Р Е Ш Е Н И Е
№ ______
Гр. София,25.09.2025г. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
6-13 св в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА – ВРАНЕСКУ ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
БОЯН
БОЯДЖИЕВ
при
секретаря В.СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията М. Вранеску гр. дело № 12042 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.08.2020 г. по гр. д.
№ 4492/2018 г. на Софийски
районен съд, са отхвърлени два от предявените искове и частично са уважени
другите два. СРС е осъден да заплати на З.С. на осн.чл.2б,ал.1,вр.чл.4 ЗОДОВ
вр.чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧОС сумата от 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди ,
причинени вследствие нарушаване правото на разглеждане на гр.д.20204/2013г. ,СРС, 45 състав в
разумен срок, в едно със законната лихва от 30.10.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от
3 000 лв. иска е бил отхвърлен. СРС е осъден да заплати З.С. на
осн.чл.2б,ал.1,вр.чл.4 ЗОДОВ вр.чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧОС сумата от 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди , причинени вследствие нарушаване правото на
разглеждане на гр.д.12885/2013г. ,СРС,
39 състав в разумен срок, в едно със законната лихва от 30.10.2017г., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран
размер от 3 000 лв. иска е бил отхвърлен. Останалите два иска за
обезщетение за вреди на това основание по дела гр.д.80717/2015г., СРС, 24ти
състав и гр.д.33910/2015г., СРС, 49ти състав
всеки за по 3 000 лв. главница и законна лихва, са отхвърлени като
неоснователни.
Недоволни от така
постановеното съдебно решение са останали и двете страни, като са предявили в
законовия срок съответните жалби.
С въззиввна жалба вх.№ 5116844 от
21.08.2020г. З.К.С., чрез особения процесуален представител адв. С.И. е
оспорил решението на СРС в отхвърлителните му
части и по четирите иска. Намира изводите на съда за неправилни и
незаконосъобразни. По гр.д. № 12885/13г. намира определеното обезщетение за твърде
занижено. Сумата от 300 лв. не би могла да обезщети неблагоприятните
преживявания от забавено съдебно решение от близо две години. По гр.д.20204/2015г. намира обезщетение от 500 лв. също за много
ниско, като твърди, че от образуване на делото са изминали повече от пет
години и все още не са проведени открити
съдебни заседания. Намира, че е изпълнявал стриктно всички указания на
съда и е без значение субективната
причина за забавата, тъй като отговорността на държавата е обективна и
безвиновна. Предвид на това по тези две дела намира, че му се следва обезщетение
в пълните предявени размери от по 3 000 лв. за всяко. Искът по гр.80717/2015г.
неправилно е отхвърлен изцяло. Изложените в мотивите обстоятелства са
обективни, но делото е било насрочено едва след извънредното положение през
2020 г. , като е налице едно четиригодишно администриране на исковата молба.
Претендира присъждане на пълния размер обезщетение. Неправилно е решението на
първоинстанционния съд и относно отхвърлянето на иска за обезщетение във връзка
със забавено правосъдие по гр.д.33910/2015г.,
тъй като решението по това дело е забавено близо 9 месеца след обявяването му
за решаване . Това се явява неоснователно бавно , независимо от натовареността
на съответния съд. ЕСПЧ е имал възможност да посочи, че Държавата носи
отговорност , както за структурни проблеми в организацията на съдебната система
, така и за липса на реакция при натрупване на множество висящи дела пред
съдилищата, така и за поведение на съдебните и други власти. Липсата на вина на
конкретен съдия или друго длъжностно лице не е достатъчно да се приеме ,че няма
нарушение на изискването за разумен срок. Позовава се на решението Петрова
срещу България № 19532 от 2005г..Липсата на ефективност на съдебната система
води до нарушение на чл.6,пар.1 от ЕКПЧОС.
Моли в обжалваната
част решението на СРС да се отмени и да бъдат уважени в пълен размер и четирите
предявени от него искове.
Ответника СРС подава
отговор , с който оспорва жалбата като неоснователна. Намира че не са налице
основания за присъждане на обезщетения и по четирите дела, предмет на исковете.
Ищеца не е доказал претърпени от него вреди. Моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло.
