МОТИВИ към решението по НАХД № 1375
по описа на
Варненския районен съд за 2020 година, ХХІII състав.
Производството
е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура-Варна по реда на
чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на Л.И.Ч.
- ЕГН ********** ***, за това, че на
30.10.2018г. в гр. Варна по ул. „Прилеп“ управлявал моторно превозно
средство – мотопед марка „SANYANG” модел „Pure SR” с
рама № F5BQ101379, което не е регистрирано по надлежния ред, установен в чл. 140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 2 чл. 3
ал.1 и чл. 4 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства - престъпление по чл. 345
ал.2 от НК
С предложението прокурорът счита
фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на досъдебното
производство доказателства и изразява
становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно заседание
ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по
постановлението.
Обв. Л.Ч.
участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител. В
хода досъдебното производство се е
възползвал от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното следствие не
отрича, че е управлявал мотопеда, който не е бил регистриран, като сочи , че
тъй като бил до 49 кубика не му била необходима нито книжка, нито регистрация. С последната си дума отново признава вината си и изразява
съжаление за извършеното.
Процесуалният представител на
обв.Ч. - адв. Д. , счита, че предявеното обвинение не е доказано
по безспорен начин, тъй като управляваното от обвиняемия превозно средство не
подлежало на регистрация съгласно Наредба І-45. Поради това и пледира той да
бъде оправдан, а в условията на евентуалност-да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание в минимален размер.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна следното:
Обв. Л.Ч. през
2018г. закупил мотопед от св.М.Х..Свидетелят от своя страна преимуществено
пребивавал в Германия, където се прехранвал като събирал метални отпадъци и ги
предавал в пунктове за изкупуване на
метали. През есента на 2018г. непознато за него лице му дало стар мотопед
марка „SANYANG", модел „Риге SR. Превозното средство не било регистрирано през
последните седем години в Германия.В последствие св.Х. го докарал в България и
го продал на обв.Ч..За покупко-продажбата не били изготвени никакви
документи.След това обв.Ч., който не
бил правоспособен водач на МПС, започнал да
управлява мотопеда без да го регистрира .
На 30.10.2018 г., около обяд, обв. Ч.
с мотопеда се движел по пътя от с.Каменар към гр.Варна. Около
14.05 ч. той се намирал в района на поставените камери за
видеонаблюдение на ул. „Прилеп" в гр. Варна. По същото време там в
изпълнение на служебните си задължения били и свидетелите Н.К., Я.Д. и Х.С. ,
които били служители на сектор „СПС" при ОД на МВР - Варна. Направило им
впечатление, че водачът на приближаващия мотопед е без предпазна каска и го спрели за проверка. При нея се установило, че мотопедът няма
поставена регистрационна табела, а обв.Ч.
няма издадено свидетелство за управление на МПС, документи за превозното
средство и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обв. Ч. бил
придружен от полицейските служители до сградата на II РУ при ОД - МВР - Варна,
където спрямо него били съставени актове
за извършените от него нарушения по ЗДвП и по КЗ.
В последствие за управлението на
нерегистрирано МПС било образувано досъдебно производство.
Обв. Л.И.Ч. е роден на ***г***, български гражданин, без образование, не женен, не работи.
По отношение на него е било одобрено споразумение по НОХД № 4443/2007г.
на ВРС, с което за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на
20.03.2006г., му е било наложено наказание 5 месеца „Лишаване от свобода“ ,
изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съдебният акт е влязъл в сила на 19.02.2008г. По отношение на това осъждане е
настъпила реабилитация по смисъла на чл.86 ал.1 т.1 от НК.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
намира за установена въз основа на обясненията на обв.Ч. и писмените
доказателства по досъдебно производство
№ 1321 / 2018г. по описа на ІІ РУ-ОД-МВР-
Варна – докладна записка,
експертна справка,, актове за установени административни нарушения,
протоколи за разпит на обвиняем и свидетели , протоколи за доброволно
предаване, протокол за предупреждение, разписки, справка за нарушител от района, справки от КАТ-Варна,
справка за съдимост, и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Обв. Л.И.Ч.
е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 345 ал.2 от НК, тъй като на 30.10.2018г. в гр. Варна по ул. „Прилеп“
управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „SANYANG” модел „Pure SR” с рама № F5BQ101379, което не е регистрирано по
надлежния ред, установен в чл. 140 ал.1
и ал.2 от ЗДвП и чл. 2 чл. 3 ал.1 и чл. 4 ал.1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие-управление на мотопед, който не
е бил регистрирано по надлежния ред. Това обстоятелство по безспорен и
категоричен начин се установява от
справките за регистрация на МПС, а и не се оспорва.
Първоинстанционният съд приема, че от
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед на знанието на
обв. Ч.
, че управляваното МПС не е
регистрирано.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на адв.Д. относно съставомерността на деянието.Обстоятелството
дали мотопеда е подлежал на регистрация в Р.Германия е ирелевантно към спора.
Разпоредбата на § 6 т. 14 от ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на мотопед, като
това е дву- или триколесно пътно превозно средство,
което има двигател с работен обем до 50 см3 и чиято конструктивна максимална
скорост не надвишава 45 км/ч. В нормата на чл. 1 ал.4 от Наредба № І-45 пък
лимитативно са описани превозните средства , които не подлежат на регистрация
.Това са тролейбусите, верижните, строителните, селскостопанските и другите
самоходни машини, МПС-та предназначени за състезания по затворен маршрут,
велосипедите с допълнително монтиран двигател, инвалидните колички с двигател ,
тракторите, бавнодвижещи се превозни средства и
теглените от тях каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност.
Следователно, мотопедите, независимо от
кубатурата на двигателите им, подлежат на регистрация . От друга страна съдът прецени данните за
личността на обв.Ч.. От справката за нарушител от района е видно, че същият не
е притежавал свидетелство за управление на МПС.Въпреки това обв.Ч. е управлявал
МПС, като за допуснати от него нарушения е бил санкциониран за първи път през
2004г. До момента на извършване на деянието спрямо него са били влезли в сила
пет наказателни постановления.От това може да се направи извод, че обществената опасност на обвиняемия не е ниска.Поради това
и съдът прецени, че извършеното от Ч. не
следва да се квалифицира като административно нарушение по чл.140 от ЗДП.
С оглед горното, и тъй като прие че
обвинението против обвиняемия е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна
Л.Ч. за виновен за предявеното му
обвинение по чл.345 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията
съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 а от НК-
обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по
чл.345 ал.2 от НК законна санкция е лишаване от свобода до 1 година или глоба
, Ч. е реабилитиран, и
от деянието му не са причинени
имуществени вреди.При горните констатации съдът освободи обв. Ч. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът
съобрази липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и
смекчаващите такива, а именно
изразеното съжаление от страна на обвиняемия.
Мотивиран от изложеното, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на обв. Ч. наказание “Глоба” от 1 000 лв.- специалния
минимум по приложимия законов текст.
Съдът счете,че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
Мотивиран от изложеното,съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :