Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на А. Г. Д. от [населено място] срещу Заповед №4072з-8/30.01.2024г. на Началник ГПУ Ивайловград при РДГП Смолян, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна поради това, че била издадена от некомпетентен орган, в нея липсвало необходимото съдържание – не било посочено място на извършване на нарушението, както и не било конкретизирано време на осъществяване и не ставало ясно за посочения период за едно продължавано нарушение ли е наложено наказание или за много на брой нарушения. Дадената правна квалификация била непонятна – не било ясно кои точно законови или подзаконови нормативни актове били нарушени или кои разпореждания не били изпълнени в случая. Посоченото като допълнение – „неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки или служебни карти, полицейски знаци и документи“, не било конкретизация на хипотезата и не се посочвали съответните разпоредби, които се считали от органа за неизпълнени. Имало твърдение за „лошо изпълнение“ на вмененото с длъжностна характеристика задължение да „отговаря за точното и в срок изпълнение на възложените му задачи и техническото състояние на техническите помощни средства и правилното им използване при носене на службата“ отново било неясно и не въвеждало конкретизация. Описаното като поведение било противоречиво и неясно и не било свързано с конкретни задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и от конкретните му задачи по време на работа. Неясно било и приетото за формата на вина – дали е станало по непредпазливост или умишлено, не били изложени доводи, критерии и факти, имащи значение за размера на санкцията. В съдържанието на заповедта не фигурирали името, длъжността и основанието за компетентността на издателя. Дисциплинарното производство било опорочено, не била връчена заповед, от която да разбере за какво нарушение се води производството, не били спазени разпоредбите на чл.195, ал.2 от ЗМВР. Извършеното не било дисциплинарно нарушение. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №4072з-8/30.01.2024г. на Началник ГПУ Ивайловград при РДГП Смолян, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник ГПУ Ивайловград при РДГП Смолян, оспорва изложеното в жалбата, като счита заповедта за законосъобразна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Началник ГПУ Ивайловград на 11.12.2023г. е постъпила докладна записка от А. Д., който посочил, че на 30.11.2023г. установил, че липсва зачислената му радиостанция. Започнал да я търси. На 26.11.2023г. бил последният му наряд, когато радиостанцията била при него, а в края на наряда не проверил дали радиостанцията е в раницата. Така на 30.11.2023г., когато тръгнал за работа, установил липсата. Сочи още и че не уведомил ръководителя си за липсата, тъй като се надявал да я намери.

Издадена е Заповед №4072з-89 от 11.12.2023г. – за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, като се сочи изрично, че по предварителни данни А.Д. изгубил зачислена му радиостанция около 30.11.2023г., но докладвал на 08.12.2023г. Определен е състав на комисия и срок на проверката – до 05.01.2024г., като със заповедта на 11.12.2023г. е запознат жалбоподателят. С последваща Заповед №4072з-4 от 04.01.2024г. е удължен срокът за извършване на проверката – до 31.01.2024г.

На 12.12.2023г. са изготвени покани до А.Д., а също и до негови колеги – за даване на писмени обяснения относно случая, като са формулирани конкретни въпроси относно ползването и липсата на радиостанция от жалбоподателя.

С рег.№44072р-13555 от 13.12.2023г. е заведено Обяснение от А.Д., който сочи, че на 26.11.2023г. не бил допуснал нарушение и загубата на уреда била поносим риск, свързан с работата на граничния полицай. От обясненията на другите служители – инсп.К., П., Г. и К., се установява, че научават за изгубения уред след 08.12.2023г., както и нямат впечатления дали в предишните дни от 30.11.2023г., когато са били наряд с Д., той е бил с радиостанция и дали тя е била включена.

Във връзка с дадените обяснения по делото са представени График за работа на служителите, утвърден на 25.10.2023г. – за ноември 2023г., както и докладни записки за смяна на 22.11.2023г., 23.11.2023г., 24.11.2023г., 26.11.2023г. и 27.11.2023г.

Видно от представена извадка от книга – л.74 от делото, на 04.2019г. на А .Д. е зачислен Тетра 36 408 и батерия. Съгласно Инвентаризационния опис от 14.12.2023г. уредът е на стойност 681,50 лева.

С оглед пълното изясняване на фактите е изискана и предоставена информация относно дата и местоположение на уреда -, като видно от писмо рег.№5290р-263 от 08.01.2024г. последните данни са от 18.11.2023г.

По преписката са представени кадрова справка от 14.12.2023г. и длъжностна характеристика.

В изпълнение на заповедта за проверка е съставена Справка рег.№4072з-1038 от 25.01.2024г., като са направени изводи, че тъй като в предходните на 30.11.2023г. три гранично-полицейски наряда А .Д. не бил забелязван да носи или използва персонално зачисления му Тетра терминал и при анализ на данните, че последно системата има регистрирани данни на 18.11.2023г., то служителят е проявил небрежност при съхранението и използването на уреда, което е довело до загубването му. Обсъдено е и несвоевременното докладване на загубата. Така било допуснато нарушение в резултат на пропуски при познаването и прилагането на нормативната уредба, регламентираща дейността на служителя, което било нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.2, като била допусната и щета, обосноваваща имуществена отговорност. Предлага се на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР да се наложи дисциплинарно наказание.

На 26.01.2024г. А.Д. се запознал със справката.

След запознаването със справката и след Покана рег.№4072р-1039 от 25.01.2024г. жалбоподателят не депозира възражения – Удостоверение от 29.01.2024г.

С оспорената Заповед №4072з-8/31.01.2024г., издадена от Н. Г. на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР на мл.инсп.А. Г. Д. е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. Наказанието се налага за „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и преките ръководители /допуснал е лошо изпълнение на основно свое задължение/ „отговаря за точното и в срок изпълнение на възложените му задачи и техническото състояние и помощните средства и правилното им използване при носене на службата“, вменено му с длъжностна характеристика рег.№3282р-15513 от 23.07.2015г., чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие, взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи“ наказанието е Порицание за срок от 6 месеца, считано от връчване на заповедта. В заповедта се от фактическа страна се сочи докладната записка от 11.12.2023г. и установеното от обясненията на служителите и извършената проверка в системата за наблюдение и локация. Обсъдено е, че служителят има вина, както и че му е предоставена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, както и са спазени процесуалните срокове.

Заповедта е връчена на служителя на 31.01.2024г., а жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Хасково на 12.02.2024г.

За пълното изясняване на спора по делото са представени писмени доказателства – Заповед №4074з-164 от 15.02.2024г. – за налагане на ограничена имуществена отговорност на държавен служител, както и са разпитани свидетели. Св.И.Т. дава показания, че е служител на ГПУ Ивайловград и с А. са в един екип. Не си спомня наряда от 26 или 30.11.2023г. Когато А. загубил радиостанцията, те тръгнали и обикаляли много, но не я намерили. Имало и труднодостъпни райони, не на всякъде имало обхват. Когато били наряд с А., той си спомня, че А. направил опит да се обади на началника по Тетра-та, но не се свързал. Търсили по нареждане на началника на групата. Другият разпитан по делото свидетел – Ц .Д., е брат на жалбоподателя. Когато А. загуби Тетра-та, той веднага му се обадил. Ц. му дал съвет веднага да докладва, но прекият ръководител на А. му казал да търси радиостанцията. След няколко дни настоял брат му да напише докладна, защото доста време я търсил, а с докладната трябвало да се защити. А. докладвал след две седмици.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед №4072з-8/30.01.2024г. на Началник ГПУ Ивайловград при РДГП Смолян е издадена от материално компетентния дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР. Няма спор по делото, че към датата на издаване на заповедта Г.Г. е заемал длъжността Началник на ГПУ Ивайловград при РДГП Смолян, като с оглед вида на наложеното дисциплинарно наказание /порицание/, същото е в рамките на правомощията му на служител на ръководна длъжност, а жалбоподателят е ст.полицай в група Охрана на държавната граница в ГПУ Ивайловград.

Заповедта е издадена в писмена форма. Същата обаче само формално съдържа всички изискуеми по силата на чл.210, ал.1 от ЗВМР реквизити. Съгласно тази норма, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, в която не е посочено мястото и обстоятелствата на извършване на нарушението. Описани са фактическите обстоятелства, свързани с извършена проверка по докладна записка от 11.12.2023г. от самия жалбоподател, но няма никаква яснота относно деянието, прието като осъществяващо посочения състав на нарушение. Нещо повече – от изложението в оспорената заповед се установява, че се твърдят различни състави на нарушения – неизпълнение на нормативни разпоредби - на ЗМВР или подзаконови, неизпълнение на разпореждане на МрВР, Зам.Мр на ВР и на главния секретар на МВР, неизпълнение на разпореждания на преки ръководители, като няма никаква конкретика за това коя разпоредба, от кой акт и кое разпореждане и на кой орган не е изпълнено. В заповедта е посочена не неизпълнена разпоредба на законов акт или разпореждане на ръководен орган, а неизпълнение на задължение по длъжностна характеристика – „отговаря за точното и в срок изпълнение на възложените му задачи и техническото състояние на техническите и помощни средства и правилното им използване“. Изрично обаче в чл.194, ал.2 от ЗМВР се сочат като две отделни нарушения това по т.1 - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, и това по т.2 - неизпълнение на служебните задължения. Обстоятелството, че в оспорената заповед се сочи текстово двете нарушения, а цифрово - чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, не променя извода за допуснато нарушение от дисциплинарнонаказващият орган. Не по–ясно е за какво нарушение се налага наказанието и с изложението, заложено в мотивите и фактическото описание по заповедта, като се описва несвоевременното съобщаване за липсата на радиостанцията, което само по себе си също може да бъде подведено и възприето като състав на нарушение. Неясно остава в каква връзка е изследван въпроса за регистрираните данни, подавани от радиостанцията, и дали има извършено нарушение и в тази посока, касаеща включване или невключване на уреда по време на нарядите в съответните дни. Напълно неясно и как е определена датата на извършването на нарушението, доколкото не е ясно с какво деяние се приема, че е осъществено то, като в случая в зависимост от естеството на деянието ще бъде прието и дали осъществяването е в определен момент или в период от време. В случая дори посочването на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи“, с изричното подчертаване на хипотезата „имущество“ не отстранява посочените до тук неясноти, доколкото няма посочена разпоредба, която да е нарушена. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението, което не следва да бъде извличано при настоящия съдебен контрол по тълкувателен път. Неясното изложение на обстоятелствата по отношение на установеното като нарушение, ведно с определянето на нарушението чрез посочването на различни състави на нарушение по ЗМВР е съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, което препятства възможността да се извърши пълна и адекватна преценка за съответствието на акта с процесуалните правила и материалния закон и е основание за отмяна на оспорения акт. Не само от съдържанието на обжалваната заповед не се установя за какво нарушение е наложеното наказание, но и от всички останали документи не може да бъде установено за какво точно нарушение е наложено наказанието. Не е възможно да се установи чрез тълкуване какво е нарушението – за изгубен уред, с което е осъществено на неизпълнение на законова норма, или неизпълнение на разпореждане на ръководител или неизпълнение на задължение от длъжностната характеристика или пък за недокладване на липсата на уреда или невключване на уреда, с което да е осъществено нарушение на конкретна разпоредба, разпореждане или задължение по длъжностната характеристика. Обстоятелството, че в текста на оспорената заповед се сочи: „Съгласно партидната книга за раздаване на имущество в забележката е изрично подчертано че: служителят се задължава да пази и поддържа зачисленото му имущество и при повреда и изгубване ще носи имуществена и наказателна отговорност съгласно законите в страната.“, не изяснява какво е нарушението, за което е издадената заповед, при липсата на вече посочената конкретика. Липсата на ясно, конкретно и недаващо основание за многозначно тълкуване дисциплинарно обвинение представлява съществено нарушаване правото на служителя да се защити. Формулирането на дисциплинарно обвинение трябва да бъде по начин, съответстващ от обективна и от субективна страна на деянието и на материалноправната норма, която го определя като дисциплинарно нарушение.

На последно място, съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно установено и доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя, като наказанието е определено в законосъобразно протекла дисциплинарна процедура.

В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл.146, т.2, т.3 и т.5 от АПК, а така жалбата като основателна следва да се уважи.

С оглед крайния извод на съда на жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат – 1000,00 лева. По отношение определения размер за адвокатско възнаграждение следва да се има предвид, че в писмена защита, представена в с.з., се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С представения договор за правна защита и съдействие се установява заплатено възнаграждение от 1200,00 лева, което съдът намира за прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното предвидено е 750,00 лева, но доколкото са проведени две съдебни заседания и е извършен разпит на свидетели, то съдът определя дължимия размер над тази сума, но ориентиран към нея, а именно - 1000,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Г. Д. от [населено място] №4072з-8/30.01.2024г. на Началник ГПУ Ивайловград при РДГП Смолян, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция да заплати на А. Г. Д. от [населено място], [ЕГН], направените по делото разноски общо от 1010,00 лева.

Решението е окончателно и на основание чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.