Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 62
13.08.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На осемнадесети юни 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 700 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 32 от 15.02.2019г., постановено по гр. дело № 1122/2017г. по описа на Районен – Бургас са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на проведените на 26.10.2017г. и 27.10.2017г. Общи събрания на Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц. С цитираното решение е осъдена Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц да заплати на Г.Н.Ф. сума в размер на 700 лева, представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц чрез адвокат Л.К., с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения по неправилността на постановеното решение, като се посочва, че няма как едно паркомясто да е обща част на сградата, защото същото е продадено като самостоятелен обект и притежава 3, 79 кв.м. идеални части от общите части на сградата. В жалбата се твърди, че като доказателства по делото са представени всички пълномощни, с които са били упълномощени участващите в Общото събрание на етажната собственост, а отделно от това – на събранието не са присъствали лица, които да са представлявали повече от трима собственика, а отделно от това – на Общото събрание не са присъствали лица, които да са представлявали повече от трима собственика.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на жалбата.
Ответната страна по въззивната жалба – Г.Н.Ф. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата. Не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Г.Н.Ф. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Г.Н.Ф. против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, с който се претендира да бъдат отменени всички взети решения на проведеното Общо събрание на етажната собственост на 26.10.2017г., като в исковата молба се излагат съображения за незаконосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на Общото събрание, както и относно незаконосъобразността на взетите решения.
Районен съд – Несебър въз основа на депозираната искова молба е образувал гр. дело № 1129/2017г.
Предявен е иск от Г.Н.Ф. против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, с който се претендира да бъдат отменени всички взети решения на проведеното Общо събрание на етажната собственост на 27.10.2017г., като в исковата молба се излагат съображения за незаконосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на Общото събрание, както и относно незаконосъобразността на взетите решения.
Районен съд – Несебър въз основа на депозираната искова молба е образувал гр. дело № 1130/2017г.
Предявен е иск от „Арка проект“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Радостина Лостова-Жечева против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, с който се претендира да бъдат отменени всички взети решения на проведените Общи събрания на етажната собственост на 26.10.2017г. и на 27.10.2017г., като в исковата молба се излагат съображения за незаконосъобразност на взетите решения поради нарушаване на процесуалния ред за свикване и поради нарушение на императивните материално правни разпоредби на ЗУЕС.
Районен съд – Несебър въз основа на депозираната искова молба е образувал гр. дело № 1122/2017г.
С Определение № 171 от 23.03.2018г., постановено по гр. дело № 1122/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, съдът е съединил производствата по гр. дело № 1122/2017г., гр. дело № 1129/2017г. и гр. дело № 1130/2017г. – трите по описа на Районен съд – Несебър за съвместно разглеждане и е постановил производството по делото да продължи под номер – 1122/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.
С Определение от 31.05.2018г., постановено по гр. дело № 1122/2017г. по описа на Районен съд – Несебър е прекратено производството по гр. дело № 1122/2017г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, касаеща предявения от „Арка проект“ ЕООД, представлявано от Управителя Радостина Нейчева Лостова-Жечева против ответната етажна собственост на комплекс „Рич 1“, представлявана от Оксана Юриевна Буц.
При това положение, съдът намира, че предмет на разглеждане в това производство остават двете искови молби, депозирани от Г.Н.Ф. против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, с които се претендира да бъдат отменени всички взети решения на проведеното Общо събрание на етажната собственост на 26.10.2017г. и на проведеното Общо събрание на етажната собственост на 27.10.2017г. В исковите молби се посочва точно кои решения се атакуват, както и се посочват основанията за това - излагат се съображения за незаконосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на Общото събрание, както и относно незаконосъобразността на всяко едно от взетите решения.
Ответната етажна собственост оспорва исковете и посочва, че няма допуснати нарушения при свикването на Общите събрания, няма нарушения при провеждането на тези събрания, както и при взетите решения.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от Управителния съвет
(управителя) или от Контролния съвет (контрольора).
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи
– не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец,
уведомява писмено управителя, като посочи електронна поща и адрес в страната,
на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер. На основание ал. 4 от цитираната разпоредба когато лицето по
ал. 2 не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се
изпращат покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер, то се
смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители
собствениците на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1-4 и 7. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако събранието не може да се проведе в
посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага
с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за
законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост.
На основание чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може
да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на
етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването
може да бъде направено устно на същото или на предходното заседание на общото
събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. На
основание ал. 3 от цитираната разпоредба собственик или ползвател може писмено
да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка на подписа
или адвокат с писмено пълномощно. На основание ал. 5 от цитираната разпоредба
участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от
пълномощното се прилага към него.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение № 28 от 06.06.2017г., постановено по гр. дело № 2887/2016г. по описа на ВКС на РБ визираната в чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС незаконосъобразност на решението на Общото събрание може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически факт, т. нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, т. нар. материална незаконосъобразност.
При това положение и като взе предвид, че отмяна на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, съдът намира, че за да бъде отменено някое от атакуваните решения то следва да страда именно от посочените пороци, а оттук следва и обстоятелството, че страната би могла да претендира отмяна на конкретно решение на ОС на ЕС именно посочвайки нарушаване на процедурата при вземане на това решение или неспазване на императивна правна норма. Съображения, сочещи на целесъобразност при вземане на конкретно решение, съдът не следва да вземе предвид.
В исковите моли се посочва, че двете общи събрания не са свикани законно, тъй като е следвало да бъдат изпратени електронни писма за свикването, тъй като повече от етажните собственици не живеят в България. Посочва се, че събранията са се провели при липсата на кворум, тъй като на събранията са присъствали лица, представлявали повече от трима собственици. Твърди се, че събранията са се провели на руски език и се посочва за всяко едно от атакуваните решения какви са неговите пороци.
По делото е представена Покана за свикване на Общо събрание за дата – 26.10.2017г. – 19.00 часа с изрично посочен дневен ред. Поканата е подписана от адвокат Полименова в качеството й на пълномощник на всички членове на УС на ЕС на комплекс Рич 1. Върху самата покана е отразено, че поканата е залепена на информационното табло пред рецепцията на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 и залепянето е удостоверено с полагане на подпис от страна на свидетел – Елена Димитрова Петрова и посочване на дата и час, на която е станало залепянето на поканата – 17.10.2017г. – 16.00 часа. Ищцата оспорва редовното свикване на проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание, като сочи, че не й е изпратена покана на електронната й поща съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, но по делото няма никакви данни ищцата да е уведомила писмено Председателя на УС с посочване на електронна поща, на която да се изпрати покана за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. При това положение и като взе предвид, че по делото не е установено ищцата да е уведомила писмено за своето отсъствие повече от един месец и да е посочила електронна поща, на която да й бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС по силата на която при непосочване на електронна поща, лицето се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1 от чл. 13 на ЗУЕС – тоест – чрез поканата, залепена на видно и общодостъпно място.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че ищцата е редовно уведомена за свиканото на 26.10.2017г. Общо събрание на етажната собственост.
По делото е представена Покана за свикване на Общо събрание за дата – 27.10.2017г. – 14.00 часа с изрично посочен дневен ред. Поканата е подписана от адвокат Полименова в качеството й на пълномощник на всички членове на УС на ЕС на комплекс Рич 1. Върху самата покана е отразено, че поканата е залепена на информационното табло пред рецепцията на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 и залепянето е удостоверено с полагане на подпис от страна на свидетел – Елена Димитрова Петрова и посочване на дата и час, на която е станало залепянето на поканата – 17.10.2017г. – 16.00 часа. Ищцата оспорва редовното свикване на проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание, като сочи, че не й е изпратена покана на електронната й поща съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, но по делото няма никакви данни ищцата да е уведомила писмено Председателя на УС с посочване на електронна поща, на която да се изпрати покана за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. При това положение и като взе предвид, че по делото не е установено ищцата да е уведомила писмено за своето отсъствие повече от един месец и да е посочила електронна поща, на която да й бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС по силата на която при непосочване на електронна поща, лицето се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1 от чл. 13 на ЗУЕС – тоест – чрез поканата, залепена на видно и общодостъпно място.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че ищцата е редовно уведомена и за свиканото на 27.10.2017г. Общо събрание на етажната собственост.
В исковата молба се посочва, че за проведените на 26.10.2017г. и на 27.10.2017г. Общи събрания на етажната собственост не е бил налице необходимият кворум, като не се сочат конкретни нарушения, а общо се посочва, че се оспорва самото представителство на етажните собственици и се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС, като се твърди, че при провеждането на общото събрание са присъствали лица, представлявали повече от трима собственици.
За да постанови своето решение и да отмени всички взети решения на проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС, първоинстанционният съд е посочил, че двамата от пълномощниците – Анатолий Матвеевич Клюев и Валентина Ивановна Кочетова са представлявали и на двете Общи събрания повече от трима собственици на самостоятелни обекти. Съдът в своето решение е приел, че Анатолий Клюев е представлявал Олег Коносевич, Александър Замятин, Елена Клюева, Ирина Байгутлина и Елена Горбункова, но видно от представените по делото пълномощни и Протокола за регистрация на проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС лицата – Олег Коносевич и Елена Горбункова са съсобственици на апартамент № 81, поради което следва да се приеме, че Анатолий Клюев е осъществявал съвместно представителство и не следва да се приеме, че ги е представлявал поотделно като собственици, при положение, че те двамата притежават съвместно един самостоятелен обект и съответно – съвместно упражняват действията по управление на този имот. Същият довод се отнася и за лицата – Александър Замятин и Ирина Байгутлина – те двамата са посочени като съсобственици на апартамент № 28 и предвид обстоятелството, че са представлявани от Анатолий Клюев, то не следва да се приема, че той е представлявал двама различни собственици, при положение, че те съвместно са собственици на един самостоятелен обект. По отношение на Елена Клюева следва да се отбележи единствено, че в представения Протокол за регистрация тя е посочена като съсобственик в апартамент № 22 заедно с Анатолий Клюев и Сергей Клюев, поради което и следва да се приеме, че при положение, че Анатолий Клюев се е явил лично на проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание, то той е упражнявал правата на всички съсобственици на имота.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото няма данни Анатолий Клюев да е представлявал повече от трима собственици на недвижими имоти на проведените общи събрания на етажната собственост на 26.10.2017г. и на 27.10.2017г.
Съдът в своето решение е приел, че Валентина Ивановна Кочетова е представлявала Олга Лернер, Олга Кварцова, Роман Кварцов, Олга Качаева, Михаил Викторов и Елеонора Акаева. От представените по делото пълномощни се установява, че Валентина Кочетова е представлявала Олга Лернер (лист 149 от първоинстанционното производство), Олга Кравцова (лист 150) и Роман Кравцов (лист 151) – двамата съсобственици на апартамент № 70, а останалите лица – Олга Качаева, Михаил Викторов и Елеонора Акаева са били представлявани от друго лице – Анна Кочетова (лист 152, 153 и 154).
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото не се установява Валентина Кочетова да е представлявала повече от трима собственици на недвижими имоти на проведените общи събрания на етажната собственост на 26.10.2017г. и на 27.10.2017г.
Следва да се отбележи, че при сравнение и детайлно проучване на всички представени по делото пълномощни, настоящата инстанция намира, че всеки един от представителите е представлявал най-много трима собственици на различни недвижими имоти, поради което и не са налице нарушения по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС.
Първоинстанционният съд е изложил и други доводи, които е счел, че нарушават кворума на проведеното общо събрание на 26.10.2017г., но такива доводи – относно представителството на определени лица не са наведени в исковата молба, поради което и настоящата инстанция намира, че съдът не е имал правомощията служебно да извършва такава проверка. При положение, че се позовава на липса на кворум – ищцовата страна е следвало да посочи кои обстоятелства водят до това нарушение, тъй като съдът не проверява служебно цялата процедура по свикване и провеждане на Общо събрание на етажната собственост, а само и единствено във връзка с посочените в исковата молба нарушения.
При положение, че в исковата молба не се сочат други нарушения на кворума, а само доводите свързани с представителството на повече от трима различни собственици, то съдът намира, че тези наведени твърдения са неоснователни и на проведените две Общи събрания на ЕС на 26.10.2017г. на 27.10.2017г. е бил налице изискуемия за провеждането им кворум.
При това положение, съдът следва да разгледа съображенията за всяко едно от взетите решения относно тяхната законосъобразност.
По
отношение на предявения иск от Г.Н.Ф. – гражданин на Руската Федерация, със
съдебен адрес *** – адвокат М.К. и адвокат П. М. против Етажна собственост на
комплекс Рич 1, бл. 1 – сграда с идентификатор 51500.510.122.1 – с адрес – гр.
Несебър, Община Несебър, м. Акротиря, представлявано от Председателя на УС на
ЕС Оксана Буц, с който се претендира да бъдат отменени взетите по т. 3, т. 4,
т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 Решения на проведено на 26.10.2017г. Общо събрание на
ЕС, съдът намира следното:
По
отношение на атакуваното решение в т. 3, взето на проведеното на 26.10.2017г.
Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 3 е взето решение при заявена необходимост превод от български на руски език и обратно да бъде извършван от адвокат Полименова за участник № 15.
В исковата молба се посочва, че е недопустимо да се приема решение за водене на общото събрание на чужд език.
Видно от представения по делото протокол събранието е водено на български език и не са налице сочените от ищцата пороци, поради което и не са налице основания то да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен, което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което искът по отношение на взетото решение по т. 3 от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС да бъде отхвърлен.
По
отношение на атакуваното решение в т. 4, взето на проведеното на 26.10.2017г.
Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 4 е взето решение, с което Общото събрание одобрява извършените разходи за свикване и провеждане на Общи събрания на етажната собственост и за завеждане и водене на съдебни и изпълнителни дела и привличането на адвокат от датата на провеждане на първото Учредително ОС на ЕС до 26.10.2017г. включително – за 2015г. – сума в размер от 3 753, 50 лева, за 2016г. – сума в размер от 16 871, 60 лева и за 2017г. – сума в размер от 7 800 лева.
В исковата молба се сочи, че е недопустимо да се одобряват годишни отчети за няколко финансови години.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, Общото събрание приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на УС (Управителя), както и на Контролния съвет (Контрольора). Законът изрично посочва, че в правомощията на ОС на ЕС е да одобрява годишните отчети и това решение е взето в правомощията на Общото събрание. Единственият порок, който се сочи в исковата молба е, че са одобрени отчети за разходи за няколко години, но законът не въвежда изрични ограничения за това, поради което и настоящата инстанция намира, че обстоятелството, че са одобрени отчети за няколко години не води до тяхната незаконосъобразност, поради което и не са налице основания за неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен, което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което искът по отношение на взетото решение по т. 4 от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС да бъде отхвърлен.
По
отношение на атакуваното решение в т. 5, взето на проведеното на 26.10.2017г.
Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 5 е взето решение, с което Общото събрание одобрява изменения в наименованията и сумите на отделните пунктове в бюджета на ЕС за 2015-2016г. съгласно Приложение 1, както и приема решение, че при възникване на дефицит на средства, заложени за управление и поддръжка на ЕС, УС ще използва средства от Фонд „Ремонт и обновяване“.
В исковата молба се посочва, че в разрез с правомощията на ОС, определени от законодателя в ЗУЕС, са извършени промени в бюджета за две отминали години и не следва да се увеличават таксите, които събира етажната собственост.
В конкретния случай – от самия Протокол на проведеното Общо събрание на 26.10.2017г. не може да се установи какви точно промени са внесени, за да се провери тяхната законосъобразност. Безспорно е, че при оспорване на взетите решения от етажен собственик с искане за тяхната отмяна в тежест на Етажната собственост е да докаже, че всички решения са взети при спазване на процедурата за провеждане на ОС и при спазване на нормите на ЗУЕС относно тяхната законосъобразност. При положение, че съдът не би могъл да направи преценка за законосъобразността на една норма, то следва да се приеме, че наведеното възражение за нейната законосъобразност е основателно. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че при положение, че не може да се установи какви промени се правят в приетите бюджети за 2015-2016г. то взетото решение следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в тази му част следва да бъде уважен, което налага първоинстанционното решение макар и при различни правни и фактически доводи да бъде потвърдено, тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същия правен резултат – отмяна на взетите решения по т. 5 от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС.
По
отношение на атакуваното решение в т. 6, взето на проведеното на 26.10.2017г.
Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 6 е взето решение, с което Общото събрание утвърждава Приложение № 2 с отразени в него конкретни размери на дължимите парични вноски за 2015г. – 2016г. за всеки един самостоятелен обект в ЕС – парични вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ и парични вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
В исковата молба се посочва, че не следва да се променя размера на дължимите парични вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и паричните вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Посочва се и обстоятелството, че таксите за управление и поддръжка се определят не за всеки самостоятелен обект в ЕС, а в зависимост от броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете и това решение противоречи на чл. 51 от ЗУЕС.
На основание чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС средствата във Фонд „Ремонт и обновление“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Видно от приетите решения в т. 6 е взето решение Фонд „Ремонт и обновление“ да се запълва пропорционално съобразно процентите идеални части от общите части на сградата за всеки самостоятелен обект. Съдът намира, че взетото решение не противоречи на правната норма на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС и не може да се приеме, че взетото решение е незаконосъобразно.
Взето е и решение паричните вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС да се разделят между всички самостоятелни обекти в ЕС по равно.
Съдът не би могъл да контролира размера на вноските, които се определят от ОС на ЕС, но може да контролира начинът, по който е взето решение да се формират вноските, тъй като законът с императивни разпоредби е уредил това. Видно от взетото решение, ОС е разпределило плащането на таксите за поддръжка и управление на общите части да става не както законът разпорежда - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, а е прието решение да се разделят между всички самостоятелни обекти в ЕС по равно. Взетото решение безспорно противоречи на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и е незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид
обстоятелството, че законът изрично повелява как да се разпределят разходите за
управление и поддържане на общите части и не е упомената възможност общо събрание
на етажната собственост да може да приеме друг начин на разпределение на
разходите, различен от посочения в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, настоящият състав
намира, че посочената разпоредба е императивна и безспорно като е прието
разходите да се разпределят в зависимост от самостоятелните обекти, а не според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят, тази разпоредба с взетото
решение е нарушена. Нарушението на императивната разпоредба води до
незаконосъобразност на взетото решение за определяне на размера, начина и
сроковете за плащане на паричните вноски за разходите за управление и поддръжка
на общите части и следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в тази му част следва да бъде уважен, което налага първоинстанционното решение макар и при различни правни и фактически доводи да бъде потвърдено, тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същия правен резултат – отмяна на взетите решения по т. 6 от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС само по отношение на взетото решение относно разпределението на таксите за поддръжка и управление между етажните собственици. По отношение на взетото решение в т. 6 по отношение на таксите за Фонд „Ремонт и обновление“ предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а постановеното решение в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенцията да бъде отхвърлена.
По
отношение на атакуваните решения в т. 7 и т. 8, взети на проведеното на
26.10.2017г. Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 7 е взето решение, с което Общото събрание утвърждава отчета на дейността на УС на ЕС за 2015г. – 2016г.
В исковата молба се посочва, че с решението по този въпрос се доказва, че такъв отчет не е изготвен, респективно – утвърден за 2015г. – 2016г. и по този начин УС си е позволил да извършва разходи, за които ищцата не е дала съгласие и които без нейно съгласие не биха могли да извършат.
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 8 е взето решение, с което Общото събрание утвърждава отчета за дейността на КС на ЕС за 2015г. – 2016г.
В исковата молба се посочва, че с решението по този въпрос се доказва, че такъв отчет не е изготвен, респективно – утвърден за 2015г. – 2016г. и по този начин УС си е позволил да извършва разходи, за които ищцата не е дала съгласие и които без нейно съгласие не биха могли да извършат.
Доводите, сочещи на незаконосъобразност и за двете взети решения са идентични.
На основание чл. 11, т. 4 от ЗУЕС Общото събрание приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на УС (Управителя), както и на Контролния съвет (контрольора).
От представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС става ясно, че Общото събрание е запознато с отчетите както на УС, така и на КС – същите са били подробно прочетени от председателите – съответно на УС и на КС и с мнозинство е взето решение за тяхното одобряване. Конкретни доводи относно незаконосъобразността на тези решения не се навеждат, поради което и настоящата инстанция намира, че наведените доводи в исковата молба по отношение на атакуваните решения в т. 7 и т. 8 от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС са неоснователни и претенцията за тяхната отмяна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен, което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което искът по отношение на взетите решения по т. 7 и т. 8 от проведеното на 26.10.2017г. ОС на ЕС да бъде отхвърлен.
По
отношение на предявения иск от Г.Н.Ф. – гражданин на Руската Федерация, със
съдебен адрес *** – адвокат М.К. и адвокат П. М. против Етажна собственост на
комплекс Рич 1, бл. 1 – сграда с идентификатор 51500.510.122.1 – с адрес – гр.
Несебър, Община Несебър, м. Акротиря, представлявано от Председателя на УС на
ЕС Оксана Буц, с който се претендира да бъдат отменени взетите по т. 3, т. 4,
т. 5, т. 6, т. 7, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16 и т. 17 Решения на
проведено на 27.10.2017г. Общо събрание на ЕС, съдът намира следното:
По
отношение на атакуваното решение в т. 3, взето на проведеното на 27.10.2017г.
Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание по т. 3 е взето решение при заявена необходимост превод от български на руски език и обратно да бъде извършван от адвокат Полименова за участници № 13 и № 16.
В исковата молба се посочва, че е недопустимо да се приема решение за водене на общото събрание на чужд език.
Видно от представения по делото протокол събранието е водено на български език и не са налице сочените от ищцата пороци, поради което и не са налице основания то да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен, което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което искът по отношение на взетото решение по т. 3 от проведеното на 27.10.2017г. ОС на ЕС да бъде отхвърлен.
По отношение на атакуваното решение в т. 4, взето на проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание по т. 4 е взето решение считано от началото на финансовата 2016-2017г. гаражите да бъдат включени в състава на ЕС.
В исковата молба се посочва, че е незаконосъобразно да се гласува промяна в идеалните части на сградата с обикновено мнозинство и то със задна дата, поради което и взетото решение противоречи на чл. 17 от ЗУЕС, който предвижда квалифицирано мнозинство.
На основание чл. 37, ал. 4 от Закона за устройство на територията в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1. паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг – гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В конкретния случай – от взетото решение не става ясно точно какъв е статута на посочените в протокола от проведеното общо събрание гаражи, тъй като видно от представения по делото Протокол за регистрация за проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание се установява, че в сградата има обособени паркоместа, което е индиция за наличие на отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата, а не за гаражи със статут на самостоятелни обекти в сградата. При положение, че чл. 38, ал. 1 от ЗС определя кои вещи имат статут на общи за етажната собственост части, то е безспорно, че не е необходимо решение, за да бъдат включени тези общи части като принадлежност към общите части на етажната собственост, а самият Закон за собствеността им дава този статут.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че не са налице сочените основания за незаконосъобразност на взетото решение, поради което и претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което искът по отношение на взетото решение по т. 4 от проведеното на 27.10.2017г. ОС на ЕС да бъде отхвърлен.
По
отношение на атакуваното решение в т. 5, взето на проведеното на 27.10.2017г.
Общо събрание, съдът намира следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание по т. 5, Общото събрание утвърждава идеалните части от общите части на ЕС за всеки самостоятелен обект в нея на основание чл. 17, ал. 4 и 5 от ЗУЕС съгласно Приложение № 1 и ги приема като база за изчисляване на дължимите суми от всеки собственик във Фонд „Ремонт и обновяване“ за сезон 2016-2017.
В исковата молба се посочва, че взетото решение е незаконосъобразно, тъй като изчисленията, свързани с идеалните части следва да се приемат съобразно изискванията на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, изискващ мнозинство от 2/3 от самостоятелните обекти в сградата, а не процент идеални части.
На основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в процент.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС се одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа. Безспорно е, че в конкретния случай –ЗУЕС въвежда квалифицирано мнозинство – не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа. Видно от представения Протокол за регистрация от 27.10.2017г. самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър са общо 90, тоест – 2/3 от самостоятелните обекти в сградата са 60 обекта – тоест за да бъдат приети решения, касаещи определянето на идеалните части следва да гласуват положително не по-малко от 60 от самостоятелните обекти в сградата или входа.
Видно от представения Протокол от проведеното на 27.10.2017г. ОС на ЕС за точка 5 са гласували „против“ участници с номера 16, 13, 6, 14 и 15, а „за“ са гласували всички останали присъстващи.
Участник с рег. № 16 е адвокат Слава Колева – адвокат пълномощник, представляваща 3, 826% от общите части на сградата, пълномощник на Тоньо Искрев Тонев – (лист 178 от първоинстанционното производство) – без да са посочени конкретни обекти на собственост за това лице, на Лилия Дерон – собственик на ап. 32 (лист 179) и на „Римекс Технолоджийс“ ЕАД – собственик на ап. 25, 27 и ап. 39 (лист 180).
Участник с рег. № 13 е адвокат Татяна Димитрова Янева – пъномощник, представляващ 3, 874% от общите части на сградата – пълномощник на Юлия Александровна Иванова – собственик на ап. 86 заедно с Борис Гершуни (пореден номер 93) (лист 181), на Борис Игоревич Гершуни – собственик на ап. 86, заедно с Юлия Александровна Иванова (пореден номер 93) (лист 182) и на Г.Н.Ф. собственик на ап. 76 (лист 183).
Участник № 6 е Катрин Вилоп – лично и като пълномощник на Елмира Максутовна Меринович – собственик на ап. 64 (лист 137), на Сергей Карнин Генадиевич – собственик на ап. 73 (лист 138) и на Нелля Павловна Никитина – собственик на ап. 73 (лист 139).
Участник № 14 е Всеволод Никонов – пълномощник на Наталия Н. Баренбойм – собственик на ап. 48 (лист 188).
Участник № 15 е Анатолий Матвеевич Клюев – лично и като пълномощник на Олег Львович Коносевич – собственик на ап. 81 (лист 161), на Александър Юрьевич Замятин – собственик на ап. 28 (лист 163), на Елена Михайловна Клюева – собственик на ап. 22 в съсбоственост със самия пълномощник – Анатолий Клюев – (лист 164) и на Ирина Анатольевна Байгутлина – собственик на ап. 28 – в съсобственост със Александър Юрьевич Замятин (лист 165)
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че участник № 16 е адвокат Слава Колева, представляваща следните самостоятелни обекти –ап. 32, ап. 25, ап. 27 и ап. 39. Участник № 13 е адвокат Татяна Янева - представляваща следните самостоятелни обекти ап. 86 (посочен като пореден номер 93) и ап. 76. Участник № 6 е Катрин Вилоп, представляваща следните самостоятелни обекти – ап. 44, ап. 64 и ап. 73. Участник № 14 е Всеволод Никонов, представляващ самостоятелен обект ап. 48 и Участник № 15 е Анатолий Матвеевич Клюев, представляващ следните самостоятелни обекти – ап. 22, ап. 28 и ап. 81. Тоест – 13 от всички 90 самостоятелни обекта са гласували против, 45 от всички самостоятелни обекти в сградата са гласували с положителен глас и останалите 32 самостоятелни обекта в сградата не са били представени. При това положение и като взе предвид, че законът предвижда, че за да се приеме това решение то следва да бъде взето с повече от 60 от самостоятелните обекти в сградата, съдът намира, че тези две решения не са взети с необходимото мнозинство, поради което и само на това основание следва да бъдат отменени.
По делото се установява и обстоятелството, че приемането на площообразуването по нов начин пряко се отразява и променя и останалите дължими такси за Фонд „Ремонт и обновяване“, таксите за поддръжка и управление, като по този начин тези взети решения не могат да бъдат проверени и откъм тяхната законосъобразност и в частност – дали е налице необходимият кворум за да бъдат взети такива решения.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че вследствие на взетото решение по т. 4 от проведеното на 27.10.2017г. Общото събрание на ЕС следва да се преизчислят идеалните части за в етажната собственост, а впоследствие това е станало, но без да е налице необходимото мнозинство за вземането на това решение, то настоящата инстанция намира, че няма изходна база за определяне на кворума за останалите решения, поради което и само на това основание те следва да бъдат отменени.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че претенцията за отмяна на взетите решения по т. 6, т. 7, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16 и т. 17 от проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание е основателна и следва да бъде уважена, което води до потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като съдът е достигнал до същия краен резултат, макар и не при същите правни и фактически изводи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно с отхвърлителната част на претенцията – сума в размер на 250 лева за първоинстанционното производство и сума в размер от 20 лева за въззивното производство, съразмерно с уважената част на въззивната жалба. В съответствие с отхвърлянето на част от заявените претенции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски в полза на ищцата по делото за сумата над 350 лева до присъдения размер от 700 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 32 от 15.02.2019г., постановено по гр. дело № 1122/2017г. по описа на Районен съд – Несебър по отношение на взетите решения в т. 3, т. 4, т. 6 – само по отношение на таксите за Фонд „Ремонт и обновление“, т. 7 и т. 8 на проведеното на 26.10.2017г. ОС на Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, както и по отношение на взетите решения по т. 3 и т. 4 от проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание на ЕС, както и отменя решението в частта на присъдените разноски в полза на ищцата по делото за сумата над 350 лева до присъдения размер от 700 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯпредявения иск от Г.Н.Ф.– гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Владивосток, номер на документ за самоличност *********/15.10.2010г., със съдебен адрес *** – адвокат М.К. и П. М. против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, с който се претендира да бъдат отменени взетите Решения по т. 3, т. 4, т. 6 по отношение на решението за таксите за Фонд „Ремонт и обновяване“, т. 7 и т. 8 на проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание на ЕС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Н.Ф.– гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Владивосток, номер на документ за самоличност *********/15.10.2010г., със съдебен адрес *** – адвокат М.К. и П. М. против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, с който се претендира да бъдат отменени взетите Решения на проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание на ЕС, както следва – Решение по т. 3 и по т. 4 от проведеното на 27.10.2017г. Общо събрание на ЕС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 15.02.2019г., постановено по гр. дело № 1122/2017г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата му част – по отношение на частта, в която е са отменени взетите решения от ОС на Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц, проведено на 26.10.2017г. в т. 6 – само по отношение на таксите за поддръжка и управление и по отношение на т. 5, както и в частта, в която са отменени взетите решения по т. 5, т. 6, т. 7, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т 16 и т. 17 на проведеното на 27.10.2917г. Общо събрание на ЕС и в частта на присъдените разноски за сумата от 350 (триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Г.Н.Ф. – гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Владивосток, номер на документ за самоличност *********/15.10.2010г., със съдебен адрес *** – адвокат М.К. и П. М. да заплати на Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ с адрес – гр. Несебър, местност Акротиря, комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС – Оксана Юревна Буц сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.