№ 1339
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 20-
1030-002968 от 24.03.2020 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на И. Ф. Ф. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба от 20 лв. и за нарушение на чл. 100, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т.1 му е наложена глоба в размер на 10 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението,
свързани с неизвършване на нарушението, не му били представени доказателства на
водача за установеното нарушение, оспорва се фактическата обстановка и
законосъобразното установяване на нарушенията, липсвало пълно описание на
нарушението. Същите възражения се поддържат и в съдебно заседание, където
жалбоподателят не се явява и се представлява от процесуален представител. Моли се да
бъде отменено процесното НП.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена
преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.03.2020 г. в 16:07 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“, до № 1,
при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС „БМВ 320 И“ с рег. № ***
се е движил със скорост от 106 km/h, като е превишил максимално допустимата с 56
1
km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 546. Установява се преди отчетения
толеранс да е регистрирана скоростта от 109 km/h, както и автомобилът да е
собственост на Ж. В. Р.. За нарушението била съставена снимка от 04.03.2020 г., а за
използването на АТСС протокол рег. № 1030р-8680/05.03.2020 г.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 546 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 08.03.2019 г., като е издаден
протокол от проверка № 4-32-19 от същата дата.
Нарушението е било установено с техническото средство като в момента на
установяването в патрулния автомобил, към който е било прикрепено АТСС са се
намирали свид И. В. П. и С.П. – служители на сектор Пътна Полиция при ОД на МВР
Пловдив. Същите догонили със служебния автомобил водача на МПС-то чиято скорост
била засечена, на светофара и му била извършена проверка. Водачът бил установен
като И. Ф. Ф., като с него в автомобила била и свид. М. К.. Ф. не представил при
поискване СУМПС и талон към него и проверяващите установили че „БМВ 320 И“ с
рег. № *** не било представено на технически преглед.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GА № 152835/04.03.2020 г., в който било
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и останалите нарушения.
В акта нарушителят е отразил, че има възражения без да посочи какви.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като за
останалите нарушения му били наложени глоби в размер съответно на 10 и 20 лв.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на И.П. – ***, С.П. и частично от показанията на свид. К., както и от
писмените такива – АУАН, снимков материал от автоматизираното техническо
средство, снимка на самото АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на БИМ, протокол за премината последваща
проверка № 4-32-19 /08.03.2019 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
8680/05.03.2020 г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил, писмо от
БИМ, справка за нарушител/водач, писмо от ОПУ Пловдив и 4 бр.писма от Община
Пловдив, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и №8121з-825/18.07.2019 г. на МВР.
Собствеността се установява от справка в информационните масиви на КАТ.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят И.П. потвърждава авторството на
АУАН. В допълнение пояснява, че през 2020 г. водачите чиито нарушения за скорост
са установени с АТСС и са с над 50 км. превишение, се спирали и се пишели АУАН на
място. Посочва, че не е имало знаци за указване на друга скорост и патрулния
автомобил се намирал в рамките на града. Показанията му кореспондират с тези на
другия свидетел полицейски служител, а именно на С.П.. Показанията на тези двама
свидетели съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите
доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те
се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира частично показанията на свид. К. в частта, че управлявания от
И.Ф. автомобил е минавал по времето и на мястото сочено от свидетелката, тъй като в
тази част показанията се потвърждават от останалите събрани доказателства, като
същите са еднопосочни. Съдът отчете, че свидетелката живее на семейни начала с
жалбоподателя и следва да се счита заинтересована от изхода на делото, поради което
подложи на внимателен анализ нейните показания в останалата част. Същите
противоречат на събраните писмени доказателства, а именно – че на посоченото място
е имало знаци указващи 70 км.ч., че е имало ремонтни дейности или че движението в
2
посоката, в която се е движил нарушителя е било натоварено. Показанията й се
опровергават от снимковия материал - 4 бр. снимки от клип на АТСС, на който се
вижда, че процесното МПС е единствено в посочената лента, както и от писмата от
Община Пловдив, ОП Организация и контрол на транспорта, от които е видно че не са
извършвани ремонтни дейности и не е бил въведен различен скоростен режим на
контролирания участък. Поради това, съдът не кредитира показанията на свид. К. в
останалите части, включително че същият се е движил с ниска скорост, като те остават
изолирани и противоречат на останалия събран доказателствен материал и ги счита за
такива дадени в подкрепа на защитната версия на жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то.
Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено, тъй като не били представени клип и удостоверение за
одобрено техническо средство. Съдът намира, за установено от показанията на свид.
П., че клипът е предявен на водача, а по отношение на одобреня тип АТСС, то
нарушителят е имал възможност да установи това, от стикерите, прикрепени на АТСС.
В настоящото производство същият е разгърнал правото си на защита, като са събрани
доказателства, както за одобрения тип АТСС и за последващата проверка, така и за
снимковия материал, като АТСС автоматично е разпознало регистрационния номер на
автомобила.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на
движение в населени места, за неносене на СУМПС и управление на МПС, което не е
представено на ГТП, като последните две са установени лично от служителите на МВР.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На
приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса,
ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и
координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
3
към превозно средство.
Процесното АТСС е от третата група мобилни такива прикрепени към превозно
средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
За формалната законосъобразност на използването на АТСС е достатъчно да то да е
въведено по съответния ред, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящия случай е осъществено видно от
приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата
движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
546, тъй като то е било в употреба към 04.03.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
АТС е преминало последваща техническа проверка и нарушението е извършено в
срока на валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е
попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия
номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз
основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на
лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да
приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в
производството.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
4
Безспорно установено е, че на 04.03.2020 г. лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. №
**** се е движил в рамките на населено място - гр. Пловдив на бул. „Асеновградско
шосе“, до № 1 при ограничение на скоростта населени места от 50 km/h със скорост над
100 km/h, а именно 106 km/h /при отчетен толеранс от 3 %, като е превишил
максимално допустимата скорост с 56 km/h.
Правилно е подведено и безспорно установеното поведение по неносене на
СУМПС и талон, както и непредставянето на управляваното от нарушителя МПС на
годишен технически преглед, под съответните норми, а именно чл. 100, ал.1 т.1 от
ЗДвП и съответно чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Извършвайки деянията предмет на издаденото постановление, нарушителят
виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 56 км/ч над
допустимото, не е представил автомобила за технически преглед въпреки, че като
шофьор е бил длъжен и е знаел за това задължение, както и не е носил в себе си
свидетелството за управление и талона към него и по този начин е извършил деянията
си умишлено.
Спазена е изцяло процедурата по установяване на субекта на нарушението и
същият е правилно установен.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 km/h.
Наказанието е фиксирано, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда. Същото важи и за другите две нарушения, чиито
санкционни норми са определени правилно, а именно 183, ал.1 т. 1 и чл. 185 от ЗДвП
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа
отворена за обществено ползване и живота и здравето на участниците в движението са
от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки
водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за
пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, без
въобще да се споменава отчетените параметри на превишението на допустимата
скорост. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения,
като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
Напротив съдът намира, че с оглед няколкото установени нарушения наведнъж и
справката на нарушител/водач, деянията и личността не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установените нарушения, при спазване на
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
като същата не отправя такова искане и не представя доказателства за сторени такива,
5
поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-002968 от 24.03.2020
г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на И. Ф. Ф. с
ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложена глоба от 20 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 1, т.1 му е наложена глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6