РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Монтана, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500006 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на С.Х.
против решение № 260368 на Районен съд – Монтана от 14 октомври 2021 г. по гр. д. №
631/2021 г., с което е прието за установено, че С. Х. дължи на И.Б. сумата 94,90 лева -
представляващи арендно плащане за стопанската 2018/2019 година; 104,39 лева -
представляващи арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, 11,47 лева -
представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 94,90 лева; 2,67 лева -
представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 104,39 лева, както и
законната лихва върху главниците, считано от 11.01.2021 година до окончателното
изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 106/2021 година по описа на Районен съд – Монтана.Ж
Жалбоподателят С.Х. твърди във въззивната жалба, че решението на Районен съд -
Монтана е неправилно. Навежда доводи, че първоинстанционният съд необосновано е
приел, че И.Б. притежава наследствен дял, в следствие на което е стигнал до грешен извод,
че на последната се дължат процесните суми. Счита, че ищцата няма наследствен дял в
нивата, отдадена под аренда. Въз основа на горното прави искане за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което МОС да отхвърли исковете на ищцата.
Въззиваемата И.Б. не взема становище по жалбата.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
ответникът е получавала рента за наследствена земя, която не е разпределил между
останалите съсобственици.Изчислявайки правата на ищцата съобразно получената рента,
съдът е осъдил ответника да заплати посочените суми .
Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд
по следните съображения:
Пред Районен съд - Монтана са били предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК . В исковата молба И.Б. е навела доводи, че
страните са съсобственици на земеделска земя, представляваща нива в землището на с. *,
обл. *, с площ от 15,185 дка, м. „*“. За този имот ответникът Х. сключил на 8 октомври 2012
г. с Кооперация ,,Ц.-*‘‘ договор за предоставяне на земя в Кооперацията за съвместно
обработване за срок от 5 години, считано от 1 октомври 2018 г. По силата на този договор
Кооперацията се задължила да плаща рента в размери, определени от Общото събрание, но
не по-малко от 10% от добива. Плащанията били извършвани към двама от
съсобствениците: А.Х. и ответника С.Х.. Последният е получил плащания по-високи от
дължимото му, пради което Б. претендира присъждане на сума, съответна на нейния дял в
съсобствеността върху наследствените имоти. До образуваното исково производство се
стигнало поради неплащане от страна на ответника Х.. Срещу него е било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Монтана,
по което е образувано ч. гр. д. №106/2021 г. по описа на съда. По това дело в срок от страна
на длъжника е постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение, с което се
оспорва претендираното вземане.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че с
приложено по делото Решение № 03Д на Поземлена комисия - с. *, обл. *, на 11 септември
1997 г. на наследниците на Х.Т. са възстановени следните поземлени имоти: 1. Нива от
15,185 дка, втора категория, местност ,,*‘‘, имот № *по плана за земеразделяне; 2. Нива от
3,998 дка, трета категория, местност ,,*‘‘, имот № *по плана за земеразделяне. От
представеното Удостоверение за наследници, издадено от Община *, изх. № */23.11.2020 г .
е видно, че и двете страни са законни наследници на Х. Т., респективно на това основание
имат дял в съсобствеността в посочените два земеделски имота. Ищцата е собственик на 1/8
ид. ч. от имота, а ответникът - на 1/4 ид.ч. Въз основа на това било прието, че това са и
полагащите се дялове от рентата за процесната нива, на която имат право страните. По
отношение на нива от 15,185 дка, втора категория, местност „*“, имот * № *по плана за
земеразделяне, било установено, че ответникът сключил на 15.10. 2017 г. с Кооперация ,,Ц.-
*‘‘ договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване. Договорът бил
за срок от 5 години, като влязъл в сила от 1 октомври 2018 г. По силата на този договор
Кооперацията се е задължила да плаща рента в размери, определение от Общото събрание,
но не по-малко от 10% от добива. По делото е безспорно, че ответникът получавал
половината от дължимата рента за нивата. От заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за процесните три стопански години Х. получил
общо 797,16 лв., като от тях дължими на И.Б. са общо 199,29 лв. Също така било
установено, че дължимата сума като обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ на
арендата на И.Б. била общо 14,14 лв. При така приетата фактическа обстановка районният
съд е уважил исковата претенция изцяло.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят е направил възражение,че въззиваемата
няма наследствен дял в процесния имот, предвид представения Разделителен протокол от 8
февруари 1951 г., издаден от Околийски съд – Лом, са неоснователни. Пред
2
първоинстанционния съд е приложено Решение № 03Д от 11.09.1997 г. на 3 Поземлена
комисия - с. *, обл. *, с което на наследниците на Х.Т., част от които са и страните пред
настоящата инстанция, са възстановени следните поземлени имоти: 1. Нива от 15,185 дка,
втора категория, местност ,,*‘‘, имот № *по плана за земеразделяне; 2. Нива от 3,998 дка,
трета категория, местност ,,*‘‘, имот № *по плана за земеразделяне. Решението на
Поземлената комисия представлява индивидуален административен акт с конститутивен
характер. Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол. Настоящата инстанция намира представения индивидуален
административен акт за валиден. По отношение на неговата законосъобразност МОС не
може да се произнесе, предвид липсата на правомощия в тази насока. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи въззивникът Х. е разполагал с възможността да обжалва
законосъобразността на решението на общинската служба по земеделие в 14-дневен срок
пред районния съд, където е могъл да предяви своите възражения и доказателствени
искания. Представеният делбен протокол е могъл да служи като основание за водене на
установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но този иск би бил допустим само при налична
възможност след провеждане на исковото производство да се проведе и административното
по реда на ЗСПЗЗ, каквато възможност вече не съществува поради изтичане на законовите
срокове за подаване на заявления за възстановяване на земеделски земи. Горното налага
извод, че съдът следва да се съобрази както с Решение № 03Д от 11.09.1997 г. на Поземлена
комисия - с.*, обл. *, така и с приложеното по делото Удостоверение за наследници. Двете
писмени доказателства водят до извода, че ищцата е съсобственик в процесния имот, респ.
има право да получава част от арендните плащания, съобразно своя дял в съсобствеността. В
тази насока е и залегналата от законодателя идея в разпоредбата на чл. 3, ал. 4, изр.
последно от ЗАЗ, където текста изрично препраща към чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността /ЗС/. Доколкото е налице съсобственост, то съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Цитираната разпоредба урежда две хипотези, като относима към случая е хипотезата
относно ползите, който в настоящия казус представляват граждански плодове. Периодът от
време, за който всеки съсобственик има право на дял от естествените или гражданските
плодове, е целият период от възникване на собствеността, при което, за разлика от
хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, не е необходима писмена покана за предаване на
плодовете.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира за безспорно доказано, че
процесните вземания съществуват, респ. жалбоподателят е следвало да изпълни
задължението си и да заплати полагащата се част от арендното плащане на
съсобственичката, поради което потвърждава първоинстанционното решение. За пълнота
следва да се уточни, че заявеното в съдебно заседание пред настоящата инстанция и в
отговора на исковата молба /л. 24/, че Г. Г. е закупил идеалните части от наследствените
имоти на И.Б. и М.М., дори да беше установено с надлежни доказателства, не би довело до
друг изход на настоящото производство. Надлежни страни по иска с правно основание чл.
30, ал. 3 от ЗС могат да са само лица, които са имали качеството на съсобственици към
момента на реализиране на ползите. Вземанията по чл. 30, ал. 3 /без това за естествените
плодове/ имат облигационен характер и следователно за тях е без значение фактът на
прехвърляне на притежаваната идеална част в общността след възникването им, като и в
този случай правоотношението се запазва между лицата, имали качеството на
съсобственици към момента на реализиране на ползите.
3
Предвид гореизложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260368 на Районен съд – Монтана от 14 октомври
2021 г. ,постановено по гр. д. № 631/2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4