Решение по дело №182/2019 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1

 

гр. Свищов, 03.01.2020г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 25.11.2019г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 182 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №19-0352-000620/23.04.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.

 

Жалбоподателят Й.П.Р. ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване да управлява МПС за 1м. на основание чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2, б.Б от ЗДвП. Твърди, че издаденото срещу него НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно е приложен материалния закон и НП е явно необосновано. Изложената фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява и се представлява се от адв. М.Н. от ВТАК.  Развива доводи в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 16.04.2019г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил МАН ТГЛ 8.180 БЛ с рег.№ ********собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД в гр.Свищов. Заедно с него пътувал колегата му - св. П.Г.. Последният бил втори шофьор на камиона и двамата извършвали разносна търговия. Около 13,35ч. МПС се движело по ул. „Никола Петков“  посока към пл. „Свобода“. След кръстовището на тази улица с ул.“Григор Стоянов“ имало въведена временна организация на движението, поради извършване ремонтни работи по улицата. Същата била обозначена с два знака – Г 7 – Движение само надясно пред знака и А 23 – Участък от пътя с ремонт. Вместо водача да изпълни задължението на първия знак и да продължи движението си по ул.“Григор Стоянов“, същият продължил движението си по ул.“Никола Петков“, която в този участък била с положена каменна настилка. Малко след преминаването по нея, в резултат на тежестта на МПС, същото попаднало в изкоп на улицата и пропаднало надолу. При това бил ударен радиатора на МПС, същият се спукал и започнала да изтича течност. Жалбоподателят и колегата му решили да потърсят начин да поправят товарния автомобил и да продължат разноса. От свои познати научили, че в с.Царевец, общ. Свищов, се намира фирма „Еврологистика“, в която може да бъде отстранена аварията и потеглили натам. След като камиона бил ремонтиран, водачът и свидетелят се върнали на мястото на инцидента, като първият се обадил на тел.112 и съобщил за настъпилото пътно транспортно произшествие.

На място пристигнали свидетелите С.И. – мл. автоконтрольор и Н.Д. – мл. инспектор в РУ на МВР Свищов. От жалбоподателя научили за случилото се, който първоначално обяснил, че ремонта е извършен на място. Това усъмнило полицейските служители и предложили на водача да повика майстора, който е отремонтирал камиона. Последният пристигнал и потвърдил, че действително е извършил ремонт.

Св. С.И. съставил АУАН №58733/16.04.2019г., за това, че жалбоподателят на същата дата в гр.Свищов, около 13,35ч. управлява товарен автомобил МАН ТГЛ 8.180 БЛ с рег.№ ********собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД , като при движение по ул.“Никола Петков“ в посока към пл.“Свобода“ при въведена временна организация на движението поради извършването на ремонтни дейности и поставени пътен Г 7 – Движение само надясно пред знака към ул.“Григор Стоянов“ и А 23 – Участък от пътя с ремонт, продължава движението си по ул.“Никола петков“, където до номер 14 пропада в изкоп вследствие на което пука радиатора за охлаждане на товарния автомобил и напуска местопроизшествието. Посочил, че с това са нарушени нормите на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.123,ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

На 23.04.2019г. Началника РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов издал обжалваното наказателно постановление, в което възпроизвел съдържанието на АУАН. На основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателят била наложена глоба в размер на 100лв. и на основание чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване да управлява МПС за 1м. Видно от отбелязаното на обжалваното НП жалбоподателят е получил постановлението на 16.05.2019г., а жалбата е входирана в деловодството на административно-наказващия орган на 17.05.2019г. (според отбелязването в представения пред съда екземпляр на НП).

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна.

По отношение на нарушението по т.1 от НП:

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят не е продължил движението си в предписаната посока, каквото задължение е имал при наличието на пътен знак Г 7. Осъществявайки движение напред по улицата, водачът не е съобразил поведението си с пътните знаци и конкретно със знак Г 7 - движение само надясно пред знака, както и с допълнителен пътен знак, предупреждаващ за опасност – А23 -участък от пътя в ремонт, поставени върху преносими стойка в зоната на кръстовището и е извършил твърдяното в АУАН и НП нарушение. От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат със задълженията си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобразява своето поведение с пътните знаци, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. Именно вследствие на това противоправно поведение се е достигнало до настъпване на резултата -  ПТП. Съгласно т. 30 от § 6 на ДР към ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Правилно е определена и санкционната разпоредба - чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП, тъй като в случая в резултат от деянието си жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие.

Независимо от това администратвно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., т.е. санкцията предвидена в закона за такова нарушение е 200лв. и е строго фиксирана. В чл. 27, ал. 5 ЗАНН законодателят изрично е предвидил забрана да се определя санкция под предвидената такава в закона - не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В случая на жалбоподателят е определена глоба значително под определения в закона размер от 200лв., като не е ясно на какво основание е определена такава в размер на 100лв. В случая тя е извън фиксирания размер и съдът не може да направи извод за основанието, въз основа на което е определен по-малък размер. Това накърнява правото на защита на жалбоподателя, а отделно и до произволно определяне на санкцията, което я прави необоснована. Не може да се приеме, че е допусната техническа грешка, тъй като в диспозитиваната част на НП е посочен краен размер на глобата, определен от сбора на двете нарушения, като е посочен размер от 150 лв.- 100 лв. за нарушението по т.1 от НП и 50 лв.  по т.2 от НП. Съдът в този случай не може да измени НП, поради което същото в тази част следва  да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по т.2 от НП: Както бе посочено по-горе "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е извършил ПТП, тъй като с поведението си е допринесъл за настъпването на материални щети по управляваното от МПС. Ирелевантно е дали се касае до щети и повреди, причинени на собствено имущество или такова на трети физически или юридически лица.

В разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП изрично са предвидени задълженията на участниците в ПТП. Водачът на пътно превозно средство е длъжен съгласно чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Да остане на мястото на произшествието- без да напуска местопроизшествието и да уведоми компетентната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът-участник в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора - чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, водачът-участник в ПТП има задължение да не напуска местопроизшествието само в случаите, когато между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него  -чл. 123, ал.1,  т. 3, б. в от ЗДвП. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП е посочена за нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.2, б. б от ЗДвП без в обстоятелствената им част да е посочено, че има пострадали хора. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в случая не е налице такава хипотеза.  В конкретния случай се установи, че жалбоподателят е спрял и е установил какви са последиците от произшествието, т.е. изпълнил е задължението си по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на св. И. и св. Д.. Същите  се подкрепят се от свидетелските показания и на св. Г.. Следващото задължение на жалбоподателя е било да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието -чл. 123, ал.1, т. 3, б. а от ЗДвП, доколкото от произшествието има причинени само имуществени вреди. Тази норма не се сочи като нарушена и подобно административнонаказателно обвинение липсва. Доколкото в ПТП няма участие на друг автомобил и няма пострадали хора, то за водача-жалбоподател въобще не е възникнало задължение да не напуска местопроизшествието, каквото нарушение е вменено с АУАН и НП.  По този начин от една страна АНО е допуснал  съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на единство между словесното описание на нарушението и неговата цифрова квалификация. Съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство между посочените за нарушени законови норми, и словесното описание на нарушението с посочен като нарушен текст от закона. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Така е, защото административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. В конкретния случай описанието на фактическата обстановка възприета от административно наказващият орган не отговаря на дадената правна квалификация на нарушението посочена в НП.  От друга страна, според настоящия състав на съда липсва извършено нарушение в смисъл, че в случая водачът не имал въобще задължението да остане на местопроизшествието. Той е имал задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Имал е и задължението да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, но не е имал задължение да не напуска местопроизшествието. Като е вменил такова задължение АНО е допуснал издаването на незаконосъобразно постановление. По изложените съображения в тази му част НП също следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление  №19-0352-000620/23.04.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на Й.П.Р. ЕГН ********** от гр.Горна Оряховицаса наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване да управлява МПС за 1м. на основание чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2, б.Б от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                   РАОНЕН СЪДИЯ: