Решение по дело №461/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр.чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по постъпила касационна жалба от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП), против Решение № 1287/20.12.2023г., постановено по АНД № 4375/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 3849/09.08.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на "Билла България" ООД, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите е наложена "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв. В НП като нарушение което е осъществено е посочено чл. 68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че търговецът, а не производителят следва да предостави по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на стоката включително информация за състава на продукта който предлага и тази информация следва да бъде вярна. На следващо място сочи, че разпоредбата на чл.9, ал.1 вр. с ал.3 от ЗЗП предвижда, че търговецът е длъжен да предлага стоки етикирани на български език, като информацията на етикета следва да е вярна и се налага извода, че търговецът, а не производителят е длъжен да осигури вярна информация за продуктите които предлага в търговската мрежа. Мали съдът да отмени постановено решение и да потвърди НП № 3849/09.08.2023г.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Счита жалбата за изцяло неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Сочи, че няма спор че търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристика на стоката, но опаковането и етикирането на стоките е задължение на производителя и производителят - „Борн Уинър Глобал“ ЕООД е посочил върху опаковката информацията по чл.9, ал.2 от ЗЗП и за Билла като търговец съществува задължение да не отстранява или променя информацията дадена от производителя – чл.9, ал.4 от ЗЗП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, чрез процесуален представител -юрисконсулт в което излага становище за основателност на жалбата. Моли обжалваното решение на БРС да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответника по касацията - "Билла България" ООД, не се явява. В постъпило писмено становище от процесуалния представител адв. Р.И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че търговецът на дребно няма задължение етикетира стоките, а това е задължение на производителя. Моли решението на БРС да бъде потвърдено. Претендира разноските по делото, за което представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна имаща интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на "Билла България" ООД против наказателно постановление № 3849/09.08.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за нарушение на чл.68в във вр. чл.68г, ал.4 вр. с чл.68д, ал.1 предл. първо от ЗЗП, на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв.

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление. Съдът е приел, че при напълно изяснена фактическа обстановка, АНО е направил погрешни изводи. Приел, че в търговския обект са предлагани за продажба протеинови барчета „Born Winner“ – „Chocolate Brownie“ и е открито разминаване в хранителното съдържание на продукта, но не е налице нелоялна търговска практика, тъй като не е установено ответникът по касация да е участвал в производствения процес на предлаганите продукти и той да има информация за хранителния състав на посочените стоки, извън това което е описано на опаковката. Като е приел е, че в обекта се предлагат за продажба множество артикули, търговецът няма възможност и задължение да проверява лабораторно енергийното и хранително съдържание на всеки един и съответстващото му описание с опаковката. Не е установено конкретно поведение от страна на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , което очевидно и пряко да е свързано с провеждането на нелоялни продажби в обекта. Тъй като безспорно, стоката е предлагана така както е опакована от производителя и на нея е изложени информация за съдържанието от производителя, без да са правени каквито и да е промени, то не може да се направи извод, че жалбоподателят с това си поведение накърнява изискването за добросъвестност и професионална компетентност. На последно място районния съд е посочил, че търговецът не разполага с контролни правомощия спрямо производителя на стоката, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за невярно дадената информация.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК, като предмет на проверка е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

При извършената на основание чл.. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото е валидно и допустимо.

От фактическа страна е установено, че на 10.04.2023 г., в [населено място], [жк], магазин “Билла“ № 550, стопанисван от "Билла България" ЕООД, била извършена проверка от служители на КЗП, при която било установено, че се предлагат за продажба протеинови барчета „Born Winner“ – „Chocolate Brownie“ , в опаковка от 60 г., на цена 4. 09 лв. /бр., със съдържание на белтък от 50гр. на 100гр. продукт. КЗП назначила изследване на съдържанието на белтък в протеиновото барче, проведено в акредитирана лаборатория и при изследването се установило, че съдържанието на белтък е 42.72грама.

АНО като е приел, че това несъответствие представлява нелоялна, заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предлагане на стоки с невярна и подвеждаща клиента информация за съдържанието на белтък в протеиновото барче съставил Акт № 003849/24.07.2023г. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл.68в от ЗЗП, вр. с чл. 68г, ал.4 от ЗЗП вр. 68д, ал.1 от ЗЗП.

Въз основа на акта за нарушение е издадено и наказателно постановление № 3849/09.08.2023г. в което като нарушена е посочена същата разпоредба и на основание чл. 210а във вр. с чл. 68д, ал.1 вр. с чл. 68г, ал.4 от ЗЗП на ответника по касационната жалба е наложена имуществена санкция в размер на 25000лв.

Настоящия състав намира възраженията, изложени в касационната жалба, за неоснователни.

Разпоредба на чл. 68в ЗЗП, забранява използването на нелоялни търговски практики. Съгласно разпоредбата на чл.68г, ал.1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП посочва, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. В случая търговската практика е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 предл. 1 от ЗЗП – съдържаща невярна информация, поради което е подвеждаща за средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно §13, т.23 ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Без съмнение неверни данни относно съдържание на основно вещество в предлаган продукт, може да мотивира извод, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. „Протеинов бар“ се квалифицира като храна по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на Закона за храните – храни, предназначени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на организма при интензивна мускулна дейност, използвани съгласно указанията за употреба на производителя. В хода на административно наказателното производство е установено несъответствие в съществена информация за продукта, но основния въпрос е кой е отговорен за несъответствието и следва ли да се търси отговорност от "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Изричната разпоредба на чл.2 от Наредба за представянето на информация на потребителите за храните, урежда, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл.8 от Регламент / ЕС/ № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл.8, т.1 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011, стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Съгласно чл. 6 от цитирания по-горе общностен акт всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент и не трябва да бъде заблуждаваща, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.

В случая е безспорно, че посоченият в НП хранителен продукт, не се предлага под името или търговското наименование на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а на друг субект, който именно носи отговорност за поставената от него на опаковката информация за продукта. Става въпрос за стока, която е пакетирана и информацията за състава е предоставена от производителя. Търговецът предлагащ стоката, различен от производителя не е излагал друга информация за този продукт, не е променял изложената информация за това и не може да носи отговорност за съответствието между описания на опаковката състав и действителния.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Бургас.

По делото е направено своевременно искане от процесуалния представител на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за присъждане на направените разноски – адв.хонорар в размер [рег. номер]. с ДДС, за които са представени доказателства – фактура №**********/05.03.2024г.

Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноските.

В случая разноските направени от „Билла България“ ЕООД са заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2750.00лв. и ДДС в размер на 550.00лв. Направеното възражение за прекомерност според съда е неоснователно, тъй като възнаграждението е в размера близък до минималните адвокатски възнаграждения посочени в наредбата и с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени в полза на "Билла България" ЕООД разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2750.00лв. Платеното ДДС в размер на 550.00лв. не следва да се присъжда, тъй като безспорно „Билла България“ ЕООД е дружество регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС, който е начислен по сделката от адвокатското дружество. Ако платеното от дружеството ДДС му бъде присъдено с решението, то би се стигнало до неоснователно обогатяване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, XXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1287/20.12.2023г., постановено по АНД № 4375/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на "Билла България" ЕООД, [ЕИК] сумата от 2750 / две хиляди и седемстотин и петдесет/ лева , представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.