С ВЖ вх.№ 3119442 СРС обжалва решението в частта , с която
е осъден да заплати обезщетение по две от делата, като намира същото за
неправилно и постановено в нарушение на закона. Намира, че не са налице
нарушения или дори и да са налице, не са от категорията да обосновават
обезщетение. Жалбоподателя не е доказал да е претърпял вреди. Съдът е обсъдил
подробно фактите и е направил
съответните констатации във връзка с процесните дела, но не е изложел
съображения относно претърпени вреди от ищеца.
При липса на установени неимуществени вреди не се следва обезщетение.
Размера на обезщетението също намира за прекомерен и несъобразен с чл.52 от ЗЗД
т.е. определен в нарушение на принципа на справедливостта. Моли
в тази част първоинстанционното решение да се отмени и исковете да бъдат
отхвърлени изцяло или при евентуалност размера на присъдените обезщетения да
бъдат намалени.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА СГП
намира жалбата на З.С. за неоснователна и жалбата на СРС за основателна.
Съдът, като взе
предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства
по делото съобразно с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК и при
ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери постановеното решение
валидно, като постановено от законен състав и допустимо. Макар и да е постановено от СРС по искове срещу СРС, настоящия състав
намира решението за допустимо, предвид че нормата на чл.7 относно подсъдността
е приета през 2019г., след образуване на делото пред СРС през 2018г. Нормата е
процесуална и действа за в бъдеще, като до този момент съдът самостоятелно
преценява дали спора му е подсъден и респективно, че не са налице обстоятелства, които да влияят на
неговата безпристрастност и независимост.
С предявените четири иска по чл.2б вр.чл.4 ЗОДОВ вр.чл.6,пар.1 ЕКПЧОС З.С.
е поискал присъждане обезщетение на по
3 000 лв. за претърпени вреди от
проведено продължително съдебно производство по четири броя дела/
гр.д.80717/2015г.,12885/2013г., 33910/2015г.20204/2015г./ , разгледани от
Софийски районен съд, или общо 12 000 лева. Всяко едно от тези дела е
заведено също по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу Българската
Държава, с процесуални субституенти - Прокуратурата на РБългария, СРС, ВСС,
Национално бюро за правна помощ .
С обжалваното
съдебно решение СРС, след като е изискал и присъединил копия от делата и
преценил извършените процесуални действия и постановени актове по всяко едно от
четирите процесни дела е намерил за частично основателни само два от исковете.Искът за обезщетение за забавено правосъдие по гр.д.33910/ 2015г. по иск по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р
България, която не го е уведомила за прекратената прокурорска преписка № 2472
от 1999 г. образувана по негова тъжба е прекратена с постановление от
18.01.2000г. е отхвърлен. Прието е че
делото е продължило две години и половина пред СРС, давани са указания и са
отстранявани нередовности по искова молба, делото е разгледано в три съдебни
заседания, като второто заседание е отложено поради уточнение от страна на
ищеца на искано доказателство. Решено е в третото съдебно заседание, като
съдебното решение, с което искът е отхвърлен, е постановено в рамките на 9
месеца. СРС е преценил, че делото е разгледано и съдебния акт е постановено в
рамките на разумните за натовареността на СРС срокове. Искът за присъждане за
обезщетение в размер на 3000 лв. е отхвърлен
изцяло. Искът за обезщетение за забавено правосъдие по гр.д. 12885/2013г. предявен срещу Софийски
районен съд е уважен частично. СРС е установил как е
протекло това производство, че е имало уточнение на исковите претенции, отказ
от иска за неимуществени вреди, приключване на делото в едно открито съдебно
заседание – 24.11.2014г. и произнасяне по искането за обезщетение за претърпени
материални вреди от 2000 лв., като искът е отхвърлен с решение от 11.10.2016.
т.е. 1 година и 11 месеца след
последното съдебно заседание. Делото е продължило три години и половина. СРС е приел, че периода за постановяване на
съдебния акт е прекомерен, като е надхвърлен законовия и разумните, приети от
съдебната практика срокове, дори и при така натоварен съд като СРС. Прието е,
че искът за обезщетение е основателен, доколкото неимуществените вреди се
презюмират съгласно установената практика на ЕСПЧ и в конкретния случай тази
презумпция не е оборена. Обсъден е и принципа установен в чл.52 от ЗЗД изискващ
обезщетение за неимуществени вреди да се определи по справедливост – характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства при които е получено , и ефект на
въздействието върху ищеца. Предвид, че ищеца не е ангажирал конкретни доказателства
относно претърпени неблагоприятни преживявания то негативните преживявания СРС
е приел, че следва да се обезщетят със
сумата от 300 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен
като неоснователен. Искът за обезщетение за забавено правосъдие по гр.д.80717/2015г. е приет за изцяло
неоснователен и е отхвърлен. Това дело е образувано по иска на жалбоподателя
срещу Висшия съдебен съвет и до момента на постановяване на настоящия обжалван
съдебен акт решение не е постановено. Делото е оставяно многократно без движение, правени са
уточнения, има обжалвания на две инстанции на определения на съда и
предоставяне на правна помощ. Сменени са няколко адвоката за процесуален
представител на ищеца и едва след назначаване за особен процесуален
представител на ищеца – въззивен жалбоподател адв.С.И. на 02.04.2019г. е
постъпила молба уточнение на 17.04.2019г. и съдът е разпоредил изпращане на
ответника на съдебните книжа с разпореждане от 13.05.2019г. . Отново е указано
уточнение на исковите претенции, поради противоречиви твърдения за дължими
суми. Последните уточнения са направени на 31.10.19г. и 05.11.2019г. и делото е
насрочено в открито съдебно заседание на 3.12.2019г. за 19.02.2020г. Поради
своевременно извършване на процесуалните действия по това дело от страна на
съда и процесуалното поведение на ищеца подал две частни въззивни жалби и две
частни касационни , две молби за бавност, което съответно се е отразило на
продължителността на процеса, а от обжалваните актове само един е отменен за
освобождаването му от такси по делото, освен това имаме три замени на служебен
защитник т.е. забавата не е от страна на съда , СРС е приел, че липсват предпоставките за обезщетение на чл.2б от ЗОДОВ. По искът за обезщетение за
забавено правосъдия по гр.д. 20204 от
2015г. по искът заведен срещу Националното бюро за
правна помощ, за обезщетение поради слаба подготовка на определените му
адвокати, СРС също приема частична
основателност на исковата претенция . Първоначално делото е започнало с даване
указания за отстраняване нередовности по исковата молба, искания за
продължаване срокове за изпълнението им и за издаване на съдебни удостоверения.
СРС е констатирал обаче, че за периода от 5.10.2015г.до 5.05.017г. т.е. повече
от година и половина по делото не са извършвани процесуални действия. . В края
на 2017г. е определен заместник на съдията по делото, който е изпратил препис
от искова молба и доказателства, а на 18.09.2019г. е определен нов титуляр на
състава, като за периода от 18.01.2018г. до 18.09.2019г. също не са извършвани
процесуални действия по делото т.е. повече от 1 година и 8 месеца. След даване
на нови указания за отстраняване на неясноти по иска е поискана и допусната
правна помощ, след което на адв.П.са изпратени съответните съдебни книжа. Към
датата на постановяване на решението на СРС няма данни за приключване на
делото. Предвид констатираната прекомерна забава при администриране на делото
СРС е определил обезщетение в размер на
500 лв. и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер.
С въззивните
жалби не се оспорват установените факти
и фактическите изводи на първоинстанционния съд направени въз основа на тях . Спорът касае правните
изводи досежно дължимостта на обезщетението и неговите размери. Предвид на това
СГС препраща изцяло към фактическите констатации направени с обжалваното
решение на СРС , на осн. чл. 272 ГПК по
отношение на процесните дела и извършените процесуални действия в тях.
СГС
намира изцяло за правилни изводите на първоинстанционния съд по
отношение на това, че исковете на жалбоподателя за обезщетение за забавено правосъдие по дела
№ 33910/ 2015г. и № 80717 от 2015г. са неоснователни, тъй като липсват
предпоставките за определяне на обезщетение за неимуществени вреди.
Първото дело № 33910/ 2015г. е продължило две години и половина, напълно в
границите на разумното, при първоначално нередовна искова молба, с дадени
възможности за уточнения и проведени три
съдебни заседания. Забавата за изготвяне на съдебния акт е в рамките на тези
две години и половина, като СРС се е обосновал с публично известната
натовареност на районния съд в гр. София. Наред с това 9 месечния срок макар и
да надхвърля приетия разумен такъв от
три месеца в съдебната практика обобщен за цялата страна , не е неразумно дълъг за натовареността на
СРС. Видно от публикувания отчет на Председателя на СРС за
2015г. от ОС проведено през 2016г. средно един граждански съдия е получил и
разгледал около 1200 дела за този период
/ разбира се голяма част заповедни, но изискващи внимание и време за работа/. Делото
не е от най – леките и би могло да се приеме, че при тази натовареност
изписване на съдебните решения в рамките
между 6 месеца и година е допустим период за съдиите от този съд. Доколкото
въззивния жалбоподател явно е човек с опит във воденето на дела по ЗОДОВ / само
по това дело процесни са четири дела по ЗОДОВ / и предявяване на искове пред
съда, то следва да се приеме, че същия е наясно с натовареността на СРС и
сроковете, в които съдиите от този съд
успяват да постановят съдебни си актове. Предвид на това и настоящата инстанция
намира, че в този случай не би могло да
се приеме нарушаване на емоционалното му равновесие и причиняване на болки и
страдания от постановяване на съдебното решение в този срок. Въззивния
жалбоподател няма ангажирани доказателства за противното и за настъпили при
него субективни отрицателни преживявания.
Наред с това следва да се отчете, че продължителността на цялото дело е
изцяло в рамките на разумните срокове за разглеждането му и срока за изготвяне
на съдебния акт не би могъл да се разгледа изолирано извън общия срок на
провеждане на производството . Предвид на това в тази част въззивната жалба на З.С. е неоснователна и съдебното решение на СРС
подлежи на потвърждаване.
Дело № 80717 от
2015г.
неприключило със съдебен акт към датата на постановяване обжалваното решение до към този момент е
водено около пет години и това е една значителна продължителност за
първоинстанционно дело пред районен съд. В конкретния случай обаче имаме
установени факти за подавани частни
въззивни и касационни жалби по две, смяна на няколко процесуални
представители по искания на въззивния жалбоподател в качеството му на ищеца и
няколко пъти давани указания за отстраняване неясноти по исковата молба, поради
което изводът е, че забавата е резултат от процесуалните искания и
процесуалните действия на ищеца по това дело . Същия има право да обжалва
съответни действия на съда, но е ясно, че това води до удължаване
продължителността на съдебния спор. Самото процесуално поведение на ищеца да се
иска отвод на съда и на определения му служебен адвокат, и то неколкократно,
показва прояви на нетърпимост от страна на ищеца, но и неяснота от самите му
претенции, респективно едно такова поведение също забавя провеждането на
съдебното производство. Липсва основание да се приеме нарушение и забава в
предприетите и осъществявани процесуални действия от страна на съда, поради
което и на същия не може да му се вмени обективна отговорност за забава при
водене на това дело. В закона няма
начален и краен срок за водене на дело пред съдебна инстанция. Сроковете се
определят като разумни такива, съобразно всеки конкретен случай и тежест на
съответния спор, което наред със сложността на съответната претенция, включва и
необходимите и предприетите от съда и страните процесуални действия. Целта е
установяване на обективната истина по
всеки предявен пред съда спор и даване на разрешение на наистина съществуващ
спор. С оглед на тези съображения
въззивната жалба на жалбоподателя и в тази нейна част се явява неоснователна и
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
СГС
намира, за правилно решението на СРС в частта, с която са уважени исковете и са
присъдени обезщетения за забава при дело 12885 от 2013г. и при дело 20204
от 2015г., като намира обаче частична
неправилност при определяне размера на обезщетенията .
По първото дело 12885/ 2013г. е процедирано с
нужната бързина, приключило е в едно съдебно заседание , но постановяването на
съдебния акт т.е. изготвянето му е станало в срок от около две години, което
надхвърля максимално приетия за разумен срок от 1 година за натовареността на
СРС по-горе, почти два пъти. Очакването на съдебно решение в такъв срок, довело
и до общата продължителност на производството пред СРС, за всяка страна е прекомерно и обективно би
довело до претърпяване на отрицателни емоции.
По второто дело 20204 от 2015г. забавата е поради
забавени процесуални действия в хода на разглеждане на делото. Констатират се забавени процесуални действия от съдията на
състава, забавени процесуални действия от определения за заместващ съдия , период
с липса на титуляр на състава или два дълги периода от повече от година и
половина всеки, без извършване на процесуални действия по това дело . Лошата
организация на състава и на ръководството на съда досежно обезпечаването
нормалното ръководство и правораздавателна дейност на съдебния състав
правораздавал по това дело, водят до значително забавяне на производството и за
него не би могло да се приеме, че това е резултат от поведението на ищеца. Съответно
правилен е извода на СРС, че следва да
се ангажира обективната отговорност на съда . Предвид на това въззивната жалба СРС
срещу съдебното решение в тези две части е изцяло неоснователна. Исковете
правилно са уважени досежно констатирана забава по тези две дела и е определено
обезщетение в тази връзка. Налице е забава правото на разглеждане на делото в
разумен срок по тези две дела – нарушен е чл.6,пар.1 от ЕКПЧОС , като резултат
от организацията в СРС, респективно като орган на съдебната власт и
отговорността на Държавата чрез СРС правилно е ангажирана.
По повдигнатия спор с жалбата на въззивния
жалбоподател С. относно размера на присъдените обезщетения за вреди настъпили в
резултат забавата в правораздаването по тези две дела настоящия състав намира,
че така присъдените обезщетения са занижени, поради което жалбата на Здр.С. в
тези й части е частично основателна. Вярно
е, че жалбоподателя не е доказал претърпени вреди над обичайните приемани при
една такава обективна отговорност, но принципа на справедливостта заложен в
чл.52 от ЗЗД изисква да се съобрази при определяне на размера на обезщетенията социалните
и икономически условия наред с останалите критерии като претърпени болки и
страдания. През периода, който е относим т.е. 2015 – 2016 г. до 2020 г. по
второто дело, средните доходи са променливи и нарастващи,поради което настоящия
състав намира, че обезщетението определено на 300 лв. за забава по дело 12885
от 2013г. следва да се завиши на 700 лв., а обезщетението за цялостната
организационна забава при разглеждане на дело 20204 от 2015г. следва от 500
лева да се завиши на 1000 лева. Настоящия състав намира, че тези размери на
обезщетенията са справедливи, и достатъчни за обезщетяване на обективните
вреди, настъпили вследствие забавеното и несвоевременно предоставено правосъдие
по посочените две дела по искове по ЗОДОВ. Върху присъденото обезщетение се
дължи и съответната законна лихва от предявяване на исковете. В отхвърлителната
част за разликата до пълните предявени размери от три хиляди лева по всеки от тези два иска решението на
СРС се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че
независимо на липса на оспорване на общата продължителност на четирите дела,
посочени с молбата на Здр.С. от 08.08.2025г. , настоящия състав следва да
съобразява продължителността на делата пред СРС, а не и тази по обжалването
въззивно и касационно, тъй като се търси ангажиране отговорност за забава само
на първата инстанция – СРС.
По делото нито една
от страните не е направила разноски и такива не им се следват нито за първата,
нито за настоящата съдебни инстанции.
Доколкото по делото
са съединени за разглеждане четири отделни иска всеки с цена от по 3 000
лв., то настоящото решение не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 10.08.2020 г. постановено по гр. д.
№ 4492/2018 г. на Софийски Районен съд, 1во ГО , 31 св. , В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от З.К.С. ЕГН**********
срещу СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД иск с правно основание чл. 2Б вр.чл.4 ЗОДОВ вр.чл.6,пар.1 от ЕКПЧОС за присъждане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди в следствие на нарушено право на разглеждане
в разумен срок на дело 12885 от 2013г. за разликата над 300 лева до 700
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД гр.София, бул.Цар
Борис 3ти № 54 да
заплати на З.К.С. ЕГН**********
още 400 лева / четиристотин
лева / обезщетение
за причинените неимуществени вреди в следствие на нарушено право на
разглеждане на дело 12885 от 2013г.
в разумен срок, в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
30.10.2017г и до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение от 10.08.2020 г. по гр. д. № 4492/2018
г. на Софийски Районен съд ,1во ГО, 31 св., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от З.К.С. ЕГН**********
срещу СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД иск с правно основание чл. 2Б вр.чл.4 ЗОДОВ вр.чл.6,пар.1 от ЕКПЧОС за
присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на нарушено право на разглеждане на дело
20204 от 2015г. в разумен срок за разликата над 500 лева до 1000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД гр.София,
бул.Цар Борис 3ти № 54 да заплати на З.К.С. ЕГН********** още
500 лева / петстотин лева / обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на нарушено право на разглеждане на дело 20204 от 2015г., в разумен срок в едно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 30.10.2017г и до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.08.2020 г. по гр. д. № 4492/2018 г. на
Софийски Районен съд, 1во ГО, 31 състав, в останалата му част .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: