Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 08.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 10.11.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 441/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба с предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответницата Е.К.М. да бъде осъдена да заплати сумата  3 200 лв. – главница по договор за заем между страните от 01.10.2019 г., ведно законната със лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 07.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане и 211.57 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г. Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба се твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да върне на падежа – 30.10.2019 г., цялата заетата по договор за заем между страните от 01.10.2019 г. сума, поради което претендира да бъде осъдена за невърнатата част от сумата в размер 3 200 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 211.57 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание. Преди съдебно заседание е постъпила писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, излага, че не оспорва главния иск, но оспорва основателността на претенцията за акцесорното вземане за лихва за забава.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, срещу задължението на заемателя да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им.

Ответникът следва да докаже положителния факт на плащането.

Представен е договор за паричен заем, сключен на 01.10.2019 г., по силата на чл. 1 от който ищецът се е съгласил да предостави на ответницата в заем сумата от 5 200 лв., като заемателят е поел задължение да върне заетата сума в срок до 30.10.2010 г. Уговорена е в съглашението и възнаградителна лихва, която обаче не се претендира в настоящия процес. В чл. 2 от договора е постигнато съглашение, че предаването на заетата сума ще бъде извършено при сключване на договора.

Ответницата не оспорва получаването на главницата по заема и невръщането на част от заетата сума – 3 200 лв. Не сочи доказателства за връщане на сумата от 3 200 лв.

Преценяването на всички анализирани по-горе доказателства в съвкупност, позволява да се направи извода, че между страните е съществувал договор за заем, по силата на който е било постигнато съгласие и е предадена на ответното дружество парична сума. Ищецът е изпълнил задължението си по съглашението да предостави заетата сума, в резултат на което е възникнало насрещното задължение на ответника да върне цялата предадената сума, в рамките на уговорения срок за погасяване на задължението до 30.10.2019 г. Ответницата не е върната сумата от 3 200 лв. , поради което от 01.11.2019 г. е изпаднала в забава и следва да се приеме, че искът за реално изпълнение с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен .

По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

Вземането за обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата, има акцесорен характер, поради което уважаването на иска е обусловено от основателността на главния иск по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Претенцията за лихва за забава е основателна за претендирания период, при установената забава в плащането на сумата по главницата. За изчисляването ѝ не са необходими специални знания от експертен характер и не е необходимо делото да се оскъпява за сметка на ответника. Съгласно официалния лихвен калкулатор на Националната агенция за приходите (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) законната лихва законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г. е 216.02 лв. Ищецът в настоящото производство претендира присъждане на законна лихва за забава върху главницата в размер на 211.57 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски в размер на 682,46 лв., от които 136.46 лв. заплатена държавна такса и 546 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „….“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „…“ №., представлявано от управителя Г.П., сумата от 3 200 лв. – главница по договор за заем между страните от 01.10.2019 г., ведно законната със лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 07.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата 211.57 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г.

ОСЪЖДА „Е.К.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „…“ ЕООД, ЕИК … сумата от 682,46 лв. съдебни разноски в производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: