Решение по дело №2283/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.12, ал.4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ).

Образувано е по подадена жалба от Н. М. П. против писмо с Рег. № РД24О19371ВН_010ВН/ 27.09.2024г. издадено от зам. кмета на Община Варна, съгл. з-д № К-025/26.09.2024г.

Жалбоподателят сочи, че с решение № 9397/20.09.2024г. състав на Административен съд Варна е обявил за нищожно уведомително писмо, със същите указания в него. Сочи, че общинската управа не е спазила срока за даване на отговор по решението на Административен съд Варна. Иска съдът при постановяване на решението да спази чл.38 и чл.39 от Конституцията на Република България. Поставя четири въпроса и иска съдът да им даде отговор. Въпросите (за яснота на изложението следва да бъдат възпроизведени в цялост) са следните: 1. Трябва ли да спазва отстояние от 30 м. от сгради, където няма обозначени зони и ако трябва по кой закон ми е определено да бъда на такова отстояние? (моли да му бъде посочен закона); 2. Следва ли да не бъде уважен посоченият от г-н П. срок до дата 20.12.2024г. и ако следва, да се посочи точната причина?; 3. Не следва ли г-н П. да провежда протестни действия пред СИС гр. Варна и да се посочи по кой закон му се указва тази забрана, както и защо му се указва такава забрана?; 4. Да бъде посочено има ли закон, който да указва само на Н. П. от гр. Варна, че няма право да провежда протести и по кой закон му се указва да провежда само мирен и тих протест без право да изразява своето мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин? Иска Съдът да обяви с решение, че кметът на Община Варна по закон няма право да налага забрани за използването на високоговорители по време на обявен протест от гражданите освен в интервала между 22.00ч. и 06.00ч., както и че никой не може да забрани правото на гражданите да изразяват своето мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата, като недопустима, алтернативно като неоснователна. Намира че за г-н П. не е налице правен интерес от обжалването, поради наличието на съгласуване на протеста му. Сочи, че в правомощията на Кмета на Общината е да определи реда за провеждането на протеста. Иска прекратяване на производството по жалбата или отхвърлянето й и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази съдържанието на жалбата, становищата на страните, относимата нормативна уредба и събраните доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

След постановяване на Решение № 9397/20.09.2024г. по адм.д. 2091/2024г. от състав на АдмС Варна, преписката е изпратена на кмета на Община Варна за произнасяне съгласно дадените в решението указания.

В изпълнение на съдебния акт зам. кметът на Община Варна издава писмо РД 24019371ВН_001/27.09.2024г., с което са определени следните задължения на организатора: период за провеждането на протестните действия – 27.09.2024г. – 27.10.2024г.; да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12; да не се пречи на свободния достъп на гражданите до сградата на съда; да не се пречи на съгласуваните от Община Варна мероприятия; без използването на озвучителна техника.

Жалбоподателят видно от съдържанието на жалбата срещу забраната обективирана в писмото възразява срещу: вписаната като краен срок на протестните действия дата -27.10.2024г.; посоченото – „да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12“ и „без използването на озвучителна техника“. Възразява и срещу отстоянието от 30м. от сградите, на което според него следвало да проведе протестните действия.

Предмет на проверка в настоящото производство е забраната обективирана в писмо РД 24019371ВН_001/27.09.2024г. на зам. кмета на Община Варна, в следните части, с които са определени следните задължения на организатора: период за провеждането на протестните действия – 27.09.2024г. – 27.10.2024г., да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12 и без използването на озвучителна техника.

За да се произнесе по спора, Съдът съобрази следните разпоредби: първо на чл.12, ал.1 от ЗСММ съгласно която „Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината предлага промяната им.“; второ на чл.12, ал.2 от ЗСММ, съгласно която, Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, при конкретно разписани в нормата хипотези, между които в т.2 и т.4 са предвидени следните основания „застрашават обществения ред в съответното населено място“ и „нарушават правата и свободите на другите граждани.“; трето на чл.12, ал.3 и ал.4 от ЗСММ, в които са предвидени процедурата за налагане на забраната и за обжалването й. Според последната цитирана разпоредба „Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването й.“

Жалбата, предвид липсата на данни за дата на връчване на писмото и липсата на указание в него за възможност за обжалването му, се явява подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт. Анализът на оспорените части „до 27.10.2024г.“, „да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12“ и „без използването на озвучителна техника“ от писмото налагат извод, че съдържат забрани първо за ограничаването му във времето, т.е. до конкретно посочена дата, второ за провеждането на протеста на конкретно посочено място, а именно пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12 и трето за начина на провеждането му - „без използването на озвучителна техника“, поради което жалбата се явява допустима по арг. от чл.12, ал.4 вр. ал. 2 от ЗСММ.

Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят не сочи, конкретни пороци на оспореният акт, а само поставя въпроси на съда и настоява за даването на отговор, което по арг. от чл. 145 АПК вр. чл. 146 АПК, вр. чл.172а от АПК не е в правомощията на Съда, поради което Съдът при постановяването на решението, извърши проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Писмото е издадено от орган с компетентност да издава актове, като оспорваният, предвид приложената по административната преписка Заповед № К-025/26.09.2024г. на Кмета на Община Варна. Същата е валиден акт, издаден на предвидено в закон основание – чл.39, ал.2 от ЗМСМА, съгласно който „Кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района.“ Налага се извод, че оспорената забрана е обективирана в административен акт - валиден и годен за съдебна проверка.

При издаването на забраната е спазен материалния закон. Видно от разпоредбата на чл.12, ал.2, т.2 и т.4 от ЗСММ Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато „застрашават обществения ред в съответното населено място“ и „нарушават правата и свободите на другите граждани.“ Хипотезите, при които кмета може да забрани провеждането на мероприятието са разписани в ЗСММ. От съдържанието на цитираните разпоредби се констатира, че са бланкетни и тяхното съдържание се запълва от съответните правила за обществения ред в населеното място и от уредбата на правата и свободите на другите граждани. Съгласно чл. 16 и чл.48, ал.1 от Конституцията на Република България „Трудът се гарантира и защитава от закона.“ и „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“ При осъществяване на протеста пред сградата на Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12, на мястото и по начина, който иска жалбоподателят, ще бъде накърнено конституционно гарантираното право на труд на всички служители и работници в Съдебно изпълнителна служба, както и на всички, които полагат труд в близост да тази сграда, поради което се извежда извод, че мястото на което г-н П. иска да осъществява протеста, т.е. пред Съдебно изпълнителна служба попада в обхвата на предпоставката за издаване на забраната „нарушава правата и свободите на другите граждани.“. Осъществяването на протест чрез използването на озвучителна техника в близост до местата на полагане на труд също представлява нарушаване на правото на работника да работи в спокойна среда, за да може да изпълнява качествено трудовите си задължения.

Видно от уведомлението, подадено до кмета, целта на протеста е личен мотив и изразяване на мнението на г-н П. по отношение на съдии и прокурори. В тази връзка следва да бъде посочено, че г-н П., както и всяко друго лице в Република България има по арг. от 39, ал.1 от Конституцията на Република България „право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“, но ал.2 от същият член на Конституцията въвежда ограничение на това право - то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. В случая начинът, по който иска да изрази своя протест г-н П., може да има за последица, предвид мястото и времето на провеждането му – пред работното място и в работното време, именно накърняването на правото на труд и на доброто име на лицата, които според г-н П. не са изпълнили качествено задълженията си.

Освен това в съседство със сградата на Съдебно изпълнителна служба се намират жилищни сгради. По отношение на тези сгради е приложима Наредбата за обществения ред на територията на община Варна. В чл. 12, ал.1 от Наредбата се забранява създаването на шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. – 16:00 ч. и от 22:00 ч. – 08:00 ч., чрез използването на озвучителни системи, шумни апарати, машини и други и други дейности, смущаващи спокойствието на гражданите. Провеждането на протест чрез изразяване на мнение по високоговорител представлява създаване на шум, който нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите.

По отношение на забраните включващи мястото на провеждане на протеста Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12 и начинът на провеждането му „без използването на озвучителна техника“ се налага извод за налагането им в съответствие с нормативната уредба на конституционно и местно ниво, поради което жалбата в тези части е неоснователна.

Възражението за ограничаването на срока на провеждането на протеста до 27.10.2024г. също е неоснователно. От посочването на тази дата в писмото на зам. Кмета на Община Варна за жалбоподателя не произлизат негативни последици, напр. не му се прегражда възможността да посочи в допълнително уведомление, че ще направи протест за следващи дати.

Възражението за отстоянието от сградите не следва да бъде разглеждано предвид липсата на такава забрана в писмото.

На изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, което предвид изхода на спора се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл.12, ал.4 от ЗСММ, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от Н. М. П. против забраната обективирана в писмо с Рег. № РД24О19371ВН_010ВН/ 27.09.2024г. издадено от зам. кмета на Община Варна, съгл. з-д № К-025/26.09.2024г., в следните части: „до 27.10.2024г.“, „да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12“ и „без използването на озвучителна техника“.

ОСЪЖДА Н. М. П. да заплати на зам. кмета на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лв.) лева.

Решението е окончателно.