№ 4401
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502957 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на СТ. ИВ. Н. срещу Определение № 6661 от
25.10.2021г. по гр.д. № 11113/2021г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което на
основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото, като процесуално
недопустимо.
В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
определението, поради неправилно приложение на закона и превратно тълкуване и
прилагане на съдебната практика. Наличието на висящ спор между страните по иск за делба
на недвижимия имот, не лишава която и страна да предяви иск за установяване на спорното
право в отделно производство съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК. Спазването на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес предоставя възможност на всяка страна по
своя воля да прецени от какъв вид и обем защита се нуждае засегнатото му от правния спор
материално право. Правен интерес е налице винаги, когато претендираното от ищеца право
е оспорено или отричаното от него право е претендирано от друго лице. В този смисъл счита
предявения иск за допустим, поради което моли обжалваното определение да се отмени и
делото да се върне за продължаване на действията по разглеждането му.
В отговор на жалбата, Г.Г. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на определението, постановено при зачитане на
константната съдебна практика на ВКС. Твърди, че установителният иск за собственост по
отношение на делбения имот би бил допустим, ако е предявен преди иницииране на
делбения процес, както и при висящ делбен процес, в който страната е пропуснала да
предяви възраженията си относно правото си на собственост в срока по чл. 342 от ГПК.
Доколкото в случая такива собственически права са заявени още с отговора на исковата
молба за делба, по тези възражения произнасяне дължи делбеният съд и сила на пресъдено
нещо се формира с решението по допускане на делбата. Отправя искане жалбата да се
1
остави без уважение с извод за неосователност.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от СТ. ИВ. Н. срещу Г.
ИВ. Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. Белослав на ул. „Плиска“ № 8, представляващ дворно
място с ид. 03719.503.717, заедно с 1/6 ид.ч. от построената в същото едноетажна жилищна
сграда с ид. 03719.503.717.1 на основание
В исковата молба са наведени фактически твърдения, че страните са сестри, като
приживе родителите им придобили в режим на СИО описания недвижим имот в гр.
Белослав. Баща им починал на 20.11.1991г., а майка им на 15.12.2003г. След смъртта на
баща им майка й Койна Г. дарила на ищцата собствените й 4/6 ид.ч. от описания имот, а от
откриване на наследството на майка й ищцата установила владение върху целия имот.
Ответницата била дезинтересирана от имота. Още от смъртта на баща им ищцата заплащала
дължимите данъци в цялост за имота, направила основен и цялостен ремонт на къщата.
През есента на 2020г. инициирала производство за снабдяване с нотариален акт по давност
за 1/6 ид.ч., за което ответницата била уведомена. Така завела гр.д. № 3392/2021г. по описа
на ВРС, 35-ти състав за делба на същия имот. С отговора на исковата молба ищцата
възразила срещу правото на ответницата да участва в делбата позовавайки се на
осъщественото от нея давностно владение повече от 10 години. За насроченото по делото
съдебно заседание адвокатът й закъснял, а ищцата, заедно с допуснатите й свидетели не
знаела къде да отиде и чакали пред съдебната палата. В това време съдът за три минути
разгледал делото и заличил допуснатите й свидетели, като дал ход по същество на спора.
Отказа за отмяна хода по същество на делото е получила едновременно с постановеното
решение, поради което за нея е налице правен интерес от провеждане на установителния
иск. Отправила искане в тази връзка за положително произнасяне на иска.
В отговор на исковата молба Г.Г. оспорила допустимостта поради липса на правен
интерес от воденето му, както и поради това, че има идентичен предмет с иска за делба по
гр.д. № 3392/2021г. по описа на ВРС. Възражението за придобиване на 1/6 ид.ч. от имота
при превръщане на държането във владение от 2003г. до 2020г. е релевирано от
ищцата/ответник в делбата и е прието за разглеждане в това производство. Поради
процесуален пропуск на ответницата свързан с допуснатите й гласни доказателства, съдът се
е произнесъл по възражението в мотивите на решението на база събраните доказателства,
като приел възражението за неоснователно. Към настоящия момент производството по иска
за делба е висящо по подадена от ответницата въззивна жалба. Ето защо за ищцата не е
налице правен интерес от предявяване на самостоятелен установителен иск, като правният
2
спор за собствеността следва да се разреши със СПН във висящото делбено производство.
В обжалваното определение ВРС посочил, че изцяло споделя доводите за
недопустимост на предявения установителен иск заявени в отговора на исковата молба,
поради което прекратил производството по делото като процесуално недопустимо.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Установено е и няма спор, че между страните към настоящия момент е налице висящ
спор за съдебна делба на съсобствен имот. Предмет на разглеждане в делбата е възражение
на ответницата С.Н., че е придобила 1/6 ид.ч. от делбения имот на оригинерно основание
при владение от 2003г. до 2020г.
Предявеният в отделно производство установителен иск за собственост, предмет на
разглеждане в настоящото, отделно от делбата производство е между същите страни и за
същия имот.
Спорът по делото е допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в
първа фаза – по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока
по чл. 342 от ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е
включен от другата страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство
срещу същото лице, което е страна в делбата, установителен иск за собственост за същия
имот с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че поначало предявяването на установителен иск
за собственост в самостоятелно производство е процесуално допустимо при наличие на
правен интерес за провеждането му. Правният интерес, като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на установителните искове за собственост се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор.
Предявяването на иска е процесуално допустимо поради това, че не са уредени процесуални
пречки за отделното предявяване на иска за собственост на същия имот с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК при висящността на първата фаза на делбеното производство – по
допускане на делбата и че при успешното му провеждане, страната ще постигне различен
правен резултат и различна и по-интензивна защита от тази, до която ще се достигне при
уважаване на възражението за собственост в делбеното производство. От друга страна,
разпоредбата на чл. 342 от ГПК не изключва възможността за предявяване на самостоятелен
иск за собственост по общия ред, нито допустимостта на такъв иск в закона /чл. 124, ал. 1 от
ГПК/ е обусловена от конкретен момент на предявяване /преди предявяване на иска за
делба/ и/или пропускане на срока по чл. 342 от ГПК. И обратно, преклудирането на
непредявените в делбеното производство възражения не означава, че правата върху които те
се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало, решението
по иска за делба да не бъде съобразено с това по преюдициалния спор и поради това
резултатът по обусловеното дело да не отговаря на действителното правно положение.
Последното обуславя и правния интерес от предявяването на самостоятелен иск за
собственост.
3
Това е така, защото съдът по делбеното дело във фазата по допускането на делбата не
се произнася по възражението в диспозитива на решението. Резултатът от уважаването му е
отхвърляне на иска за делба. Решението в този смисъл формира сила на пресъдено нещо, че
между страните не е налице съсобственост по отношение на делбения имот.
От друга страна, влязлото в сила решение, с което е уважен иск за собственост,
формира сила на пресъдено нещо между страните по въпроса дали ищецът е собственик на
имота.
Докато влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск за делба поради уважаване
на възражение на ответник, че е изключителен собственик, формира сила на пресъдено
нещо за липсата на състояние на съсобственост между страните по делото, а не дали
страната, направила възражението, е собственик, то от волята на страната заявяваща
изключително право на собственост върху спорния имот зависи коя процесуална форма за
защита на засегнатото си субективно материално право да упражни – предявяване на
самостоятелен иск под формата на насрещен, инцидентен установителен иск или иск в
отделно производство или на възражение. Предявеното вече възражение, като защитно
средство в друго производство не лишава страната от правото на иск за собственост в
отделно производство.
Затова и в разглеждания случай няма идентитет между двете дела. Несъстоятелни
поради това са поддържаните в отговора на частната жалба доводи, че по заявеното в
делбата възражение от ищцата С.Н. ще се формира сила на присъдено нещо по въпроса за
придобитото от нея право на собственост.
Следователно липсват процесуални пречки за предявяването на иска по чл. 124, ал.
1 от ГПК и предявеното възражение по реда на чл. 342 от ГПК в делбеното производство не
представлява такава пречка, поради което искът като процесуално допустим следва да се
разгледа по същество. Решението по установителния иск ще има обуславящо значение за
изхода на делбата, поради което производството по иска за съдебна делба следва да се спре
до приключване на спора по установителния иск.
В заключение, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени,
като делото бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопороизводствените
действия по разглеждането и решаването му.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на СТ. ИВ. Н. Определение № 6661 от 25.10.2021г. по
гр.д. № 11113/2021г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което на основание чл. 130 от
ГПК е прекратено производството по делото, като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждането и решаването на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
4
етап подготовка на делото в закрито заседание съгласно чл. 140 и сл. от ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5