Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260873 / 05,07,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми април 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА
КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 707/2021 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; против решение № 260052/06,01,2020 г., постановено по гр. д.
№ 17569/2017 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав В ЧАСТТА, с която се признава за установено
в отношенията между страните, че С.А.С. с ЕГН **********; не дължи на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; сумата от общо
1431,70 лв. – цена за доставена електроенергия за периода от 20,12,2012 г. до
26,03,2013 г.; както И В ЧАСТТА, с която „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД –
Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати на С.А.С. с ЕГН **********; сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от
неизпълнение задълженията на дружеството по доставка на електроенергия в
периода от 31,10,2017 г. до 07,11,2017 г.,
както и сумата от 351,25 лв., представляваща
разноски за производството. От въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционното решение като незаконосъобразно поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът С.А.С. с ЕГН **********; оспорва
жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и иска потвърждаването
му.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1
от ГПК и чл. 82 ал. 1 от ЗЗД. Предявени от С.А.С. с ЕГН **********; против „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че е абонат, когото ответното
дружество снабдява с електроенергия. Ответникът съставил фактури, според които
ищцата му дължала сумата от общо 1431,70 лв. – цена за доставена електроенергия
за периода от 20,12,2012 г. до 26,03,2013 г. Тъй като оспорвала дължимостта на
сумите, ищцата предявила срещу ответника отрицателен установителен иск – да се
признае за установено, че посочената сума не се дължи. Този иск бил отхвърлен с
влязло в сила съдено решение. Оттогава до предявяване на исковата молба била
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, за чието събиране
ответникът не бил предприел никакви действия. Въпреки погасяване на
задълженията обаче, ответникът неоснователно предприел принудителни мерки като
спрял доставката на електроенергия в имота на ищцата, позовавайки се на
неплатените задължения за минал период. Така в периода от 31,10,2017 г. до
07,11,2017 г. ответникът без основание не изпълнявал задълженията си по
доставка на електроенергия в имота на ищцата, от което последната търпяла
вреди, изразяващи се в стрес, тревоги и притеснения.
Въз основа на изложеното от съда се иска: 1/ да
признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 1431,70 лв. – цена за доставена електроенергия за
периода от 20,12,2012 г. до 26,03,2013 г.; и 2/ да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
вреди от неизпълнение задълженията на дружеството по доставка на електроенергия
в периода от 31,10,2017 г. до 07,11,2017 г.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД –
Пловдив, ЕИК *********; оспорва иска. Счита, че по отношение на спорните
вземания не е изтекъл необходимият за погасяването им давностен срок. Оспорва
да е преустановил захранването на имота на ищцата с електроенергия; оспорва
това да е сторено без основание; оспорва ищцата да е претърпяла претендираните
вреди.
Третото лице помагач на ответника –
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с ЕИК *********; оспорва основателността на
исковете.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр.
първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до
невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в
настоящото производство е във връзка с посочените в жалбата оплаквания (чл. 269
изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на
императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение
между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни
материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна
уредба.
Пред настоящата инстанция страните не спорят
относно установените от РС факти, както следва:
Ищецът е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия. По повод издадени от ответника фактури за дължимост
на процесните вземания, ищцата е предявила отрицателен установителен иск – да
се признае спрямо ответника, че не му дължи спорните суми. Искът е отхвърлен с
решение, постановено на 15,10,2013 г. по гр. д. № 5756/2013 г. на РС Пловдив,
потвърдено с решение№ 1024/31,05,2014 г., постановено по в. гр. д. № 3901/2013
г. на ПОС, влязло в сила на 31,05,2014 г.
Като основание за твърдяната в настоящото
производство недължимост на същите вземания, ищцата сочи изтичане на
погасителна давност в периода след влизане в сила на решението за отхвърляне на
отрицателните установителни искове до предявяване на настоящите. Счита, че
спорните вземания ,като периодични, се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок, съобразно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ГПК.
Това становище не може да бъде споделено. Несъмнено
задълженията за ползвана електроенергия по издадените от ответното дружество
фактури за процесните вземания съставляват такива за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на
ползваната електроенергия, която следва да бъде заплатена през месеца, следващ
ползването й. Затова при липса на прекъсващи давността действия, същите биха се
погасили с изтичане на тригодишен давностен срок.
В случая обаче започналият да тече след падежа на
вземанията давностен срок е бил прекъснат с предявяване на отрицателния установителен
иск за отричане дължимостта на вземанията. След приключване на производството
по спора е започнала нова давност (чл. 117 ал. 1 от ЗЗД). Както се посочи,
предявените искове за отричане дължимостта на спорните вземания, са отхвърлени.
Съдебното решение, с което се отхвърля отрицателен установителен иск, има за
последица установяване дължимостта на спорното вземане. Поради това и на
основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, новата
давност, приложима за процесните вземания, е петгодишна, започнала да тече след
влизане в сила на решението – 31,05,2014 г. Следователно към датата на
предявяване на исковата молба – 03,11,2017 г., същата не е изтекла. Затова
претенцията за признаване недължимост на спорните вземания следва да се приеме
за неоснователна и да се отхвърли.
Неоснователен е при това положение и искът за
присъждане на обезщетение за вреди вследствие прекъсване на електроснабдяването
на имота на ищцата. При наличие на изискуеми и незаплатени задължения за минали
периоди, не може да се приеме, че ищцата е изправна страна в отношенията по
доставка на потребяваната от нея електроенергия и не може да се приеме, че
твърдяното от нея спиране на електрозахранването на имота й е извършено без
основание.
Като е приел обратното, РС е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната част и вместо
това исковете следва да се отхвърлят.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
производството пред двете инстанции, както следва: 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство (наред с присъдените с
решението 50 лв.), и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. –
заплатена ДТ – зъ въззивното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
260052/06,01,2020 г., постановено по гр. д. № 17569/2017 г. на РС Пловдив, ХІХ
гр. състав В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията
между страните, че С.А.С. с ЕГН **********; не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК
*********; сумата от общо 1431,70 лв. – цена за доставена електроенергия за
периода от 20,12,2012 г. до 26,03,2013 г.; както
И В ЧАСТТА, с която „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК
*********; е осъдено да заплати на С.А.С.
с ЕГН **********; сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнение
задълженията на дружеството по доставка на електроенергия в периода от
31,10,2017 г. до 07,11,2017 г., както и
сумата от 351,25 лв., представляваща разноски за производството, И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.А.С. с ЕГН **********;
против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; искове: 1/ да се признае за установено в
отношенията между страните, че С.А.С. с ЕГН **********; не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК
*********; сумата от общо 1431,70 лв. – цена за доставена електроенергия за
периода от 20,12,2012 г. до 26,03,2013 г.; и 2/ да бъде осъдено „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; да заплати на С.А.С. с ЕГН **********; представляваща обезщетение
за претърпените от него вреди от неизпълнение задълженията на дружеството по
доставка на електроенергия в периода от 31,10,2017 г. до 07,11,2017 г. – до
присъдения от РС размер от 500 лв.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН **********; да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК
*********; сумата от 100 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 200 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: