Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         203                        23.12.2011г.                          гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                    наказателен състав

На седми декември,                         две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:.......................................

Съдебни заседатели:…..............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

Н.А.Х.дело № 484 по описа за 2011год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.С.С., ЕГН-**********,***, срещу наказателно постановление № НП 15-220 от 12.09.2011г. на началника на РУП-Приморско.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление и се иска от съда то да бъде отменено.

Жалбоподателят не беше намерен на посочения от него адрес, поради което съдът проведе производството на чл.61, ал.2 ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата - началник на РУП-Приморско, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитаха се актосъставителя Д.П. и свидетеля по акта И.Д..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 04.09.2011г. в около 14.00 часа, дежурния в РУП-Приморско получил сигнал по телефона, че на адрес в града лице се опитва да извърши пожар. Актосъставителят Д.П. заедно със свой колега посетили веднага адреса, но не успели да открият извършителя, а разбрали от други лице, че извършителят е тръгнал носейки със себе си бутилка пълна с бензин. По-късно актосъставителят и св.Д. съгласно даденото им преди това описание, видели същото лице да върви пред сградата на полицейското управление. Служителите се опитали да разговарят с него, но той се преструвал, че не ги разбира и че е чужденец. След това понечил на няколко пъти да избяга от полицаите, което мотивирало същите да се опитат да му поставят белезници. Лицето се съпротивлявало, дърпайки се ръцете, падайки на земята и ритайки, но въпреки съпротивата му, полицаите му сложили белезници и го отвели в управлението. Там установили, че съпротивляващото лице е жалбоподателя П.С.. В управлението пристигнала приятелката на същия, която подала жалба срещу него за това, че е упражнявал насилие над нея.

Във връзка със съпротивата която жалбоподателят оказал на полицейските служители при ареста и опита да му се поставят белезници, срещу него бил издаден акт за установяване на административно нарушение за това, че не е изпълнил устно полицейско разпореждане. Актът бил предявен за подпис на нарушителя и подписан от него с възражение.

В последствие, на 12.09.2011г. било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на РУП-Приморско, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР – описано както в акта, на основание чл.270, ал.1 от същия закон било наложено административно наказание – глоба в размер на 100лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, видно от дата на връчване на постановлението и пощенското клеймо върху плика с който е подадена жалбата, от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът установи при извършената от него проверка на доказателствата, че има извършено деяние, което да представлява административно нарушение. Разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. В случая за жалбоподателя е бил подаден сигнал, че се е опитал да причини пожар, което е наложила да се извърши проверка на неговата самоличност. Същият обаче се е опитал да заблуди полицаите, че е чужденец и е направил опит да избяга, което е станало повод за задържането му. При задържането жалбоподателят е оказал яростна съпротива, вместо да се подчини на разпорежданията на полицаите и на опита им да му поставят белезници. Полицейските органи могат да издават устни или писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции съгласно чл.55 ал.1 ЗМВР. В ал.4 на чл.55 от същия закон е посочено, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето (чл.61 ал.2 ЗМВР), а използването на помощни средства – белезници, е регламентирано в чл.72, ал.1 ЗМВР и се налага при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган, каквито са били действията на жалбоподателя. В този смисъл разпореждането на полицейските органи към жалбоподателя при задържането му е съответствало на закона, поради което с неизпълнението му и съпротивата оказана от жалбоподателя, е нарушена разпоредбата на чл. 55 ал.4 от ЗМВР.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок в съответствие със законовите процедури. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е в минимален размер, предвиден в закона за такова нарушение. Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на П.С.С., ЕГН-**********,***, срещу наказателно постановление № НП 15-220 от 12.09.2011г. на началника на РУП-Приморско, с което за нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 100лв. (сто лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: