Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №1290
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в
закрито заседание на 20.11.2018 г., в състав:
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като разгледа въззивно частно гражданско дело № 555/2018 г., намира за установено следното:
Производство
по реда на чл. 286 от ГПК.
Постъпила
е касационна частна жалба вх. № 8461/29.10.2018 г. от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****,
чрез адвокат В.И., против определение № 459/25.10.2018 г., постановено по в. ч.
г. д. № 555/2018 г. по описа на АС – Пловдив.
Идентичен
екземпляр от същата жалба, адресирана до Върховен касационен съд, с писмо с
дата на пощенското клеймо от 29.10.2018г., където е била заведена под вх.№
9305/29.10.2018 г., е изпратена от последния съд на Апелативен съд Пловдив,
съгласно резолюция от 31.10.2018 г., за администриране. Тази втора касационна
частна жалба от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****, чрез адвокат В.И.,***.11.2018 г.
При
извършената проверка съдът констатира, че с така подадените две идентични
касационни частни жалби се атакува определение на апелативния съд, с което е потвърдено
Разпореждане № 6357/25.07.2018 г., постановено по в. г. д. № 3009/2017 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което е върната касационна жалба вх. №
22484/23.07.2018 г., подадена от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****. В определението си
апелативният съд е указал, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
С
изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 50 от 03.07.2015
г./ постановеното от окръжен съд като въззивна инстанция разпореждане за
връщане на подадена касационна жалба против решението на същия този съд подлежи
на обжалване пред съответния апелативен съд. Постановеното в това производство
определение на Апелативен съд е окончателно, тъй като не е сред определенията
по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК, за които е предвидено обжалване пред ВКС. При упражняване
на предоставената им от закона функционална компетентност по чл. 274, ал. 2,
изр. 1 ГПК, апелативните съдилища не действат като въззивна инстанция -
контролират не първоинстанционен акт, а акт на друга въззивна инстанция и
постановените от тях определения по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК не попадат сред
категорията определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на обжалване пред ВКС.
Ето
защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК касационна частна жалба вх. №
8461/29.10.2018 г. и касационна частна жалба вх. № 8870/12.11.2018 г. следва да
бъдат върнати.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И:
ВРЪЩА касационна
частна жалба вх. № 8461/29.10.2018 г. и касационна частна жалба вх. №
8870/12.11.2018 г. от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****, чрез адвокат В.И., против
определение № 459/25.10.2018 г., постановено по в. ч. г. д. № 555/2018 г. по
описа на АС – Пловдив.
Препис от настоящото разпореждане да бъде връчен на жалбоподателя.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването с частна жалба, съобразно чл. 274, ал. 1 и 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: