Определение по дело №5709/2019 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                         / 10.09.2019 год., гр. Бургас

 

                               Бургаският районен съд, XXXVII – ми състав,                                            в закрито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                            Районен съдия: Асен Радев

 

                               като разгледа докладваното от съдията Радев гр.д. № 5709 / 2019 год. по описа на Бургаския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                               Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

                               Образувано е по искова молба на М.Н.С. против Н.М.Х., за признаване на установено по отношение на ответника, че извършеното от същия приемане по опис на наследството, оставено му от Мирослав Николаев Х.,***, поч. на 25.09.2017 год. е нищожно, както и за отмяна на определение на БРС, постановено по гр.д. № 2170/2019 год. по описа на съда, с което е извършен опис и е вписано приемането на наследството по опис.

                               Ищцата твърди, че ответникът е предявил срещу нея иск по чл.30 от ЗН, претендирайки възстановяване на запазената му част от наследството, оставено от баща му - Мирослав Николаев Х., посредством намаляне на дарение на недвижим имот, извършено от последния в нейна полза. Поддържа, че преди да заяви в съда намерение за приемане по опис на наследството, посредством конклудентни действия, ответникът е приел цялото наследство безусловно. Поради това моли за уважаване на исковете.

                               Въз основа на така изложените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че у ищцата липсва правен интерес, който да бъде защитен чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

                               Приемането на наследството е действие с правно значение, което може да се извърши както изрично - с нарочно заявление пред съответния районен съдия (чл.49, ал.1 от ЗН), така и конклудентно - чрез извършване на действия, които указват еднозначно за намерението на наследника да приеме наследството (чл.49, ал.2 от ЗН).  

                               Но и в двата случая е налице акт на приемане, независимо дали наследството се приема направо (изцяло) или само до размера на съдържащите се в него активи (по опис). Във втория случай описът има единствено доказателствена функция и щом молбата за извършването му е депозирана в срока по чл.61, ал.1 от ЗН, макар и след приемането, не се отразява на действителността на приемането.

                               Или иначе казано - самите твърдения в исковата молба указват на липса на последващ приемането акт в противоположна насока (както впрочем би било в общия случай при наличие на конклудентно приемане, последвано от изричен отказ или такъв под условие, респ. за срок или части от наследството). Поради това те не могат да обосноват правен интерес у ищцата от водене на предявения установителен иск, още повече, че възражение за неспазен срок, в т.ч. и за недействителност на приемане по опис (ако и да са налице подобни пороци), касаят по същество спора по гр.д. № 8599/2018 год. на БРС и докато то все още е висящо, могат да се релевират, респ. да бъдат взети предвид там.

                                      

                               Ето защо, на основание чл.130 от ГПК, Бургаският районен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

 

                               ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5709 / 2019 год. на БРС, поради недопустимост.

                      Определението подлежи на обжалване пред БОС, в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                                              Съдия :