоречи на закона –
чл. 78, ал. 5 ГПК?
По първият въпрос намира следното
По посочения въпрос вече е отправено и преюдинциално запитване от Софийски
районен съд с Разпореждане от 26.04.2016 г. гр. д. № 14249/2016 г. и гр. д. № 9612/2016 г., II
г.о., 55 състав. Според решение на СЕС по д. C‑427/16 последното правило би
противоречало на чл. 101 § 1 вр. чл. 4 § 3 ДФЕС, ако не е необходимо за постигането на
преследваната цел.
Въпросът за приемането на правила, които да утвърждават минимални размери на
адвокатските възнаграждения, и съответствието на тази практика с правото на Европейския
съюз е бил поставян пред СЕО по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004. С параграфи 46
и 47 от Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела C 94/04 и C 202/04 на голямата
камара на СЕО е прието, че когато държава членка делегира на частноправен субект
(какъвто е Висшият адвокатски съвет) правомощия във връзка с определяне на
икономически условия (в настоящия случай – приложимите минимални адвокатски
възнаграждения), то тя осъществява нарушение на правилата на свободната конкуренция,
закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Така в параграфи 46 и 47 от
цитираното решение СЕС приема, че макар да е вярно, че член 81 и 82 ЕО (съответно чл. 101
и чл. 102 ДФЕС) се отнасят сами по себе си до поведението на икономическите субекти, а не
до закони и наредби, приети от държавата, тези членове, анализирани във връзка с член 10
ЕО (сега чл. 4, ал. 3 ДЕС), закрепващ задължението за съдействие, изискват държавите
членки да не приемат или поддържат мерки, дори от законодателно естество, които биха
направили конкурентните правила, приложими за икономическите субекти, неефективни
(виж, решение по дело C 250/03 Mauri [2005] ECR I-1267, параграф 29, и цитираната съдебна
практика). Според Съда член 10 ЕО и член 81 ЕО са нарушени, когато държава членка
изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или
съгласувани практики, противоречащи на член 81 ЕО, или подсилва техния ефект, или
лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни
икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.
За да се прецени дали при съществуването на такова решение, представляващо
съгласувана практика чрез въвеждане на минималните възнаграждения, има нарушение на
правото на ЕС, Съдът на ЕС е извел три условия, при които подобно решение може да се
счита за съответстващо на правото на ЕС (параграфи 51, 52 и 53): 1. ако самата държава
членка определя минималните адвокатски възнаграждения, а не делегира изцяло процеса по
изготвяне и приемане на тези правила на частни субекти; 2. ако се даде възможност на
правоприлагащият орган, отчитайки правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на
процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения
2
тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени
разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна; 3. ако
решението предвиждат правила, които са в разумно съотношение на съразмерност между
използваните средства и преследвана легитимна цел. Това е последователна практика на
съда и е утвърдена още с Решение от 19.02.2002 г. по дела C 94/04 на СЕО.
Законовата уредба към настоящия момент делегира изцяло правото на Висшия
адвокатски съвет (ВАдвС), който е орган на сдружението на адвокатите и се състои само от
адвокати, да приема наредба, която да предвижда минимални адвокатски възнаграждения.
Липсват каквито и да е законови механизми държавата да влияе на процеса на изработване,
оценка на въздействието, приемане и влизане в сила на тези правила, които са задължителни
за всички. Те обвързват и съда, за който не е предвидено право да се отклони от
предвидените минимуми при определяне размера на разноските, подлежащи на
възстановяване. Следва да се посочи още, че в процеса на приемане на наредбата не е
проведено обществено обсъждане, не е проведена процедура за оценка на въздействие на
изготвения проект. В акта, с който се приема наредбата, решение на Висшия адвокатски
съвет от 9.07.2004 г., липсват каквито и да е мотиви във върза с целта на акта, както и
обосновка на установените минимални размери. Тези констатации се отнасят и до
решенията на ВАдвС, с които се изменят предвидените размери на минималните
възнаграждения без обосновка на завишаването им. В този смисъл решение № 9273 от
27.07.2016 по адм. дело № 3002/2015 г. на ВАС.
От изложеното следа изводът, че в настоящия случай нито едно от условията,
изведени в практиката на СЕС, не е спазено. По тези съображения следва да се приеме, че
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и
чл. 102 ДФЕС. Тези правила за минимални адвокатски възнаграждения засягат не само
потребителя на адвокатски услуга, но и насрещната страна в съдебното производството,
доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския
хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези
правила са обвързващи за съда, макар да са приети от частен стопански субект, който е и
участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй
като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди
разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извода на съда, че
приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва
разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително
създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Харта на основните права на
Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. След влизането в сила на Договора от Лисабон е важно да се взема
предвид Хартата, тъй като съгласно член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС тя „има същата
юридическа сила като Договорите“. В Хартата, член 52, параграф 3 е посочено, че
доколкото тя съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл
и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция. В съответствие с
3
разясненията относно тази разпоредба съдържанието и обхватът на гарантираните права се
определят не само от текста на ЕКПЧ, но по-специално и от практиката на Европейския съд
по правата на човека. В този смисъл е и Решение от 22.12.2010 г. по дело C 279/09 г. на
СЕС.
В този смисъл следва да се съобразява и параграфи 37 и 38 от Решение от 24.12.2009
г. по „Агромодел“ ООД срещу България на ЕСПЧ, с които е прието следното:
Критериите, които трябва да се вземат предвид при определяне дали има нарушение
на правото на достъп до съд, гарантирано от чл. 6 Конвенцията, що се отнася по-специално
до разноските или държавните такси, дължими от страна по делото, са следните: размерът
на таксите и разноските, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая,
както и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено (Круз срещу
Полша (Kreuz c. Pologne), № 28249/95, § 60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша
(Podbielski et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.). Ролята на
националния съд е да контролира с оглед на Конвенцията взетите от властите решения
при упражняване на тяхното право на преценка и да проверява доколко последиците от
тези решения са съобразени с Конвенцията (Круз, горецитирано, § 56; Толстой
Милославски срещу Обединеното кралство, 13 юли 1995 г., § 59; Бруая Гомес де ла Торе
срещу Испания, 19 декември 1997 г., §§ 31 – 32).
В този аспект, като се съобразят всички спецификите на настоящото дело, следва да
се приема, че приложението на Наредбата в случая има за последица нарушаване правото на
достъп до съд, тъй като играе възпиращо въздействие на субектите от търсене на защита от
съд, доколкото в определени с случаи води до несъразмерно високи разходи.
По изложените съображения по първия поставен въпрос съдът приема, че
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. противоречи на правото на Eвропейския съюз – чл. 101 и чл.
102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото на първо място, е приета от ВАС – орган на
сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е
насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи
правилата на конкуренция в същия сектора, в който развиват дейност членовете на
сдружението на адвокатите и, на второ място, тези решенията императивно обвързват
независимия съд в преценката му какъв е размерът на разноските, който подлежи на
възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на
сдружението на адвокатите, като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да може да
се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го
налага.
По втория въпрос намирам следното
Законовата делегация в чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗА е ограничена
не само от гледна точка на предмета (адвокатско възнаграждение), но и от гледна точка на
съдържанието на приетото разрешение за размера на минималните възнаграждения, което се
4
извежда от систематическото и логическото тълкуване на двете разпоредби. Целта на закона
е да се присъждат възнаграждения за един адвокат като разноски на спечелилата делото
страна, които обаче разноски винаги следва да съответстват на действителната фактическа
и правна сложност на всяко конкретно дело, което значи, че този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. При това ако минималният размер, предвиден в Наредбата, по
конкретно дело е в несъответствие с изискванията за разумен и справедлив размер на
възстановимите разноски от гледна точка на обективни критерии – правната и
фактическата сложност на делото, продължителност на производството и качеството
на положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на процесуалния
представител, то съдът винаги, при направено възражение от насрещната страна, е
компетентен да определи като подлежащи на възстановяване разноски в по–нисък размер от
определения в наредбата минимум, като на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА приложи директно
закона като акт с по-висока степен. В този смисъл е и задължителната съдебна практика –
Решение № 180 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2011 г., IV г.о.
В случая имаме трудово дело, в което работник защитава сови твърдени накрънен
трудови права. Делето е без правна и фактическа сложност реша се в едно заседание.
Главният иск е отхъврлен останалите двда са обусловени от него, поради което няма никаква
небоходимост за защита по тях.
Въпреки това в случая приетото решение в Наредбата предвижда, че минималният
размер на възнаграждението в исково производство за всеки иск по отделно и общо
дейстивтело възлиза на 1162,68 лв. Тази сума очевидно води до неразумни разноски които
ще трябва несновтелно да понесе ответника това накърнява правото му на защита. Нарушава
правото ма на достъп до съд и не сътовества на принципа на справедливост и
пропорциноланост в правораздаването и обезщетяването на разноски.
В тази част Наредбата по никакъв начин не се отчита действителната
фактическата и правната сложност на конкретното дело във връзка със сложността на
конкретното производство, а по този начин не се постига справедливост и обоснованост на
разноските, които подлежат на възстановяване в рамките на заповедното производство. По
изложените съображения съдът приема, че определеният минимум в Наредбата е
неприложим с оглед спецификите на разгледания случай, тъй като се явява, като
необоснован и несправедлив, и в пряко противоречие с целта на закона .
Изложените изводи се потвърждават и от анализа на Решение от 28.07.2016 г. по
дело C 57/15 на пети състав на СЕС, с което е прието, че правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат
предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се
положи за защитата на съответното право. Такъв е по-конкретно случаят, когато тази правна
уредба цели да изключи от възстановяването прекомерните разходи, направени в резултат на
необичайно високи хонорари, уговорени между спечелилата делото страна и нейния
адвокат, или в резултат на престирането от адвоката на услуги, които не се считат за
необходими за гарантиране надлежното упражняване на съответното право (параграф
5
25).Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да
се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е
понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да
възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната,
спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и
подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла (параграф
29).Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може в особен случай,
в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим
(параграф 31).
По изложените съображения по втория поставен въпрос съдът приема, че
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. противоречи на
закона – чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА, доколкото е в нарушение на
предвидените в закона ограничения на предоставената делегация и влиза в пряко
противоречие с целта на закона с оглед спецификите на настоящото дело.
Като изхожда от дадените отговори на спорните въпроси, по същество с оглед
спецификите на случая приемам следното:
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие
на нормите на правото на ЕС, като при необходимост по собствена инициатива оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която
им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В този смисъл – Решение от
9.03.1978 г. по дело 106/77 на СЕО.Изложените по-горе обстоятелства дават право на
настоящия съдебен състав да определи размера на разноските за адвоката, като отчете
правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния
размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.
Правото на разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за
заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено
от него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чийто фактически
състав е трикомпонентен – неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски
по повод участие в съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт,
който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото.
Отговорността за разноски е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна
отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва
само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един
адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други
разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на
страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е
6
дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е задължителната съдебна практика –
Решение № 189 от 20.06. 2014 г. по гр.д. № 5193 / 2013 IV г.о., ВКС. Отговорността за
разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са
единствено предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство.
Институтът на разноските не може да служи и да се използва за неоснователно разместване
на блага, което би се получило, ако се приложи Наредбата в случая.
Следователно съобразно посочените по-горе критерии неправилно е да се определя,
че за извършената работа от адвоката се дължат разноски в размер на 1200лв. Този размер
не съответства, както на действителната фактическата и правна сложност на делото,
така и на целта на нормативната уредба изяснена по-горе.
По изложените съображения съдът приема, че 1572 лв. за разноски за адвокат с оглед
спецификите на посочения пример са прекомерни и неразумни, поради което този размер
следва да се намали по съображения за съобразяване целта на закона и постановяване на
справедлив съдебен акт. При определяне на съответстващия на, съдът следва да
действителната правна и фактическа сложност, който да е реалният и разумен размер
на разноските за адвокат, които подлежат на възстановяване се ръководи от следното:
Съгл. чл. 78 ал. 5 ГПК при направено възражение съдът присъжда само частта от
действително заплатеното адвокатско възнаграждение, която не е прекомерна съобразно
сложността на делото. В края на същата разпоредба е регламентирано, че съдът не може да
присъди по-малко от минималния размер по чл. 36 ЗАдв. Според решение на СЕС по д.
C‑427/16 последното правило би противоречало на чл. 101 § 1 вр. чл. 4 § 3 ДФЕС, ако не е
необходимо за постигането на преследваната цел. Настоящият състав приема, че
пропорционално на легитимната цел за осигуряването на качествени адвокатски услуги за
обществото е определяне на минимални тарифи, които гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване.
При това съдът отчита, че не подаден отговор на искова молоба, има само едно
заседание на което адвоката се е явил, ноа по това дело няма доказателства и правна
сложност. В случая справедливото възнаграждение за адвокат е в общ размер на 360 лв., до
колокото е намалено от съда и възнагражденето на адвоката на ответника. Ищецът следва да
понесе само посочения по-горе непрекомерен размер.
Предвид всичко изложено липсва законово основание да се определя по–висок
размер на разноските за адвокат от присъдения, а присъждането на по-висок размер би било
в противоречие на закона, тъй като би довело до неоснователно обогатяване на общината и
адвоката за сметка на работнтника, което е недопустимо.
По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК за изменение решение на в
частта за разноските е несонователна и следва да се остави без уважение, воден от горното
съдът
7
РАЗПОРЕДИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Район Красно
Село Столична община.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщението.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8