№ 1524
гр. Плевен, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105297 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от Н. Д. М., като майка и законен
представител на малолетното дете ***, ЕГН **********, срещу ИЛ. Б. ИЛ., в
която се твърди, че ответникът е баща на детето, че родителите не живеят
заедно повече от осем месеца и за детето се грижи само майката, бащата не
полага грижи и не дава издръжка. Твърди, че детето започва да ходи на
училище и се нуждае от допълнителни разходи. Счита, че бащата може да
заплаща размер на издръжка от 200лв. месечно. Моли съда да осъди
ответника да заплаща издръжка в размер на 200лв. за детето ***, считано от
01.01.2021г. до настъпване на причини и условия за изменението на
издръжката. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, не оспорва
задължението на родителя да заплаща издръжка за ненавършилото
пълнолетие дете, не оспорва компетентността на българския съд за
разглеждане на делото. Счита, че по делото са се събрали достатъчно
доказателства за основателност на исковете до размер на 180лв. за
претенцията за минало време и до размер на 190лв. – за бъдеще.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното: Детето ***, ЕГН **********, в
момента е на 6 навършени години, и е с родители - ищцата Н. Д. М. и
ответника ИЛ. Б. ИЛ., видно от удостоверение по акт за раждане № ***г. на
Община ***. Не е спорно по делото, че детето ***, заедно със своята майка и
брат си ***, на 2 години / другото дете на ищцата, съгл. у-ние за раждане №
***г. на Община ***/, живеят в ***, където детето *** е записано като ученик
от началото на учебната година. Това се установява както от приложения по
делото социален доклад на ДСП П., така и от показанията на св. Н. и А.. Св.
Н., семейна приятелка, посочи, че ищцата от известно време живее в ***, не е
виждала ответника от година назад, вижда във Фейсбук негови клипове, на
които той се отбелязва на маси и на банкети, но знае, че не работи и не дава
пари за децата си. Тази свидетелка заяви, че и двете деца са деца на
ответника, но малкото носи имената на майка си, защото когато се е раждало,
ответникът бил „дезертирал някъде“. Посочи, че когато били в ***, на ищцата
помагали нейните родители и баба й, в съвсем кратък период виждала
ответника да работи почасово, но той не обичал да работи. Тази свидетелка
заяви, че ищцата всяка година живее през лятото в гр. ***, тази година
последно до септември – октомври била там и се виждали, гледала си децата,
а ответникът изчезнал, върнал се, после пак изчезнал. Знае, че тази година
дошъл и изчезнал на 6 май и повече не се появил. Св. А., баба на ищцата,
заяви, че семейството й не се карало с ответника, уважавали са го като зет, но
той оставил ищцата и заживял с друга жена, посочи и нейното име. Последно
на Гергьовден бил в тяхната къща, след което напуснал и отишъл при другата
жена. Потвърди, че в *** за детето се грижат майката и родителите й, помага
също брата на ищцата. По делото се събраха доказателства, че страните нямат
регистрирани доходи и имущества в РБългария, но постоянните и настоящите
им адреси са в страната.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи: Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е
длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия
член определя задължението за издръжка на непълнолетни деца като
безусловно - родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
2
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК дефинира,
че размерът на издръжката се определя от следните два критерия -
потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето,
за което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне
на минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като
¼ от минималната работна заплата за страната и към момента на устните
състезания по делото възлиза на 162.50лв. Съдът намира, че в случая, при
доказано местоживеене на детето в друга държава, с по-висок стандарт на
живот и по-високи доходи, не следва да се има предвид минималния размер
на издръжка в страната, а следва да се определи размер на издръжка, от която
има нужда самото дете. Доколкото няма данни за специфични здравни нужди
на детето, хронични заболявания, както и допълнителни разходи при
обучението му, съдът определя месечната му нужда в размер на 400лв., която
следва да бъде поета и от двамата родители. Тази сума включва ежемесечните
нужди на детето от дрехи, учебни помагала и битови нужди, които следва да
се задоволяват при по-високи цени от тези в РБългария. От тази
средномесечна нужда, майката следва да поеме половината - 200лв.,
доколкото тя живее в чуждата държава/с възможност за реализация на по-
високи доходи/, няма данни за заболявания и други препятствия, които да й
пречат да реализира доходи в чуждата държава. Обстоятелството, че ищцата
полага непосредствени ежедневни грижи за детето, не я освобождава от
задължението да го издържа, дори и при наличието на друго малолетно дете,
за което също е задължена за издръжка. Ответникът, от своя страна, също е
безусловно задължен да дава издръжка за детето си, като съдът отчита, че
липсват доказателства за безусловни задължения към други лица, както и
данни той да е възпрепятстван да реализира доходи или да има здравословни
проблеми за такава реализация. При това положение, ответникът следва да
бъде осъден да заплаща за бъдеще време разликата от така определената
нужда на детето в размер 200.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба - 16.08.2021г., до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване. Следва да се определи падеж, на който
издръжката е дължима, който следва да бъде в началото на месеца – до 10-то
число на текущия месец, с оглед осигуряване на нуждата на детето именно за
месеца, за който тя му е определена.
