№ 33
гр. Благоевград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200601080 по описа за 2024 година
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по подаден
въззивен протест от РП Благоевград срещу Присъда № 42/12.07.2024 г. по
н.о.х.д. № 1822/2022 г. по описа на РС – Благоевград.
В протеста и допълнителните изложения по него прокурорът излага доводи,
че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, в
нарушение на материалния закон и не кореспондира със събраните по делото
писмени доказателства, на които се прави подробен анализ и от които според
прокурора следвало да се направи извод за осъществен състав на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК от подс. К.. С протеста се предлага
въззивният съд да отмени атакуваната присъда и постанови нова присъда, с
която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани
нови доказателства – изискани са писмени справки, проведен е повторен
разпит на св. К. И..
1
Представителят на ОП – Благоевград в хода на пренията сочи, че при
наличните доказателства по делото безспорно се установява часа на
изследването за употреба на наркотични вещества от подсъдимия, като нямало
целенасочена конспирация срещу него от полицейските служители,
поддържат се изложените съображения в протеста на РП Благоевград.
Адв. Н. в качеството му на упълномощен защитник на подс. К. прави искане за
потвърждаване на присъдата на РС – Благоевград като правилна и
законосъобразна, тъй като доказателствата установявали възможност за
промяна на показателите на техническото средство от полицейските
служители, като какъв е мотивът за това не било изследвано по делото.
Подсъдимият К. в хода на пренията и в последната си дума заявява, че е
невинен и моли да се потвърди присъдата на районния съд.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи
в протеста и становищата на страните в хода на съдебните прения, намира
следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната по настоящето дело Присъда № 42 от 12.07.2024 г. подсъдимият
В. К. е признат на основание чл. 304 НПК за невиновен в това, че на
21.09.2022 г., около 23:50 ч., в гр. Благоевград, по ул. „Преслав“, с посока на
движение към ул. „Хан Омуртаг“, е управлявал лек автомобил с марка и модел
„Пежо 307“, с рег. № ***, собственост на Б. Х. от гр. Б., след употреба на
наркотични вещества - „кокаин“, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM - 0036, проба №
244, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, обн. в ДВ бр. 61 от 28 юли 2017 г., изм. и доп. в ДВ бр. 81
от 02 октомври 2018 г., изм. и доп. в ДВ бр. 99 от 20 ноември 2020 г. в сила от
01.01.2021 г./, като РС Благоевград го е оправдал в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С присъдата е постановено да се отнеме
вещественото доказателство по делото и унищожи по съответния ред.
Въззивният съд констатира, че при разглеждане на делото, по което е
2
постановена атакуваната присъда, са допуснати съществени процесуални
нарушения, които в случая са основание за отмяна на присъдата, може да
бъдат отстранени при ново разглеждане на делото и са неотстраними от
въззивната инстанция, като поради същите нарушения въззивният съд не
може да се произнесе по съществото на направените възражения в протеста на
РП Благоевград.
В протокола за проведеното съдебно заседание от районния съд на 12.07.2024
г., в което съдебно заседание е постановена съгласно отразеното в протокола
атакуваната присъда /последната като документ се намира приложена след
протокола за с.з., подписана със саморъчен подпис на хартиения носител от
състава на съда – съдията, разглеждал делото и постановил този съдебен акт,
като същата присъда с № 42 от 12.07.2024 г. е и част от електронната папка на
делото, подписана с КЕП от съдията Николова/, е посочено започване на
същото съдебно заседание в 11:00 часа, като след изслушване на последната
дума на подс. В. К., който е участвал в заседанието със защитника му адв. Н., в
протокола е отразено, че съдът се е оттеглил на съвещание, като след
съвещание съдът се е произнесъл с присъда, която обявил на страните ведно с
кратки мотиви, като е посочено, че съдебното заседание е приключило в 12:10
часа, като хартиеният носител на протокола за с.з. е подписан от съдията и
съдебния секретар и приложен към хартиената папка на делото. Видно от
електронната папка на делото и отразената в нея информация за електронното
подписване на протокола за с.з., в което е произнесена присъдата, протоколът
за с.з. като електронен документ е подписан на 15.07.2024 г. от председателя
на съдебния състав, а на 16.07.2024 г. от секретаря. Видно от приложената
след протокола за с.з. присъда на хартиен носител, подписана саморъчно от
съдията, който я е постановил, същата представлява свален на хартиен
носител електронно подписан документ на присъдата, намиращ се и част от
електронната папка на делото, като от отразяването в същата и от
информацията в електронната папка на делото, се установява, че тази присъда
е с № 42 от 12.07.2024 г., електронното подписване на същата е станало от
съдията на 12.07.2024 г. в 13:35:51 часа и актът съгласно електронната папка
на делото е постановен на 12.07.2024 г., като в него е посочено, че присъдата е
постановена на основание чл. 304 НПК /който сочи кога подсъдимият се
признава за невинен/, като с оглед часа, в който е приключило с.з. съгласно
3
протокола за същото, е очевидно, че тази присъда не е произнесената
публично на страните, защото е подписана с КЕП от съдията около час и
половина след приключване на съдебното заседание, като към тази присъда с
№ 42 са и изготвените мотиви по делото на районния съд. В електронната
папка на делото е налице и подписана с КЕП на 12.07.2024 г. в 11:58:44 часа
присъда с № 40 от същата дата /отменена с подписването на следващата
присъда с № 41 в електронната папка на делото/, в която е посочено, че се
произнася на основание чл. 303 НПК /който сочи кога подсъдимият се
признава за виновен/. Налице е и Присъда с № 41, подписана електронно в
12:11:37 часа на 12.07.2024 г., отменена с последно подписаната по време
Присъда № 42, като Присъда с № 41 е била с данните от с.з. на 06.06.2024 г. по
отношение на съдебен състав, секретар и прокурор, като разликата между
Присъда № 40 и Присъда № 42 е в основанието, посочено в тях като такова за
постановяването й – чл. 303, съответно чл. 304 НПК.
В конкретния случай са допуснати от районния съд съществени нарушения на
разпоредби от р. 6 на глава 20 на НПК - „Постановяване на присъдата“.
Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за съдебното
заседание се вписва обявяването на присъдата по съответния ред, като преди
това в чл. 310 НПК е посочено, че след оттегляне на съда на тайно съвещание
съдът постановява присъдата, която изготвя в ЕИСС и я обявява незабавно
след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда. Видно от
приложената на л. 147 от делото на районния съд присъда в хартиения й
вариант същата е подписана от съдията, участвал в нейното постановяване, но
този хартиен вариант не може да се приеме, че е съществувал на 12.07.2024 г.
при произнасянето на присъдата по делото с кратки мотиви на същата и че той
е постановеният при съвещанието, защото приложеният документ на хартия
на л. 147 от делото на районния съд е копие на електронно подписания
документ на присъдата с № 42, но електронното подписване на тази присъда с
корекцията в същата с посочване вместо чл. 303 НПК /“Признаване на
подсъдимия за виновен“/ на текста на чл. 304 НПК /“Признаване на
подсъдимия за невинен“/, е повече от един час след приключване на
заседанието на 12.07.2024 г., в протокола за с.з. на което е отразено, че съдът е
обявил присъдата на страните с кратки мотиви. Противоречието между
присъдата, която е била подписана в електронен вариант към часа на
4
приключване на с.з., и присъдата, която е приложена на хартиен носител в
делото и е подписана с КЕП след приключване на заседанието, е само в
посоченото основание от НПК за нейното постановяване, но безспорно се
установява фактът, че подписването на присъдата в ЕИСС, която е и
мотивираният съдебен акт по настоящето дело, е станало след приключване на
съдебното заседание и подписаният саморъчно хартиен носител на присъдата
в делото е копие на електронния вариант на постановената на 12.07.2024 г.
присъда, съществуваща като подписан електронен документ обаче след
обявяването на присъдата на страните съгласно отразеното в протокола от с.з.,
поради което следва извод, че подписаната на хартиен носител и приложена в
книжния носител на делото присъда не е съществувала към часа на
приключване на с.з. на 12.07.2024 г., когато електронно подписана е била само
присъдата с № 40 /в която е било посочено очевидно неточното основание за
постановяване на оправдателна присъда – чл. 303 НПК, която посочва кога
подсъдимият се признава за виновен/ и не може да се приеме, че тя е
постановеният съдебен акт, който е обявен на страните в публичното с.з.,
както и поради това не е ясно и кой съдебен акт с какво съдържание е обявен
на страните. Поради горното от документите в хартиения носител и в
електронната папка на делото /макар и всяка подписана с КЕП следваща
присъда да отменява предишната/ следва да се приеме, че наличната и
мотивирана от районния съд Присъда № 42 от 12.07.2024 г. в папката на
делото не е била постановената и обявената присъда на страните по делото в
откритото с.з. на 12.07.2024 г., защото към часа на приключване на с.з. тази
присъда по делото не е била подписана с КЕП от съдебния състав, което е
станало около час и половина след приключване на с.з.
С оглед изложените по-горе съображения според въззивната инстанция при
постановяване и подписване на присъдата са допуснати нарушения на
императивни разпоредби – чл. 310, ал. 1 НПК, като в случая макар и да е
отразено в протокола за с.з. на 12.07.2024 г., че съдът се е оттеглил на /тайно/
съвещание, следва да се приеме, че присъдата с № 42 от 12.07.2024 г., налична
в електронната и приложена в хартиената папка на делото не е била
постановената и подписаната при това /тайно/ съвещание преди обявяване на
присъдата на страните по делото в откритото с.з., приключило в 12:10 часа,
докато електронното подписване на Присъда № 42 е било в 13:35:51 часа на
5
датата на с.з, като поради този час на електронното подписване на присъдата и
корекцията относно основанието от НПК за постановяването й /подсъдимият
се признава за виновен или невинен на основание чл. 303 НПК, съответно чл.
304 НПК/, поради което от начина и времето на подписване на присъдата /с
КЕП и хартиен вариант, който е този на подписания след приключване на с.з./
може да се направи извод, че липсват подписи на присъда № 42 от 12.07.2024
г. при нейното постановяване и обявяване на страните в публичното с.з., както
изисква задължително законът, заради които съществени процесуални
нарушения според въззивната инстанция следва да се приеме нарушение на
правилото при постановяване на присъдата същата да е подписана от
съдебния състав и обявяването на страните да следва незабавно подписването
на присъдата, което по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК е абсолютно
основание за отменяване на присъдата, защото е ограничило правата на
подсъдимия и на прокурора с приключване на делото в с.з. на 12.07.2024 г. с
неподписана присъда, която да е част от папката на делото и към която да има
изложени мотиви. Посоченото процесуално нарушение при постановяване и
обявяване на присъдата не може да бъде отстранено от въззивната инстанция,
тъй като същото засяга извършени действия /постановяване и обявяване на
присъда/, които не могат да бъдат повторно извършени от въззивната
инстанция без да се засегнат съществено правата на всички страни, участвали
в делото пред първоинстанционния съд, като е налице основание за връщане
на делото за отстраняване на тези съществени процесуални нарушения, като
при постановяване на присъда по делото районният съд спази всички
императивни законови изисквания при провеждане на тайното съвещание за
постановяване на присъдата, подписването й преди публичното й обявяване
на страните.
Поради горните мотиви предвид констатираните абсолютни
процесуални нарушения съдът счита, че присъдата следва да се отмени и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда N 42 от 12.07.2024 г. по н.о.х.д. N 1822/2022 г. по
описа на Районен съд – Благоевград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7