Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,
10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, VІII
граждански състав, в публичното съдебно
заседание на 21.01.2021 г., в
състав:
Районен съдия : ЕМИЛ
КРЪСТЕВ
при секретаря С. Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2447 по
описа за
Делото
е образувано по предявени от М.Й.И. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,чрез
адв.Б.Е. *** офис 19,против ЗАД”Алианц България”АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София бул.”Княз Дондуков”№59,искове с правни основания
чл.чл.405 ал.1 от КЗ и 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди,че бил собственик на лек автомобил марка БМВ модел Х5 с рег. №***.Автомобилът
бил застрахован при ответника с имуществена застраховка ”Пълно
Каско”/застрахователна полица №18-0300/060/ 5000160,сключена на 08.10.2018
г./.Периодът на покритие бил 08.10.2018 г.-07.10.2019 г.В допълнение от същата
дата били посочени лимитите на разходите.
На
28.12.2018 г. около 18.40 ч. ищецът се движел по главен път Е79.На разклона за
гр.В. при с.С., насрещно движещият се товарен автомобил Мерцедес 316 с рег. №***,теглещ
платформа с натоварен на нея автомобил,внезапно предприел маневра ляв завой към
гр.В..Отнел предимството на ищецът,който не успял да спре или да го
заобиколи,при което се ударил с предната дясна част на автомобила си в задната
дясна част на платформата.Водачите били сигнализирали на тел. 112 за
настъпилото ПТП.Местопроизшествието било посетено от служители на РУ на МВР
гр.М..Последните били извършили проби за алкохол на водачите и били установили,
че водачите не били употребили алкохол.След като били установили и че водачите
нямали спор относно вината за ПТП ги посъветвали да съставят двустранен
констативен протокол за ПТП.Водачите били съставили и подписали такъв.
Ищецът
бил уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.Тъй като автомобилът не бил в
състояние да се движи на собствен ход,същият бил транспортиран с Пътна помощ,
като ищецът бил заплатил за услугата сумата от 120 лв..На 31.12.2018 г. представител на застрахователя бил
направил оглед на автомобила и бил констатирал нанесените вреди. Ищецът бил
изпълнил всички свои задължения към застрахователя,вкл. бил предоставил всички
поискани от него документи.Ответникът обаче бил отказал да изплати
обезщетение,с мотива,че естеството на увреждането не кореспондира с
декларираното събитие.Ищецът бил възразил, но ответникът бил потвърдил отказа
си.
Съгласно
проформа-фактура,издадена от ”Елит Кар”ООД, стойността на увредените детайли
била 19 390.94 лв.. Съгласно
сметка-калкулация,издадена от ”Марви БГ”ЕООД, стойността на необходимите
материали,консумативи и труд била 499.02
лв..
Ищецът
намира,че отказът на ответника е неоснователен,необоснован и незаконосъобразен
и че същият следва да му изплати обезщетение в размер на действителната
стойност на щетите на МПС към датата на събитието-общо 19 889 лв.,ведно с
обезщетение за забава за периода 23.01.-03.07.2019 г. в размер на 850 лв.,както
и разходите за репатриране на автомобила в размер на 120 лв..
Претендират
се също така и законната лихва върху главницата,както и направените по делото
разноски.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща
допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.Ц.В.
*** офис 5.Оспорва иска като неоснователен:
Обстойният
преглед на документите по преписката и направените огледи били показали пълно
противоречие между посочения механизъм на настъпване на ПТП и получените щети
по МПС.В този смисъл оспорва посочените механизъм на ПТП и обстоятелства,при
които е настъпило.Ищецът носел тежестта на доказване на настъпило
застрахователно събитие.В тази връзка,двустранният протокол не се ползвал с
обвързваща Съда доказателствена сила.
Били
налице изключен риск съгласно чл.16 във връзка с чл.16.22 от ОУ,както и
неизпълнение на задължения по договора на застрахования.Ищецът не бил изпълнил
задължението си да уведоми застрахователят веднага след настъпване на ПТП и
съставяне на двустранен констативен протокол,с което бил осуетил възможността
същият да посети мястото на ПТП и извърши оглед на МПС.
Заявява
и съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.Ищецът се бил движел
с превишена и несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост.
Оспорва
исковете и по размер.Претендираната главница не съответствала на действителната
сума,необходима за отремонтиране на МПС.Посочените в проформа-фактурата цени
значително надвишавали средните пазарни цени на необходимите части,материали и
труд.Не съответствали и на възрастта и състоянието на МПС.Същото било оценено
на сумата от 23 000 лв.,ремонт на стойност 19 889 лв. следвало да
означава тотална щета,каквато не била налице.
Прави и
възражение за прихващане с дължими от ищеца застрахователни вноски на стойност
1 202.17 лв..
Конституираното
трето подпомагащо ответника лице ЗК ”Лев Инс”АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Симеоновско
шосе”№67А,ангажира становище за неоснователност на иска.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 08.10.2018 г.,ищецът е сключил с ответника договор за застраховка ”Пълно
Каско” на МПС за свой лек автомобил БМВ Х5 рег. №*** шаси ***.По силата на
договора,ответникът е издал застрахователна полица №18-0300/060/5000160.Застраховката
е влязла в сила в 18.00 ч. на 08.10.2018 г.,за срок от
Горното
е видно от представените по делото свидетелство за регистрация част І и застрахователна
полица/стр.стр.7-10 от приложеното гр. дело №38169/2019 г. на СРС/.
На
28.12.2018 г. около 18.40 ч. на главен път Е79 на разклона за гр.В. при с.С.,автомобилът
е претърпял ПТП,по вина на водачът на товарен автомобил Мерцедес 316 рег. №*** Ц.И.Й.
***,който е предприел ляв завой,при което не е пропуснал и е отнел предимството
на управлявания от ищеца автомобил.
Горното
е видно от двустранен констативен протокол за ПТП/стр.11/ и от разпита на Ц.Й./стр.стр.76
и 77 от настоящето дело/.
ПТП е
било посетено от служители на сектор ”ПП”,като ищецът е бил изпробван за
употреба на алкохол и пробата се е оказала отрицателна.
Горното
е видно от удостоверение от ОД на МВР гр.М. сектор ”ПП”/стр.17/.
За
репатрирането на автомобила от мястото на ПТКП, ищецът е заплатил сумата от 120
лв. с ДДС.
Горното
е видно от фактура от 29.12.2018 г. от ”БМВ Авто”ЕООД гр.Враца/стр.16/.
При
ответника е била образувана преписка по щета №0300/18/060/500321.На 31.12.2018
г. е бил извършен и оглед на автомобила,при който са били констатирани следните
повреди : предно стъкло със сензори за дъжд и светлини,преден десен
калник,преден десен фар-блок,десен халоген,декоративна вежда десен калник/за
ремонт/,казанче чистачки,запалка фар,помпичка фар,основа фар за мъгла предна
дясна,дюза фароумивател,декоративна капачка дюза, преден фар-блок,арматурно
табло,еърбеци шофьор и пасажер, акумулатор/пиропатрон акумулатор,централа
еърбег,датчик еърбег,преден десен държач облицовка броня/за ремонт/, десен държач
калник,детайл,пиропатрони лява и дясна седалки,основа десен фар за мъгла,основа
десен фар за мъгла/дясна основа фар/.
Горното
е видно от списък на констатирани увреждания на МПС/стр.12/.
Ответникът
е уведомил ищеца,че отказва да изплати застрахователно обезщетение,тъй като
било налице пълно несъответствие между описаното събитие и вида и степента на
уврежданията по автомобила.След възражение от страна на ищеца,ответникът е
потвърдил отказа си,с писмо от 28.01.2019 г..
Горното
е видно от писма от ответника до ищеца и възражение/стр.стр.18,19 и 42/.
Ищецът
е представил и:
-сметка
калкулация за необходимите за ремонта труд и материали от”Марви БГ”ЕООД
гр.Враца/стр.13/,видно от която ремонтът предполага 23.1 човекочаса труд на
стойност 346.50 лв. и материали и консумативи на стойност 152.52 лв.,общо
499.02 лв.;
-проформа
фактура/оферта/ от 07.02.2019 г. от ”Елит Кар Трейдинг”ООД/стр.15/,видно от
която цената на частите нови и оригинални е 19 390.94 лв..
По
делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.Вещото лице е дало
основно и допълнително заключение.
В
основното си заключение,вещото лице е изчислило действителна
стойност на автомобила към датата на ПТП на сумата от 23 000 лв. и стойността
на описаните щети на автомобила на сумата от 10 194.50 лв.,в т.ч.
9 695.48 лв. части/цени за нови части,коригирани
съгласно остатъчната им стойност - 0.5/,152.52 лв. материали и 346.50
лв. труд.Посочило е,че разработването на мащабна скица на произшествието,вкл.
начертаване траекториите на автомобилите и точните им позиции,както и
определяне скоростите на участниците,местата на ударите и поведението на
участниците,е затруднено от липсата на необходимата информация.Приело е удар
между предната дясна ъглова част на автомобила на ищеца и задната дясна ъглова
част на другия автомобил.Както и че ищецът не е имал възможност да избегне
удара-нито да спре,тъй като другият водач е предприел маневрата ляв завой в
непосредствена близост до него,нито да завие,тъй като би навлязъл в лентата за
насрещно движение.Приело е и че деформациите по автомобила на ищеца отговарят
на описания в протокола механизъм на ПТП.
В допълнителното заключение,вещото лице е изчислило
възстановяването на автомобила с части втора употреба на сумата от 6 230 лв./вкл. обучение на централа еърбег
200 лв./.
При
така установената фактическа обстановка,Съдът
прави следните правни изводи:
Исковете са допустими,като предявени от правен субект с интерес.По
съществото на исковете:
Касателно
иска за главница : ищецът е следвало да докаже наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните,настъпване на застрахователно
събитие и право като застрахован да
получи застрахователно обезщетение/липсата на предпоставки застрахователят да
откаже изплащането на такова обезщетение/.
Съгласно чл.351 ал.3
от КЗ,застрахователното покритие започва след плащане на
застрахователната премия или първата вноска по нея при разсрочено плащане на
премията, ако не е уговорено друго.Не се спори между страните,че първата вноска
от застрахователната премия е изплатена.Не се спори и че е настъпило
застрахователно събитие/пътно-транспортно произшествие/ по време на действие на
сключения между страните застрахователен договор.
При
доказателствата и твърденията на страните,Съдът приема,че към датата на настъпване
на застрахователното събитие между страните е съществувало валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка.
По делото се
установи още,че ищецът своевременно е уведомил ответника за настъпването на
събитието,но е получил отказ за изплащане на обезщетение.За да постанови
отказ,ответникът е посочил,че било налице пълно несъответствие между
описаното събитие и вида и степента на уврежданията по автомобила.
Съдът намира
отказа неоснователен.По делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза,като вещото лице е посочило,че деформациите по автомобила на
ищеца отговарят на описания в протокола механизъм на ПТП. Представителят
на ответника е оспорил заявения от ищеца механизъм на ПТП и навежда
твърдение за съпричиняване, което ищецът следва да опровергае.Съдът приема,че
ищецът е доказал твърденията си за механизма на ПТП,доколкото разпитаният като
свидетел водач на другия автомобил е потвърдил причиняването на ПТП,а вещото
лице е посочило, че липсва нужната информация за по-подробно изследване на
механизма на ПТП.
По горните
съображения,Съдът приема,че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност
на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради настъпване на
застрахователно събитие,което представлява покрит риск по силата на сключения
договор за застраховка ”Каско”,действащ към датата на ПТП.
При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение,съгласно чл.405 ал.1
от КЗ,да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в уговорения срок.Съгласно чл.386 ал.1
от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение,което не може да надхвърля
застрахователната сума/лимита на отговорност/,освен когато това е предвидено в този кодекс,а съгласно
ал.2 при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение,което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието,освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Нормативната цел на тази
правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици.
В решение
№209/30.01.2012 г. по т. дело №1069/2010 г. на ВКС,ТК II т.о.,постановено по
реда на чл.290 от ГПК,се
приема,че при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение,съгласно чл.208 ал.1
от КЗ/отм./,да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер,определен по правилото на чл.208 ал.3
от КЗ/отм./. Разпоредбата на чл.208 ал.3
от КЗ/отм./ предвижда,че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие,като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната/при пълна увреда/ или възстановителната/при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество,т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество/чл.203 ал.2
от КЗ/отм.//, съответно стойността,необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид,в това число всички присъщи разходи за
доставка,строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка/чл.203 ал.3
от КЗ/отм.//.
Според чл.400
ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство,монтаж и други,без прилагане
на обезценка. Следователно,дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване.Вещото
лице е приело,че представените от ищеца фактури са меродавни за изчисляване пазарната
стойност на разходите за нови части,както и труда и консумативите,необходими
за отстраняването на щетите/към датата на
застрахователното събитие сума в общ размер на 19 889.96
лв./.Вещото лице е приложило коригиращ коефициент на овехтяване 0.5 за частите,за
които е необходима смяна,отчитайки годините експлоатация на автомобила.Съдът
намира,че неправилно при изчисляване на дължимото обезщетение е бил
приложен такъв коефициент на овехтяване.Съгласно постоянната практика на ВКС,обективирана
в множество решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК/решение
№6/02.02.2011 г. по т. дело №293/2010 г. на ВКС,I т.о.,решение №206/03.09.2013
г. по т. дело №107/2011 г. на ВКС,II т.о.,решение №235/ 27.12.2013 г. по
т. дело №1586/2013 г. на ВКС,II т.о., решение №115/09.07.2009
г. по т. дело №627/2008 г. на ВКС,II т.о./ при изчисляване на размера на
застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен коефициент за
овехтяване на вложените при ремонта части,тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност.При частични вреди или при пълно унищожаване на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
увреденото имущество,която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на застрахователното събитие.При определяне на
действителната стойност трябва да се има предвид,че за действителна се смята
стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество/чл.203 ал.2
от КЗ/отм.//,а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид,в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка /чл.203 ал.3
от КЗ/отм.//.При застраховка ”Каско на МПС” размерът на
застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на
застрахователната сума,като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент
на причинената вреда,подлежаща на репариране.
