№ 109
гр. Плевен, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500072 по описа за 2023 година
С решение № 1824/ 14.12.2022г. постановено по гр.д.№ 5265/ 2022г.
Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от Й. В. В., че ищецът П. К. Л., ЕГН **********, не му дължи
следните суми: 4 507, 18 лв. главница,представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2004 год. до
30. 04. 2016 год.; 3 163, 08 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
02. 12. 2004 год. до 13. 07. 2016 год.; 2 858, 30 лв. законна лихва за периода от
19. 07. 2016 год. до 19. 10. 2022 год.; 153, 40лв. държавна такса и 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. дело № 5467/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд и които
са предмет на изпълнение по образуваното изп. дело № 20229060401297/ 2022
год. по описа на частен съдебен изпълнител В. С. с район на действие
Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона №
128, представлявано от Й. В. В., да заплати на П. К. Л. от гр. Плевен, ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 1 013, 67 лв.
Това решение е било съобщено на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД на
15.12.2022г. откогато започва да тече двуседмичният срок за неговото
1
обжалване и който изтича на 29.12.2022г.
На 22.12.2022г. е постъпила въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД срещу решението на ПлРС .Решението се обжалва изцяло.
При извършената проверка по чл. 267 във вр. с чл. 262 от ГПК , ПлОС
намира ,че въззивната жалба е редовна и допустима –подадена е от надлежна
страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт ,внесена е дължимата държавна такса за
въззивното обжалване,жалбата има необходимото съдържание по чл. 260 от
ГПК . Със жалбата не са представени нови доказателства и не са направени
искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на противната страна по делото-
П. К. Л.,който обаче не е подал писмен отговор в срока по чл. 263,ал.1 от
ГПК. В съдебно заседание пред ПлОС,процесуалният представител на
възиваемия – адв. Я. А. изразява становище ,че въззивната жалба е
неоснователна.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалвания съдебен акт на РС-Плевен
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените във
въззивната жалба оплаквания, намира ,че РС-Плевен е постановил валиден и
допустим съдебен акт,който обаче по съществото на спора е неправилен
поради което следва да бъде отменен и вместо това да се постанови друго
решение по съществото на правния спор с което хпредявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Както се вижда от събраните от ПлРС писмени доказателства,
изпълнително дело № 20169050400881 на ЧСИ П. П. е било образувано срещу
длъжника П. К. Л. въз основа на изпълнителен лист от 03.10.2016г., издаден
на основание влязла в сила заповед за изпълнение № 3564/20.07.2016г. по чл.
410 от ГПК, за сумите 4 507,18 лв. главница,представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2004 год. до
30. 04. 2016 год.; 3 163, 08 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
02. 12. 2004 год. до 13. 07. 2016 год.; 2 858, 30 лв. законна лихва за периода от
19. 07. 2016 год. до 19. 10. 2022 год.; 153, 40лв. държавна такса и 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В т. вр. следва да се отбележи ,че посочените в изпълнителния лист
парични вземания действително се отнасят за дължими периодични
плащания по смисъла на чл. 111,б.“в „ от ЗЗД и съобразно тълкуването
,направено с ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д.№ 3 / 2011 г. на ОСГК.
,тъй като са налице повтарящи се задължения за предаване на пари ,имащи
единен правопораждащ факт ,чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време , а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми ,без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да се еднакви,и че по отношение на тях поначало е приложима
кратката тригодишна погасителна давност.Тази давност е относима и към
вземанията за лихва също на осн. чл. 111,б.“в“ ЗЗД .
2
Заедно с това , обаче следва да се отбележи ,че когато се касае за вземания
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /както е в
настоящия случай / и когато е изтекъл срокът по чл. 414 от ГПК за подаване
на възражение от длъжника по връчената му редовно заповед за изпълнение
,то с изтичането на този срок влязлата в сила заповед за изпълнение се
приравнява по правен ефект на влязло в сила съдебно решение по
установителен иск и по отношение на вземанията в нея тя формира както
изпълнителна сила, така и сила на присъдено нещо, тъй като разрешава
окончателно правния спор относно съществуването на вземането към
момента на изтичане на срока за възражение, като от този момент вече
започва да тече 5-годишна давност на същото. В този смисъл е трайната
съдебна практика / вж. Р. № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС –
ІV г.о., О. № 29/20.01.2022 г. по гр.д. №720/2021 г. на ВКС – ІV г.о., Р. №
3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС – ІV г.о. и Р. № 118/07.07.2022
г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС – ІІІ г.о.
Именно тук е първият порок на обжалваното съдебно решение на
ПлРС,който е приел, че в случая не се касае за вземания,установени със
съдебно решение , поради което не е приложим давностния срок по чл. 117
ал.2 от ЗЗД. Вярно е ,че изпълнителния лист за процесните вземания е
издаден въз основа на заповед за изпълнение въз основа на заявление по чл.
410 от ГПК , а не въз основа на съдебно решение. Заедно с това, обаче следва
да се има предвид, че заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание ,като при нейното оспорване от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува
или не се извършва в рамките на общия исков процес. По силата на чл. 416
от ГПК ,когато възражение не е подадено в срока ,заповедта за изпълнение
влиза в сила. , като по този начин се получава правен ефект ,аналогичен със
силата на присъдено нещо на едно съдебно решение ,тъй като след влизане в
сила на заповедта за изпълнение единствената правна възможност на
длъжника за оспорване на вземането за което е издадена тази заповед за
изпълнение е чрез иска по чл. 424 от ГПК или иска по чл.439 от ГПК .
Стабилитета на заповедта за изпълнение,който е идентичен с този на влязлото
в сила съдебно решение , я различава от несъдебните изпълнителни
основания предвидени в чл. 237 от ГПК / отм./. Според действащия ГПК , с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта
за изпълнение ,се получава крайният ефект на един окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането. Липсва логика и
основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл.422
ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено
вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая "заповедта за
изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от процесуалния
закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда
уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата
трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Следователно и за
вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, приложимият
давностен срок за погасяването им е петгодишен съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
3
Поради тези съображения , въззивната инстанция намира ,че като е приел,че
по отношение на вземанията ,посочени в заповедта за изпълнение, респ. в
изпълнителния лист ,издаден въз основа на нея, не намира приложение
нормата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, РС-Плевен неправилно е приложил закона.
Поради това и по отношение на всички вземания , посочени в процесния
изпълнителен лист ,срокът на погасителната давност,която започва да
тече,след влизане в сила на заповедта за изпълнение , е петгодишен, а не
тригодишният по чл. 111 б“ в„ ЗЗД .
На второ място Изпълнително дело № № 2016 ********** на ЧСИ П. П. е
било образувано на 26 .10 .2016г. В т.см. по отношение на това
изпълнително дело ,което е образувано след постановяването на ТР № 2/
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС ,въпросното
тълкувателно решение ,следва да бъде приложено и следва да се приеме,че с
неговото образуване е прекъсната погасителната давност ,тъй като с
молбата за неговото образуване взискателят е възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ , а освен това е посочил и поискал
конкретен изпълнителен способ за събиране на паричните вземания , а
именно- налагане на запор върху банковите сметки на длъжника ,както и
налагане на запор върху трудов или приравнен на него доход на длъжника.
Поради това съдът приема ,че и с тези конкретни искания на взискателя
относно способите за принудително изпълнение спрямо длъжника е
прекъсната давността -т.е.поискано е конкретно изпълнително действие от
взискателя ,което съобразно новото ТР 2/2013г. прекъсва давността .
Освен това в хода на процесното изпълнително дело са били извършени и
други изпълнителни действия ,които прекъсват погасителната давност и те са
следните ,както подробно са посочени и в подадената въззивна жалба и могат
да се проследят от представеното заверено копие от самото изпълнително
дело :
-01.11.2016 г. – запорни съобщения са изпратени до всички банки;
-08.11.2016 г. - постъпили и разпределени 412,29 лв. от запор в Пощенска
банка;
-17.11.2016 г. - наложен запор в банка ЦКБ;
-06. 12.2016 г.- запор върху трудово възнаграждение до работодател
„Технокороза“ АД;
-12.12.2016 г. - наложен запор на МПС;
-02.10.2018 г,- изпращане на напомнителен запор до работодателя
„Технокороза“ АД;
-05.12.2018 г.- постъпили и разпределени 200,00 лв. - от
работодател „Технокороза“ АД;
-04.01.2019 г.- постъпили и разпределени 300,00 лв. - от
работодател „Технокороза“ АД;
-15.02.2019 г.- постъпили и разпределени 300,00 лв. - от работодател
„Технокороза“АД;
4
-25.03.2019 г.- постъпили и разпределени 300,00 лв. - от
работодател „Технокороза“ АД;
-19.04.2019 г.- постъпили и разпределени 300,00 лв. - от
работодател „Технокороза“ АД;
-03.06.2019 г.- постъпили и разпределени 300,00 лв. - от
работодател „Технокороза“ АД;
-07.06.2019 г.- постъпили и разпределени 200,00 лв. - от
работодател „Технокороза“ АД;
Както е посочено в решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/12 г на
ВКС, IV г.о. всяко плащане в рамките на изпълнителния процес/ независимо
дали се касае за доброволно плащане от длъжника или трети лица или пък е
резултат от успешно приложен изпълнителен способ / , но щом е по повод на
него, се счита за резултат на изпълнителното производство и е част от него.
Постъпването на суми от наложени запори върху трудовото възнаграждение
на длъжника е в резултат на провеждане на принудително изпълнение и не
може да доведе до перемиране на делото. С оглед на това , след като в хода
на изпълнителното дело има получаване на плащания от длъжника ,то няма
причина кредиторът постоянно да иска нови изпълнителни действия за да
прекъсва давността, след като продължава успешното действие на вече
приложените изпълнителни способи.
Все в т.вр. сведва да се отбележи и това ,че съгласно разясненията дадени с
т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015
г., ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка дори в хипотезата,
при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК
отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява
действие по налагане на запор.Още на по-голямо основание пък налагането
на запор върху трудовия доход на длъжника в резултат на който постъпват по
изпълнителното дело частични плащания представлява изпълнително
действие ,което прекъсва давността.
В т.см. съдът приема ,че последното валидно изпълнително
действие,извършено по Изпълнително дело № № 2016 ********** на ЧСИ П.
П. е от 07.06.2019г., когато са постъпили и разпределени 200,00лв. от
работодателя на длъжника - „Технокороза“ АД.
Именно от това последно валидно изпълнително действие според съда
следва да се брои и започналата нова пегодишна погасителна
давност,съобразно постановките на т. 10 от С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС – в която е прието ,че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В случая Изпълнително дело № № 2016 ********** на ЧСИ П. П. е било
прекратено на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК / впрочем това е извършено от
ЧСИ с разпореждане без дата –на л. 192 от изп.дело /,но изходящите
5
съобщения до длъжника и до взискателя с което това разпореждане за
прекратяване им е било съобщено са от 20.06.2022г.,поради което може да се
приеме ,че и постановлението на ЧСИ за прекратяване на делото е от тази
дата -20.06.2022г.
Като се има предвид ,че последното валидно изпълнително
действие,извършено по Изпълнително дело № № 2016 ********** на ЧСИ П.
П. е от 07.06.2019г.,то всъщност следва двугодишният срок по чл. 433,ал.1 т.
8 от ГПК в рамките на който не са били поискани нови изпълнителни
действия , е изтекъл още 07.06.2021г. ,с оглед на което може да се приеме ,че
изпълнителното дело е било прекратено с изтичането на посочения по-горе
двугодишен срок- на 07.06.2021г. Това ,обаче, не се отразява на новата
давност ,която следва да се брои след настъпилата перемпция , която давност
следва да се съобразява от последното валидно изпълнително действие.
Считано от 07.06.2019г./когато е последното валидно изпълнително
действие по Изпълнително дело № № 2016 ********** на ЧСИ П. П./ ,
тази нова петгодишна погасителна давност би изтекла едва на
07.06.2024г.
В т.см. новото изпълнително дело № 20229060401297 на ЧСИ В. С. ,което е
образувано на 03.08.2022г. и по него са предприети действия по
принудително изпълнение, в следния ред:
- 12.08.2022 - наложен запор при работодател;
- 16.08.2022 - наложени запори в банки ДСК, ЦКБ, Българо-американска
банка;
- 23.09.2022 - наложена възбрана върху имот с адрес гр. **********., се
явява образувано и действията по него са извършени преди изтичане на
посочения по –горе петгодишен давностен срок, като по него взискателят е
възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и освен това е посочил и
конкретни изпълнителни способи за принудително събиране на вземането –
запор на банкови сметки и запор на секвестируем трудов или приравнен на
него доход на длъжника.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че не са
погасени по давност вземанията, посочени в исковата молба ,т.е., че искът по
чл. 439 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед този изход на делото ,следва ищецът на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да
бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за производството
пред първата инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на разноските. Следва също
така да заплати на въззивника направените от него деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 206,84 лв. -внесена държавна такса за
въззивното обжалване ,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. ,според представения списък по чл. 80 от ГПК.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение № 1824/ 14.12.2022г.,
постановено по гр.д.№ 5265/ 2022г. на Плевенски районен съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П. К. Л., ЕГН
**********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона №
128, представлявано от Й. В. В., иск по чл. 439 от ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от Й. В. В., че ищецът П. К. Л.,
ЕГН **********, не му дължи ПОРАДИ ТОВА ,ЧЕ СА ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ следните суми: 4 507, 18 лв. Главница,представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.
10. 2004 год. до 30. 04. 2016 год.; 3 163, 08 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 02. 12. 2004 год. до 13. 07. 2016 год.; 2 858, 30 лв.
законна лихва за периода от 19. 07. 2016 год. до 19. 10. 2022 год.; 153, 40лв.
държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5467/ 2016 год. по описа на
Плевенския районен съд и които са предмет на изпълнение по образуваното
изп. дело № 20229060401297/ 2022 год. по описа на частен съдебен
изпълнител В. С. с район на действие Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. К. Л., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й. В. В.,
направените деловодни разноски пред РС-Плевен в размер на 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК на разноските,както да заплати на въззивника направените от него
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 206,84 лв.- внесена
държавна такса за въззивното обжалване ,както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280,ал. 3 т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7