Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
08.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на осми септември две хиляди и
петнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1224 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 59, ал.9 от СК.
ИЩЕЦЪТ И.Д.С.
*** с ЕГН ********** твърди, че бракът им с ответницата е прекратен с решение
по гр. д. № 175/2008 г. на К. районен съд. Упражняването на родителските права
на роденото от брака им дете Д.И. С. с ЕГН ********** били предоставени на
майката, като ищецът бил осъден и плащал месечна издръжка в размер на 80.00
лева. След прекратяване на брака им, детето заживяло с майка си в село Р. в
дома на нейните родители. Вместо да учи и да се занимава в къщи с подготовката
на уроците за следващия ден, ответницата ангажирала детето да пасе животните на
баща й, поради което Д. не преминал в следващия клас. Междувременно ответницата
заживяла на съпружески начала с мъж на име Н.К. в жилището му в с. К. и взела
детето със себе си. Вместо да ходи на училище и ответницата да полага грижи по
отглеждането и възпитанието му, нещата
се повторили и в с. К., майката и мъжът, с който живеела принуждавали
детето да пасе козите им вместо да ходи на училище. През месец април 2014 г.
детето не издържало ежедневно да го карат да пасе козите, да не ходи в тази
връзка на училище, както и да го хранят с хляб и сланина и избягало от дома на
майка си, като отишло да живее при ищеца. От този момент ищецът се грижел за
него. Помагали му неговите майка и сестра. Имал жилище в с. С., в което детето
имало самостоятелна стая и всичко необходимо за неговото отглеждане и
възпитание. Д. ежедневно ходел на училище в град С., ищецът му помагал при
подготовката за следващия ден и т.н. Вследствие на това детето имало добър
успех. Въпреки ограничените му средства в настоящия момент поради
нетрудоспособност - извършена операция, аз намирал необходимите средства от
сестра си и майка си за издръжката на детето, за закупуване на учебници и
учебни помагала и т.н. Ответницата притежавала, продава животни и имала
възможност да изплаща издръжка в размер на 150.00 лева. Тъй като се съмнявал,
че средствата, които изплащал на детето за издръжката му чрез ответницата
същата не ги харчила по предназначение, а по сведение на детето и други познати
тя е купувала животни – кози, за известни периоди от време спрял да изплаща
издръжка и срещу него било образувано наказателно производство, по което бил
осъден.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права
върху роденото от брака на страните непълнолетно дете Д.И. С. с ЕГН **********
и да осъди ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от влизане на решението в законна сила. Претендира за разноските
по делото.
ОТВЕТНИЦАТА
М.П.У. *** с ЕГН ********** с настоящ адрес *** оспорва иска. Оспорва всички
обстоятелства, на които се основават предявените искове, а именно, че: след
прекратяването на брака, вместо да учи и да се занимава с подготовка за
училище, ангажирала детето да пасе
животните на баща й, че след установяването им да живеят в с. К. отново не
полагала грижи за сина им, а съм карала да пасе кози вместо да ходи на училище,
че го хранила само с хляб и сланина. Оспорва обстоятелството, че детето има
самостоятелна стая в с. С., както и всичко необходимо за неговото отглеждане и
възпитание. Оспорва обстоятелството, че детето ежедневно ходи на училище в гр.
С., че ищецът му помага при подготовката за следващия ден, че средствата, които
получавала за издръжка на детето използвала за закупуване на животни.
Твърди, че
след развода им с ищеца останала да живее заедно със сина си Д. при нейните
родители. Не оспорва обстоятелството, че баща й карал детето да работи, както и
да пасе животните, вследствие на което Д. започнал да изостава с учебния процес
и повторил един клас. Държанието на баща й към нея и детето било изключително
грубо и тиранично, като това я принудило да потърся изход за тях двамата.
Вследствие на това се установили да живеят в с. К., като ответницата заживяла
на семейни начала с друг мъж. Веднага след преместването им в с. К. се опитала
да промени отношението на Д. към учебния процес. Същият понякога не искал да
ходи на училище и това я принудило всеки ден да го изпраща до автобуса, а
понякога и до училището. Това пораждало конфликти между двамата, но ответницата
не искала синът й да остане без образование и постоянно го съветвала и
настоявала да продължи да учи. На 06.04.2014г. отново
го изпратила на училище. Вечерта когато се прибрала вкъщи, разбрала от свекърва
си, че Д. все още го няма. Започнала да звъня по телефона и след проведен
разговор с нейния баща разбрала, че детето е отишло при ищеца. Решила да изчака
известно време, за да види дали няма да се върне сам. Впоследствие започнала да
търси съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ и РПУ К. за да върнат детето
вкъщи, но той отказвал да се прибере. В дома на ищеца не се упражнявал никакъв
контрол по отношение на Д.. От април месец постоянно я викали в училище за да
кажат, че детето има много отсъствия и слаби бележки и учителките са
притеснени, че ще повтаря. Опитала се да говори с ищеца, но той отказвал
контакти и си изключвал телефона. За периода от месец април до подаването на
исковата молба виждала детето около 10 пъти, като в началото той отказвал
всякакви контакти с майка си. Търсила съдействието на други деца за да се
свърже с него, ходила до училище и молила учителката да го освободи за един
час, за да могат да разговарят. При един от разговорите с Д. разбрала, че в
дома на ищеца му е внушавано, че ако се върне в дома на майка си щели да го
карат да пасе козите, въпреки че многократно му казвала, че за нея най-важно е
образованието му. През периода от април до декември Д. идвал в дома им в с. К.
три пъти. Единия път бил болен, като казал, че не пие никакви лекарства.
Веднага му купила такива. При едно от посещенията му купили дрехи и храна на
стойност около 500 лева. На 02.09.2014г. изчезнал
конят от дома им. От полицията разбрали, че е открит в дома на ищеца, както и
разбрали кой е извършителят. Въпреки настояванията на полицията, мъжът с когото
живеела отказал да подаде жалба срещу сина й. Детето заявявало, че откакто е
при баща си ходи да работи, за да изкарва пари, както и че баща му го
подстрекава към кражби. От момента на влизане в сила на решението, с което били
предоставени за упражняване родителските права, ищецът имал две влезли в сила
присъди за неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка. Ответницата
била безработна и не разполагала с постоянни доходи, но била в състояние да
продължи отглеждането на Д.. От известно време детето било объркано и постоянно
променяло желанията си при кого от
двамата си родители иска да живее.
МОЛИ съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори,
че страните са родители на непълнолетния Д. и бивши съпрузи като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 175/2008г.
на КРС и упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. е
предоставено на майката. С влязла в законна сила присъда по НОХД
493/2014г. по описа на РС К. бащата е осъден за
престъпление по чл. 183, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл. 28, ал.1 от НК за неплащане на издръжка,
присъдена за детето Д. при условията на повторност
(за друго такова деяние ищецът е бил осъден и с влязла в сила присъда по НОХД 322/2012 г. по описа на КРС, видно от присъдата и
свидетелството за съдимост, приложени по посоченото наказателно производство –
доказателство в настоящия процес). През 2014г. ищецът е претърпял корена операция поради срастване
на тънките черва, видно от приложената епикриза.
Ответницата е сигнализирала в ДСП К. за неспазване на
бракоразводното решение в частта, относно упражняване на родителските права,
като отговорът е представен по делото – ДСП К. е
взела становище, че не съществува риск за детето. Приложено е и постановление
на прокурора за отказ да образува наказателно производство срещу ищеца с оглед
данни за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. В изготвения социален
доклад е установено, че за детето Д. се полагат адекватни грижи от неговия
баща, задоволяват се потребностите му от храна, подходящо облекло, социални
контакти, медицинско обслужване. Към момента на изготвяне на доклада не се
нарушават правата на детето и не съществуват рискови фактори за неговото
развитие. От представената справка от СОУ „И. В.“ се установява, че Д. е със
слаб –среден успех по различните предмети и има множество извинени отсъствия.
През двата периода, разграничени в справката, с оглед местоживеенето при
двамата му родители не се забелязват съществени различия през единия период
средният успех е бил 2.63, през другия 3.00. За първия срок на учебната 2014/2015г. успехът е би 2.75. Извинените отсъствия са както
следва 141, 58, 116.
Изслушано в
съдебно заседание детето заявява категоричното си желание да живее с баща си,
описва и факти, сходни с изложеното в исковата молба.
Изслушан по
реда на чл. 59 ал. 9 вр. ал. 2 от СК,
бащата заявява, че гледа детето по-добре от майката, не го пращал да пасе
животни. Гледал го, купувал му дрехи. Пускам го да иде при нея. Той не иска да
иде при нея. Н. го тормози. Тя го кара да пасе козите постоянно. Аз мога да се
грижа по-добре от нея. Всеки ден му давал по 10.00 лева. Твърди, че ответницата
и мъжът, с който живее, не могат да се грижат за детето. В жилището на бащата
детето имало стоя, предстояло да му купят компютър. Майката на детето имала
компютър, но не го дала на детето. Майката научила детето да пасе козите, а то
не искало да я вижда изобщо. казвало, че не иска да отиде там да го бият и
тормозят. Оспорва да е вземал парите на детето.
Изслушана по
реда на чл. 59 ал. 9 вр. ал. 2 от СК,
майката счита, че е по-добрият родител, защото аз грижи по-добре за детето, не
го карала да пасе животни. Помагал й в събота и неделя само. Когато Д. отишъл
при баща си, тогава започнали проблемите. Бягал от училище, търсели го от
училище, защото бягал. Бащата си изключвал си телефоните, нямал връзка с
учители и родители. Те се обаждали на майката и търсели нея. Класната на Д.
ходила в тях лично в с. С. да говори с бащата, защото той не се явявал в
училище да види за какво го викат. Бащата не можел упражнява контрол върху
детето, карал го да работи и му вземал парите. Детето цяло лято било говедар на
балкана. когато Д. слязъл от балкана, баща му му взел изкараните средства.
Изгонили бащата от работа, защото в селото имало оплаквания от него.
От показанията
на св. С., сестра на ищеца се установява, че в момента
ищецът и детето живеят в един дом със свидетелката, а майката на Д. живее с
друг мъж, който факт не е спорен. На 5.04.2014 г. взели детето за срещата, а на
07.04.2014 г. то избягало от с. К. и дошло в с. С. пеша, в дома на баща си. Д.
казал, че не го пускат на училище и го карат да се занимава с козите. В дома им
имало условия да се живее. Детето си имало, домът представлявал къща на два
етажа. Д. имал собствена стая. Откакто Д. живеел с баща си се чувствал
по-добре. Събуждал се, давали му по 5 лева за училище, а след училище обядът му
бил готов, всичко му се предоставяло. В момента ищецът работел в с. Б. в една
кравеферма, сега бил изпитателен срок. Той издържал семейството за храна.
Свидетелката помагала на детето в подготовката за училище. Свидетелката не
знаела Д. да е каран да работи за пари. Казвал кога ще се върне при излизане,
не закъснявал вечер. Докато Д. бил при майка си, бащата плащал издръжката, и
свидетелката внасяла пари за издръжка. Когато ищецът останал безработен, вземал
пари от борсата пари и винаги плащал издръжка. Бащата не се прибирал в селото,
докато работел в кравефермата, само когато почивал, но се обаждал всеки ден да
пита за проблеми с Д.. Пращали всяка сутрин детето на училище в С., но
свидетелката не знаела дали то го посещава, идвала учителка да го търси. Имало
случка с някакъв кон, когато Д. бил ученик в Р., ритнал го кон бил в болница.
Не знаела детето да се е прибирало с чужд кон в дома им, не си спомняла
полицията да е търсила кон у тях. Преди да отиде да живее с тях се налагало
ищецът да търси сина си в гората, виждал го с втория мъж на майка си, качено на
кон. Детето ходело за дърва с конете на втория съпруг на майка си. От
показанията на св. Г. се
установява, че знаел от ищеца, че при майката карали детето да пасе кози.
Свидетелят често ходел в С., посещавал ищеца, виждал Д. понякога по улиците.
Знаел, че ходи на училище в гр. С.. Знаел, че баща му работи в с. Б. в някаква
кравеферма и получава около 350 лева. Като срещал детето, то изглеждало добре, нямало
проблеми. Преди, при майката не било толкова добре. Виждал го, когато идвало в
с. Р., където свидетелят живеел. От показанията на св. К., във фактическо
съжителство с ответницата, се установява че преди да отиде при баща си през 2014г., детето живеело с майка си и свидетеля в село К.,
двамата се грижели за него. Майката правела всичко за него като майка –
полагала всички майчински грижи, помагала му за подготовката за училище, но той
трудно възприемал. М. държала Д. да посещава училище и на занималня го пращала,
но той не ходел редовно на училище. Ответницата го водела до спирката, за да не
се върне в дома си. Един ден дошли с дядо му и един човек от С. и го взели с
мотив, че майката и свидетелят не могат да се грижат за Д.. В дома на ищеца
нямало контрол, детето не се прибирало с дни. Последно Д. бил в с. К. с кон,
това станало на Тодоровден, свидетелят научил от комшийче.
Бил сам, без баща си и друг възрастен. Случвало се много пъти след април
миналата година учители да търсят М. във връзка с отсъствия от училище и успеха
му. Откакто М. отишъл при баща си, посетил майка си 2-3 пъти. Единият път откраднал коня,
комшиите го хванали, тогава преспал в дома на майка си. Свидетелят го изпратил
сутринта. Втори път Д. откраднал кон, тогава го открили полицаите в с. С.. Свидетелят не подал жалба, хората го
карали, но той отказал. При едно от посещенията на Д., майката и свидетелят го
завели пазар, купили му маратонки, анцуг, яке. Вечерта свидетелят заминал гр.
К., а Д. оставил новите си дрехи и обувки в дома на майка си. Случвало се е М.
да ходи да търси М., за да го види, болен бил, кашлял. Ответницата казала, че е
купила лекарствата. М. много пъти ходила до училището, прави опит да види сина
си. Веднъж Д. пред децата й казал неприлични думи. Докато живееше с тях,
свидетелят не е карал детето да работи, то било мераклия във всичко, обичало
животните, искал да завъди животни и да ги гледа. Семейството отглеждало 100
кози, нямало случай да карат М. да ги извежда. От както М. бил при баща си, М.
няколко пъти му давала джобни – по -5-10 лева. В С. (при баща си), Д. ходел да
пасе овце на други хора. Свидетелят знаел това от хората. М. не работела по
трудов договор, свидетелят работел. Изкарвали пари от животните, които гледали.
М. била в състояние да се грижи за сина си. За тези сто животни се грижели
майка му и М.. М. изпращала Д. на училище около 6:45 часа сутрин, но не знаел
точния час, защото излизал по-рано.
Нямало е случаи майката да отказва срещи с бащата, Д. сам отказвал да
ходи. Не знаел да е образувано изпълнително дело, заради отказ на ответницата
да пусне детето при баща си, но майката на свидетеля във връзка с режима на
свиждане. През месец март 2015г. Д. и свидетеля се
срещнали в гората, Д. бил с кон и друго дете, преди да се срещнат, питал друг
човек за свидетеля. Когато двамата се срещнали, свидетелят му казал да се маха,
че няма работа в гората. В същия смисъл показания дава и свидетелят Д..
От показанията
на свидетеля Узунов, брат на ответницата се установява, че М. помагала редовно
на Д., но той на моменти отказвал да учи. Не му било известно детето да е било
принуждавано да работи и пасе кози докато било при майка си. Свидетелят ходел
често у сестра си. От момента, откогато е при баща си, свидетелят знаел, че Д.
ходи в с. С. при един овчар, дори през учебно време и той му заплащал. Овчарят
се казвал М.. Знаел, че получава по 8 лева на ден, от които баща му вземал 6
лева. Това го разбрах от двама-трима души, единият от с. Р., другият от с. С..
Майката полагала добри грижи за детето. Обличали го редовно, давали му пари за
училище. Нямало конфликти между Н. и детето. Известен му бил инцидент с
изчезнал кон от дома на Н.. Ищецът се обадил, свидетелят отишъл два-три пъти,
но коня го скрили, после се оказало, че е у техен приятел и Н. си прибрал коня.
После се разбрало, че М. взел коня без разрешение на Н. и майка си. Баща му бил
вкъщи по това време. В момента знаел че Д. постоянно се разкарва с коня, с
каруцата, сам. Ходел до с. Р. самичък, ходел при дядо си по майчина линия да го
види и обикалял из полетата. На М. къщата била поддържана, има добри условия за
гледане. Свидетелят рядко контактувал с Д., не разговаряли от случката с коня,
може би защото Д. бил гузен.
Изслушано
повторно, детето пресъздава случката, описана от св. К. и св. Д., като добавя,
че К. е взел тояга и заплашвал, че ще го бие. Д. се разхождал по Стара планина
с коня на баща си по време на тази инцидентна среща.
От
заключението на съдебно-писхолочинтата експертиза се
установява че се касае за момче, ненавършило пълнолетие, с правилно физическо и
психическо развитие. Към момента на освидетелстването когнитивно-познавателните
сфери са в нисш варианти на нормата, без да са налице индикатори за изоставане
в нервно-писхичното развитие. Средата, в която
функционира, изводимо от материалите по делото, не е доминираща в педагогичен
аспект - има данни за недобър училищен успех, както и липсващи редовни
посещения. Липсва достатъчно ефективен контрол за придобиване на необходимото
ниво на образованост. Общата осведоменост при Д. е на ниско ниво, изводимо
както от вербалните показатели, така и от невербалните показатели при
проведените методики. Понастоящем Д. живее при баща си и разширения кръг от
неговото семейство. Твърди, че се чувства по-добре. За своето решение той дава нормалпсихологично обяснение, изводимо от неговите
интереси, потребности и личностни характеристики. Няма данни от свидетелските
показания, описващи поведението на дедето, както и от
неговия разказ, за патологично мотивирано поведение - извън рамките на нормалпсихологичното. Не са налице и данни за извършени
противозаконни действия или обществени нарушения, детето отива при своя
родител. Не са наблюдавани действия и постъпки, които да са касаят наличие на психотична продукция. Д. може да ръководи действията и
постъпките си. Към момента на освидетелстването е емоционално и поведенчески
сдържан по отношение обсъждането на семейните взаимовръзки. Демонстрира
несъгласие за тестване и неудоволствени усещания за
самото психологично изследване, тъй като е наясно с причината за изготвянето на
експертизата. Наблюдаваното поведение е нормалпсихологично
обяснимо — Д. се намира в непозната за него среда, в значима институция и
поставен в ситуация, в която се предполага обсъждането на болезнена за него
тема — раздялата на родителите и последиците от това събитие през неговия
поглед и разбирания. Не декларира неудоволствени
усещания и нагласи към когото и да било от родителите си. Не се долавя
негативна настроеност нито към единия, нито към
другия. На определени въпроси отказа да отговаря, или отговаря кратко, без
подробности и допълнителни уточнения. Това налага да се направи извод, че Д.
може да дава достоверни обяснения за фактите, които са от значение за делото,
ако желае. Той е с повишена емоционалност и сензитивност.
Въпреки наблюдаваното сдържано поведение по време на изследването и стремежа му
да налага свръхсамоконтрол, си проличава повишената
тревожност и безпокойство, особено в моментите, в които има външен емоционален
израз на скритите емоции - в самото начало на освидетелстването той не поддържа
очен контакт, в последствие се старае да осъществява такъв, но при болезнени
въпроси отново откланя погледа си. Това е индикатор
за неспокойствие и неприятни усещания при обсъждането на определени въпроси.
Категорично поведението не е демонстративно, а е плод на бушуващи негативни
емоции, които му е трудно контролира. Отказът за съдействие изключва
възможността на детето да е повлиявано от външни
стимули или да е податливо на манипулативно отношение. Ако се допусне Д. да е
податлив на външна манипулация, то би следвало задължително да се наблюдава
друг тип поведение - демонстративно, със заучени реплики и фрази, поднасяне на
определен тип поведенческо отреагиране и повишена
защитна реакция. Д. е податлив на емоционални стимули, още повече, че в него са
натрупани и кумулирали емоции, които повлияват
негативно върху емоционалните му преработки и поведенчески прояви. Има
потребност от повече емоционална топлина, от изграждане на по-стабилни и
доверителни взаимоотношения и усещане за сигурност и защитеност
в семейната среда. Долавят се топли емоционални индикатори към членовете на
семейството. В доказателство на това твърдение е факта, че Д. представя
родителите си в положителна страна, с позитивни качества. Не показва
недоволство нито към единия, нито към другия. Думите му се премерени по
достъпен за него начин. Изпитва топли чувства, привързаност и обич, както към
майка си, така и към баща си. Раздялата му, както с единия, така и с другия
родител във времето, не променя отношението му към когото и да било от
родителите. Това си проличава най-ясно в проективните
методики, които имат за цел за отразят и анализират обективно несподелените и
подсъзнателните изживявания и усещания. От анализа на представеното в интервюто
се прави извод, че Д. се чувства добре в средата, в която функционира в
момента, добре адаптиран е, по негови твърдения, за него се полагат грижи,
налице са необходимите условия, видно от социалния доклад, не е лишен от
внимание и обгрижване, задоволяват се ежедневните
необходими потребности. Няма белези на материален поглед върху ситуациите в
ежедневието. Детето е добре да поддържа добри взаимоотношения с всеки един от
родителите си. Желателно е те да бъдат подкрепящи, отговорни и респектиращи в
очите на детето, да осъзнаят огромната потребност от синхрон между тях по
отношение взимане на решения, касаещи интересите на детето и тяхното
изпълнение. Това ги прави отговорни за формирането на една адаптивна личност у
детето, за изграждането на стойностна морално-етична ценностна система и за
пълноценното му съществуване в личен, социален и професионален аспект.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Във
втората обособена група са включени обстоятелствата, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките по чл. 59, ал.2 от .
В тази група се включва и задължението на родителя, на който не е предоставено
упражняване на родителските права да спазва взетите с брачното решение мерки.
Не се сочат и не се доказват факти, сочещи на отчуждаване на Д. от баща му по
вина на майката, препятстване от страна на майка за осъществяване режима на лични отношения на
Д. с баща му. Доказано е по несъмнен начин в процеса, че бащата не изпълнява
една от взетите по рано мерки – не заплаща издръжката, която е бил осъден да
плаща на детето си. За това поведение същият е бил осъден два пъти след развода
с майката. Отделно, установено е от гласните и писмените доказателства, че
ищецът не е положил усилия да възстанови положението, както е посочено в
съдебното решение при бягството на Д. от дома на майка му, а съзнателното
задържане на детето след влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 2 от не съставлява основание за нови мерки в полза на
виновния за това положение родител.
Желанието на
Д. при кого от родителите си да живее не може да бъде определящо за съда при
преценка неговия най-добър интерес. От една страна майката е променила
фактическото си положение, но не е ангажирана с други деца, от друга – бащата
виновно не е изпълнил определените вече мерки, за което е понесъл и съответните
наказания, за извършени различни състави на престъплението по чл. 183 от НК.
По това
положение, съдът намира че не се доказва съществено изменение в обстоятелствата,
налагащо промяна във вече определените мерки, поради което искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
разноските:
Ответницата
претендира разноските по делото и такива следва да и бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал.3 от . Следва да се осъди
ищецът да заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
Следва да се
осъди ищецът да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски за
съдебно-психологична експертиза в размер на 180 лева, заплатени от бюджета на
съда.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от И.Д.С. *** с ЕГН ********** против М.П.У. *** с ЕГН ********** за
изменение, на основание чл. 59, ал.9 във вр. с ал.2
от СК за изменение на мерките относно упражняването
на родителските права, личните отношения и издръжката по отношение на роденото
от брака непълнолетно дете Д.И. С. с ЕГН **********, постановени с Решение по
гр. д. № 175/2008 г. по описа на К. районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.С.
*** с ЕГН ********** да заплати на М.П.У. *** с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА И.Д.С.
*** с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд К. разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
180.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.