№ 12366
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110130540 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 08 ноември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 30540 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 116280/08.06.2022г. на
СРС, подадена от "*************" ЕАД срещу ЗД "*********" АД.
Ищецът „**********“ АД чрез адв. Д. И. – АК-Варна, е предявил
срещу ответника ЗД „*********“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1008,72 лева,
представляваща неплатен остатък от регресно вземане за застрахователно
обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по щета №
*********** за нанесени вреди на автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик
5ДР“, рег. № *********, при пътнотранспортно произшествие на 11.08.2021г.
в град Варна, в подземния паркинг на Делтапланет мол, причинено виновно
от водача на автомобил марка „Тойота“, модел „Рав4“, рег. № *********,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (08.06.2022г.) до
окончателното изплащане на сумата. Основателността на иска си ищецът
обосновава с обстоятелството, че на 11.08.2021г. в град Варна, в подземния
паркинг на Делтапланет мол, водачът на автомобил марка „Тойота“, модел
„Рав4“, рег. № *********, виновно причинил пътнотранспортно
произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик 5ДР“, рег. № *********. Към датата на събитието за увредения
автомобил при ищеца била сключена застраховка „Каско+“ (полица №
***********). За автомобила, управляван от причинилия произшествието
водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета № ***********. За отстраняване на щетите по увредения
автомобил застрахователят заплатил сумата от 3071,21 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо
ответника, с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски. Ответникът
изплатил само част от тази сума – 2077,49 лева, като остатъкът от 1008,72
лева останал дължим и неплатен. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. Красимира И.а - АК-Варна, която
поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „*********“ АД чрез юрк.
Ц.Д. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 145514/12.07.2022г. на
СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че
стойността на вредите възлиза на изплатената от него сума от 2077,49 лева,
поради което изцяло е погасил задълженията си към ищеца по регрес. За
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Становище изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
2
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията
на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за
имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават
от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Между страните не се спори относно това, че на 11.08.2021г. в град
Варна, в подземния паркинг на Делтапланет мол, водачът на автомобил марка
„Тойота“, модел „Рав4“, рег. № *********, виновно причинил пътно-
транспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Хонда“,
модел „Сивик 5ДР“, рег. № *********, че към датата на събитието за
увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка „Каско+“
(полица № ***********), че за автомобила, управляван от причинилия
произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника
за застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № ***********, че за отстраняване на
щетите по увредения автомобил застрахователят заплатил сумата от 3071,21
лева, че, встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна
претенция спрямо ответника, с включени 15,00 лева за ликвидационни
разноски, както и че ответникът изплатил само част от тази сума – 2077,49
лева, като остатъкът от 1008,72 лева останал и неплатен.
Следователно спорът по делото се концентрира в това дали в полза на
ищеца съществува неплатено регресно вземане и в какъв размер е то.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение
е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност
на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго
такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 400,
ал. 1 и ал. 2 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според чл. 400,
3
ал. 3 КЗ, ако друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по
договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно, ясно и задълбочено дадени отговори на
поставените въпроси и без обстоятелства, които да внасят съмнение в
правилността му. От заключението на вещото лице се установява, че щетите
по автомобила се изразяват в счупена предна броня, нарушено лаково
покритие на спойлера на предната броня, счупена декоративна решетка,
счупена капачка на теглича в предната броня, счупени десен и ляв фар,
счупен водач на десния фар. Вещото лице е установило, че действителната
стойност за отремонтиране на причинените вреди възлиза на 3114,15 лева.
Заедно с ликвидационните разноски общо сумата възлиза на 3129,15 лева
(3114,15 лева + 15,00 лева = 3129,15 лева). От нея ответникът е изплатил
2077,49 лева, като разликата е 1051,66 лева (3129,15 лева - 2077,49 лева =
1051,66 лева). Предявеният иск, доколкото е за по-малка сума (1008,72
лева) е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока. Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят
разноски в първоинстанционното исково производство в размер на 535,80
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "*********" АД , ЕИК *********, със седалище в град
София, да заплати на "*************" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в град София, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1008,72 лева,
представляваща неплатен остатък регресно вземане за застрахователно
обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по щета №
*********** за нанесени вреди на автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик
5ДР“, рег. № *********, при пътнотранспортно произшествие на 11.08.2021г.
в град Варна, в подземния паркинг на Делтапланет мол, причинено виновно
от водача на автомобил марка „Тойота“, модел „Рав4“, рег. № *********,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (08.06.2022г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД "*********" АД , ЕИК *********, със седалище в град
София, да заплати на "*************" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 535,80 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
30540/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
4
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5