Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260207
Дата
28.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение,
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
открито съдебно заседание на 21. Х. 2020
г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 385/ 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба
на А. С. Й. с ЕГН: ********** против
Решение № 78 от 12.02.2020
г.,постановено от Пловдивският окръжен
съд по търг.дело № 147/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване е частта, с която предявеният
против Г. ф. *** иск е
отхвърлен за разликата над
25 000 лева до сумата от 50 000 лева, предявена като частичен
иск за част от вземане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 150 000 лева. Решението се обжалва и в частта, с която
искът по чл.86 ЗЗД- за присъждане на законна лихва за времето от дата на деликта -21.05.2018 г. до 26.10.2018
г. включително.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването ,че съдът е нарушил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като определеното обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца в размер на
25 000 лева е необосновано занижено
и не може да възмезди причинените от него
болки и страдания.
Претендира се отмяната на решението в отхвърлителната му
част и постановяване на въззивно решение
по съществото на спора по силата на което предявеният частичен иск да се
уважи до размер на 50 000 лева.
Въззиваемата страна Г. ф. *** чрез процесуалния си представител
по делото адвокат С.Ф.М., вписан в Адвокатска колегия–П. поддържа мотивиран
писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Поддържа становището, че не са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на Г. ф., предвидени в разпоредбата
на чл.557,ал.2,б.“Б“от КЗ. Застъпва
становището,че разпоредбата на чл.482,ал.2 от КЗ е неприложима в конкретния случай, тъй като
процесния лек автомобил има английски регистрационен номер и за територия, на
която обичайно се намира същия се приема Великобритания.
Гаранционният
фонд също е депозирал въззивна жалба
срещу постановеното решение, с която обжалва осъдителната част от постановеното
решение, като поддържа основният довод, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Г. ф., предвидени в
чл.557,ал.1,т.2, б.“б“ от КЗ.
По тази причина претендира да бъде
отменено решението изцяло и вместо него да бъде постановено
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли предявеният иск за присъждане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, както
и да се отхвърли акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за забавено плащане.
Въззиваемата страна по тази втора
жалба А.С.Й., представляван от
пълномощника си адвокат П.С. от САК поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба на Г. ф. е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след
преценка на изложените във въззивните жалби оплаквания и доводи, направена във
връзка с представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Във въззивната жалба, подадена от Г. ф.
–С. ответника оспорва, че са налице
предпоставките, предвидени в чл.557,ал.2, б.“Б“от Кодекса на
застраховането за ангажиране
отговорността на Г. ф.
По тази причина съдът най-напред
следва да се произнесе
по основателността на въззивната
жалба на Г.ф..
Спор по делото няма, че ищецът е пострадал
като пешеходец, като се е намирал пред дома на негов братовчед в село Р., като
изненадващо бил блъснат от лек автомобил марка „С.“, модел „В.“,с чуждестранна регистрация и конкретно такава
на Обединеното Кралство Великобритания. Лекият автомобил е управляван от лицето
Д.Я.Г., вината на който за настъпилото ПТП е призната с влязла в сила присъда на наказателния съд. По-
конкретно, с влязло в сила Решение № 70 от 02.04.2019 г., постановено от
Карловския районен съд по НАХД № 204/2019 г. съдът е постановил присъда, с
която водачът на процесното МПС Д.Я.Г. е
признат за виновен в това, че на 21.05.2018 г.
в село Р., Община-К., при управление на лекия автомобил марка „С.“,модел
„В.“, с английски регистрационен номер е нарушил правилата за движение, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца А.С.Й., а именно: трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито
счупване на долния край на бедрената кост.
По отношение на дееца съдът е приложил разпоредбата на чл.78а от НК,
като същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Следва да се отбележи , че виновният за процесното ПТП водач на лекия автомобил Д.Я.Г. на основание чл.219 от ГПК е бил конституиран като трето лице-помагач, което качество
участва и в настоящото въззивно производство. Ако процесният лек автомобил
имаше валидна застраховка " Гражданска отговорност“ казусът щеше да бъде
изчистен от проблематика, но всеки
случай е различен , поради което важни са детайлите.
Особеността на случая е , че
процесното ПТП е настъпило при управление на лек автомобил марка „ С.“,който е с английска регистрация. Изяснено е, че този автомобил е собственост на гражданин на
Обединеното кралство Великобритания – К. М., но е управляван от лицето Д.Я.Г.,
конституиран като трето лице-помагач.
Установено е , че за процесния лек автомобил е бил сключен
застрахователен договор по застраховка „ Граждански отговорност“ със ЗАД
„А.“.
Действието
на този договор е било прекратено от застрахователя поради неизпълнение на
задължението на застрахования, който не
е платил втората дължима застрахователна
премия, падежът на която е настъпил към датата
13.11.2017г. Договорът е прекратен
на 29.11. 2017 г., а както вече
стана ясно процесното ПТП е
настъпило на 21.05.2018 г., т.е. след
като договорът е бил вече прекратен. Това обстоятелство е било вписано в публичния регистър на Г. ф. и
прекратяването е осъществено с т.н. фингирано връчване на известието за прекратяване на
договора. Застрахованият е следвало да направи една елементарна справка в регистъра
на ГФ, който е публичен за да е наясно, че вече няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗАД „А.“-С.. В
последното съдебно заседание пред първата инстанция пълномощникът на ответния Г. Ф. адвокат С.М.
е направил възражението, че фонда няма основание да заплаща обезщетение, тъй като не са налице
предвидените в чл.557,ал.2, б.“Б“ от КЗ предпоставки да се изплати обезщетение
в полза на увреденото лице. Съгласно
цитираната разпоредба Г. ф. изплаща на увредените лица от специалния Фонд за
незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, причинени „
на територията на Република България или
на друга държава членка от МПС, което се доставя в Република България от друга
държава членка и не е било формално регистрирано в България, при условие че
събитието настъпи в 30- дневен срок, от приемането на моторното превозно
средство от приобретателя и за моторното
превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Граждански
отговорност“ на автомобилистите.
Основното оплакване, поддържано във
въззивната жалба на ответника е ,че не са налице предпоставките по
чл.557,ал.2,б.“Б“ от КЗ и в този случай
Г. ф. няма основание да извърши плащане в полза на увреденото лице.
Действително това е така, но не друг, а самият съд изрично
е посочил в мотивите на обжалваното решение, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба
и няма основание да бъде извършено плащане
от страна на Г. ф..
Както вече бе коментирано застрахователният договор е бил прекратен едностранно от застрахователя
ЗАД „А.“, поради неплащането на втората застрахователна премия, крайният срок
за плащането на която е до 13.11.2017 г. Безспорно установено е и това е
отразено в констативния протокол за установяване на ПТП, че процесният лек
автомобил е с английски регистрационен номер. Или автомобилът няма регистрация в България и към 21.05.2018 г., т.е. към датата на процесното
ПТП няма сключена валидна застраховка. Следва да се отбележи, че автомобилът е
бил застрахован за периода от 14.08.2017
г до 13.08.2018 г. Застрахователният договор е подписан при условията на
разсрочено плащане, като застрахованият не е изплатил втората дължима вноска,
поради което и действието на договора е
било прекратено едностранно от изправната страна с известие за прекратяване.
Процесният лек автомобил е бил приет от
приобретателя / деликвента/ най-късно на 14.08.2017 г.- това е първият ден от
периода на застраховката, при което положение процесното ПТП е настъпило много
по-късно от предвидения в закона 30-дневен срок от приемането му. Настъпило е чак на следващата 2018 година. С
този извод на първоинстанционния съд не
може да не се съгласим, защото е верен и се основава на документално
установени факти.
Както правилно е посочил първия съд в
разпоредбата на чл.557 от КЗ са предвидени няколко основания за плащания, които Г. ф. е задължен да извърши в
полза на увредените лица, които са пострадали
при ПТП, причинени от незастраховани МПС. Въззивният съд не споделя оплакването на жалбоподател, че съдът няма
право служебно да определя разпоредбата, която е приложима в конкретния
случай. Следва да се има предвид и
това, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е посочил, че Г. ф. отговаря и следва да извърши плащането на
основание чл.557,ал.2.б“ Б“ от КЗ. В ИМ
ищецът само твърди, че лекият автомобил, който е причинил процесното ПТП е с чуждестранна регистрация,
собственост е на гражданин на Обединеното Кралство Великобритания, но е бил
управляван от лицето Д.Я.Г..
Посочил е още, че застрахователната полица, т.е. договора за застраховка е прекратен на
29.11.2017 г., а процесното ПТП е
настъпило чак на следващата 2018 г.
Това е посочил ищецът в исковата си молба, а в
допълнителната ИМ само е посочил, че вече има постановена влязла в сила присъда
на наказателния съд, с която водачът на незастрахования лек автомобил с
чуждестранна регистрация е осъден за допуснатите от него нарушения на правилата
за движение по пътищата,като на основание чл.78а,ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административното наказание Глоба.
Нещо повече, в писмения отговор на Г. ф.
/ л.67 -69/ ответника е оспорил основанието на иска, като е поддържал възражението,че не може да се търси
отговорност на ГФ „на основание – чл.557,ал.1, т.2, б.“А“ от КЗ относно
механизма,обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП“. Както може да се констатира ответникът изобщо не е посочил, че отговорността му е по чл.557,ал.2,б.“Б“ от КЗ
и възражение, че не са налице условията на посочената разпоредба изобщо не е
направено в писмения отговор.
За тази възможност се е досетил новият пълномощник на ГФ в лицето на адвокат С.М.,
но това е станало значително по-късно в последното съдебно заседание пред
първата инстанция. Вярно е ,че възражението не е своевременно въведено, но
така или иначе съдът е изложил съображението си защо разпоредбата на чл.557,ал.2, б.“Б“ от КЗ е
неприложима в случая.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че отговорността на Г. ф. следва
да се ангажира на основание чл.557,ал.2,
б.“а“ от КЗ, съгласно която разпоредба Г.
ф. изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава –членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от МПС, което обичайно се
намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност.
В чл.482,ал.1 от КЗ са посочени точно
три хипотези, които определят коя е
територията, на която обичайно се намира
моторното превозно средство. Нито една от трите хипотези не е налице в
процесния случай, но правилно съдът е преценил, че приложимата правна
разпоредба е чл.482,ал.2 от КЗ.
Съобразно посочена разпоредба за
целите на предявяване на претенцията пред Г. ф. или националното
застрахователно бюро в случаите, в които
МПС-то няма регистрационен номер, както
и когато има такъв, който не съответства
или вече не съответства на това моторно превозно средство, и настъпи
ПТП с негово участие, територия на която обичайно се намира МПС –това е територията на държавата, където е
настъпило ПТП.
В
конкретния случай лекият
автомобил има чуждестранна регистрация,а не български регистрационен номер – то
в този случай този чужд регистрационен номер не съответства на обичайното
пребиваване на процесният лек автомобил
в страната, тъй като същият е бил приет от държателя, по вина на който е
причинено ПТП най-късно на 14.08.2017 г. Този извод се прави въз основа на факта ,че
лекият автомобил след като е управляван от
деликвента е имал застраховка “ Гражданска отговорност“ за времето от
14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. Както вече стана ясно застрахователният договор е бил прекратен от
застрахователя поради неплащане на втората погасителна вноска.
Няма логика в това български гражданин
да сключи застрахователен договор за
„ГО“ с български застраховател, при
положение, че лекият автомобил обичайно се намира във Великобритания. По тази
причина и ПАС споделя становището на първия съд, че приложимата разпоредба в
случая е чл.557,ал.2,б.“а“ от КЗ. Именно на това правно основание следва да се
ангажира отговорността на Г. ф. за
причинените на пострадалия неимуществени вреди от травматичното увреждане,
което е получил при процесното ПТП. От заключението на САТЕ, изготвена от в.л.
инж.С. М. се установява, че процесното ПТП е настъпило на равен и прав участък от пътя при
движение в тъмната част на денонощието,при намалена видимост и
автомобилът се е движил с включени
автомобилни фарове. Установено , че лекият автомобил „С. Г. В.“ се е движел със
скорост от около 40 км/ч, която е разрешена в населеното място.
Но пътната обстановка в случая е налагало автомобилът да бъде управляван с по-малка
скорост. Вещото лице е посочило, че при движение със скорост по-малка от 24
км.в час водачът на лекия автомобил би имал възможност да избегне удара чрез
безопасно аварийно спиране. Имало е възможност водачът да избегне удара,
ако не бе допуснал отклонение на автомобила на дясно. Особеността на случая е,
че на място няма нито тротоар,нито бордюр,а
върху това място роднините на А. са направили постройка. Рязкото движение надясно е закъсняла
реакция на водача, за да избегне удара, но това не е станало.
Автомобилът не се е ударил в стълба, а в
постройката, като пострадалият е получил
травматично увреждане от срутилата се
постройка. Въпросът е в това, че
водачът не е следял пътя и при включени къси светлини е имал
техническата възможност да забележи пешеходеца
поне от 60-70 метра в какъвто смисъл са обясненията на вещото лице С. М.. Дори пострадалия да не се е намирал до стената на постройката а се е движел по
уличното платно от това разстояние е
имал възможност да забележи пешеходеца. И ако бе направил това щеше да
задейства незабавно спирачната система и ударът щеше да бъде избегнат. Водачът
е закъснял с реакцията си , което означава, че просто не е наблюдавал пътя. Пострадалият не се е появил внезапно на
платното, т.е. на селската уличка,той просто се е намирал там и водачът е този,
който трябва да пази уязвимия пешеходец. А не обратното. Това е гледната точка
и на наказателния съд. Не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД и с нито едно свое действие или
бездействие пострадалият не е допринесъл за
настъпването на този резултат.
Няма доказателства, че пешеходецът се е
движел по платното, т.е. по улицата, по-скоро
той е бил статичен и се е намирал до оградата пред къщата на своя
братовчед от село Р.. Но дори и да се е
движел, то става въпрос за такава улица, на която се движат както леки автомобили, каруци, така и хора. Пострадалият не
е пресичал платното за движение с цялата
условност на този израз
в случая, тъй като както вече стана ясно това просто е една селска улица
със земна настилка.
Правилно съдът е приел, че не е налице
съпричиняване от страна на пострадалия и
е оставил възражението без уважение.
По отношение на оплакването за
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД – въззивният съд намира, че размера на
присъденото от съда обезщетение не е занижен, в който смисъл е оплакването на ищеца – жалбоподател. На ищеца
е причинено закрито счупване на долния край на дясната бедрена
кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник. Оздравителният процес е продължил около 7-8 месеца, протекъл е без
усложнения, като в.л д-р Б. в
съд.заседание е обяснил, че към момента на прегледа ищеца А. е бил напълно
възстановен,ходел е без помощни средства. Костта е напълно зараснала и няма как в случая болният да има артрозни изменения,респективно : да
изпитва такива болки.
Безсъмнено ищеца е изпитвал болки и
страдания, но св. Г. Й., брат на ищеца не успя да убеди въззивния съд, че пострадалият е бил на легло в безпомощно
състояние в продължение на цели 7 месеца. А и свидетелят се „поправи“, като установи
, че в крайна сметка брат му е бил
обслужван от семейството си на легло около 3 месеца. Свидетелят преекспонира състоянието на брат си, поради
което и съдът се доверява на казаното от
д-р Б., че оздравяването е
протекло без усложнения и младата възраст- на 25 години също е оказала влияние
за възстановяването на ищеца.
Определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева не е занижено,а обезщетява
реално претърпените болки и страдания от причинената средна телесна повреда. В
този смисъл въззивната жалба на ищеца е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Следва да се потвърди обжалваното
решение, при постановяването на което съдът е приложил точно разпоредбата на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, както и чл.52 от ЗЗД като е присъдил обезщетение,
съответстващо на доказаните болки и страдания.
Следва
ответника Г. ф.да заплати в полза на адвокат П.С.
от САК сумата 1654.06 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ищеца А.С.Й. пред настоящата въззивна
инстанция, съразмерно уважената част от иска -25 000 лева.
В този смисъл съдът ще постанови въззивното си решение.
По тези
съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78
от 12.02.2020 година, постановено от
Пловдивският окръжен съд по търговско
дело дело№ 147/2019 г.
ОСЪЖДА
Г. ф ***
да заплати на адвокат П. С. от
САК сумата 1654.06 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от
ЗА- за осъществено процесуално представителство на жалбоподателя А.С.Й. пред въззивната
инстанция, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.