Съдът намира за частично основателен и иска по чл.149 от СК - за
3
присъждане на издръжка за минало време за периода от 01.01.2021г. до
15.08.2021г. вкл., който също е предявен за по 200лв. ежемесечно. Следва да
се отчете, че в този период детето е било на по-ниска възраст, а и както
твърди ищцата - в този период то не е ходило на училище. Поради горното,
съдът определя средномесечна нужда на детето за периода от 360лв. За
присъждането на издръжка за малолетното дете за минало време важат
всички правила, посочени по-горе – тя е безусловна, не зависи от
работоспособността и доходите на родителите, определя се както от
потребностите на лицето, което се нуждае от нея, така и от възможностите на
лицето, което следва да я даде. За този минал период, съдът намира, че
дължимата от двамата родители сума за издръжка на детето е бил по 180лв. за
всеки от тях. Липсват каквито и да е доказателства ответникът през този
период да е бил със семейството и да е давал суми за издръжката на детето,
освен на една дата – 6.05.2021г., Гергьовден, поради което искът за заплащане
на издръжка за минало време от бащата следва да бъде уважен общо до
размер 1350.00лв. /по 180лв. месечно за периода от 01.01.2021г. до
15.08.2021г. вкл /, като ответника бъде осъден да заплати на ищцата, като
майка и законен представител на малолетното дете тази сума. Претенцията за
горницата над 1350.00лв. до 1500.00лв. следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските по
делото в полза на ищцата, като осъди ответника на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК да
й заплати разноски в размер на 300.00лв.
Следва да се разпореди изплащането на определеното възнаграждение
от 150.00лв. от бюджета на съда на представлявалия ответника особен
представител.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 288.00лв. за иска по чл.143, ал.2 от
СК, ДТ в размер на 54.00 лв. за иска по чл.149 от СК, изплатеното
възнаграждение от бюджета на съда за особен представител на ответника –
150.00лв., както и 5.00 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН
**********, от ***, ***, ***, да заплаща на Н. Д. М., ЕГН **********, като
майка и законен представител на малолетното дете ***, ЕГН **********, и
двамата от гр.***, ***, месечна издръжка в размер на 200.00 лв., платима
до 10 число на месеца за който се отнася, считано от 16.08.2021г. до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от забавата
до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, от
***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. М., ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете ***, ЕГН **********, и двамата от
гр.***, ***, сумата в общ размер на 1350.00лв. /по 180лв. месечно за периода
от 01.01.2021г. до 15.08.2021г. вкл./, представляваща месечна издръжка за
минало време, като за разликата над 1350.00лв. до пълния размер на
предявения иск – 1500.00лв, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Р.В. М. – В., № *** от НРПП, определеното
възнаграждение от 150.00лв. от бюдета на ПлРС, за осъщественото особено
представителство на ответника ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, по гр.д.х
5297/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН
**********, от ***, ***, ***, да заплати на Н. Д. М., ЕГН **********, от
гр.***, ***, направените по делото разноски в размер на 300.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН
**********, от ***, ***, ***, да заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на
288.00лв. за иска по чл.143, ал.2 от СК, ДТ в размер на 54.00 лв. за иска по
чл.149 от СК, изплатеното възнаграждение от бюджета на съда за особен
представител на ответника – 150.00лв., както и 5.00 лв. - такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от днес
– 23.12.2021г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5