Р Е Ш Е Н И Е  

№ ...............

гр.София,    06.06.2016 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                                       НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1519 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.С.К.  срещу решението на СРС, 24 ти състав от 03.12.2015г. по гр.д. № 8223/2015г., с което е отхвърлен искът му срещу „Ч.Е.Б.“ АД за установяване, че не дължи на дружеството сумата 736, 55 лева, начислена служебно по фактура № **********/06.02.2015г. по партида с клиентски № 300129686818 за обект с адрес гр.И., ул. ********** и са присъдени разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Било постановено в нарушение на материалния закон, а именно ЗЕ и ПИКЕЕ. С последните не се създавало законово основание за ответника да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя в случай, че бъде констатирано неизмерване на консумирана електрическа енергия от съответния електромер, тъй като правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ били създадени в отклонение от законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. С тези доводи и други за необоснованост се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен.

Въззиваемият „Ч.Е.Б.“ АД оспорва жалбата

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК,  във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира жалбата за основателна.

Съображенията на въззивния съд са следните:

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г., обнародвани са в ДВ, бр. 98/12.11.2013г. и са в сила от 16.11.2013г.  Същите са издадени по силата на законова делегация, разписана в чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ, според която устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са посветени на начина на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена при извършените проверки на средствата за търговско измерване неточност в измерването. Така установените правила са извън делегираната компетентност на КЕВР. Съгласно цитираната по – горе разпоредба на чл. 83, ал.1 т.6 ЗЕ КЕВР е компетентна да създаде правила относно условията и реда за обслужване на местата за измерване, в това число и да установи при обслужване на местата за измерване дали е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно по силата на законовата делегация ПИКЕЕ урежда единствено начините на проверка на средствата за търговско измерване и възможността при извършването й да бъде констатирано нарушение при измерване на електрическата енергия, но не и последващите тази констатация действия. Ето защо едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, остава действие лишено от законово основание, тъй като извършването му е регламентирано  от КЕВР в нарушение на делегираната му  от закона компетентност.

Съгласно чл. 15 ЗНА не се прилага подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по-горна степен, не се прилага и подзаконов нормативен акт, приет без законова делегация или не обнародван, въпреки че това се изисква. Решаващият съд, следва да приложи правилото на чл.15, ал.3 ЗНА, което означава в случая да не приложи правилата на  чл. 48-51 ПИКЕЕ, без да е необходимо същите да бъдат прогласени за нищожни или отменени от Върховния административен съд. В тази връзка следва да се отбележи, че на съда е известно решение № 12897/01.12.2015г. на ВАС, ІV отделение, по  адм. дело № 9462/2014г., понастоящем не влязло в сила.

Ищецът е твърдял, че не дължи сумата 736, 55 лева, представляваща корекция на количеството електроенергия, доставено за имот, находящ се в гр. И., ул. Цар Самуил №102, за периода от 06.11.2014г. до 03.02.2015г. Проверката на средството за търговско измерване и корекцията на сметката са извършени при действието на ЗЕ и ПИКЕЕ.  Наложената на ищеца корекция на сметки се основава на разпоредбите на ПИКЕЕ, които съгласно изложеното по – горе противоречат на закона на основание  чл. 15 ЗНА – в предметния обхват на ПИКЕЕ не се включва създаването на специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период. В ЗЕ пък отсъства такава процедура. Следователно към процесния период не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя т.е. остава изцяло актуална трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК преди измененията на ЗЕ от ДВ бр.54/ м.юли 2012г.

Предвид гореизложеното, като достига до различни крайни изводи от първоинстанционния съд, без да е необходимо да обсъжда останалите доводи в жалбата, въззивният съд следва да  отмени решението му и постанови ново, с което уважи предявения отрицателен установителен иск.

На въззивника се следват сторените пред двете инстанции разноски, които са в размер на 478, 53 лева.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решението на СРС, 24 ти състав от 03.12.2015г. по гр.д. № 8223/2015г. И ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено, по предявения от Р.С.К. ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, че ищецът няма задължение към ответника в размер на 736, 55 лева, начислени от корекция за периода 06.11.2014г. до 03.02.2015г. с фактура № **********/06.02.2015г. по партида с клиентски № 300129686818 за обект с адрес гр.И., ул. **********.  

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ***  да плати на  Р.С.К. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.Г. ***, к-ра 313, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 478, 53  лева – разноски по делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.