Присъда по дело №290/2022 на Окръжен съд - Русе

Мотиви към присъда N 16/20.04.2022г. по НОХД N 290/ 2022г. по описа на
РОС.
Р.нска окръжна прокуратура е обвинила М.Й. /M.Y./ - турски
гражданин, в това, че на 11.04.2022г. в гр. Р., дал дар – пари в брой - 1 брой
банкнота с номинал 20 евро със сериен номер UM1009925784 на длъжностни
лица, които заемат отговорно положение – полицейски органи – младши
инспектор Т.С.Т., старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ - Р. при ОД на МВР-Р. и
младши инспектор М.К.А., полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ - Р. при ОД на МВР-Р., за да не
извършат действие по служба – да не изпълнят задължението си по чл. 165,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП – при възникнала необходимост да не регулират
движението по пътя към ГКПП „Дунав мост“, като го отклонят с
управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес“, с турски рег. № 31 EG
139по бул. „Тутракан“ за подреждане по реда на образувалата се колона и
изчакване на ред за преминаване през границата на страната - престъпление
по чл. 304а, пр. 3,вр. чл. 304, ал. 1 НК
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият Й. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.Й. /M. Y. е турски гражданин, роден на ******** г. в
Република Т., живее в гр. Х., обл. А., бул. „Ш.“ **, притежава турски паспорт
№ U ******** издаден на ********г., има турски идентификационен номер
***********, работи като шофьор на камион, неосъждан.
Същият работи като шофьор на камион в турската фирма „Севен
Керимоглу“ със седалище град Х., Република Т. и осъществявал
международен транспорт на стоки. Като такъв често преминавал границата
между Република България и Румъния през ГКПП „Дунав мост” - Р.. На
11.04.2022 г. той отново се явил в района на този граничен пункт, с намерение
да напусне страната и да влезе в Румъния. Управлявал товарен автомобил
товарен автомобил „Мерцедес“, с турски рег. № 31 EG 139. Около 07.00 часа
навлязъл в района на кръстовището с кръгово движение в района на
„Свободната зона“. Към този момент там била създадена организация на
движение, която изисквала водачите на товарни автомобили, които ще
напускат страната да продължат движението си към изхода за гр. М. - в
района на бившия Стопански комбинат за тежко машиностроене, след което
да направят обратен завой и да се наредят в края на колоната от товарни
автомобили и така да изчакат придвижване до граничния пункт. Тази
1

организация била създадена от ОД на МВР – Р. с цел недопускане на
задръстване (т. нар. „тапи“) на движението по бул. „България“, в участъка на
кръстовището с кръгово движение пред входа към граничния пункт, както и в
участъка кръговото кръстовище край „Свободна зона“ и в участъка край
бившия СКТМ, както и недопускане на саморазправи между водачите на
товарни автомобили с тези водачи, които не се подреждат на колоната, а се
пререждат, тъй като през предишните дни имало такива саморазправи между
водачите на товарни автомобили.
В изпълнение на тази организация на пътното движение в района на
ГКПП „Дунав мост“ в 03.30 ч. на 11.04.2022 г. по разпореждане на
оперативния дежурен на ОД на МВР – Р. на кръстовището с кръгово
движение в района на „Свободната зона“ бил изпратен полицейски
автопатрул от Второ РУ – МВР – Р., носещ служба по патрулно-постова
дейност в състав: полицейските служители мл. инспектор Т.С.Т. – старши
полицай в групата за охрана на обществения ред към сектор „Охранителна
полиция“ на това управление и мл. инспектор М.К.А. – старши полицай в
групата за охрана на обществения ред към сектор „Охранителна полиция“ на
това управление. На основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗДП било указано на тези
полицейски служители, че е възникнала необходимост и следва да регулират
движението по пътя – в посочения участък. В типовата им длъжностна
характеристика било включено и изпълнение на такива задачи, възложени им
от служебното ръководство, в рамките на предоставените им правомощия.
Тези полицейски служители били облечени с полицейско униформено
облекло и носели службата с патрулен полицейски автомобил „Опел Астра“,
с рег. № Р 2894 РН с поставени полицейски отличителни знаци, светлинна и
звукова уредби, и надписи „Полиция“ на кирилица и латиница. Задачата на
този автопатрул била да не се допуска задръстване (известно и като т. нар.
„тапи“) на движението по бул. „България“, в участъка на кръстовището с
кръгово движение пред входа към граничния пункт, в участъка кръговото
кръстовище край „Свободна зона“ и в участъка край бившия СКТМ, както и
да следи товарните камиони да не се пререждат. В случай на установяване на
такова пререждане полицейските служители отдавали разпореждане на
водача на прередилия камион да се върне обратно и да застане най-отзад на
колоната.
След като навлязъл в кръстовището с кръгово движение в района на
„Свободната зона“ подсъдимият забелязал полицейския патрулен автомобил
и полицейските служители, но въпреки това навлязъл директно в това
кръстовище, без да продължи по пътя за гр. М. и да изчака реда си след
другите товарни автомобили, които пристигнали преди него. Свид. ст.
полицай М.А. му подала знак с полицейска стоп-палка да спре и подсъдимия
спрял товарния автомобил. Ст. полицай А. в качеството си на полицейски
орган го попитала на български език къде отива, подсъдимият разбрал това
питане и отговорил: „Румъния“. тогава ст. полицай А. с ясен, разбираем и
недвусмислен жест с ръка му разпоредила да направи обратен завой в
2

кръстовището с кръговото движение да продължи движението към бившия
СКТМ и да застане най-отзад на образувалата се колона. Подсъдимият ясно
разбрал това разпореждане и заявил, че не желае да отива в Румъния, а иска
да отиде на паркинг. Тогава при това положение ст. полицай А. му разрешила
да продължи движението и да отиде на паркинг. След това товарният
автомобил, управляван от подсъдимия продължил движението си по бул.
„Тутракан“. Паркингите за товарни автомобили се намирали на бул.
„Тутракан“ – след ГКПП „Дунав мост“. Пропускайки този автомобил ст.
полицай А. визуално проследила движението му. При това визуално
проследяване ст. полицай А. видяла, че товарния авотомобил управляван от
подсъдимия точно край ГКПП „Дунав мост“ вместо да продължи движението
си напред към паркингите, направил завой надясно и влязъл на територията
на ГКПП „Дунав мост“. Виждайки, че подсъдимият по този начин преражда
останалите товарни автомобили от образувалата се колона, полицейските
служители веднага потеглили с патрулния полицейски автомобил, влезли в
зоната на ГКПП „Дунав мост“, настигнали товарния автомобил, управляван
от него и му подали ясно разбираем светлинен сигнал да спре. Ст. полицай Т.
излязъл от патрулния полицейски автомобил, отишъл при подсъдимия, който
също точно тогава излязъл от товарния автомобил. С жестове на ръце
подсъдимият посочил на ст. полицай Т., че не иска да се върне назад, а иска
да премине напред. Тогава ст. полицай Т. с ясно недвусмислен и категоричен
жест с ръка отправил към подсъдимия разпореждане да се върне обратно. Ст.
полицай Т. също казал на подсъдимия на български език и на английски език,
че трябва да се върне. Подсъдимият ясно разбрал отдаденото му
разпореждане и какво трябва да направи, върнал се до кабината на товарния
автомобил и потеглил назад. Двамата полицейски служители старши
полицаите Т. и А. влезли в патрулния полицейски автомобил. Тогова
подсъдимият, управлявайки товарния автомобил преминал няколко метра с
автомобила на заден ход, спрял движението, слязъл от автомобила и отишъл
при патрулния полицейски автомобил – от страната на водача – ст. полицай
А.. Ст. полицай А. спуснала стъклото на вратата, за да разбере какво иска
обвиняемия, понеже възприела, че подсъдимия иска да пита нещо. Точно
тогава при спускането на стъклото на вратата подс. Й. пресегнал през
полуотворения прозорец и оставил на таблото за управление на патрулния
полицейски автомобил паспорта си. Ст. полицай А. видяла, че вътре в
паспорта имало сгъната банкнота, приличаща на евро. Подс.Й.
демонстрирайки поведението си, че е дал подкуп на полицейските служители
и иска да бъде приета банкнотата, за да бъде пропуснат да премине към
Румъния без да си изчака реда, както и за да бъде разбран, че точно това е
направил и иска, казал на полицейските служители: „Бир кафе!“ и посочил
паспорта си. И двамата полицейски служители ясно и недвусмислен разбрали
и възприели, че подс.Й. дава подкуп, иска да приемат банкнотата и да го
пропуснат да премине към Румъния без да чака реда си. За да преустановят
това противоправно поведение на подс.Й. веднага ст. полицай Т. излязъл от
3

полицейския патрулен автомобил и използвал помощно средство –
белезници, които поставил на ръцете на подсъдимия. Полицейските
служители веднага уведомили за случилото се оперативния дежурен на ОД на
МВР – Р.. Докато изчакат пристигането на дежурната оперативна група
подсъдимият макар и с поставени на ръцете си белезници на турски език и с
жестове отново правил опити да убеди полицейските служители, че иска да го
пуснат да продължи към Румъния.
На място пристигнала дежурна оперативна група. При започване на
настоящото наказателно производство, бил извършен оглед на
местопроизшествие, по време на който на таблото за управление на водача в
патрулен полицейски автомобил, с регистрационен № Р 2894 РН била
намерен и описан и иззет турски паспорт № U ******** издаден на
********г. на името на M.Y., с турски идентификационен номер
***********, в който била намерена, описана и иззета една сгъната банкнота
с номинал 20 евро със сериен номер UM1009925784, което било надлежно
фиксирано в съставения от разследващия орган протокол за оглед на
местопроизшествие.
В хода на разследването била извършена експертна справка на дадената
като дар банкнота от 20 евро. Експертът дал становище, че банкнотата
съдържа необходимите защити и техники за отпечатване на такъв вид
парични знаци. В резултат на проведеното изследване направения анализ той
е стигнал до извода, че процесната банкнота от 20 евро е истинско платежно
средство.
Тази фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата
доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното
самопризнание на подсъдимия по този ред, се подкрепя от доказателствената
съвупност, събрана по делото – от показанията на свидетелите М.К.А., Т.С.Т.
и В.Ц.Ц., както и от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед, фотоалбум, справки от ОД на
МВР, Заповед, график, типова длъжностна характеристика, докладна записка,
експертна справка, свидетелство за съдимост и др., както и от веществените
доказателства по делото – 1 брой банкнота от 20 евро.
От събраните доказателства, съдът е стигнал до единствено
възможния извод за виновността на подсъдимия Й. и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Й. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна М.Й. /M.Y./ съществил
състава на престъплението по чл.304а, пр.3, вр. чл.304, ал.1 от НК, като на
11.04.2022г. в гр. Р., дал дар – пари в брой - 1 брой банкнота с номинал 20
евро със сериен номер UM1009925784 на длъжностни лица, които заемат
отговорно положение – полицейски органи – младши инспектор Т.С.Т.,
4

старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Второ РУ - Р. при ОД на МВР-Р. и младши
инспектор М.К.А., полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Второ РУ - Р. при ОД на МВР-Р., за да не
извършат действие по служба – да не изпълнят задължението си по чл. 165,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП – при възникнала необходимост да не регулират
движението по пътя към ГКПП „Дунав мост“, като го отклонят с
управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес“, с турски рег. № 31 EG
139по бул. „Тутракан“ за подреждане по реда на образувалата се колона и
изчакване на ред за преминаване през границата на страната.
Подсъдимият е извършил престъплението с действие,
изразяващо се в даване на подкуп, гореописаната банкнота, поставяйки я във
владението на полицейските служители. Той е сторил това, за да мотивира
двамата полицейски служители, които са длъжностни лица, да не извършат
действие по служба – да не изпълнят задължението си по чл. 165, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП – при възникнала необходимост да не регулират движението по пътя
към ГКПП „Дунав мост“, като го отклонят с управлявания от него товарен
автомобил „Мерцедес“, с турски рег. № 31 EG 139по бул. „Тутракан“ за
подреждане по реда на образувалата се колона и изчакване на ред за
преминаване през границата на страната. Тези пари не им се следвали, тъй
като за изпълнението на служебните си задължения полицейските служители,
които са овластени като полицейски органи получават възнаграждение.
От субективна страна престъплението било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Дал е банкнотата
от 20 евро на полицейския орган, за да не извърши това действие по служба –
да не го отклони за изчакване преди преминаване на граничния пункт.
Съзнавал, че така дава като подкуп пари, които не се следват на полицейски
органи и имат за цел да ги мотивират да не изпълнят служебните си
задължения.
Не е налице провокация към подкуп, по смисъла на чл.307 от
НК, тъй като по делото липсват доказателства някой от свидетелите
преднамерено да е създал обстановка, при която да е предизвикал подсъдимия
да даде подкупа, да го е убеждавал и мотивирал да вземе това решение и да е
направил това именно с цел подсъдимият да бъде изобличен след това в
извършването на престъпление. Напротив, наличните доказателства,
включително и обясненията на подсъдимия сочат на даден от подсъдимия на
свидетелите подкуп - конкретна сума пари, за конкретно поведение от тяхна
страна, инициативата за което е била единствено на подсъдимия.
Индивидуализация на наказанието.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая в състава на чл.
5

чл.304а, пр.3, вр. чл.304, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода в съответни граници по размер и комулативно наказание глоба.
Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, съответно на
условията за приложимост на хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като не са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от
наличните, се явява изключително такова. Предвид това, наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определено по реда на чл.58а, ал.1 от
НК. При индивидуализацията на базисното наказанието лишаване от свобода,
което следва да бъде определено на подсъдимия съдът отчита като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и изразеното
разкаяние за извършеното, полагането на труд, ниската стойност на
предложения подкуп, както и самите условия на местоизвършване на
деянието (неподобрени от страна на държавата с години), предпоставящи
действия от подобен характер на чакащите да преминат границата лица. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство отчете обществената опасност и
укоримост на извършеното от него конкретно престъпление, което е по
отношение на двама полицейски служители. При така констатирания превес
на смекчаващите обстоятелства и приемайки, че извършеното по
конкретиката си сочи на невисока обществена опасност, както и тази на
подсъдимия, отмерва по размер наказанието лишаване от свобода под средата
и значително повече към минимума на предвиденото, а именно ДЕВЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно чл.58а, ал.1 от НК
намалява с една трета – на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съобразявайки същите обстоятелства, и в допълнение липсата на данни за
имотно състояние на подсъдимия, различно от обичайното за лице, работещо
като водач в областта на наземния транспорт (неангажиране на доказателства
в противен смисъл следва да се обсъжда в полза на подсъдимия), съдът
приема за съответно на извършеното наказанието ГЛОБА да бъде определено
по размер немного над минималния, а именно - 500 /петстотин/ лева.
При наличието на всички законови предпоставки на чл.66, ал.1
от НК и с оглед личността на подсъдимия, ниската тежест на извършеното и
невисоката обществена опасност на извършителя, за постигане целите на
наказанието лишаване от свобода, съдът приема, че не е необходимо то да
бъде изтърпяно ефективто от същия, поради което съдът го ОТЛАГА за
изпитателен срок, като приема подходящ минималният такъв, а именно ТРИ
ГОДИНИ.

При наличие предпоставките на чл.307а от НК, съдът е
постановил отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението –
1 бр. банкнота от 20 евро със сериен № UM1009925784.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

6

Окръжен съдия:
7

Номер на акта:	16
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия:	Александър Иванов

Дело:	20224500200290
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2022 г.

Присъда по дело №290/2022 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите