№ 120
гр. Варна, 23.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900296 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът Г. И. Б. , уведомена от предходно съдебно заседание чрез
процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат С. С.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ,
уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител,
представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Вещото лице Й. Л. М., уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично.
Свидетелят Н. Н. М., редовно призована, явява се лично.
Съдът, след като констатира, че свидетелят Н. М. се явява в днешно
съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към
неговия разпит.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 72 от 02.01.2024 г. от
1
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна.
Адв. С.: Запознат съм. Да се приеме.
Адв. В.: Запознат съм. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че постъпилото писмо с вх.№ 72 от 02.01.2024 г. от
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна следва да се приложи към
доказателствения материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото писмо с вх.№
72 от 02.01.2024 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна.
На именно повикване в съдебната зала се яви свидетелят Н. М..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел, с
оглед на което снема самоличността му:
Н. Н. М., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
Свид. М. на въпроси от адв. В.: Случката беше вечерта между 5 и
половина - 6 часа вечерта. Не съм сигурна точно за час. Бях с баба ми в
колата. Искахме да отидем до магазина. Дворът ни е Т-образен. Входът на
двора гледа на там, накъдето е паркирана колата.
СЪДЪТ предявява на свидетеля Н. М. заверени преписи на снимки,
находящи се на лист 126 от делото.
Свид. М. на въпроси от адв. В.: Да, това е кооперацията. Този вход,
който е на снимка номер 2, не се използва, защото от него реално се влиза в
двора на съседната кооперация. Входът на блока е срещу тази ограда на
снимка номер 7. Моята кола се пада точно срещу входа, където влизат колите.
На снимка номер 2 тъмната кола е моята. Няма как по друг начин да изляза.
Маневрата е от тук назад, насам и да изляза така напред. Наляво се пада към
входа и след което надясно, за да може да се излезе през прохода. На снимка
5 и 6 е паркомястото, където винаги стоеше колата. Вече не се паркира там.
От това паркомясто излязох. Когато аз излизах от входа, дамата беше извън
двора по пътя, по който по принцип се очаква, че трябва да мине колата. Аз я
видях. Тя стоеше там и говореше с една друга жена. В момента, в който аз се
2
качих в автомобила, тя все още беше там. Виждах я в огледалото за задно
виждане, като когато аз давам назад, колата е с включени задни светлини.
Самият двор е тъмен. Няма осветление. Има осветление в съседния двор.
Пуска се сянка към нашия. Дворът е тъмен. Давам назад и вече ще изправям,
за да мога да завия надясно и чувам дете. Съответно набивам спирачки и
веднага спирам. Не съм усетила нито удар, нито нищо. Просто чух детето и
спрях. В същия момент слизам от колата и виждам, че дамата вече започва да
се изправя. Тя беше зад автомобила ми, но имаше разстояние. Може би на
около метър и половина – два беше зад автомобила ми. Изобщо не беше до
колата. Самият двор е изронен. Там, където беше тя, имаше изронено като
дупка. Не е изключено (според мен това се е случило) просто поради това, че
беше мокро, тъмно, имаше и локва, реално да се е спънала и да е паднала. Аз
с моята кола нищо не съм усетила. Отидох веднага, помогнах и. Попитах я
́
какво се случи и тя каза „паднах“. В следващия момент и отворих колата да
́
седне, за да се успокои малко. И в един момент не знам какво се случи, тя
започна да ми крещи: „Какво направи?! Луда ли си?!“, в смисъл обиди и
упреци спрямо мен. Изчаках я 10-15 минути да се поуспокои малко и тя каза:
„Искам да се кача вкъщи.“. Тя живее в същата сграда на третия етаж. Каза, че
я боли коляното. Помогнах и, качихме се до горе и тя си остана вкъщи. Казах
́
и: „Ако има нещо, обади ми се.“ Още долу като бяхме и предложих лекар. Тя
́́
ми отказа на 100 процента. Каза: „Не, няма нужда.“. Качихме се горе, оставих
я вкъщи и аз се прибрах. След около 40 минути тя ми звънна и ми каза:
„Много ме боли коляното. Искам да ме закараш до болница веднага.“ Качих
се до горе, помогнах и да слезе, качихме се на колата и я закарах в Спешното
́
отделение на Окръжна болница. Там има всичките ми данни. В смисъл, че
всичко е записано. Тя каза още при анамнезата, че е паднала. Аз пропуснах да
кажа, че още в момента, в който се качвахме нагоре, понеже се притесних за
нея чисто здравословно, я попитах, сега трябва ли да викаме полиция и какво
трябва да правим, нямам идея. И тя каза: „Не, не няма да намесваме полиция
изобщо. Просто искам да се прибера и да седна.“ Слизайки надолу към
колата, отново имаше същия разговор. Казвам: „Да извикаме ли полиция?
