№ 424
гр. Благоевград, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231200601079 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява
прокурор Г..
Жалбоподателят Г. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Х..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, подсъдимият се
представлява от защитник, намира, че са налице процесуалните предпоставки,
с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се ДОКЛАДВА от съдията-
докладчик:
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от подсъдимият Г.
1
Д. М., насочена срещу присъда № 8005/25.05.2023г. по НОХД № 112/2021г.
по описа на Районен съд – Петрич. Първата жалба е бланкетна и е депозирана
в срока на обжалване на присъдата, а именно на 06.06.2023г. След
запознаване с мотивите на съда, е депозирана подробна въззивна жалба от
подсъдимият по делото, в която се изразява становище за неправилност на
постановената от районния съд присъда. Акцентира се върху
обстоятелството, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото
доказателствата, като е стигнал до погрешен извод относно виновността на
подсъдимият. Поради тази причина се иска отмяна на постановената
осъдителна присъда с искане, отправено до въззивния съд за постановяването
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, не споделям доводите в жалбата,
като считам, че е постановен правилен и законосъобразен съдебен акт. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозираната жалба срещу
първоинстанционната присъда. Нямам доказателствени искания.
Съдът като взе предвид, че страните няма доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, не споделям доводите изложени в
жалбата срещу така постановената присъда, поради което ще Ви моля да
потвърдите същата като правилна и законосъобразна. На първо място и
основно считам, че в хода на ДП, респ. в съдебното такова, не са допуснати
процесуални нарушения, които да опорочават извършени действия и същите
да не могат да бъдат кредитирани и да нямат тази доказателствена тежест,
която им е дадена от първоинстанционния съд, като по отношение на
възраженията за поведението и действията на полицейските служители е
даден отговор в мотивите на първоинстанционната присъда. Важните факти
са, че безспорно е установено движението на автомобила и мястото, на което
се е намирал подсъдимия. С категоричност можем да твърдим, че той е
2
изхвърлил през прозореца високорискови наркотични вещества, респ. по-
късно е посочил и че са изхвърлени и други такива, които също са намерени.
Няма данни, които да не ни позволяват да кредитираме показанията на
полицейските служители, нито на свидетеля П.. Допълнение към
фактологията, респ. авторството на деянието е и видео-техническата
експертиза, поради което считам, че са налице основания за оставяне без
уважение на жалбата, респ. потвърждаване на първоинстанционната присъда,
като наложеното наказание е съобразено със свидетелството за съдимост и
осъжданията на подсъдимият.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените обжалваната
първоинстанционна присъда на Районен съд – Петрич. Събирайки
доказателства по делото с постановяването на присъдата според мен
първоинстанционния съд е направил извод, който не кореспондира с тези
доказателства, признавайки моя подзащитен за виновен за престъплението по
чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК. Считам, че от събраните по делото
доказателства са налични повече въпроси, отколкото отговори и в никакъв
случай няма отговори, които са категорични и еднозначни, които по един и
същ начин и само по едни начин да отговорят на поставените въпроси. Затова
защото имаме много противоречия в събраните по делото доказателства,
проведени са множество очни ставки, защото между различните лица има
противоречие в техните показания и с оглед на целия събран доказателстевн
материал, считам, че не може да се направи един единствен и еднозначен
извод, а именно, че Г. М. е извършил престъплението, за което е признат за
виновен. Извършвайки разследване по делото, съдът е постановил своята
присъда, игнорирайки много съществени доказателства по делото, като се
позовава единствено и най-вече на показанията на полицейските служители,
без обаче да обсъжда тяхното поведение, което е доста спорно и поведение,
което сочи за надграждане на свидетелски показания, започвайки с едни
твърдения, които две години по-късно прерастват в неща, които целят
единствено и само да обвинят и уличат в извършване на престъпление моя
подзащитен. Какво имам предвид – имам предвид, че на инкриминираната
дата именно един от основните свидетели, на които се позовава
първоинстанционната присъда И. П. се обажда на моя подзащитен и именно
той го кара да излязат навън със собствения на П. автомобил. Отива при Г. М.
3
и тръгват на някъде, като и самия П. не дава логични обяснения в хода на
цялото ДП и след това в съдебното следствие на къде са тръгнали. Нелепо
звучат обясненията му, че тръгнали първоначално да гледат, да виждат
гледки. Установява се, че са били на няколко места, след което в хода на
тяхното движение, се установяват няколко разговора между свидетеля И. П. и
друг от основните свидетели по делото Г. З.. Това е лицето, което живее в с.
Д.Р., което е познат единствено и само на свидетеля И. П., водача на
автомобила и което лице не е познато до този момент на моя подзащитен Г.
М.. В хода на пътуването, на движението с този автомобил, между И. П. и
този свидетел Г. З. са проведени няколко разговора. Г. М. чува обръщението
„Г., Г.“. На няколко пъти тези обаждания са настоятелни, за да може И. П. да
отиде в с. Д.Р.. Моят подзащитен остава в автомобила. От автомобила излиза
И. П.. Той отива в къщата, която е непозната за моя подзащитен и вижда
лице, което моя подзащитен също не познава, тъй като от автомобила, в който
е седял, Г. М. го вижда на втория етаж. От външната стълба И. П. се качва на
този втория етаж, където прекарва 15 минути със свидетеля Г. З., след което
се връща в автомобила с пакетче. И това пакетче И. П., водача на автомобила,
скрива под седалката. Тръгват, като по пътя именно И. П. е този, който
информира подзащитния ми кое е това лице Г. З., че се занимава с наркотици
и колко е изгодно от него да се купи половин-едни килограм на определената
цена. Когато в едни момент, движейки се обратно, те биват спрени от
полицейския патрул при даден знак да спрат, именно И. П. е този, който не
спира веднага, а продължава метри по-надолу и тогава спира, за да може да
изхвърли това пакетче. Точно когато автомобила е спрял, същият взима
пакетчето от под седалката и го изхвърля от дясната страна, за да няма
видимост от страна на полицейските служители. Единият от полицейските
служители е категоричен, че според него е видял, че това пакетче е
изхвърлено от моя подзащитен, който е седял до водача. Другият приема, че
най-вероятно е изхвърлено от водача, тъй като той предполага и се съмнява,
че водача би могъл да го изхвърли от тази страна, но това са предположения.
И когато свидетеля полицейски служител, който твърди, че е видял доста
голяма част от ръка да се подава, същият не може да определи имало ли е
ръкав, татуирано ли е било лицето, никакви други доказателства. Установи се,
че на доста метри по-назад са били полицейските служители и в един по-
късен момент, вече в хода на съдебното следствие, се установява от свидетеля
4
М. Г.ев, тогава за първи път споменава той, че е чул да разговорят двете лица
и точно тогава е чул, че свидетелят Г. М. е казал на И. П., да каже, че е
негово, защото той е бил с условна присъда. Нещо, което първоначално
свидетелят М. Г.ев не е казал. М. Г.ев е полицейски служител с
многогодишна практика, който много добре знае кое е важно, какво следва да
се установи и наистина звучат несериозно обясненията, че това го казва по-
късно в хода на съдебното следствие, защото бил забравил и бил пропуснал.
И. П. е този, който заявява, че пакетчето е било изхвърлено от Г. М., но на
това лице нормално е да не му се вярва, защото ако е излъгал за едно,
нормално е да излъгал и за всичко. А той безспорно е излъгал за нещо много
съществено, а именно това дали са били на същият ден в с. Д.Р. и дали се е
видял със свидетеля Г. З.. Моя подзащитен даде подробни обяснения, в които
обясни, че са били в с. Д.Р., след разговори проведени между И. П. и Г. З.. И.
П. отрича да са ходили на това място. По делото е разпитан свидетеля Г. З.,
който също заявява, че да, на същият ден при него е бил И. П., но разбира се
отрича, че му е дал наркотично вещество. Безспорно Г. З. установява, че е
имало среща между него и И. П. на тази дата, видели са се в неговата къща в
с. Д.Р., но не обвинява себе си и не казва, че е дал наркотично вещество на И.
П.. И след като това е безспорно установено, след като и в очните ставки
между И. П. и Г. З., И. П. продължава да говори, че не се е виждал с Г. З. на
същата дата, а Г. З. казва, че са се видели на същата дата, т.е. мисля, че поне в
тази насока би трябвало безспорно да се приети доказателствата, за да се
установи, че на тази дата е имало такава среща, т.е. И. П. лъже. А след като
лъже за тази среща, защо трябва да му вярваме на другото което казва.
Според мен именно показанията на И. П. са тези, които целят да обвинят Г.
М. и иска да внуши, че Г. М. е виновен за извършване на това престъпление,
просто защото Г. М. има условна присъда. Искам само да подчертая, че Г. М.
никога не се е занимавал с наркотици. Условната му присъда не е свързана с
наркотици. Никой не може да заяви, че има подозрения по отношение същия
да се занимава с наркотици. Това единствено, което се случва според мен е,
че И. П. е свидетелят, който дава неверни показания, който лъже, за да защити
себе си и след като е излъгал за срещите с Г. З., аз считам, че не следва да се
вярва на това, което казва. В мотивите си съдът започва с невярно твърдение,
че на неустановена дата по неизвестен начин Г. М. се е снабдил с наркотично
вещество. Не, към онзи момент не Г. М., а И. П. се е снабдил с наркотично
5
вещество. Снабдил се е след срещата си с лицето Г. З., след срещата им в с.
Д.Р.. И именно той е лицето, което е изхвърлило това наркотично вещество.
Г. М. е последователен, няма никакви противоречия в неговите обяснения,
които казва. Обясненията, които в голяма част се покриват и от свидетелят Г.
З.. Същият заявява подробно каква е причината да излезе с И. П. – той тръгва
с него, след като И. П. го кани да излязат навън. Той не се е срещал с Г. З.. В
тази насока са и показанията и на Г. З., който казва, че освен с И. П., не се е
срещал с друго лице, но е видял, че има друго лице в автомобила, който е бил
паркиран пред него. По това дело има множество въпроси, които следва да се
изясняват и според мен отношението от самото начало не е коректно по
отношение на ДП, защото с всичко това, за всичките въпроси, които се
задават и липсата на категорични отговори всъщност се показа, че при
положение, че две лица пътуват в едни автомобил, от който се изхвърля
наркотично вещество и категорично не е установено лицето, което е
изхвърлило наркотичното вещество, единият има качеството на обвиняем и
подсъдим, другият на има качеството на свидетел, т.е. всички са равни, но
някои са по-равни. В случая И. П. е по-равния от Г. М., защото от самото
начало делото е образувано срещу Г. М., който е привлечен като обвиняем.
Освен това, по делото са допуснати много процесуални нарушения във връзка
с изземването на наркотичните вещества и първоначалното изземване и
повторното на следващия ден, тъй като в обясненията, които дава Г. М., той
заявява, че когато И. П. изхвърля през прозореца на автомобила наркотичното
вещество пакета, имало е и друго, което е излетяло от там. И всъщност са
правени две изземвания на тези наркотични вещества. При тези две
изземвания са допуснати масово и много съществени процесуални
нарушения. Същите се извършени без присъствието на поемни лица. В някои
от тях, поемното лице е дошло накрая, подписало е нещо, което не знае за
какво. Така например ще се спра на свидетелските показания на М.Д. и В.Т., и
двамата поемни лица, които заявяват първо, че това което им показали
полицаите е било в ръцете на полицаите и на автомобила отгоре, т.е. те не са
го възприели и видели там, където би трябвало да е наркотичното вещество.
М.Д. казва, цитира: „…не го премериха пред мен, не се направи тест пред
мен, Веско не беше при полицаите…“ – това е другото поемно лице, което е
подписало протокола. „…Аз бях там може би две минути, дори не видях на
какво се разписах, не съм чела документа. Освен мен нямаше друг, само
6
двамата полицаи…“. Другото поемно лице, цитира: „…Не си спомням за
тестване и мерене. Те го бяха оставили горе върху полицейския автомобил.
Не съм го видял върху кантар или везна. Количеството не ми е показвано. Не
съм видял жена. Днес за първи път я виждам…“. Абсолютно опорочени
действия по изземването на наркотичните вещества. Безспорни са
показанията на всички поемни лица, поради което считам, че тези действия
следва да бъдат изключени от събраните доказателства по делото.
В заключение искам да кажа това, че наистина от всички събрани по делото
доказателства възникват много въпроси и след като отговорите не са
еднозначни и възникват много съмнения относно авторството на деянието,
изводът на първоинстанционния съд се явява неправилен и
незаконосъобразен, не почива на събрания доказателствен материал.
Противоречи на духа на закона, че всъщност самото обвинение следва да бъде
доказано по несъмнен и категоричен начин. При тези противоречия считам, че
няма несъмненост и категоричност в доказателствата в насока такава, че Г. М.
е виновен за престъплението, за което е осъден от първоинстнационния съд. С
оглед горното, моля да отмените осъдителната присъда и да признаете Г. М.
за невиновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Поддържам тезата
на адвоката си. Поддържам моите показанията, които съм да пред Районен
съд – Петрич. Набеден съм. Искам да бъда оправдан и да съм признат за
невиновен.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Набеден съм и искам да бъде
оправдан.
Съдът се оттегли на съвещание.
След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна
и обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:50 часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8