№ 649
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110105069 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от
ищцовата страна „У. Б.“ АД, пререгистрирано па ЗТР по партида с ЕИК ***, със седалище и адрес
управление: ***, представлявано от законните си представители Т. А. П. и Д. В., италиански
гражданин, роден на ****г., действащи чрез пълномощника адв. М.Ж. от ДАК, със съдебен адрес:
***.
ВРС е сезиран с исканията да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден
ответника СВ. Б., ЛНЧ **********, Гражданин на Р. К., родена на *** г. в качеството на
кредитополучател по Договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна карта за физически лица от
20.02.2018г. ДА ЗАПЛАТИ на „У. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
СУМА в общ размер 649,86 лева, от които: главница - 507,70 лева /петстотин и седем лева и
седемдесет стотинки/ и лихви в общ размер на 142,16 лева /сто четиридесет и два лева и
шестнадесет стотинки/ за периода 16.08.2019г. - 07.04.2021г. вкл., в т. ч. 25,87 лева /двадесет и пет
лева и осемдесет и седем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.08.2019
г.-23.10.2019г. и 116,29 лева /сто и шестнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ - лихва за
просрочена главница за периода 23.10.2019г.-08.04.2021 г., на осн. чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 и 86
ЗЗД. (По отношение на исковата претенция за лихви, e пояснено, че ищцовата страна претендира:
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.08.2019г.-23.10.2019г. в размер на 25,87 лева и
лихва за просрочена главница /мораторна лихва/ за периода 23.10.2019г. - 08.04.2021г. в размер на
116,29 лева.
Исковата молба е надлежно уточнена с писмена молба от дата 23.04.2021 г., като е
предприето връчване на книжата на ответницата по реда на чл. 131 ГПК .
С Определение № 3073/06.07.2021 год., съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал.
6 ГПК, съдът е взел решение за предоставяне на правна помощ н а ответника СВ. Б., ЛНЧ
**********, гражданин на Р. К., родена на *** г. по предявените осъдителни искове с правно осн.
чл.430 ТЗ, вр.чл.79 и чл. 86 ЗЗД , чрез оказване на процесуално представителство п о гр. дело
№ 5069 /2021 по описа на Варненски районен съд, XLII - ри състав, на основание чл. 47, ал. 6
от ГПК, като след внасяне на указания депозит, съдът е отправил искане до АС при АК Варна за
определяне на особен процесуален представител на ответницата, а с Определение №
3844/2.8.2021г. е била назначена адвокат Т.Т. от ВАК в качество на процесуален
представител на ответницата.
1
Наведените от ищцовата страна в исковата молба и уточнителна молби фактически
твърдения са следните:
Ищовата стана сочи в сезиращата съда искова молба, че претендираното с иска парично
вземане произтича от сключен на 20.02.20218г. между „У. Б. „ АД /кредитор/ от една страна и СВ.
Б. - кредитополучател, от друга страна, а именно Договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна
карта за физически лица от 20.02.2018г. По силата на договора кредиторът твърди, че предоставил
на кредитополучателия и оправомощен държател Св.Б. банков кредит до 500,00 лева. Банката
открила на името на Св. Б. на риск, отговорност и за сметка на оправомощения държател картова
сметка и издала кредитна карта MasterCard Standard.С. Б. се задължила, сочи още ищовата страна,
да ползва картата като усвоява в рамките на периода и възстановява ползваните суми от кредитния
лимит, или поне минимална погасителна вноска по т. 3.1. Минималната погасителна вноска,
съгласно т. 3.1. била уговорена в размер на сума, равна на 3 % от кредитния лимит - или 15лева.
Периодът на издължаването бил фиксиран от първо до петнадесето число на всеки текущ месец,
следващ периода на клиентски плащания. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит
бил до 29.02.2020 г., съгласно чл . 3.5. от договора или 24 месеца, считано от датата на
сключване на договора , съгл. чл.3.4. Съгласно чл. 2.1. във вр. с чл. 7.1. от същия договор, за
усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължил за заплаща на банката ежемесечно
месечен лихвен процент в размер на 1,35 % за всеки отделен месец през срока на действие на
договора Посочената лихва се начислявала ежедневно, считано от датата на всяка транзакция
,извършена в рамките на отчетния период на база 360 дни. Когато до и/или на размера на датата на
издължаване кредитополучателят не бил погасил в пълен размер ползваната част от кредитния
лимит за предходния период, сочи още ищцовата страна, че той дължал на Банката лихва за
просрочие върху целия дълг, формиран от теглените пари в брой и безкасови плащания ,
така като било уговорено в чл. 7.2.1 и чл. 7.2.2.Съгласно чл. 8.11 сумите, с които бил надвишен
кредитния лимит в следствие на транзакции неплатени лихви, такси и комисионни,
представлявали усвоен и незабавно изискуем кредитен лимит , конкретизира още ищцовата страна
в исковата си молба.
По същество ищцовата страна сочи, че кредитната карта била издадена въз основа на
Искане за издаване на кредитна карта на физически лица от 20.2.2018 г. Усвояването и
погасяването на сумата по разрешения кредитен лимит се извършвало по сметката посочена в
исковата молба, като сумата в размер на 500,00 лв. била предоставена на същата дата, а
усвояването на кредитния лимит започнало на 20.02.2018 г. Твърди се, че освен основните
права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентирала и допълнителни условия,
както и правни последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения. В
чл. 10 от договора били посочени случаите, при които кредитът ставал предсрочно изискуем.
Кредитополучателят сочи още ищцовата страна, че не бил изпълнявал надлежно основното си
задължение по договора - за заплаща изцяло и в срок месечните си погасителни вноски. Считано
от 16.08.2019 г., твърди Банката-ищец, че кредитополучателят изпаднал в забава. Броят на
вноските по възнаградителната лихва, които не били платени на падежа, сочи ищцовата
страна, че били три и техния общ размер бил 89,65 лв. за периода 16.08.2019 - 15.10.2019 г.
Броят на вноските по възнаградителната лихва, които не били платени на падежа също били
три, в общ размер на 25,87 лв. за периода 16.2019 - 15.10.2018 г. С оглед на неизпълнението,
ищцовата стана се възползвала от правото си за обяви останалата непогасена част от
кредита за изцяло предсрочно изискуем от 23.10.2019 г., на основание чл. 10.1.1 вр. чл.10.3.5
от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като длъжникът - ответник в
исковото производство бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК, чрез покана за доброволно
изпълнение, връчена на 06.07.2020 г.
От всичко посочено по-горе, според Банката - ищец можело да се обоснове извода, че
между Банката - заемодател на парични средства от една страна и СВ. Б. в качество на
кредитополучател и оправомощен държател ,от друга страна, бил налице валидно сключен и
породил действие между страните договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл ТЗ във вр.с
чл. 58 и сл. от Закона за кредитните институции. Съгласно цитираните по -горе клаузи на
договора, Банката твърди още , че открила на името на СВ. Б. картова сметка и й издала кредитна
карта, която карта била предоставена на кредитополучателя Б. за да ползва при условията на
договора кредитен лимит в размер на 500 лв. Кредитополучателят се бил задължил да погасява
задължението по предвидения в договора начин и уговорените срокове. При изложеното по -горе,
обобщава ищцовата страна, Б. се явявала неизправна страна по договореното правоотношение, т.к.
допуснала просрочие в погасяване на дължимите плащания и в уговорените срокове, което
съставлявало нарушение както на договорените разпоредби, но така също и на законово
регламентираното задължение на заемателя по смисъла на чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Към датата на
2
предявяване на исковата претенция, ликвидните и изискуеми задължения на ответницата по
цитирания по-горе договор възлизали на 507,70 лв. главница, 25,87 лв. лихва за периода 16.8.2019
г.- 23.10.2019, 116,29 лв. лихва за просрочена главница за периода от 23.10.2019 - 7.4.2021 г. вкл. В
изпълнение на чл. 6 ЗМДВИП, обн. в ДВ, бр. 28/ 24 април 2020 г. за периода от 13.3.2020 -
13.5.2020 г . по договора не били начислявани лихви за забава и неустойки. При изложеното по-
горе ищцовата страна е обосновала правния си интерес от избраната форма на искова защита,
отправила съответно искане до съда, което е било уточнено с допълнителна писмена молба. В
подкрепа на твърденията и исканията си, ищовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Св. Б., чрез назначеният й особен представител
адвокат от АК Варна Т.О. Т. е депозирала следния отговор на искова молба: Становището на
ответницата по допустимостта на иска е следното: Преди всичко счита, иска за нередовен и
недопустим на основание чл.105, 111 и чл. 113 от ГПК. Видно било от материалите по делото е, че
посочения от ищеца настоящ адрес не е на СВ. Б.. Следователно искът бил недопустим, поради
липса на местна подсъдност. Не били представени доказателства относно личните данни на
ответницата. Предвид гореизложеното адвокат Т. е направила възражение за подсъдност.
Становището на ответната страна по основателността на иска е следното: В случай, че съда
приеме исковата молба за редовна и допустима, счита, че исковете са изцяло неоснователни и
недоказани. Становището на ответницата по обстоятелствата, на които се основава иска е
следното: Според ответницата от фактическа страна исковете се основавали на невярно
представени факти и обстоятелства, като в тази връзка моли съда да вземе предвид следното:
Оспорва исковете, като прави следните възражения: СВ. Б. не била сключила договор с ищеца,
не била получила кредитна карта и не била усвоила кредит по нея, искането за издаване на
кредитна карта не било подписано от нея, нито срещу „получил картата“ бил положен нейният
подпис, общите условия на договора не й били връчени, също така прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В случай, че съда не прекрати производството по делото, ответницата моли да бъде
постановено Решение, с което да бъдат оставени без уважение исковата молба на ищеца и
отхвърлени изцяло горните искания, като неоснователни и недоказани и в полза на ответницата да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В подкрепа на изложеното в отговора, ответницата, чрез особения й представител е
направила доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.02.2022г. ищцовата
страна,представлявана от адв.Ж. от ДАК желае съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан ,ведно с присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски съграсно
представения списък по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание, ответницата, представлявана от адв. Т. от ВАК моли съда да
отхвърли иска като недоказан, акцентирайки върху заключението по ССчЕ, че ответницата е
направила вноски в размер на 494 лв., а и считайки, че давността е изтекла .По същество
адв.Трендафирова желае съда да постанови Решение, съобразно доказателствата по делото , моли
и й бъде издаден РКО .
В първото по делото открито съдебно заседание адв. Ж. -в качество на процесуален
представител на ищцовата страна съгласно предоставената на ищцовата страна възможност с
протоколно определение № 7252/8.11.2021 г. е представила оригинала на цялото кредитно
досие,приобщено по делото на листи от 109 до 128 вкл.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства в
съвкупност и поотделно, и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235 и чл.236 ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От неоспорените оригинали на цялото кредитно досие приобщено на листи от 109
до 128 вкл. се установява и изяснява, че на 20.02.2018 год. Банка У. Б. АД от една страна в
качество на кредитодател и ответницата СВ. Б. от друга, в качество на кредитополучател
или оправомощен държател са сключили писмен договор № CCIR-304-00035-2018 за
кредитна карта на физически лица /л.111-114/. На същата дата страните по спора са
сключили и договор № CCIR-304-00035-2018 за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти /л.115
3
– 116/.Двата договора са сключени при действието на Общи условия, приобщени по делото
в оригинал на л. 117 – 119 /, при надлежно подписан от кредитополучателя Формуляр за
предоставяне на информация относно кредитен лимит по кредитна карта на физически лица
/ л. 120 -121/ а и след подписано от кредитоискателя писмено искане за издаване на кредитна
карта ведно с декларация за съгласие за обработка на лични данни и сведение - декларация
за свързаност / л.122- 124 / .Установено е по делото, че на 20.02.2018 г.отв. Св.Б. срещу
подпис е получила от Банката -ищец в качество на оправомощен държател издадената
й кредитна карта – Master Card Standard /л.125/. От кредитното досие на ответницата се
изяснява, че отв. Б., считано от 26.02.2006 г. е била в трудово правоотношение с
работодателя „ Варчев Финанс „ ЕООД като е изпълнявала длъжността „специалист външни
пазари „ с месторабота в гр. Варна и основно трудово възнаграждение 730 лв. на месец, със
срок на изпитване 6 м. в полза на работодателя / л. 126/ . От завереното за вярност с
оригинала копие на лична карта на отв.Б., приобщено на л. 128 -ми по делото и
представляващо част от кредитното досие се установява ,че Св.Б. е гражданка на К. , с
адресна регистрация в РБ – *** и със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ.
По същество на спора, от приобщените по делото на л. 42 – 53 заверени за вярност с
оригинала копия на : писмо изх.№ 16313/28.07.2020 г. от ЧСИ Д. П. - Я., рег.№ ***; Констативен
протокол от 28.07.2020 г. от ЧСИ Д. П. - Я., рег.№ ***; писмо изх.№ 2786/03.02.2020 г. от ЧСИ Д.
П. - Я., рег.№ ***; протокол за действия на връчител № 1573/11.02.2020 г. на ЧСИ Д. П. - Я., рег.№
***; протокол за действия на връчител № 2025/21.02.2020 г. на ЧСИ Д. П. - Я., рег.№ ***; протокол
за действия на връчител № 5391/23.06.2020 г. на ЧСИ Д. П. - Я., рег.№ ***; справка от Търговския
регистър по ЕГН; справка от ИКАР по ЕГН; справка от ТД на НАП - Варна изх.№
030332000039819/14.02.2020 г.; справка за актуално състояние на всички трудови договори към
дата 07.07.2020 г.; се констатира, че отвеницата Б. е била уведомена от „У. Б.“ АД чрез ЧСИ Я. по
реда на чл. 47 ГПК за предсрочната изискуемост на цялото процесно вземане.
От приобщените по делото и представени от ищцовата страна с исковата молба:
извлечение от счетоводните книги от 08.04.2021 г.; информация за сметка за период 20.02.2018
г. - 11.03.2021 г.; справка за период 20.02.2018 г. - 16.10.2019 г.; лихвен лист за кредит от дата
08.08.2019 г. до дата 08.04.2021 г.; /л. 58 – 62 / се установява, че при Банка „У. Б.“ АД към дата
1.4.2021 г. общо непогасеното задължение на ответницата възлиза на 649,86 лв. по процесния
договор.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната, изготвена ,
неоспорена от страните и приобщена необходимата съдебно – счетоводна експертиза .
От заключението на вещото лице Е.Т. по допуснатата ССчЕ , приобщено на листи 135 – 139
, по същество на спора се изяснява още :
По силата на Договор № CCIR-304-00035-2018/20.02.2018 г. за кредитна карта за
физически лица Банката -ищец, констатира и вещото лице, че е предоставила на ответницата
кредитен лимит в лева до 500лв., с който кредитен лимит Б. е можела да оперира, като е имала
насрещното задължение за погасяване до 15 -то число на следващия месец, при минимална
месечна вноска в размер на 15 лв. Съгласно условията на договора, в.л. Т. в таблица на стр. 2 и 3
от ССчЕ/ л.136,137/ сочи подробно извършените тегления, плащания и начислени лихви по карта и
такси на банката, както и вноските, с което се намалява салдото по разплащателната сметка , която
4
обслужва кредитната карта за периода 20.02.2018 – 23.10.2019 г.
На дата 20.03.2018 г., заключава в. л. Т., че е била условена цялата сума по кредитния
лимит за главница в размер на 500 лв., като след това са били извършвани вноски, теглени суми
, извършвани плащания , които към дата 23.07.2019г. дават следното салдо по сметката на отв.Б.
– за главница минус 507,70 лв . .От обстоятелствената част на ССчЕ и таблицата на стр.3 от ССчЕ
/ л.137 /се констатира, че към 23 октомври 2019 г. ответницата има непогасени към ищцовата
Банка следните парични вземания : главница 22,78 лв., дължима договорна лихва 7,07 лв.
/непогасени на 16.08.2019 г. /, 29,92 лв. главница , 6,68 лв. договорна лихва /непогасени на
16.09.2019 г./ ; 36,95 лв. главница и 6,86 лв. договорна лихва /непогасени на 15.10.2019 г./ ;
418,05 лв. главница и 5,26 лв. договорна лихва /непогасени към 23.10.2019 г./ или общо 507,70
лв. главница и 25,87 лв. договорна лихва.
Забавата на отв. Б. върху неплатените задължения за периода от 15.08.2019 г. до 23.10.2019
г., сочи и вещото лице, че е продължила повече от 60 дни и за главницата и за договорните лихви,
като към 08.04.2021 г. непогасеното задължение за главница възлиза на 570,70 лв., за договорни
лихви за периода 16.08 – 23.10.2019г. – 25,87 лв., за лихва за просрочена главница върпу 500 лв. за
периода 24.10.2019г. – 08.04.2021 г. 116, 29лв.
На база горните констатации ,вещото лице е дало заключението си обективирано в част
Пета от ССчЕ , а именно : По сключения между страните договор на 26.03.2018 г. е била усвоена
цялата сума по кредитни лимит за главница в размер на 500 лв., но след това сумата по картата са
извършвани вноски, теглени са суми ,извършени са плащания по нея , които към дата 23.07.2019 г.
салдото по сметка за главница е минус 507,70 лв. включващо следните главници, като към дата
23.10.2019 г. не са погасени задълженията за договорни лихви , включени в дебитното салдо в
общ размер на 533,57 лв. както следва : дата 16.08.2019 г. -дължима главница 22,78 лв., дължима
договорна лихва 7,07 лв., дата 16.09.2019 г. дължима главница 29,92 лв., дължима договорна лихва
6,68 лв., дата 15.10.2019 г. -дължима главница 36,95 лв., дължима договорна лихва 6,86 лв. , дата
23.10.2019г. дължима главница 418,05 лв., дължима договорна лихва 5,26 лв., общо дължима
главница 507,70 лв. и общо дължима договорна лихва 25,87 лв.
Вещото лице по ССчЕ също така дава заключението /л.139 / че забавата върху неплатените
задължения за периода 15.08.2019 г. – 23.10.2019 г. е повече от 60 дена и е за главница 507,70 лв. и
за договорна лихва 25,87 лв. Към 08.04.2021 г. ,заключава експертът – счетоводител, че
задължението на ответницата е за главница 507,70 лв., за договорни лихви за периода 16.08. –
23.10.2019 г. 25, 87 лв.и за лихва за просрочена главница върху 500 лв. за периода от 24.10.2019 г.
до 08.04.2021 г. – 116, 29 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения от У. Б. АД против ответницата Б. осъдителен иск с правна
квалификация чл.430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, отговарящ на изискванията за
редовност визирани в нормите на процесуалния закон – чл.127- чл.128 ГПК и поради
допустимостта на иска, съдът дължи произнасяне по същество на спора.
На първо място ВРС следва да отчете, че ищцовата страна е сезирала РС Варна, т.к.
адресът на ответницата се намира в гр. Варна. Спор по делото не може да има , че Банката –
кредитодател извършва търговска дейност, както и че ответницата има качество
5
потребител.
Действително с отговора на искова молба е наведено общо , неуточнено възражение за
това, че РС Варна не е местно компетентен да се произнесе по същество на спора, но въпреки
предоставената възможност на ответницата ,чрез особения й представител, до края на
съдебното дирене това възражение не е уточнено и поради това и РС Варна не го е и
разгледал. Следва да бъде посочено още, че още с депозиране на исковата си молба във ВРС
на дата 09.04.2021 г. Банката – ищец е направила избора си да сезира РС Варна , като е
спазена подсъдността по чл.113 ГПК .В чл. 113 ГПК изрично е записано, че исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес- по постоянния . Отделно от горното дори
общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК също е спазена – искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянния адрес или седалището на ответника . Единствено в чл. 107 в
ал.1 , 2 и 3 ГПК е разписана подсъдност, която би изключила както общата местна
подсъдност, така и подсъдността по искове на и срещу потребители. Само в хипотезата на чл.
107, ал.3 ако ищецът няма постоянен адрес в РБ и ответникът не живее в пределите на РБ ,
то това и единствено Районен съд София би бил местно компетентен да де произнесе по
същество – хипотеза, която не се твърди от особения представител на отв.Б.,а и видимо
неприложима в случая.
Приемайки иска за допустим, предявен пред надлежен съд, ВРС намира ,че иска на
Банка У. Б. АД е и основателен и доказан изцяло. Мотивите на съда, от правна страна затова
са следните :
С обявения за окончателен доклад по делото, съдът е разпределил тежестта на
доказване между страните както следва: Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК съдът е
обявил на страните, че всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и възраженията
си, въз основа на които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищцовата страна, е било
възложено да установи и докаже твърденията си, въз основа на които основава активната си
процесуално правна и материално правна легитимация а именно: да установи и докаже че е
носител на паричните вземания в посочените в прецизирания петитум на иска размери и
основания. Ищцовата страна е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи
възникването на валидна облигационна връзка между Банката - кредитодател и отв. Св. Б. в
качество на кредитополучател, обективирана в цитирания и по-горе договор за кредитна карта на
физически лица от 20.2.2018 г., датата на възникване на облигационната връзка и че страните по
тази облигационна връзка са поели насрещни задължения обективирани и в договора, в общите
условия към договора . Т.е.ищецът е следвало да установи и докаже при условията на пълно и
главно доказване и основанието и размера на претенциите си, както и твърденията си, че
ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в такава, респ. че ответникът дължи на
ищеца вземанията предмет на осъдителните искове, включително че е настъпила предсрочна
изискуемост, датата на която е настъпила предсрочната изискуемост и уведомяването на
кредитополучателя за това.В тежест на ответната страна -т.е. на ответницата, съдът е възложил
да установи и докаже всички свои правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи
възражения по предявения осъдителен иск, наведени в отговора на искова молба. С Определение
№ 7252/8.11.2021 г./ л. 95 -гръб , съдът е дал изрична възможност на ответницата ,чрез
процесуалния й представител до края на първото открито съдебно заседание да уточни
възраженията си и оспорванията, но до края и на второто открито съдебно заседание , ответницата
6
не е изпълнила указанията на съда .
При така разпределената тежест на доказване, на база неоспорените оригинали на цялото
кредитно досие , съдът приема че е безспорно доказано възникването на валидна облигационна
връзка между Банка У. Б. АД и ответницата СВ. Б., обективирана в писмен Договор № CCIR-304-
00035-2018/20.02.2018 г. за кредитна карта за физически лица; Договор № CCIR-304-00035-
2018/20.02.2018 г. за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни
карти като електронни платежни инструменти; искане за издаване на кредитна карта за
физически лица от 12.02.2018 г., сключени при действието на Общи условия за банкови карти
за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти.
Доказано е че на дата 26.03.2018 г. ответницата е усвоила целия кредитен лимит от 500
лв. , но последната вноска извършена от ответницата е била на дата 11.07.2019 г. – видно от стр.3-
та на ССчЕ , респективно считано от 15.08.2019 г. ответницата е изпаднала в забава .
С писмено уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ / л. 45 / Банката кредитор е уведомила
ответницата затова, че поради неизпълнение на задълженията на Б. за връщане на падежа на
усвоените чрез картата суми и следващите се по тях лихви , в нарушение на сключения договор
между кредитополучателя и кредитодателя по договора за кредитна карта, за Банката е възникнало
правото да обяви предсрочна изискуемост / превръщане на непадежирания остатък от кредита в
изискуем / поради което и кредитът изцяло е бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на
23.10.2019 г. , като в уведомлението е вписано, че към 20.1.2020 г. формирания към Банката дълг
възлиза на общо 554,13 лв., от които 507,70 лв.главница и 46,43 лв. лв. лихви .
Спор между страните няма, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита е
връчено на ответницата чрез ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5 ГПК .
Ответницата, чрез особения й представител не е оспорила правото на Банката
регламентирано в чл. 10 от Договора – Принудително изпълнение, в частност чл. 10.1. – обявяване
на кредита за предсрочно изискуем при някое от условията лимитативно разписани в чл. 10.1.1 –
10.3.5.
Дори и да е се приеме, че предсрочната изискуемост не е била обявена на ответницата по
надлежния ред, следва да бъде отчетен факта, че всички изискуеми задължения на ответницата,
безспорно установени на база ССчЕ са изцяло ликвидни и изискуеми и с изтичането на крайния
срок на договора – 29.02.2020г. /чл.3.4 от договора / .
Исковата молба е предявена във ВРС на дата 09.04.2021г., което обосновава извода, че
независимо от уведомяването на ответницата по чл.47, ал.5 ГПК за обявената на дата 23.10.2019 г.
предсрочна изискуемост, всички парични вземания за главница, договорна лихва, възнаградителна
лихва са изцяло падежирали и изискуеми на краен падеж на договора , т.е. считано от 29.02.2020
г., или почти година предяви предявяване на иска .
На база писмените доказателства по делото , описани по-горе, заключението по ССчЕ ,
ясно разписаните договорни клаузи в договора за предоставяне на кредитна карта досежно
кредитния лимит, усвояването ,връщането, начисляване на договорна и законна лихва, съдът
приема че исковите обективно , кумулативно съединени осъдителни претенции предявени от
Банка У. Б. АД против отв.Б. са изяло основателни и доказани.Този извод се налага и от
заключителната част на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана напълно от съда като
7
пълна и обективна и компетентна , като размерите и периодите на трите парични вземания,
дължими от ответницата към Банката кредитор и ищец, в.л. Т. сочи така, както е вписано и в
петитума на иска .
При доказана забава в плащанията от страна на ответницата, липса на каквито и да е
доказателства забавата да е прекратена , друг извод освен за основателност и доказаност на иска,
за настоящия първоинстанционнен съдебен състав не може да бъде изведен.
На последно място, по общо формулираното възражение в срока по чл.131 ГПК,
поддържано в хода на устните състезания от адв.Т. в качество на особен представител на
ответницата, съдът пресмята ,че давността дори за първото просрочено задължение, започнала да
тече на 16.08.2019 г. би изтекла най – рано на 16.08.2022 г., но с депозиране на исковата молба на
09.04.2021 г. тази давност е прекъсната и е започнала да тече нова, респективно възражението на
ответницата за погасяване на вземанията по давност е останало недоказано .
С оглед изложеното по-горе, при установеност и доказаност на фактическия състав на чл.
430 ТЗ, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД ВРС уважава иска на Банка У. Б. АД против отв.Б. изцяло като
основателен и доказан.
При този изход на спора, съгл.чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по въпроса за
отговорността за разноските . Видно от л. 140 -ти в списъка по чл. 80 ГПК ищцовата страна желае
да й бъдат присъдени четирите сторени по делото и доказани по основание и по размер разхода :
150 лв. платена държавна такса 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС , 200 лв.
депозит за ССчЕ и 300 лв. заплатен депозит за назначаване на особен представител на ответницата
.Четирите разхода възлизат на общо 1010 лв. (хиляда и десет лева)които съдът на осн. чл. 78, ал.1
ГПК присъжда в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата .
Произнасяйки се по въпроса за отговорността за разноските, съдът следва да разпореди
издаване на РКО в полза на адв.Т. за сумата от 300,00 лв., -внесен от ищцовата страна депозит за
назначаване на особен представител на ответницата при хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК,т.к.
възнаграждението за особен представител винаги е дължимо.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СВ. Б., ЛНЧ **********, Гражданин на Р. К., родена на *** г. в
качеството на кредитополучател по Договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна карта за
физически лица от 20.02.2018г. ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата страна „У. Б.“ АД , пререгистрирано
па ЗТР по партида с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: ***, представлявано от законните
си представители Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин, роден на ****г., действащи чрез
пълномощника адв. М.Ж. от ДАК, със съдебен адрес: *** СУМА в общ размер 649,86 лв., от
които: главница - 507,70 лв. (петстотин и седем лева и седемдесет стотинки) и лихви в общ
размер на 142,16 лв. (сто четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки) за периода 16.08.2019г. -
07.04.2021г. вкл., в т. ч. 25,87 лв. (двадесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 16.08.2019 г.-23.10.2019г. и 116,29 лв. (сто и шестнадесет
лева и двадесет и девет стотинки) - лихва за просрочена главница за периода 23.10.2019г.-
08.04.2021 г., на осн. чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 и 86 ЗЗД .
8
ОСЪЖДА ответника СВ. Б., ЛНЧ **********, Гражданин на Р. К., родена на *** г. в
качеството на кредитополучател по Договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна карта за
физически лица от 20.02.2018г. ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата страна „У. Б.“ АД , пререгистрирано
па ЗТР по партида с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: ***, представлявано от законните
си представители Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин, роден на ****г., действащи чрез
пълномощника адв. М.Ж. от ДАК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 1010,00 лева
(хиляда и десет лева лева) – сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски
пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Т.Т. за СУМАТА от 300,00
лв. ( триста лева ) – внесения за целта от ищцовата страна депозит за особено процесуално
представителство, осъществено от адв. Т. на отв.Б., пред настоящата инстанция на
основание чл. 47, ал.6 ГПК.
РКО да се връчи на адв.Т. .
Разпореждането за издаване на РКО не подлежи на обжалване .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9