Определение по дело №347/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 161 от АПК във вр. с чл. 66, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и е образувано по Молба вх. № 9976/27.11.2023 г. за възстановяване на срока за обжалване на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], представлявано от Б. М. Р., чрез адв. Н. Б., САК.

В молбата са изложени съображения за възстановяване на срока поради поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Изложени са съображения, че действията на администрацията са въвели в заблуждение и съда, пред който е подадена жалбата срещу Писмо изх.№ 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, досежно характера на издадения ИАА, реда и сроковете за обжалването му и допустимостта на постановените от самата администрация актове. Към молбата не са представени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., която поддържа молбата и моли съдът да уважи същата по изложените съображения в молбата. Не представя нови доказателства.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, оспорва молбата за възстановяване на срока за обжалване на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. с писмено становище вх. № 491/17.01.2024 г., представено от процесуален представител юрк. Г.. Счита същата за неоснователна и недоказана.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Главното производството по делото е образувано по жалба на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, против Мълчаливо потвърждаване (така както е записано в жалбата) на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. за отказ по Искане по чл. 129, ал. 5 от ДОПК вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. за възстановяване на събрани суми по Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/311/00689/3/01/04/01. Заявена е защита по реда на чл. 129, ал. 5 от ДОПК. В петитума на жалбата е направено съответно искане да бъде отменено Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. Жалбата е уточнена в съдебно заседание, като е посочено, че се иска отмяна на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г.

Установено е по делото, че срещу жалбоподателя е бил издаден АУПДВ № 13/311/00689/3/01/04/01 по повод Договор № 13/311/00689 от 19.11.2014 г., сключен между „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК ********* и Държавен фонд „Земеделие“. В срока за доброволно изпълнение жалбоподателят е изплатил сумата по АУПДВ по сметка на Държавен фонд „Земеделие“. Същевременно актът бил оспорен по съдебен ред и бил отменен с Решение № 531/30.06.2021 г. постановено по адм. д. № 1299/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с Решение № 9513/26.10.2022 г. по адм. д. № 11409/2021 г. на Върховен административен съд на Република България - Първо отделение. В мотивите на Административен съд – Пазарджик и ВАС била застъпена тезата, че отговорността за процесната сума следва да бъде търсена по реда на ЗУСЕСИФ, чрез налагане на финансова корекция, а не чрез издаване на АУПДВ.

Последвало е издаването на Решение за налагане на финансова корекция № 13/311/00689/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6428#22 от 31.01.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, приобщено като доказателство по настоящото дело. Решението за налагане на финансова корекция е предмет на съдебен контрол по друго административно дело, а именно - по адм. д. № 346/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.

Междувременно с оглед отмяната на АУПДВ с влезли в сила съдебни решения, с Искане вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. от страна на жалбоподателя е направено искане за възстановяване на събраните суми по цитирания АУПДВ.

По повод искането е издадено процесното писмо изх. № 01-2600/6428 #17 от 02.12.2022 г. (л. 26, том I от делото) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което жалбоподателят е уведомен, че е инициирано производство по издаване на финансова корекция във връзка с процесния договор. Писмото е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022 г. с писмо с обратна разписка (л. 751, том III от делото). В писмото не е указано дали и пред кого подлежи на обжалване.

Посоченото писмо е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието с Жалба вх. № 01-2600/6428 #18 от 29.12.2022 г. (л. 752, том III от делото) в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. По жалбата се е произнесъл Г. С., Заместник-министър на земеделието с писмо изх. № 10-88/30.03.2023 г. (л. 776, том IV от делото).

В съдебно заседание, провело се на 22.06.2023 г., производството по настоящото дело е прекратено като недопустимо поради съображения, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, че в случая не са налице предпоставките на заявената защита по реда на чл. 129 от ДОПК така, както е посочено в жалбата, с която е сезиран съдът и поради липса на правен интерес, предвид вече издаденото решение за налагане на финансова корекция.

Прекратителното определение е оспорено пред Върховния административен съд, който с Определение № 91158/02.10.2023 г., постановено по адм.д. № 8323/2023 г. по описа на ВАС е отменил същото с мотиви, че действително в случая не е приложим реда на чл. 129 от ДОПК, но оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, засягащ интересите на жалбоподателя, макар и да липсва диспозитив в този смисъл. Съответно делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед горните, настоящият състав е приел, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, а именно Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Поради това е приел, че приложение намират общите правила за оспорване на индивидуални административни актове, като съдът дължи надлежна проверка за допустимост на жалбата.

При проверка за допустимост на оспорването е прието, че жалбата срещу Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. е просрочена както в хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, така и на чл. 149, ал. 3 от АПК. Поради това с Определение № 1636/14.11.2023 г., делото е прекратено поради просрочие на жалбата.

В срока за обжалване на Определение № 1636/14.11.2023 г., е постъпила Частна жалба вх. № 9975/27.11.2023 г. от „Блатница Суит Хаус“ ЕООД.

Също в срока за обжалване на прекратителното определение е постъпила и процесната Молба вх. № 9976/27.11.2023 г. за възстановяване на срока по реда на чл. 161 от АПК, с която се моли да бъде възстановен срока за обжалване на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. поради поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Към молбата не са представени нови доказателства в подкрепа на изложените в същата твърдения.

С оглед горните, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с участието на страните за разглеждане на Молба вх. № 9976/27.11.2023 г. за възстановяване на срока (В този смисъл Определение № 10366 от 31.10.2023 г. по адм. д. № 8640/2023 г. на Върховен административен съд).

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Искането по чл. 161 от АПК е направено своевременно - доколкото същото е депозирано в 7-дневен срок от съобщаване на прекратителното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане.

С оглед горното искането е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 161 от АПК преклузивен срок се възстановява, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведението на администрацията.

В молбата за възстановяване на срока са изложени съображения, че поведението на администрацията е въвело жалбоподателя в заблуждение, доколкото горестоящият административен орган бил посочил, че процесното писмо не подлежало на обжалване. Счита, че в случая писмото следвало да подлежи на обжалване в шестмесечен срок от получаването му по аргумент от чл. 140, ал. 2 от АПК.

С определението за насрочване на производството по чл. 161 от АПК, което е по реда на чл. 66 от ГПК и се разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е указал ясно на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата установяващи, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело го в заблуждение.

Предвид съображенията на молителя за възстановяване на срока за обжалване на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г., настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. За да е налице основание за възстановяване на срока за съдебно обжалване е необходимо за жалбоподателя да са били налице или особени непредвидими обстоятелства, или поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение.

Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието „особени непредвидени обстоятелства“ като е оставил на практиката, с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. Безспорно е обаче, че обстоятелствата трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. В този смисъл Определение № 824 от 24.01.2024 г. по адм. д. № 533/2024 г. на Върховен административен съд. В случая обаче не се твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, за такива не са представени доказателства, а и не се установяват при проверка на събрания по делото доказателствен материал.

Не може да се приеме и, че в конкретния случай пропускането на срока за обжалване се дължи на поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение.

В оспореното писмо въобще не е указано дали може да бъде обжалвано или не. Въпреки това жалбоподателят е възприел същото като индивидуален административен акт, който е оспорил по административен ред. Безспорно се установява по делото, че Писмото е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022 г. с писмо с обратна разписка (л. 751, том III от делото) и е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието с Жалба вх. № 01-2600/6428 #18 от 29.12.2022 г. (л. 752, том III от делото). Горестоящият едноличен административен орган-министъра на земеделието, пред който е оспорено писмото, е получил жалбата с преписката на 27.01.2023 г. (л. 774, том IV от делото). Двуседмичният срок по чл. 97, ал.1 АПК, за произнасяне на компетентния орган е бил до 10.02.2023 г. (петък – работен ден). От 11.02.2023 г. за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 вр. с ал. 1 от АПК, за обжалване на процесното писмо, като същият е изтекъл на 24.02.2023 г. (петък – работен ден). Жалбата пред съда е подадена едва на 29.03.2023 г., или много след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Освен това в жалбата не е заявена отмяна на индивидуален административен акт, а защита по реда на чл. 129 от ДОПК, доколкото се иска да бъде възстановена сумата по отменения АУПДВ. В хода на обжалването на писмото жалбоподателят е имал упълномощен процесуален представител с юридическо образование, който осъществява правна защита по занятие. Именно от негова страна е и предприета защита едва към 29.03.2023 г. с подаване на жалба пред съда с предявена защита по реда на ДОПК и уточнена в съдебно заседание. Предвид това не се установяват действия, чрез които администрацията да е проявила поведение, с което да е провокирала заблуждение в жалбоподателя. В този контекст следва изрично да се изтъкне, че в писмото предмет на съдебен контрол не е указано дали подлежи на обжалване. Предвид това по аргумент от чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване се удължава на два месеца по силата на закона. Тоест жалбоподателят, респ. упълномощеният от него процесуален представител, бидейки наясно с инициирано обжалване по административен ред на писмото, е можел да предприеме съдебна защита или в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК или в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, като и двата са пропуснати, без за това да се констатира препятствие от страна на администрацията или поведение, което да е въвело жалбоподателя в заблуждение.

Неоснователни са и твърденията, че жалбоподателят е въведен в заблуждение, с оглед последващия отговор на заместник-министъра на земеделието и храните, който бил посочил, че писмото не подлежало на обжалване. Процесното писмо е редовно връчено на жалбоподателя на 14.12.2022 г., като двумесечният срок за обжалване по чл. 140, ал. 1 от АПК е изтекъл на 14.02.2023 г. Жалба до съда е подадена на 29.03.2023 г. А цитираният отговор на заместник-министъра на земеделието и храните е издаден след това – на 30.03.2023 г. (отговор на Г. С., Заместник-министър на земеделието с писмо изх. № 10-88/30.03.2023 г. л. 776, том IV от делото) и е връчен на жалбоподателя на още по-късен етап след подаване на жалбата до съда. Поради това и твърдението, че в случая приложение може да намери чл. 140, ал. 2 от АПК се явява неоснователно, доколкото липсва изявление в оспореното писмо от 02.12.2022 г. или в друг придружаващ го акт, че същото не подлежи на обжалване. Подобно изявление дори да е направено на по-късен етап от заместник-министъра на земеделието, след сезиране на съда с жалба, не би могло да повлияе на срочността на вече подадената жалба към 29.03.2023 г.

Освен това, съдът намира, че процесното писмо е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието с Жалба вх. № 01-2600/6428 #18 от 29.12.2022 г. (л. 752, том III от делото), като горестоящият едноличен административен орган-министърът на земеделието, пред който е оспорено писмото, е получил жалбата на 27.01.2023 г. (виж л. 774, том IV от делото). Двуседмичният срок по чл. 97, ал.1 АПК, за произнасяне на компетентния орган е бил до 10.02.2023 г. (петък – работен ден). От 11.02.2023 г. за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 вр. с ал. 1 от АПК, за обжалване на процесното писмо, като същият е изтекъл на 24.02.2023 г. (петък – работен ден). В рамките на този период не се установява ангажиране на процесуални действия от страна на жалбоподателя нито за информиране по движение на оспорването по административен ред, нито за иницииране на съдебно оспорване, нито пък се констатира или твърди поведение на администрацията, което да препятства съдебната защита или да въвежда в заблуждение жалбоподателя, че писмото не може да бъде оспорено по съдебен ред.

От това следва, че жалбоподателят е бил наясно с датата на образуване на самото производство пред горестоящия административен орган, поради което е следвало да прояви необходимата активност за проследяване на движението на подадената от него жалба, с оглед съобразяване на поведението си с нормата на чл. 97, ал. 5 от АПК, даваща възможност при непроизнасяне в срок на горестоящия административен орган жалбата да бъде насочена против първоначалния акт. В този смисъл Определение № 10127 от 25.10.2023 г. по адм. д. № 9348/2023 г. на Върховен административен съд.

Предвид всички гореизложени, настоящият състав намира, че в този случай не се установява поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, от което да е следвало пропускането на срока за обжалване. Не се установяват и особени непредвидени обстоятелства.

С оглед горните и предвид съществуващата за молителя доказателствена тежест, не се установява наличието на предпоставките за възстановяване на пропуснат срок.

Предвид изложеното и на основание чл. 161 от АПК, Административен съд Пазарджик, IV състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], представлявано от Б. М. Р., чрез адв. Н. Б., САК, за възстановяване на срока за обжалване на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.