Трябва ли да се вика? Нямам никаква представа?“ Тя отговори: „Не, няма да
намесваме полицията.“ И аз казах „добре“. В болницата я прегледаха
лекарите. Имаха съмнение за спукана кост. Гипсираха и крака, закарах я до
́
вкъщи, помогнах и да се качи. Една нейна приятелка още от болницата дойде
́
3
с нас и се качи в колата, съответно и помогна да се качи до горе. Доколкото
́
разбрах от лекарите, по време на първичния прегледи, са и предложили да я
́
настанят за повече изследвания и тя отказа. На следващия ден вече,
доколкото разбрах, е отишла за по-обстойни прегледи, скенер и се е
установила пукнатина в костта и се е наложила операция. На мен ми беше
неудобно да и звъня и затова и писах в Месинджър да я питам как е. Първия
́́
ден ми отговори. След това спря да ми отговаря и аз прецених, че на втората
липса на отговор не трябва да я притеснявам повече и това беше всичко.
Н. Н. С. е баба ми. Тя беше с мен в същата вечер в колата. Задната част
на автомобила е била към ищцата. Аз спрях, защото чух детето. Нямам
спомен вече, детето каза ли нещо, пък и аз тогава се стреснах. Чух просто
детето и веднага набих спирачки. Освен детето и пострадалата, имаше и още
една жена с тях – въпросната, с която си говореше Г., но тя вече беше доста
встрани от двора, може би на 5-6 метра встрани от двора. Докато правих
маневрата, гледах в задното огледало. Доколкото мога да имам видимост в
тъмното, съм имала видимост на пътната обстановка зад автомобила.
Оглеждала съм се, а и там с повече от 1-2 км/ч е абсурдно, няма и как да се
кара. Супер бавно извършвам тази маневра, така че за мен на 100% се
изключва вероятността да съм я ударила. Според мен позицията на колата и
това къде е била тя…няма как да съм я ударила. Като излязох от колата, тя се
изправяше. Не съм я видяла да пада. В момента, в който спрях колата и
слязох, тя се изправяше. Беше с единия крак изправена. Почти изцяло беше
права. Просто и помогнах да се доизправи.
́
В Пето районно ме извикаха още на следващия ден. Дала съм показания
и съм казала абсолютното същото. Нямам какво друго да кажа.
Впоследствие седмица-две по-късно след инцидента по случайност в
разговор със съседка, която живее в другия блок, разбрах, че по време на
случката тя е била на терасата и е видяла, че колата ми е била доста по-
напред, когато Г. е паднала и каза, че ако се налага, ще свидетелства. Каза, че
няма как да съм я ударила, тъй като аз съм била доста по-напред, когато Г.
всъщност е паднала. Жената знам, че се казва Т.. Адресът и е: г***. Знам само
́
първото и име – Т.. Мога да потърся телефон. Не го знам в момента. Не съм
́
сигурна обаче дали това и е постоянният адрес.
́
Свид. М. на въпроси от адв. С.: Движих се с 1-2 км/ч назад. Маневрата
4
ми беше следната: тръгвам на заден ход, завивам наляво към входа на
кооперацията и след това излизам надясно през изхода за автомобили. Когато
чух детето, тъкмо спирах. В края вече на маневрата го чух детето. Това нещо
се случи може би на около метър, както е показано на снимка 20. От 2-3
години излизам от там по един и същи начин. Задните ми светлини работиха.
Бях с включени фарове. Беше тъмно.
Свид. М. на въпроси от адв. В.: Нямаше абсолютно никакви следи по
моя автомобил. Нито огънато, нито нищо. Точно това ме навежда на мисълта,
че…Нямаше и зацапано. Когато спрях, тя беше на около половин-един метър.
Не мога да преценя точно. Докато аз отивах към нея, тя вече беше
помръднала. Баба ми не е слизала от автомобила. Тя даже не разбра какво се
случи. В момента, в който Г. се качи в колата, за да седне, тя тогава разбра
всъщност какво се е случило.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 27913 от 15.11.2023 и
заключение с вх.№ 3758 от 12.02.2024 г. по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по
чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. В.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-автотехническа експертиза, с оглед на което снема
самоличността му:
Й. Л. М. – 42 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
С оглед днес изслушаните показания от водачката, считам, че
технически можем да отнесем показанията към факта, че нямаме установено
отриване на прахоляк, оставяне на някакви други следи на мястото на удара
спрямо автомобила и пострадалата. Във втория вариант, който беше поискан
5
към експертизата, сме разгледали точно този тип маневра даване на заден ход
с ляв волан, когато автомобилът е навлязъл пред кооперацията към входа.
Практически знаем, че е в тъмната част на денонощието. Това не се явяват
нови данни от показанията. Знаем мястото на удара, което е било показано от
пострадалата около дупка от изронване на циментовата замаска, която има
около кооперацията за движение на пешеходци и автомобили. Не смятам, че
по някакъв начин може категорично да променим заключението спрямо
втория му вариант, с оглед днес постъпилите показания. Има възможност,
пострадалата да се е изплашила или съвсем леко да е била побутната от
автомобила, но както се установява, нямаме технически данни, че наистина е
настъпило съприкосновение. Изслушаните показания, по отношение
разположението на пострадалата и на нейната приятелка, с която е
комуникирала преди настъпване на произшествието, считам, че не е това,
което е било приложено към момента на изготвяне на експертизата, защото аз
останах с впечатление, че те са били изключително близко, като начинът, по
който се обяснява придвижването на автомобила, следва детето да е
предшествало майка си по отношение движението на автомобила. Тоест
трябвало е, детето да бъде първо засегнато, а впоследствие примерно да бъде
ударена пострадалата. Но това е спрямо показания, които както изслушахме и
днес, могат да бъдат и до голяма степен противоречиви спрямо техническите
данни. По отношение на скоростта, с която каза, че се е движила водачката,
считам, че 1-2 км/ч технически е невъзможно. Минималната скорост на
полусъединител на процесния автомобил е около 10 км/ч. Нямаме технически
данни по категоричен начин да заключим, че е настъпило съприкосновението,
тъй като нямаме петно на отриване от прахоляк на автомобила. Няма
попадане на пострадалата и под автомобила. Тоест, за да е настъпило
съприкосновението, то трябва непосредствено при спиране на автомобила тя
да е бутната, но за да настъпи такова бутване, макар и с 2 см недостиг да спре
автомобилът преди пострадалата, трябваше да имаме отриване по
автомобила. Тоест технически аз не мога да заключа, че категорично е
настъпил ударът, тъй като в много други пътно-транспортни произшествия
включително от стряскане пешеходците падат и тогава чупят кости дали в
долните или горните крайници при съприкосновение с подлежащата
настилка, но това съответно би могло да даде като заключение специалист от
медицинската област, за да констатира начинът на счупване дали би могъл да
6
настъпи пряко при фронтален удар от бронята на автомобила или при падане
на подлежащата настилка, но за мен от техническа гледна точка няма
категорични данни, от които да заключим категорично, че тя е била бутната
от бронята и тогава е паднала.
В.л. М. на въпроси от адв. С.: Нямаме категорични данни за това, че е
бутната, тоест изключваме варианта и че не е бутната. Нямаме данни. Най-
проблемното в случая е, че автомобилът е преместен не един път.
Досъдебното производство е започнало голям период след настъпилия
случай, тоест голяма част от всичко, което е можело да бъде запазено като
находки, в периода от време, който е изминал, се е елиминирало. Дори и да е
имало отриване, ние не можем да го открием, месеци след като е настъпил
случая.
В.л. М. на въпроси от съда: При втория вариант, той отговаря на
снетите показания от водача. Ако е било в момент на спиране и пострадалата
е бутната, за да се изведе от равновесие и да падне спрямо подлежащата
настилка, тогава разглеждаме травма, която е настъпила при удар спрямо
подлежащата настилка, за това казах, че това не е в моите възможности
медицински да заключа дали травмата е от директен удар или съответно от
падане на подлежащата настилка.
В.л. М. на въпроси от адв. С.: Не съм гледал съдебномедицинската
експертиза. Тъй като не е допусната комплексна експертиза, не съм
коментирал с травматолога какво е положението с травмите.
В.л. М. на въпроси от адв. В.: Считам, че тъй като го гледаме от
житейска гледна точка, при даване назад на автомобила пострадалата е
можела да види светлините. Ние не можем да кажем, тя дали се е чувствала
заплашена, дали автомобилът ще спре малко преди нея и ще започне маневра
движение напред с десен завой, за да напусне двора. Тоест тук са субективни
фактори, които не можем технически да обозрем и да кажем кой е по-
правилен. Още повече, както разбирам, те са съседки, пострадалата и
водачката, тоест обичайно са наблюдавали автомобилите до какво равнище
навлизат пред кооперацията, за да започнат маневра движение на преден ход.
В.л. М. на въпроси от адв. С.: Аз останах с впечатление, че
пострадалата е говорила с приятелката си, която приятелка е била
7
разположена по-напред към автомобила, тоест ако е говорила, тя трябва да е
била с лице. В експертизата сме разгледали случая, където тя е била с гръб,
тоест не е можела да забележи, че автомобилът е приближавал. Можела е да
забележи евентуално контур на светлини, но не и да знае на 100% дали
автомобилът я застига. В конкретния случай разбираме, че би трябвало,
пострадалата да е била обърната с лице към събеседника си. Ако е била
обърната с лице към събеседника, съответно означава, че тя трябва да е
наблюдавала автомобила.
Вторият вариант към експертизата е допълнен към основния. Тоест
считам, че основно следва да се гледа втората експертиза, като с оглед
днешните събрани показания, считам, че единствено вторият вариант е
относим към настъпилото ПТП по един или по друг начин. Считам, че спрямо
показанията, които изслушахме, автомобилът е бил паркиран от дясната
страна на сградата, тоест не е бил спрямо левия паркинг. Не се е наложило да
излиза примерно на заден или на преден ход пред цялата кооперация. Това го
изключваме категорично спрямо снетите показания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
В. л. М.: Приложил съм допълнителна справка-декларация, в която съм
обобщил двете претендирани възнаграждения. Всичко съм обобщил във
втората експертиза. Моля съда да има предвид втората експертиза с втората
справка-декларация.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. В.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх. № 3758 от 12.02.2024 г. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, ведно със справка – декларация на вещо лице Й. Л. М..
ПРИЛАГА към корицата на делото първоначално постъпилото
заключение с вх.№ 27913 от 15.11.2023 г. по допуснатата съдебно-
8
автотехническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, съгласно представената от него справка-
декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице Й. Л. М., както следва: в
размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева от внесения от ответника депозит и
в размер на 100.00 /сто/ лева от бюджета на съда.
(Издаден РКО за 250 лв по вносна бележка от 17.10.2023 г. и за 100 лв
от бюджета на съда)
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на вещото лице Й. Л. М. за
сумата от 50.00 /петдесет/ лева от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от днес да внесе по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително
сумата от 100.00 /сто/ лева за изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено
на вещото лице, след представяне на доказателства за допълнително внесен
депозит от ответника.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателства за
внесен депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от
ГПК.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. В.: Предвид изявленията на вещото лице, че в крайна сметка не
може да даде категорично заключение дали е имало съприкосновение между
процесния автомобил и пострадалата, което междувпрочем е в тежест на
ищцовата страна за доказване, но в тази връзка аз моля да се назначи
допълнителна съдебномедицинска експертиза единствено по отношение на
въпрос номер 2, предвид постъпилите допълнителни доказателства,
включително и гласни такива, възможно ли е ищцата да е получила травма
при свободно падане, а не вследствие на съприкосновение с процесния
автомобил. Това касае по-скоро налице ли е причинно-следствена връзка
между получените увреждания и процесния пътен инцидент.
На следващо място ми се ще жената, за която свидетелката Н. М.
спомена, която е била очевидец, по някакъв начин да я установим и да бъде
9
разпитана. Моля да ми бъде дадена възможност да предоставя имена на
свидетелката и телефонен номер, на който да бъде призована. Аз днес научих
за нея. Моля да бъде допусната до разпит въпросната жена относно
механизма. В случай, че не уважите исканията, аз считам, че с оглед
заключението на вещото лице механизмът не е доказан по категоричен начин,
съответно основателността на исковата претенция.
Адв. С.: Считам, че не следва да се допуска допълнителна задача към
съдебномедицинската експертиза. Експертизата е изслушана в предходно
съдебно заседание. Не са възникнали основания да считаме, че експертизата е
непълна или неясна. Приета е без оспорвания, без допълнителни искания в
тази насока. Тя даже не е допълнителна, а нова задача към вещото лице.
Несвоевременно е направено искането и не следва да се допуска.
По искането за свидетел, първо считам, че не е необходим такъв
свидетел. Разпитани са двама свидетели, досежно механизма на ПТП – по
един на всяка от страните. Противоречията в техните показания по всяка
вероятност ще бъдат обсъдени в акта по същество на съда и съдът ще
кредитира показанията на един от тези свидетели. Същевременно искането е
некоректно зададено. Нуждае се от допълнително прецезиране. Колегата не
сочи, а и към момента няма как да посочи имена и адрес на свидетеля за
неговото призоваване. В тази насока аз считам, че едно евентуално отлагане
на делото за издирване на такъв свидетел само би удължило срока за водене
на същото. Не би довело до реални резултати. Не виждам и как да го издирим
този свидетел честно казано.
СЪДЪТ, по отношение на искането за допускане на допълнителна
задача към съдебномедицинската експертиза, намира, че искането следва да
бъде оставено без уважение дотолкова, доколкото експертизата е изслушана в
проведеното на 25.10.2023 г. съдебно заседание, като същото заключение не е
оспорено, поради което поставянето на допълнителна задача към същото към
настоящия момент е преклудирано.
По отношение на направеното искане за допускане до разпит на втори
свидетел във връзка с установяване на механизма на ПТП, съдът като
съобрази, че днешното съдебно заседание се явява трето такова поред,
намира, че искането за допускане до разпит на свидетел е преклудирано,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
10
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за събиране
на допълнителна съдебномедицинска експертиза и за допускане до разпит на
свидетел.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие.
Адв. В.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие и преводно нареждане.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, че нямат други
искания по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. С.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите предявените
искове. Моля да ни присъдите разноски по списък и адвокатски хонорар по
реда на чл.38 от ЗАдв. Моля да ми дадете кратък срок, в който в писмен вид
да обоснова аргументите си в полза на ищцовите твърдения.
Адв. В.: Уважаема госпожо Председател, на първо място считам, че
исковата претенция не бе доказана по основание. Основният факт, който
подлежи на доказване при подобни дела, е фактът на наличието на причинно-
следствена връзка между получената от ищцата травма и поведението и
движението на процесното пътно транспортно превозно средство. В
днешното съдебно заседание вещото лице по автотехническата експертиза
категорично заяви, че не може с категоричност да обоснове, че е настъпило,
каквото и да било съприкосновение, дори побутване между лекия автомобил
и ищцата. При липса на такава категоричност аз считам, че ищцовата страна
не доказа твърдяната от нея причинно-следствена връзка между процесните
травматични увреждания и управлението на процесното превозно средство.
По отношение на поискания в днешното съдебно заседание свидетел, аз
не считам, че искането е преклударано, тъй като за пръв път едва днес ние
научихме за него. Той се явява нов и неизвестен за страната факт, за който
11
ние нямаше как да узнаем, предвид липсата на материали от досъдебното
производство.
На следващо място считам, че исковата претенция не беше доказана и
по размер. Считам предявения размер за прекомерен такъв, а по отношение на
направеното възражение за съпричиняване, считам, че ищцата с действията си
или бездействията си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
доколкото същата не се е съобразила с маневрата на лекия автомобил, каквото
е заключението на автотехническата експертиза в точка 5 от същата.
Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените
разноски.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок, като дава възможност на ищеца в едноседмичен
срок от днес да представи писмена защита по спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12