С оглед на гореизложеното,Съдът
приема,че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
определи според пазарната стойност на имуществото към деня на настъпване на
застрахователното събитие,без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части. Определената от вещото лице стойност на авточастите,за които
е необходима смяна,към датата на застрахователното събитие в размер на 19 390.94
лв.,без
приложен коефициент на овехтяване,представлява пазарната стойност на същите, за
която не се прилага обезценка съгласно чл.400 ал.2
от КЗ.Пазарната стойност по средни пазарни цени на разходите за
труда и консумативите,необходими за отстраняване на щетите към датата на
застрахователното събитие е общо в размер на сумата от 499.02 лв..Сборът на
двете суми не надвишава уговорената от страните застрахователна сума в размер
на 23 000 лв..При което,Съдът намира,че предявеният иск в размер от 19 889 лв.
е основателен и доказан изцяло.
Искът обаче следва да бъде уважен частично,за сумата от 18 686.83 лв.,респ.
отхвърлен в останалата му част до пълния му размер,предвид направеното от
ответника възражение за прихващане с дължими от ищеца застрахователни вноски на
обща стойност 1 202.17 лв.. Ищецът не е доказал,че е заплатил освен
първата вноска по договора.Било е в негова тежест и му е било указано от Съда в
доклада по делото.
Касателно иска за мораторна лихва : съгласно чл.103
от представените Общи условия в доразвитие на чл.405 ал.1 от КЗ,изплащането на
застрахователното обезщетение се извършва в срок до 15 работни дни от деня,в
който застрахованият е представил всички необходими документи. Ищецът е ангажирал
ответника на 31.12.2018 г.,няма доказателства ответникът да е поискал допълнителни
документи.Съдът приема,че ответникът е в забава от 21.01.2019 г. и че съответно
дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава за
периода 23.01.-03.07.2019 г. в размер на
840.91 лв., изчислен с помоща на онлайн калкулатор калкулатор.бг.
Касателно иска за разходи за репатриране на автомобила : искът е основателен и следва да бъде уважен, както е бил предявен.Ответникът
е имал поето с договора задължение да възстанови разходите,ищецът е представил
доказателство за извършването им.
Касателно разноските по делото : ищецът е сторил и
претендирал разноски 850 лв. държавна такса,500 лв. депозити за вещо лице и
1 300 лв. адвокатско възнаграждение,общо 2 650 лв..Ответникът е
сторил и претендирал разноски 250 лв. депозит за вещо лице,80 лв. депозит за
призоваване на свидетел,5 лв. такса издаване съдебно удостоверение и 1 392
лв. с ДДС адвокатско възнаграждение,общо 1 727 лв..Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 2 492.42 лв.,съразмерно уважената част от
исковете/Съдът приема вкл.,че размерът на възнаграждението на адвоката на ищеца
не е прекомерен, при съобразяване минималните размери в Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, ищецът на ответника-100.29
лв.,съразмерно отхвърлената част.По компенсация,ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 392.13 лв..
Съгласно
декларация от ищеца,сумите следва да се преведат по банкова сметка ***.
Водим от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответникът ЗАД”Алианц България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София бул.”Княз Дондуков”№59,да заплати на ищеца М.Й.И. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес *** следните суми:
-18 686.83
лв. главница,представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка ”Пълно Каско” на МПС от 08.10.2018 г. и щета №0300/18/060/500321, дължимо за
причинени при ПТП на 28.12.2018 г. щети на лек автомобил БМВ Х5
рег. №*** шаси ***, собственост на ищеца;
-законната
лихва върху главницата,считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата;
-840.91
лв. обезщетение за забава за периода 23.01.-03.07.2019 г.;
-120
лв. разходи за репатриране на автомобила;
-2 392.13
лв. деловодни разноски.
Банкова
сметка,*** : Първа инвестиционна банка IBAN *** Б. Б. Е..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и
недоказан, поради направено от ответника възражение за прихващане със сумата от
1 202.17 лв.–дължими от ищеца застрахователни вноски.
Решението е постановено при участието на трето
подпомагащо ответника лице ЗК”Лев
Инс”АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
бул.”Симеоновско шосе”№67А.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :